ЕС трябва да накаже непослушните
ЕС не трябва да мълчи, когато някои страни-членки подкопават основите на Общността. Задвижването на наказателната процедура против Полша беше вярна стъпка. Добре би било, в случай че Европейски Съюз стори същото и с Румъния, написа Райнхард Везер.
Управляващите партии в Полша и Румъния са много разнообразни. Във Варшава господстват националконсерваторите, които настояват, че желаят да отстранят и последните останки от комунистическата тирания. Към тях могат да бъдат отправени редица упреци, едно обаче би трябвало да признаем - те не са корумпирани. В Букурещ пък ръководят клики, произохождащи от някогашната комунистическа номенклатура и заети най-вече със личното си обогатяване. Едно нещо обаче е особено и за двете държавни управления: тяхното отношение към самостоятелното правораздаване. И в Полша, и в Румъния държавните управления съзират в този главен детайл на демократичната правова страна една голяма спънка. В първия случай самостоятелната правосъдна власт пречи на разпростирането на властта. Във втория - тя затруднява персоналните покупко-продажби.
Това решение беше вярно!
Двете държавни управления си наподобяват и по още нещо: и двете дават отговор на рецензията от страна на Европейски Съюз с причини, извадени от чекмеджето на национализма. Брюксел обаче не трябва да си мълчи, когато някои страни-членки подкопават основите на Общността. И Европейска комисия постъпи вярно като задвижи наказателна процедура против Полша. По-добре ще бъде, в случай че Комисията не се колебае дълго и предприеме същото и по отношение на румънското държавно управление.
Всъщност, едва ли ще се стигне до отнемането правото на глас, защото за тази мярка е належащо единодушието на останалите членки. А Унгария да вземем за пример, която също е малко скарана с върховенството на закона, ще осуети предприемането на тази крачка. И трите страни - Полша, Румъния и Унгария - се числят към новите страни-членки на Европейски Съюз. Развитията там са свързани и с компликациите на прехода от тирания към народна власт и от планова към пазарна стопанска система.
Това не е единствено проблем на Изтока
Би било неправилно да съзираме в тези развития единствено проблем на Изтока. Случаят Полша е на първо място сигнален сигнал за това какъв брой са нежни демокрациите. Там се вижда какъв брой бързо могат да бъдат лишени от наличие сякаш постоянни институции, когато едно болшинство, което де факто съставлява ползите на малцинството от популацията, е задоволително безскрупулно. Какво щеше да стане да вземем за пример във Франция, в случай че Марин льо Пен беше спечелила изборите? Това от своя страна води до въпроса: за какво в доста елементи на Европа сходни придвижвания бележат подобен напредък?
Управляващите партии в Полша и Румъния са много разнообразни. Във Варшава господстват националконсерваторите, които настояват, че желаят да отстранят и последните останки от комунистическата тирания. Към тях могат да бъдат отправени редица упреци, едно обаче би трябвало да признаем - те не са корумпирани. В Букурещ пък ръководят клики, произохождащи от някогашната комунистическа номенклатура и заети най-вече със личното си обогатяване. Едно нещо обаче е особено и за двете държавни управления: тяхното отношение към самостоятелното правораздаване. И в Полша, и в Румъния държавните управления съзират в този главен детайл на демократичната правова страна една голяма спънка. В първия случай самостоятелната правосъдна власт пречи на разпростирането на властта. Във втория - тя затруднява персоналните покупко-продажби.
Това решение беше вярно!
Двете държавни управления си наподобяват и по още нещо: и двете дават отговор на рецензията от страна на Европейски Съюз с причини, извадени от чекмеджето на национализма. Брюксел обаче не трябва да си мълчи, когато някои страни-членки подкопават основите на Общността. И Европейска комисия постъпи вярно като задвижи наказателна процедура против Полша. По-добре ще бъде, в случай че Комисията не се колебае дълго и предприеме същото и по отношение на румънското държавно управление.
Всъщност, едва ли ще се стигне до отнемането правото на глас, защото за тази мярка е належащо единодушието на останалите членки. А Унгария да вземем за пример, която също е малко скарана с върховенството на закона, ще осуети предприемането на тази крачка. И трите страни - Полша, Румъния и Унгария - се числят към новите страни-членки на Европейски Съюз. Развитията там са свързани и с компликациите на прехода от тирания към народна власт и от планова към пазарна стопанска система.
Това не е единствено проблем на Изтока
Би било неправилно да съзираме в тези развития единствено проблем на Изтока. Случаят Полша е на първо място сигнален сигнал за това какъв брой са нежни демокрациите. Там се вижда какъв брой бързо могат да бъдат лишени от наличие сякаш постоянни институции, когато едно болшинство, което де факто съставлява ползите на малцинството от популацията, е задоволително безскрупулно. Какво щеше да стане да вземем за пример във Франция, в случай че Марин льо Пен беше спечелила изборите? Това от своя страна води до въпроса: за какво в доста елементи на Европа сходни придвижвания бележат подобен напредък?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ