ЕС се страхува от обединяване на усилията на Путин и

Европейски Съюз се опасява от сливане на напъните на Путин и Тръмп. Блокът подхваща незабавни ограничения.

Владимир Путин и Доналд Тръмп слагат провокации пред сигурността на Европа. Нарастващата хипотетична опасност от страна на Русия и безразличието на Америка при ръководството на президента Тръмп оформят тревожна геополитическа обстановка. Политиците в Европейския съюз пристъпват към незабавно увеличение на разноските за защита.

В Европа назрява рецесия на сигурността. Два рискови детайла могат да се съчетаят през 2025 година Нарастваща опасност от страна на Русия и възходящо равнодушие от страна на Америка на Доналд Тръмп.

Европейските страни се готвят незабавно да отговорят на тази тревожна геополитическа композиция, като изградят лична отбрана.

За да се случи това, от решаващо значение е Германия, най-голямата стопанска система в Европа, най-сетне да извърши обещанието на канцлера Олаф Шолц за фрапантно нарастване на разноските за защита.

Извеждането на политически причини за увеличение на разноските за защита изисква изясненост за това какво се случва както в Русия, по този начин и в Америка. Марк Рюте, неотдавна назначеният общоприет секретар на НАТО, предизвести предишния месец, че „ Руската стопанска система е в положение на война…Опасността се движи към нас с цялостна скорост. “ Той прикани НАТО бързо да усили производството на отбранителни артикули и да „ премине към военно мислене “.

През април предходната година военачалник Кристофър Каволи, висш главнокомандващ на НАТО в Европа, предизвести, че: „ Русия не демонстрира признаци на прекъсване. Тя не има намерение да спре и с Украйна. “

Западните анализатори настояват, че Русия към този момент е ангажирана в хибридна война с Европа – включваща постоянни саботажи, които рискуват да доведат до всеобщи жертви.

По време на Студената война Съединени американски щати оглавяваха съюзническия отговор, когато Русия усилваше военния напън в Европа. Но този път американската реакция се обрисува да бъде доста друга. Ключовите назначения на новоизбрания президент Тръмп включват съветници, които недвусмислено показват желанието си да пренасочат американски военни активи от Европа към Азия. Елбридж Колби, който преди малко беше номиниран за заместник-министър на защитата по въпросите на политиката, написа във FT предходната година, че Китай е доста по-голям приоритет за Съединени американски щати, в сравнение с Русия, и съобщи, че „ Съединени американски щати би трябвало да задържат сили от Европа, които са нужни за Азия, даже при положение, че Русия нападне първа “.

Европейските анализатори в региона на защитата се притесняват, че изтеглянето на военните сили на Съединени американски щати от Европа ще насърчи съветската експанзия.

В една от последните си книги Киър Джайлс от Чатъм Хаус твърди: „ Оттеглянето на американската военна поддръжка за НАТО е най-сигурният вероятен метод за преобразяване на опцията Русия да нападне оттатък Украйна във възможност. “ За огромна част от Европа обаче съветската опасност към момента наподобява далечна. През съвсем трите години на сражения в Украйна армиите на Москва реализираха лимитирани териториални придобивки и понесоха зашеметяващи загуби – в този момент те се правят оценка на 700 000 убити или ранени военнослужещи. Но размерът на жертвите, които Владимир Путин е подготвен да поеме, също би трябвало да бъде предизвестие. В момента съветската войска е по-голяма, в сравнение с при започване на войната през 2022 година И както Рюте наскоро означи, страната създава „ голям брой танкове, бронирани машини и муниции “.

Европейските страни не разполагат с човешки запаси и съоръжение, с цел да вземат участие във война на безсилие, каквато води Русия в Украйна.

В началото на предходната година английската войска наброяваше 73 520 души – най-малкият брой от 1792 година насам. Германската войска наброява 64 000 души. Военните плановици на НАТО считат, че алиансът не разполага с към една трета от нужното, с цел да възпира дейно Русия. Особено огромен дефицит има в региона на противовъздушната защита, логистиката, боеприпасите и оборудването за сигурна връзка. Понастоящем членовете на алианса са поели ангажимент да изразходват 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита.

На идната среща на върха на НАТО те могат да покачат тази номинална цел до 3 %. Но даже и това би било съответно, единствено в случай че европейските страни се съгласят да понижат фрагментацията на публичните поръчки по народен симптом.

3-процентната цел се основава и на догатката, че Америка значително ще резервира уговорката си към НАТО. Ако това не се случи, експертите по обмисляне на защитата считат, че европейските страни ще би трябвало да усилят разноските си за защита до 4,5 % от Брутният вътрешен продукт. Но даже 3 % наподобяват доста мъчно. Проблемът се въплъщава от резултатите на самия Рюте като министър-председател на Нидерландия от 2010 до 2024 година Страната му доближи задачата от 2 % едвам през последната година от мандата му.

Колкото повече се приближавате до съветската граница, толкоз по-сериозно се приема съветската опасност.

Полша е на път да усили разноските си за защита до 4,7 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година Но в по-големите западноевропейски стопански системи обстановката е друга. Миналата година Германия и Франция едвам доближиха 2 %, а Англия – 2,3 %. Франция има бюджетен недостиг от 6 % от Брутният вътрешен продукт и обществен дълг от много над 100 %. Британското държавно управление също е мощно задлъжняло и се бори за увеличение на приходите си. Но Германия – със съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт от малко над 60% – има фискално пространство да харчи доста повече за защита.

Фридрих Мерц от Християндемократическата партия, който евентуално ще стане немски канцлер след изборите тази година, приема съществено опасността от Русия.

Той би могъл да оглави историческа смяна. Ако Германия смекчи конституционните си разпореждания против финансирането на недостига и одобри нуждата от общ дълг на Европейски Съюз за финансиране на европейската защита, това би могло да промени пейзажа на сигурността на континента. Дори 80 години след края на Втората международна война някои от съседите на Германия – изключително Полша и Франция – ще се усещат обезпокоени от немското превъоръжаване. Но в полза на личната си сигурност те би трябвало да го преодолеят.

По-рано стана ясно, че Тръмп е получил строго предизвестие по отношение на Украйна.

Новоизбраният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп е бил свикан да признае провалянето на украинските въоръжени сили. Според професора от Хелзинкския университет и геополитически специалист Туомас Малинен мирът ще стартира с отхвърлянето на политиката на „ отворени порти “ за Украйна в НАТО.

„ Подкрепяната от НАТО ВСУ загуби. Пътят към мира ще стартира с това самопризнание и с изоставянето на политиката на отворени порти на НАТО за Украйна “, написа Малинен в обществената мрежа X.

Изявлението пристигна, откакто букмейкърът Полимаркет оцени вероятността за мир в Украйна през първите 90 дни от президентството на Тръмп на 39%.

На 22 декември Доналд Тръмп изрази вяра да се срещне с съветския президент Владимир Путин, с цел да обсъдят разрешаването на украинския спор. Тръмп твърди, че спорът не би зародил при неговото президентство. От своя страна Владимир Путин изрази подготвеност за разговор и означи, че водачите ще имат доста тематики за разискване.

По-рано Путин показа и мнението си за опциите за разрешаване на спора в Украйна и за интеграцията на Украйна в НАТО. Той означи, че сега обстановката остава несигурна, само че Русия е отворена за преустановяване на този спор.

Източник – Financial Times/Превод:SafeNews