&format=webp)
Изгубените Айнщайновци: Как битката за мозъци остана на заден план
Ервин Мацич е обезверен. Докато е в учебно заведение, той два пъти печели медали в Съединени американски щати на Международната олимпиада по математика и изследва изкуствения разсъдък, пробвайки се да форсира метода, по който моделите вършат прогнози.
Мечтае един ден да се причисли към AI лаборатория, с цел да направи технологията по-безопасна. Но 19-годишният босненски талант не съумява да си обезпечи място в Оксфордския университет: таксите от 60 000 паунда годишно са пет пъти по-високи от прихода на фамилията му. Затова отива в Университета в Сараево, където се явява на изпити по програмиране на компютър IBM от десетилетия обратно, споделя The Economist.
Случаят на Мацич надалеч не е неповторим. По целия свят огромнo количествo гений се прахосва. Икономистите приказват за „ изгубени Айнщайновци “ – хора, които биха могли да основат преобразяващи открития, в случай че са открити и подкрепени. Последиците са изключително забележими в областта на АI, където дефицитът на топ откриватели разрешава на дребна група да получава хонорари, сравними със заплати на основни изпълнителни шефове.
Правителства, които наливат милиарди в производството на чипове, с цел да завоюват софтуерната конкуренция, подценяват гения, който движи напредъка. А точно мозъците – в случай че бъдат третирани със същата неотложност – могат да се окажат надалеч по-добра дълготрайна инвестиция. Как би изглеждала една индустриална политика, насочена към гения?
Засега такава политика се свежда по-скоро до „ привличане “, в сравнение с до „ произвеждане “, написа The Economist.
Изданието твърди, че държавните управления се концентрират върху последния стадий: да примамят към този момент съществуващи суперзвезди. Най-яростна е конкуренцията сред Китай и Съединени американски щати.
Китайската стратегия „ Хиляда гении “, основана през 2008 година, цели да върне жители, подготвени в елитни задгранични стратегии - този октомври ще бъде добавена и гъвкава виза за експерти в STEM.
Съединени американски щати отвръща с визата O-1A и зелената карта EB-1A, непокътнати за персони с „ изключителни качества “. Други страни също вършат опити. Япония разгласи пакет от 700 млн. $ за привличане на топ откриватели. Европейски Съюз със схемата „ Choose Europe “ дава обещание да се трансформира в „ магнит за учени “.
По-краен липсващ нрав по отношение на суперзвездите тласка и корпорациите в яростна конкуренция – и изяснява за какво на „ мозъците “ към този момент се гледа като на актив с награда.
В устрема си да построяват все по-големи модели, обособените откриватели се възприемат като хора, способни да отключат пробиви за милиарди. Сам Алтман, шефът на OpenAI, един път шеговито приказва за „ 10 000-кратни инженери/изследователи “ – свръхпродуктивни кодъри, чиито резултати могат да преобразят цяло поле, само че концепцията към този момент е промишлен мит.
Тези наддавания се крепят на две догатки. Първото е, че шепа суперзвезди вършат непропорционално огромни приноси. Второто – че броят на подобен гений е закрепен. Първото е добре обосновано.
Пробивите се вършат от дребен хайлайф: топ 1% от откривателите генерират над една пета от всички изчислими триумфи. Подобренията на Джеймс Уат в парната машина са помогнали да се отприщи индустриалната гражданска война. Наскоро, самотното гонене на Каталин Карико на технологията mRNA проправи пътя за имунизациите против COVID-19.
Индивидите могат да изместят цялата граница на знанието.
Второто съмнение обаче е по-съмнително, тъй като доста капацитет в никакъв случай не се развива. Географията е първата преграда. Около 90% от младежите по света живеят в разрастващи се страни, само че Нобеловите награди отиват най-вече в Съединени американски щати, Европа и Япония.
Според Пол Новосад от Dartmouth College и съавтори, междинният лауреат е роден в 95-тия процентил на световния приход. Макар известни разлики да са предстоящи, мащабът демонстрира, че голям гений даже не получава късмет.
Подобно, учени от Държавния университет на Джорджия и съавтори откриват, че децата в Съединени американски щати от най-богатия 1% са 10 пъти по-склонни да станат изобретатели от тези под междинния приход. Те пресмятат, че в случай че бъдат отстранени класовите, половите и расовите неравенства в Съединени американски щати, броят на иноваторите би се учетворил, внезапно ускорявайки темпа на откритията.
Къде да стартират държавните управления търсенето на гении? Един съблазнителен отговор от The Economist е „ най-отгоре на фунията “ – като се усили броят на децата, които получават късмет да развият качествата си.
Универсални ограничения – по-добро хранене, по-добри учебни заведения, по-безопасни квартали – могат да оказват помощ. Проблемът е, че гениалността е рядка даже когато бъде разпозната, тъй че такива схеми по своята същина са едва ориентирани.
По-практично е да се съсредоточим върху момента, когато геният става забележим: юношеството. Тогава към този момент могат да се виждат звезди, въпреки доста да се изплъзват.
Изследвания на Рушир Агарвал (Харвард) и Патрик Гол (Бристол) демонстрират, че участници от по-бедни страни в математическите олимпиади, които реализират същите резултати като връстници от богати страни, като възрастни разгласяват доста по-малко и е два пъти по-слабо евентуално да получат докторска степен от водещ университет.
Междувременно Филип Агийон (Collège de France) и съавтори свързват резултати от финландския боен тест с патентни данни и откриват, че в случай че младеж с високи качества премине от семейство със междинен приход в семейство с висок приход, възможностите му да изобрети нещо нарастват внезапно.
Спортът демонстрира капацитета на систематичното „ скаутиране “. Бейзболът е въвел „ фермерски системи “ още при започване на XX в., набирайки младежи от дребни градове и развивайки ги в тимове от по-ниски дивизии, до момента в който станат подготвени за огромните шампионати.
До края на века скаутите към този момент обикалят целия свят. Миналата година в Националната баскетболна асоциация е имало рекордните 125 интернационалните играчи от над 40 страни – съвсем една четвърт от лигата – с помощта на световни академии. Резултатът е скок както в качеството, по този начин и в разнообразието на спортистите.
Подобен модел е използван и за науката, написа изданието.
Могат да се основат световни „ академии за гении “, които да набират млади изключителни мозъци и да им обезпечават запаси, наставници и обучение, без значение къде са родени.
Университетите и страните биха могли да основат мрежи от подготвителни центрове, където тези младежи да се развиват, до момента в който станат подготвени за „ огромната лига “ на научните проучвания.
Технологиите вършат това по-лесно от всеки път. Онлайн платформи за образование, виртуални лаборатории, отдалечени наставнически стратегии – всичко това може да отвори порти за гении в най-отдалечените точки на света. Ако спортът може да построи световна система за търсене на гении, науката също може.
Систематичното вложение в гений освен ще понижи пропуските, само че и ще усили разнообразието на хрумвания. Гении, идващи от разнообразни култури и среди, евентуално ще оферират нови подходи към проблемите. Това би било голямо преимущество в области като изкуствения разсъдък, където методът на мислене е толкоз значим, колкото и достъпът до изчислителна мощност.
В последна сметка, AI конкуренцията няма да бъде извоювана единствено от страната с най-вече заводи за чипове или най-големите изчислителни центрове. Тя ще бъде извоювана от страната – или страните – които съумеят да открият и развият идващите генерации гении. Истинската борба е освен за пластмасата, а за мозъците, които ще я накарат да работят.
Мечтае един ден да се причисли към AI лаборатория, с цел да направи технологията по-безопасна. Но 19-годишният босненски талант не съумява да си обезпечи място в Оксфордския университет: таксите от 60 000 паунда годишно са пет пъти по-високи от прихода на фамилията му. Затова отива в Университета в Сараево, където се явява на изпити по програмиране на компютър IBM от десетилетия обратно, споделя The Economist.
Случаят на Мацич надалеч не е неповторим. По целия свят огромнo количествo гений се прахосва. Икономистите приказват за „ изгубени Айнщайновци “ – хора, които биха могли да основат преобразяващи открития, в случай че са открити и подкрепени. Последиците са изключително забележими в областта на АI, където дефицитът на топ откриватели разрешава на дребна група да получава хонорари, сравними със заплати на основни изпълнителни шефове.
Правителства, които наливат милиарди в производството на чипове, с цел да завоюват софтуерната конкуренция, подценяват гения, който движи напредъка. А точно мозъците – в случай че бъдат третирани със същата неотложност – могат да се окажат надалеч по-добра дълготрайна инвестиция. Как би изглеждала една индустриална политика, насочена към гения?
Засега такава политика се свежда по-скоро до „ привличане “, в сравнение с до „ произвеждане “, написа The Economist.
Изданието твърди, че държавните управления се концентрират върху последния стадий: да примамят към този момент съществуващи суперзвезди. Най-яростна е конкуренцията сред Китай и Съединени американски щати.
Китайската стратегия „ Хиляда гении “, основана през 2008 година, цели да върне жители, подготвени в елитни задгранични стратегии - този октомври ще бъде добавена и гъвкава виза за експерти в STEM.
Съединени американски щати отвръща с визата O-1A и зелената карта EB-1A, непокътнати за персони с „ изключителни качества “. Други страни също вършат опити. Япония разгласи пакет от 700 млн. $ за привличане на топ откриватели. Европейски Съюз със схемата „ Choose Europe “ дава обещание да се трансформира в „ магнит за учени “.
По-краен липсващ нрав по отношение на суперзвездите тласка и корпорациите в яростна конкуренция – и изяснява за какво на „ мозъците “ към този момент се гледа като на актив с награда.
В устрема си да построяват все по-големи модели, обособените откриватели се възприемат като хора, способни да отключат пробиви за милиарди. Сам Алтман, шефът на OpenAI, един път шеговито приказва за „ 10 000-кратни инженери/изследователи “ – свръхпродуктивни кодъри, чиито резултати могат да преобразят цяло поле, само че концепцията към този момент е промишлен мит.
Тези наддавания се крепят на две догатки. Първото е, че шепа суперзвезди вършат непропорционално огромни приноси. Второто – че броят на подобен гений е закрепен. Първото е добре обосновано.
Пробивите се вършат от дребен хайлайф: топ 1% от откривателите генерират над една пета от всички изчислими триумфи. Подобренията на Джеймс Уат в парната машина са помогнали да се отприщи индустриалната гражданска война. Наскоро, самотното гонене на Каталин Карико на технологията mRNA проправи пътя за имунизациите против COVID-19.
Индивидите могат да изместят цялата граница на знанието.
Второто съмнение обаче е по-съмнително, тъй като доста капацитет в никакъв случай не се развива. Географията е първата преграда. Около 90% от младежите по света живеят в разрастващи се страни, само че Нобеловите награди отиват най-вече в Съединени американски щати, Европа и Япония.
Според Пол Новосад от Dartmouth College и съавтори, междинният лауреат е роден в 95-тия процентил на световния приход. Макар известни разлики да са предстоящи, мащабът демонстрира, че голям гений даже не получава късмет.
Подобно, учени от Държавния университет на Джорджия и съавтори откриват, че децата в Съединени американски щати от най-богатия 1% са 10 пъти по-склонни да станат изобретатели от тези под междинния приход. Те пресмятат, че в случай че бъдат отстранени класовите, половите и расовите неравенства в Съединени американски щати, броят на иноваторите би се учетворил, внезапно ускорявайки темпа на откритията.
Къде да стартират държавните управления търсенето на гении? Един съблазнителен отговор от The Economist е „ най-отгоре на фунията “ – като се усили броят на децата, които получават късмет да развият качествата си.
Универсални ограничения – по-добро хранене, по-добри учебни заведения, по-безопасни квартали – могат да оказват помощ. Проблемът е, че гениалността е рядка даже когато бъде разпозната, тъй че такива схеми по своята същина са едва ориентирани.
По-практично е да се съсредоточим върху момента, когато геният става забележим: юношеството. Тогава към този момент могат да се виждат звезди, въпреки доста да се изплъзват.
Изследвания на Рушир Агарвал (Харвард) и Патрик Гол (Бристол) демонстрират, че участници от по-бедни страни в математическите олимпиади, които реализират същите резултати като връстници от богати страни, като възрастни разгласяват доста по-малко и е два пъти по-слабо евентуално да получат докторска степен от водещ университет.
Междувременно Филип Агийон (Collège de France) и съавтори свързват резултати от финландския боен тест с патентни данни и откриват, че в случай че младеж с високи качества премине от семейство със междинен приход в семейство с висок приход, възможностите му да изобрети нещо нарастват внезапно.
Спортът демонстрира капацитета на систематичното „ скаутиране “. Бейзболът е въвел „ фермерски системи “ още при започване на XX в., набирайки младежи от дребни градове и развивайки ги в тимове от по-ниски дивизии, до момента в който станат подготвени за огромните шампионати.
До края на века скаутите към този момент обикалят целия свят. Миналата година в Националната баскетболна асоциация е имало рекордните 125 интернационалните играчи от над 40 страни – съвсем една четвърт от лигата – с помощта на световни академии. Резултатът е скок както в качеството, по този начин и в разнообразието на спортистите.
Подобен модел е използван и за науката, написа изданието.
Могат да се основат световни „ академии за гении “, които да набират млади изключителни мозъци и да им обезпечават запаси, наставници и обучение, без значение къде са родени.
Университетите и страните биха могли да основат мрежи от подготвителни центрове, където тези младежи да се развиват, до момента в който станат подготвени за „ огромната лига “ на научните проучвания.
Технологиите вършат това по-лесно от всеки път. Онлайн платформи за образование, виртуални лаборатории, отдалечени наставнически стратегии – всичко това може да отвори порти за гении в най-отдалечените точки на света. Ако спортът може да построи световна система за търсене на гении, науката също може.
Систематичното вложение в гений освен ще понижи пропуските, само че и ще усили разнообразието на хрумвания. Гении, идващи от разнообразни култури и среди, евентуално ще оферират нови подходи към проблемите. Това би било голямо преимущество в области като изкуствения разсъдък, където методът на мислене е толкоз значим, колкото и достъпът до изчислителна мощност.
В последна сметка, AI конкуренцията няма да бъде извоювана единствено от страната с най-вече заводи за чипове или най-големите изчислителни центрове. Тя ще бъде извоювана от страната – или страните – които съумеят да открият и развият идващите генерации гении. Истинската борба е освен за пластмасата, а за мозъците, които ще я накарат да работят.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ