Историята на Ерусалим: от 1000 г. пр. Хр. до днес
Ерусалим е един от най-древните градове в света. И до през днешния ден за него кипи яростна борба. Вижте най-важните моменти от хилядолетната история на Ерусалим :
Градът на цар Давид
Според Стария завет, цар Давид превзема Ерусалим към 1000 година прочие Хр.. Той афишира града за столица на своето царство и го трансформира в същинско религиозно средище. Соломон - синът на Давид - е този, който съгласно Библията, издига първия храм на Яхве (Йехова), бога на евреите. Така Ерусалим става център на юдейството.
Господството на персийците
Вавилонският цар Навохудоносор II завладява Ерусалим на два пъти: през 597 и през 586 година прочие Хр. Така е записано в Библията. Той пленява цар Соломон и еврейските първенци и ги
праща в заточение, след което унищожава Соломоновия храм. През 539 година прочие Хр. обаче Вавилон е високомерен от персийския държател Кир II Велики. Той разрешава на евреите да се завърнат в Ерусалим и да възстановят опустошения храм.
Управлявани от Рим и Византия
През 63 година прочие Хр. Ерусалим минава под римско господство. През 66 година сл. Хр. измежду популацията се образува опозиция, която довежда до Първата юдейско-римска война. Тя завършва четири години по-късно с победа на римляните и повторното разрушение на ерусалимския храм. Римляните и византийците господстват близо 700 години над Палестина.
Идването на арабите
В хода на преодоляването на Велика Сирия , ислямските армии доближават и до Палестина. През 637 година Ерусалим е обсаден и високомерен по заповед на халиф Умар. В последвалата епоха на мюсюлманско господство ръководят разнообразни владетели, които постоянно са били враждебно настроени между тях. Градът постоянно е бил обсаждан и неведнъж е сменял владетелите си.
Времето на кръстоносните походи
През 11 век християнският свят се усеща заплашен от Селджукидите - мюсюлманската династия на селджукските владетели. Папа Урбан II приканва към кръстоносни походи. За 200 години европейците подхващат общо пет кръстоносни похода, с цел да завладеят Ерусалим. За къси интервали те реализират прочут триумф, само че през 1244 дефинитивно губят града, който още веднъж минава под мюсюлманско владичество.
Османците и британците
След завладяването на Египет и Арабия от османците през 1535 година, Ерусалим става административен център на един от османските санджаци. През първите години от турското владичество в града се стига до забележителен подем. След успеха на британците над османските войски през 1917 година Палестина се оказва английско притежание. Ерусалим пада без борба в ръцете на британците.
Разделеният град
След Втората международна война британците се отхвърлят от Палестина. Организация на обединените нации дава утвърждението си за делене на страната, с цел да се сътвори татковина за оживелите от Холокоста евреи.
През 1948 година обаче няколко арабски страни афишират война на Израел и превземат част от Ерусалим. В резултат на Арабско-израелската война до 1967 градът е разграничен сред Израел (западна част) и Йордания (източна част).
Източен Ерусалим още веднъж се връща в ръцете на Израел
През 1967 Израел води така наречен Шестдневна война против Египет , Йордания и Сирия , в която превзема полуостров Синай, линията Газа, Западния бряг на река Йордан, Голанските възвишения и Източен Ерусалим. Израелците си проправят и достъп до старинната част на града, където е Стената на рева. Първоначално Източен Ерусалим не се счита за анексиран от Израел, а единствено за административно интегриран.
Мюсюлманите и Храмовият рид
Оттогава насам Израел към този момент не лимитира достъпа на мюсюлманите до техните светини. Храмовият рид се намира под самостоятелно мюсюлманско ръководство – мюсюлманите имат право да го посещават за молитвите си, също както и наоколо разположената джамия Ал Акса.
Окончателният статут остава неуточнен
И до днес Ерусалим си остава спънка за намирането на спокойно решение в спора сред Израел и Палестина. През 1980 Израел афишира града за своя " безконечна и неделима столица ". След като през 1988 Йордания се отхвърля от своите искания към Западния бряг на река Йордан и Източен Ерусалим , е провъзгласено основаването на палестинска страна. Тя счита източната част на Ерусалим за своя столица.
Градът на цар Давид
Според Стария завет, цар Давид превзема Ерусалим към 1000 година прочие Хр.. Той афишира града за столица на своето царство и го трансформира в същинско религиозно средище. Соломон - синът на Давид - е този, който съгласно Библията, издига първия храм на Яхве (Йехова), бога на евреите. Така Ерусалим става център на юдейството.
Господството на персийците
Вавилонският цар Навохудоносор II завладява Ерусалим на два пъти: през 597 и през 586 година прочие Хр. Така е записано в Библията. Той пленява цар Соломон и еврейските първенци и ги
праща в заточение, след което унищожава Соломоновия храм. През 539 година прочие Хр. обаче Вавилон е високомерен от персийския държател Кир II Велики. Той разрешава на евреите да се завърнат в Ерусалим и да възстановят опустошения храм.
Управлявани от Рим и Византия
През 63 година прочие Хр. Ерусалим минава под римско господство. През 66 година сл. Хр. измежду популацията се образува опозиция, която довежда до Първата юдейско-римска война. Тя завършва четири години по-късно с победа на римляните и повторното разрушение на ерусалимския храм. Римляните и византийците господстват близо 700 години над Палестина.
Идването на арабите
В хода на преодоляването на Велика Сирия , ислямските армии доближават и до Палестина. През 637 година Ерусалим е обсаден и високомерен по заповед на халиф Умар. В последвалата епоха на мюсюлманско господство ръководят разнообразни владетели, които постоянно са били враждебно настроени между тях. Градът постоянно е бил обсаждан и неведнъж е сменял владетелите си.
Времето на кръстоносните походи
През 11 век християнският свят се усеща заплашен от Селджукидите - мюсюлманската династия на селджукските владетели. Папа Урбан II приканва към кръстоносни походи. За 200 години европейците подхващат общо пет кръстоносни похода, с цел да завладеят Ерусалим. За къси интервали те реализират прочут триумф, само че през 1244 дефинитивно губят града, който още веднъж минава под мюсюлманско владичество.
Османците и британците
След завладяването на Египет и Арабия от османците през 1535 година, Ерусалим става административен център на един от османските санджаци. През първите години от турското владичество в града се стига до забележителен подем. След успеха на британците над османските войски през 1917 година Палестина се оказва английско притежание. Ерусалим пада без борба в ръцете на британците.
Разделеният град
След Втората международна война британците се отхвърлят от Палестина. Организация на обединените нации дава утвърждението си за делене на страната, с цел да се сътвори татковина за оживелите от Холокоста евреи.
През 1948 година обаче няколко арабски страни афишират война на Израел и превземат част от Ерусалим. В резултат на Арабско-израелската война до 1967 градът е разграничен сред Израел (западна част) и Йордания (източна част).
Източен Ерусалим още веднъж се връща в ръцете на Израел
През 1967 Израел води така наречен Шестдневна война против Египет , Йордания и Сирия , в която превзема полуостров Синай, линията Газа, Западния бряг на река Йордан, Голанските възвишения и Източен Ерусалим. Израелците си проправят и достъп до старинната част на града, където е Стената на рева. Първоначално Източен Ерусалим не се счита за анексиран от Израел, а единствено за административно интегриран.
Мюсюлманите и Храмовият рид
Оттогава насам Израел към този момент не лимитира достъпа на мюсюлманите до техните светини. Храмовият рид се намира под самостоятелно мюсюлманско ръководство – мюсюлманите имат право да го посещават за молитвите си, също както и наоколо разположената джамия Ал Акса.
Окончателният статут остава неуточнен
И до днес Ерусалим си остава спънка за намирането на спокойно решение в спора сред Израел и Палестина. През 1980 Израел афишира града за своя " безконечна и неделима столица ". След като през 1988 Йордания се отхвърля от своите искания към Западния бряг на река Йордан и Източен Ерусалим , е провъзгласено основаването на палестинска страна. Тя счита източната част на Ерусалим за своя столица.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ