10-те най-цензурирани държави в света
Еритрея и Северна Корея заемат първите две места като най-цензурирани страни в света, осведоми Асоциацията на европейските публицисти – България. Класацията е направена от Комитета за отбрана на публицистите (CPJ). Списъкът се основава на проучвания на разнообразни репресивни тактики, вариращи от ограничавания на достъп до Интернет до отнемане от независимост и закони за тормоз над публицисти.
В Еритрея, президентът Исаяс Афеуерки пожъна триумф в своята акция против самостоятелната публицистика, създавайки толкоз наказателен медиен климат, че даже публицистите, работещи за държавните медии, живеят в непрекъснат боязън от арест. Заплахата от затвор кара доста публицисти да изберат заточение в непозната страна пред риска да бъдат задържани. Еритрея е най-големият тъмничар на публицисти в Африка – минимум 23 души са зад решетките. Никой от тях не е изправян пред съд. Срещу нито една/ един от тях няма публично повдигнато обвиняване.
Страхувайки се от разпространяването на Арабската пролет, Еритрея се отхвърли от проекти си да даде мобилен интернет на своите жители, като по този метод ограничи опцията за достъп до самостоятелна информация. Въпреки че интернет е разполагаем, това става посредством мудни dial-up връзки. По-малко от един % от популацията е онлайн съгласно данни на Международния телекомуникационен съюз на Организация на обединените нации. Еритрея, също по този начин, има най-малкия брой консуматори на мобилни телефони в международен мащаб – единствено 5,6% от популацията има такива.
В Северна Корея 9,7% от популацията има мобилни телефони. Тук не се включват тези, които имат контрабандни телефони от Китай. На мястото на световния интернет, до които имат достъп единствено няколко определени всемогъщи лица, множеството хора имат достъп единствено до строго следен интранет. И макар идването на Associated Press в Пхенян през 2012 година, страната по този начин мощно управлява новинарския поток, че редица документални филми бяха преправени, с цел да бъде отхвърлен опозореният чичо на Ким Чен Ун от архивите след изтезанието му.
Тактиките, употребявани от Еритрея и Северна Корея, са отразени в друга степен и при други мощно цензурирани страни. За да запазят хватката си върху властта, репресивните режими употребяват композиция от медиен монопол, тормоз, шпионаж, закани над публицисти, отнемане от независимост, както и ограничение на влизането на публицистите в страната или придвижванията им в границите на нейната територия. 
Ето листата с 10-те най-цензурирани страни в света.
1. Еритрея
2. Северна Корея
3. Саудитска Арабия
4. Етиопия
5. Азербайджан
6. Виетнам
7. Иран
8. Китай
9. Миянмар
10. Куба
Лишаването от независимост е най-ефективната форма на заплашване и тормоз на публицисти.
Седем от 10-те най-цензурирани страни – Еритрея, Етиопия, Азербайджан, Виетнам, Китай, Иран и Мианмар са и измежду топ 10 на страните с най-вече лишени от независимост публицисти в целия свят, съгласно годишния отчет на Комитета за отбрана на публицисти.
В международен мащаб, повече от половината от публицистите, които са в затвор, са упрекнати в анти-държавни закононарушения, в това число в Китай – страната с най-вече лишени от независимост публицисти и осмата най-цензурирана страна страна в света. От 44 публицисти в пандиза – най-голямото число за Китай откогато Комитетът за отбрана на публицисти стартира да издава своите годишни отчети през 1990, 29 бяха арестувани заради обвинявания за закононарушения против страната. Други страни, които употребяват сходни обвинявания, с цел да смажат сериозните гласове, са Саудитска Арабия (третата най-цензурирана), където ръководещата монархия не се задоволи да заглуши националното неодобрение на своя територия, само че интензивно си партнира с други държавни управления в Съвета за съдействие в Персийския залив, с цел да подсигурява, че рецензиите на държавното управление в която и да е държава-членка ще бъдат заглушени с нужната грубост.
В Етиопия – номер 4 в листата на най-цензурираните страни – опасността от затвор способства за внезапно повишаване на броя на публицистите, които избягаха от страната. На фона на огромна акция против блогъри и самостоятелни медии през 2014 година, повече от 30 публицисти са били принудени да избягат, демонстрират проучванията на Комитета за отбрана на публицисти. Антитерористичното законодателство на Етиопия от 2009 година, което криминализира всяко докладване, което органите смятат за „ поощряване на “ или „ даване на морална поддръжка “ на неразрешени групи, е било приложено против огромна част от 17-те публицисти, които се намират в затвор в страната. Виетнам (на шесто място) употребява един неразбираем закон против „ злоупотребата с демократичната независимост “, с цел да вкарва в пандиза блогъри, до момента в който Мианмар (девето място) разчита на Закона за служебната загадка от 1923 година, с цел да загражда сериозните материали, отнасящи се до военните ѝ сили.
Интернет достъпът е мощно стеснен в страни под властта на комунистически партии – Северна Корея, Виетнам, Китай и Куба.
В Куба (10 място) интернет е наличен единствено за дребна част от популацията, макар направените външни вложения, целящи да изкарат страната онлайн. Китай, макар стотиците милиони интернет консуматори, поддържа „ Великата защитна стена “ – комплицирана комбинация от човешки цензури и софтуерни принадлежности за блокиране на сериозни уеб сайтове и възпиране на обществените медии.
В страните с напреднали технологии, като да вземем за пример Китай, интернет рестриктивните мерки са комбинирани със опасността от затвор, с цел да се подсигурява, че сериозните гласове не могат да надделеят онлайн. Тридесет и двама от 44-те публицисти, които са сега в пандиза в Китай, са работили онлайн.
В Азербайджан (пето място), където има малко самостоятелни обичайни медии, приложното поле на наказателните закони за засегнатост и клюка е разширено до обществените медии и плануват отнемане от независимост за шест месеца. Иран (на седмо място) разполага с една от най-сериозните системи за интернет цензура в света. Милиони уеб сайтове са блокирани. Страната е на второ място в света по брой публицисти, лишени от независимост – 30 души. Властите там са обвинени в основаването на подправени версии на известни уеб сайтове и търсачки като част от техниките им за наблюдаване. 
Правителственият тормоз е тактичност, употребена в минимум пет от най-цензурираните страни в света, в това число Азербайджан, където офиси са били претърсвани, рекламодатели заплашвани, а против публицистите – повдигани обвинявания в притежания на опиати и други Във Виетнам, доста блогъри са сложени под наблюдаване в опит да им се попречи да посещават и отразяват вести и събития. В Иран роднините на публицисти са постоянно призовавани от управляващите и заплашвани, че ще изгубят работните си места и пенсиите си, заради работата на техния родственик публицист. Дори и в Куба, която реализира прочут прогрес, включително обновяване на дипломатическите връзки със Съединени американски щати и новините за преустановяване на ръководството на Кастро през 2018 година, дребното самостоятелни публицисти, които се пробват да работят в страната, към момента са обект на тормоз и краткосрочно задържане.
Ограничаването на придвижването на публицисти и блокирането на задгранични репортери също е постоянно срещана тактичност, употребена от цензуриращите държавни управления. В Еритрея последният останал упълномощен интернационален кореспондент е изпъден през 2007 година Няколкото външни репортерите, канени от време на време да интервюират президента, са следени изкъсо по време на престоя им. В Китай задграничните репортери са били подложени на случайни закъснения в обработването на заявките им за виза.
Четири мощно цензурирани народи останаха отвън листата: Беларус, Екваториална Гвинея, Узбекистан и Туркменистан. Всички те имат дребен или никакъв брой самостоятелни медии и са толкоз компактно затворени, че е мъчно даже да се получи информация за изискванията за правене на публицистика там.
Списъкът на най-цензурирани страни преглежда единствено тези, в които държавното управление компактно управлява медиите. В някои страни, по-специално Сирия, изискванията са извънредно рискови – редица публицисти са отвлечени и убити.
