Шефка в БАН обясни кога и как изкуственият интелект ще вземе хляба на българите
Европейски Съюз има за цел да е водач в безвредния изкуствен интелект. За една година към този момент генерираме повече данни, в сравнение с преди за 1 век. Това споделя шефът на Института по осведомителни и информационни технологии при Българска академия на науките проф. Галя Ангелова. По думите й изкуственият разсъдък може да изземе работата на доста хора.
Коя е тя?
Проф. Галя Ангелова приключва висше обучение във Факултета по математика и механика в СУ „ Кл. Охридски “.
Получава докторска степен от Института по автоматизация и изчислителна техника на Унгарската академия на науките (MTA SZTAKI) От 1998 година е доцент по информатика, от 2010 – лекар на математическите науки, а от 2012 – професор по информатика в Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките Преподава в магистърски стратегии на Факултета по математика и информатика на СУ „ Кл. Охридски “.
През 2015 год. получава огромната премия „ Питагор “ на МОН в категорията „ Успешен началник на интернационалните планове “ за координирането на проектa AComIn (Advanced Computing for Innovation).
Ето по какъв начин още сподели проф. Галя Ангелова в изявление за в. Монитор:
- Проф. Ангелова, какво предизвика изработването на рамка за национална Стратегия за развиване на изкуствения разсъдък?
- Активността на Европейска комисия при правене на програмата „ Цифрова Европа “ 2021-2027 е първият фактор, който ни накара да обърнем внимание на тематиката. Ако би трябвало да окачествявам неофициално нашата рамка, тя може да се преглежда като обобщение на визията на Европейската комисия и на главите нормативни документи, оповестени през последната година и половина по отношение на развиването на изкуствения разсъдък в Европа.
В приложение са дадени сведения до каква степен са стигнали останалите страни по пътя към направата на лични тактики и в какви сфери са се фокусирали. Не бих нарекла документа тактика, тъй като в него не е включен разбор на обстановката в България, няма и проект за деяние. В рамката сме загатнали отговорностите, които произтичат от участието ни в Европейския съюз, и какво има намерение да направи Европейската комисия, с цел да подкрепи развиването и приложението на изкуствения разсъдък.
Документът е предизвикан и от обстоятелството, че предходната пролет във Франция колектив от учени създаде визия за изкуствения разсъдък в страната.
- С какво ще способства този проект, на какво би дал отражение?
- Преди всичко сме се пробвали да разбираем защо става дума. Изкуственият разсъдък обгръща системи, които следят заобикалящата ги среда, схващат какво става в нея, учат се и в известна степен самостоятелно могат да трансформират своето държание, с цел да се приспособяват и да правят по-добре дилемите, за които са основани.
Тези системи най-често работят с доста данни и заради това Европейската комисия предлага образуване на европейско пространство на данните, където би следвало да се натрупват от ден на ден обществени данни, с цел да се разреши основаването и тестването на нови логаритми за обработка на данните и добиване на познания от тях. Наличието на огромни данни е значима характерност на настоящия стадий от развиването на технологиите. Днес за една година човечеството генерира повече данни, в сравнение с сме генерирали преди за 100 години. Съответно имаме нови цели и упоритости по какъв начин да използваме тези данни.
Например натрупват се огромни количества сателитни фотоси и с цел да се обработи събраната информация, има потребност от една страна от суперкомпютри, а от друга - от бързи логаритми, с цел да извличат потребни наблюдения от данните. Поради напредването на технологиите може да се следи развиването на земеделските култури от сателитни фотоси или от въздуха.
Доскоро беше невероятно да се мисли за решаването на такава задача, само че през днешния ден технологиите са налице и се търсят способи за създаване на нови услуги над събраните данни. Този образец ни демонстрира за какво към този момент започваме да приказваме за стопанска система, учредена върху данните. Освен това рамката оказва помощ за схващане на визията за развиване на така наречен цифрова Европа.
В решенията на Европейската комисия има няколко основни фокуса по отношение на навлизането на изкуствения разсъдък. Първият е върху обществените данни и европейското пространството за данни.
Всички страни членки ще провеждат национални облаци и обществените организации ще дават там обществени данни, които генерират при своята работа, в това число и резултати от научни проучвания финансирани с обществени средства. Развитието на опазването на здравето също е обвързано с данните.
- По какъв метод?
- Европейската комисия си слага за цел да се съберат огромни складове от анонимизирани медицински данни и по този начин да се вършат наблюдения за заболяванията, лекуванията, медикаментите, за протичането на болесттите във времето и вероятно да се създадат открития в медицината.
В тази област България е изостанала освен в събирането на данните, а и в това, че не сме построили електронен запис на пациента, не събираме редовно генетични данни за жителите – което е част от актуалните медицински проучвания. Въпросът с данните е едно от значимите неща, на които се обръща внимание, когато се заприказва през днешния ден за изкуствен интелект в Европа. Образованието и науката са вторият фокус в Европа.
Страните възнамеряват повишение на броя на университетските катедри, свързани с изкуствения разсъдък (Германия възнамерява 100 нови професури и привличане на опитни експерти от целия свят), както и консолидиране на курсове в други дисциплини, с цел да имат младежите визия по какъв начин да се обработват данните в техните специалности и по този метод изкуственият разсъдък да стане част от интердисциплинарните стратегии.
Планира се основаването на центрове за върхови достижения по изкуствен интелект в цяла Европа, като Европейската комисия се ангажира да помогне за развиване на трайни връзки сред центровете посредством планове по европейските стратегии за научни проучвания. Така освен ще се развият технологиите на изкуствения разсъдък, само че и ще се подкрепи внедряването на приложения в другите браншове на стопанската система.
Третото, върху което се концентрират в Европа, са другите етични и правни аспекти и смяната на пазара на труда. С ускореното нахлуване на автоматизацията доста работни места биват закрити, защото активността се поема от машини или програмен продукт. Става дума освен за ръчен физически труд, а и за услуги.
- Може ли да дадете образец?
- Например в последно време в колцентровете от ден на ден се вкарват софтуерни гласови асистенти – ти им приказваш, те ти дават отговор. Тогава си задаваме въпроса какво ще се случи с хората, които работят на такива работни места.
Макар че човешкият труд няма да изчезне при специалностите, свързани с връзки и прочувствена съпричастност, въпреки всичко ще настъпят огромни промени.
Възниква казусът за преквалификация и той ще е главен за идващите 10-20 години. Динамиката на развиване на технологиите също ще постанова нужда от преквалификация. Говори се за това по какъв начин всички страни би трябвало да имат проекти за професионално образование, с цел да могат жителите да реагират на измененията в пазара на труда.
В тактиката на Дания да вземем за пример една от главните цели е всеки датчанин да придобие съществени цифрови умения. Дори и там цифровата просветеност на популацията е под 100%, само че, несъмнено, е по-висока, в сравнение с у нас.
И по този начин стигаме до нуждата да се провеждат стратегии за учене през целия живот, с цел да може процесът на преквалификация и придобиване на цифрови умения да бъде мощно омекотен. За възрастните хора се смята, че ще се приспособяват по-трудно, тъй като младите стартират да учат от учебно заведение, до момента в който човек на 40-50 години по-трудно ще навлезе в цифровия свят.
Във връзка с избора на предпочитани тематики, бих желала да допълня, че доста страни в Европа показват селското стопанство като предпочитана област за внедряване на изкуствения разсъдък (освен опазването на здравето и транспорта). Навлизат самоуправляващи се аграрни машини, които благодарение на дронове могат да правят самостоятелно избрани действия. Появяват се и животновъдни ферми с висока степен на автоматизация.
- Какво би трябвало да се предприеме, с цел да бъде направена такава тактика и у нас?
- Мисля, че една тактика би трябвало да стартира с разбор на положението на включените браншове в тяхната взаимна обязаност. Има готови редица документи, да вземем за пример идея за цифрова промяна на българската промишленост (Индустрия 4.0), от която разбираме, че интернетът е отличен в градовете, само че в отдалечените селища не толкоз и че от ден на ден хора употребяват цифрови услуги – въпреки че при по-възрастните процентът е по-нисък.
Има и квалифициран план на Стратегия за цифровизация на земеделието и селските региони на Република България. Би трябвало тези предварителни изследвания да се прегледат взаимно и да се изберат няколко предпочитани области за България, тъй като не е допустимо да се финансира по едно и също време във всичко. Така са постъпили другите страни от Европейския съюз. Не загатвам образованието и науката като предпочитани области, тъй като тяхното развиване е наложително за обезпечаване на готови фрагменти.
- Какви ограничения би трябвало да подхващат държавните институции?
- Трябва да се възнамеряват координирани ограничения в другите браншове, ориентирани към реализиране на една цел – да се обезпечи нахлуване на новите технологии, които ще покачат конкурентоспособността на стопанската система и ще разрешат привличане на високотехнологични вложители в страната.
Една от тези ограничения е рационализиране на законодателството. Например, навлизането на самостоятелни машини в действителния живот допуска разграничение на отговорността на производителя и тази на потребителя, който е взел такова устройство и го е пуснал да действа.
Без солидно законодателство и доверие от страна на потребителите, че те са предпазени от злонамерена приложимост и че схващат най-малко кардинално по какъв начин системите на изкуствения разсъдък вземат решения, новите технологии няма да бъдат възприети. Трябва да се води разговор с обществото и да се дават образци за изгодите от нахлуване на технологиите на изкуствения разсъдък.
Мисля, че в България имаме някои съществени характерни проблеми, да вземем за пример съществуването на доста младежи, които не учат и не работят. Трябва да се намерения за тяхното по-нататъшно обучение и подготовка, а също и по какъв начин ще наподобява пазарът на труда след 10 години.
- Какво е мястото на Европа по отношение на света?
- В европейските документи се акцентира стратегическата роля на изкуствения разсъдък като технология на 21-вия век, която ще увеличи конкурентоспособността на Европа. Производството става по-евтино, тъй като създават машините и се заменя по-скъпият човешки труд, поради това Европа би трябвало да направи всички старания оптимално бързо да премине към модерните технологии.
Китай е доста огромна конкуренция, също и Съединени американски щати. Там се влагат невероятни суми за въвеждането на изкуствения разсъдък в практиката.
Преди два месеца Тайван разгласи, че ще образова годишно 10 000 експерти по изкуствен интелект, с цел да притегли огромните компании от Силиконовата котловина да открият подразделения в Тайван и да създават от Азия.
Ние наподобява сме отвън тази конкуренция. Европейският съюз си слага за цел да стане международен водач в етичния и безвреден изкуствен интелект, който с изключение на по-добра конкурентоспособност на стопанската система обезпечава и по-добро качество на живот за европейските жители.
В някакъв смисъл тактиките и задачите на другите страни са показани на разнообразни езици, като европейските са мощно ориентирани към жителите.
- Може ли да останем изолирани следователно?
- Не, ние сме част от актуалния свят. Макар и постепенно изпълняваме условията и насоките за развиване на цифровата Европа, а младежите несъмнено се усещат доста удобно в тази среда. Всъщност към този момент използваме всекидневно изкуствен интелект, тъй като адаптивните системи и в този момент са тук.
Например в случай че сме купували по интернет книги или самолетни билети, браузерът стартира да демонстрира реклами на други книги или хотели в града, до който сме си купили билет за аероплан. Тоест браузерът следи какво вършим, знае желанията ни и се приспособява към нас. Стряскащо е да осъзнаеш, че някой те следи в интернет, само че е по този начин.
У нас малко се приказва за данните и нямаме огромни количества систематично предоставени обществени данни. Все още не обръщаме внимание на това, че над данните може да се построяват артикули или услуги и да се извлича облага – което значи да се откриват нови работни места. Това е едно от нещата, за които би трябвало да приказваме, с цел да осъзнаем значимостта на данните.
Коя е тя?
Проф. Галя Ангелова приключва висше обучение във Факултета по математика и механика в СУ „ Кл. Охридски “.
Получава докторска степен от Института по автоматизация и изчислителна техника на Унгарската академия на науките (MTA SZTAKI) От 1998 година е доцент по информатика, от 2010 – лекар на математическите науки, а от 2012 – професор по информатика в Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките Преподава в магистърски стратегии на Факултета по математика и информатика на СУ „ Кл. Охридски “.
През 2015 год. получава огромната премия „ Питагор “ на МОН в категорията „ Успешен началник на интернационалните планове “ за координирането на проектa AComIn (Advanced Computing for Innovation).
Ето по какъв начин още сподели проф. Галя Ангелова в изявление за в. Монитор:
- Проф. Ангелова, какво предизвика изработването на рамка за национална Стратегия за развиване на изкуствения разсъдък?
- Активността на Европейска комисия при правене на програмата „ Цифрова Европа “ 2021-2027 е първият фактор, който ни накара да обърнем внимание на тематиката. Ако би трябвало да окачествявам неофициално нашата рамка, тя може да се преглежда като обобщение на визията на Европейската комисия и на главите нормативни документи, оповестени през последната година и половина по отношение на развиването на изкуствения разсъдък в Европа.
В приложение са дадени сведения до каква степен са стигнали останалите страни по пътя към направата на лични тактики и в какви сфери са се фокусирали. Не бих нарекла документа тактика, тъй като в него не е включен разбор на обстановката в България, няма и проект за деяние. В рамката сме загатнали отговорностите, които произтичат от участието ни в Европейския съюз, и какво има намерение да направи Европейската комисия, с цел да подкрепи развиването и приложението на изкуствения разсъдък.
Документът е предизвикан и от обстоятелството, че предходната пролет във Франция колектив от учени създаде визия за изкуствения разсъдък в страната.
- С какво ще способства този проект, на какво би дал отражение?
- Преди всичко сме се пробвали да разбираем защо става дума. Изкуственият разсъдък обгръща системи, които следят заобикалящата ги среда, схващат какво става в нея, учат се и в известна степен самостоятелно могат да трансформират своето държание, с цел да се приспособяват и да правят по-добре дилемите, за които са основани.
Тези системи най-често работят с доста данни и заради това Европейската комисия предлага образуване на европейско пространство на данните, където би следвало да се натрупват от ден на ден обществени данни, с цел да се разреши основаването и тестването на нови логаритми за обработка на данните и добиване на познания от тях. Наличието на огромни данни е значима характерност на настоящия стадий от развиването на технологиите. Днес за една година човечеството генерира повече данни, в сравнение с сме генерирали преди за 100 години. Съответно имаме нови цели и упоритости по какъв начин да използваме тези данни.
Например натрупват се огромни количества сателитни фотоси и с цел да се обработи събраната информация, има потребност от една страна от суперкомпютри, а от друга - от бързи логаритми, с цел да извличат потребни наблюдения от данните. Поради напредването на технологиите може да се следи развиването на земеделските култури от сателитни фотоси или от въздуха.
Доскоро беше невероятно да се мисли за решаването на такава задача, само че през днешния ден технологиите са налице и се търсят способи за създаване на нови услуги над събраните данни. Този образец ни демонстрира за какво към този момент започваме да приказваме за стопанска система, учредена върху данните. Освен това рамката оказва помощ за схващане на визията за развиване на така наречен цифрова Европа.
В решенията на Европейската комисия има няколко основни фокуса по отношение на навлизането на изкуствения разсъдък. Първият е върху обществените данни и европейското пространството за данни.
Всички страни членки ще провеждат национални облаци и обществените организации ще дават там обществени данни, които генерират при своята работа, в това число и резултати от научни проучвания финансирани с обществени средства. Развитието на опазването на здравето също е обвързано с данните.
- По какъв метод?
- Европейската комисия си слага за цел да се съберат огромни складове от анонимизирани медицински данни и по този начин да се вършат наблюдения за заболяванията, лекуванията, медикаментите, за протичането на болесттите във времето и вероятно да се създадат открития в медицината.
В тази област България е изостанала освен в събирането на данните, а и в това, че не сме построили електронен запис на пациента, не събираме редовно генетични данни за жителите – което е част от актуалните медицински проучвания. Въпросът с данните е едно от значимите неща, на които се обръща внимание, когато се заприказва през днешния ден за изкуствен интелект в Европа. Образованието и науката са вторият фокус в Европа.
Страните възнамеряват повишение на броя на университетските катедри, свързани с изкуствения разсъдък (Германия възнамерява 100 нови професури и привличане на опитни експерти от целия свят), както и консолидиране на курсове в други дисциплини, с цел да имат младежите визия по какъв начин да се обработват данните в техните специалности и по този метод изкуственият разсъдък да стане част от интердисциплинарните стратегии.
Планира се основаването на центрове за върхови достижения по изкуствен интелект в цяла Европа, като Европейската комисия се ангажира да помогне за развиване на трайни връзки сред центровете посредством планове по европейските стратегии за научни проучвания. Така освен ще се развият технологиите на изкуствения разсъдък, само че и ще се подкрепи внедряването на приложения в другите браншове на стопанската система.
Третото, върху което се концентрират в Европа, са другите етични и правни аспекти и смяната на пазара на труда. С ускореното нахлуване на автоматизацията доста работни места биват закрити, защото активността се поема от машини или програмен продукт. Става дума освен за ръчен физически труд, а и за услуги.
- Може ли да дадете образец?
- Например в последно време в колцентровете от ден на ден се вкарват софтуерни гласови асистенти – ти им приказваш, те ти дават отговор. Тогава си задаваме въпроса какво ще се случи с хората, които работят на такива работни места.
Макар че човешкият труд няма да изчезне при специалностите, свързани с връзки и прочувствена съпричастност, въпреки всичко ще настъпят огромни промени.
Възниква казусът за преквалификация и той ще е главен за идващите 10-20 години. Динамиката на развиване на технологиите също ще постанова нужда от преквалификация. Говори се за това по какъв начин всички страни би трябвало да имат проекти за професионално образование, с цел да могат жителите да реагират на измененията в пазара на труда.
В тактиката на Дания да вземем за пример една от главните цели е всеки датчанин да придобие съществени цифрови умения. Дори и там цифровата просветеност на популацията е под 100%, само че, несъмнено, е по-висока, в сравнение с у нас.
И по този начин стигаме до нуждата да се провеждат стратегии за учене през целия живот, с цел да може процесът на преквалификация и придобиване на цифрови умения да бъде мощно омекотен. За възрастните хора се смята, че ще се приспособяват по-трудно, тъй като младите стартират да учат от учебно заведение, до момента в който човек на 40-50 години по-трудно ще навлезе в цифровия свят.
Във връзка с избора на предпочитани тематики, бих желала да допълня, че доста страни в Европа показват селското стопанство като предпочитана област за внедряване на изкуствения разсъдък (освен опазването на здравето и транспорта). Навлизат самоуправляващи се аграрни машини, които благодарение на дронове могат да правят самостоятелно избрани действия. Появяват се и животновъдни ферми с висока степен на автоматизация.
- Какво би трябвало да се предприеме, с цел да бъде направена такава тактика и у нас?
- Мисля, че една тактика би трябвало да стартира с разбор на положението на включените браншове в тяхната взаимна обязаност. Има готови редица документи, да вземем за пример идея за цифрова промяна на българската промишленост (Индустрия 4.0), от която разбираме, че интернетът е отличен в градовете, само че в отдалечените селища не толкоз и че от ден на ден хора употребяват цифрови услуги – въпреки че при по-възрастните процентът е по-нисък.
Има и квалифициран план на Стратегия за цифровизация на земеделието и селските региони на Република България. Би трябвало тези предварителни изследвания да се прегледат взаимно и да се изберат няколко предпочитани области за България, тъй като не е допустимо да се финансира по едно и също време във всичко. Така са постъпили другите страни от Европейския съюз. Не загатвам образованието и науката като предпочитани области, тъй като тяхното развиване е наложително за обезпечаване на готови фрагменти.
- Какви ограничения би трябвало да подхващат държавните институции?
- Трябва да се възнамеряват координирани ограничения в другите браншове, ориентирани към реализиране на една цел – да се обезпечи нахлуване на новите технологии, които ще покачат конкурентоспособността на стопанската система и ще разрешат привличане на високотехнологични вложители в страната.
Една от тези ограничения е рационализиране на законодателството. Например, навлизането на самостоятелни машини в действителния живот допуска разграничение на отговорността на производителя и тази на потребителя, който е взел такова устройство и го е пуснал да действа.
Без солидно законодателство и доверие от страна на потребителите, че те са предпазени от злонамерена приложимост и че схващат най-малко кардинално по какъв начин системите на изкуствения разсъдък вземат решения, новите технологии няма да бъдат възприети. Трябва да се води разговор с обществото и да се дават образци за изгодите от нахлуване на технологиите на изкуствения разсъдък.
Мисля, че в България имаме някои съществени характерни проблеми, да вземем за пример съществуването на доста младежи, които не учат и не работят. Трябва да се намерения за тяхното по-нататъшно обучение и подготовка, а също и по какъв начин ще наподобява пазарът на труда след 10 години.
- Какво е мястото на Европа по отношение на света?
- В европейските документи се акцентира стратегическата роля на изкуствения разсъдък като технология на 21-вия век, която ще увеличи конкурентоспособността на Европа. Производството става по-евтино, тъй като създават машините и се заменя по-скъпият човешки труд, поради това Европа би трябвало да направи всички старания оптимално бързо да премине към модерните технологии.
Китай е доста огромна конкуренция, също и Съединени американски щати. Там се влагат невероятни суми за въвеждането на изкуствения разсъдък в практиката.
Преди два месеца Тайван разгласи, че ще образова годишно 10 000 експерти по изкуствен интелект, с цел да притегли огромните компании от Силиконовата котловина да открият подразделения в Тайван и да създават от Азия.
Ние наподобява сме отвън тази конкуренция. Европейският съюз си слага за цел да стане международен водач в етичния и безвреден изкуствен интелект, който с изключение на по-добра конкурентоспособност на стопанската система обезпечава и по-добро качество на живот за европейските жители.
В някакъв смисъл тактиките и задачите на другите страни са показани на разнообразни езици, като европейските са мощно ориентирани към жителите.
- Може ли да останем изолирани следователно?
- Не, ние сме част от актуалния свят. Макар и постепенно изпълняваме условията и насоките за развиване на цифровата Европа, а младежите несъмнено се усещат доста удобно в тази среда. Всъщност към този момент използваме всекидневно изкуствен интелект, тъй като адаптивните системи и в този момент са тук.
Например в случай че сме купували по интернет книги или самолетни билети, браузерът стартира да демонстрира реклами на други книги или хотели в града, до който сме си купили билет за аероплан. Тоест браузерът следи какво вършим, знае желанията ни и се приспособява към нас. Стряскащо е да осъзнаеш, че някой те следи в интернет, само че е по този начин.
У нас малко се приказва за данните и нямаме огромни количества систематично предоставени обществени данни. Все още не обръщаме внимание на това, че над данните може да се построяват артикули или услуги и да се извлича облага – което значи да се откриват нови работни места. Това е едно от нещата, за които би трябвало да приказваме, с цел да осъзнаем значимостта на данните.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ