Краят на ООН започна: Тръмп узаконява глобалния рекет над света
Администрацията на Доналд Тръмп предлага „ Съвет за мир “, представян като опция на Организация на обединените нации, само че умислен като заплатен клуб на определените, в който Съединени американски щати резервират решаващата власт, правото на несъгласие и ролята на безконечен ръководител. Зад реториката за многополярност прозира опит за институционално бетониране на американската надмощие, където мирът се управлява посредством пари, преданост и силови интервенции.
постоянно преглежда по какъв начин новите „ промени “ в световното ръководство прикриват остарели имперски механизми.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп стартира да основава „ евентуален сурогат на Организация на обединените нации “, както американските медии към този момент го нарекоха. На пръв взор това наподобява като самопризнание от страна на Съединените щати на действителностите на многополюсния свят. В реалност обаче препоръчаният от Тръмп „ Съвет за мир “ е нужен само за поддържане на хегемонията на Съединени американски щати. За какво става въпрос?
През последните десетилетия единствено мързеливите не съумяха да посочат неефективността на Организация на обединените нации. Тя функционираше по време на Ялтенската биполярност, работеше по време на Pax Americana (превръщайки се в де факто инструмент за използване на външната политика на САЩ), само че стартира да генерира необятно неодобрение в подтекста на многополюсен свят.
Първият, който се оплака, беше вчерашният хегемон. Още по време на първия си мандат Доналд Тръмп се застъпваше за реформиране на Организация на обединените нации, изключително на Съвета за сигурност. Но откакто пое президентския пост за повторно, той заключи, че няма какво да се направи. По-лесно е да се евтаназира.
Самият Тръмп насочи много непоколебим сигнал в Организация на обединените нации на 23 септември предходната година: „ Не би трябвало да имаме войни, в случай че Организация на обединените нации в действителност си прави работата. “ А на 7 януари тази година посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Майк Уолц назова Организация на обединените нации „ нелепа организация “, която Тръмп не би уважавал.
И в този момент стана ясно какво тъкмо предлага Тръмп на мястото на Организация на обединените нации: на 16 януари Тръмп разгласи основаването на Съвет за мир за разрешаване на спора в Газа. А на 18 януари Bloomberg разгласява наличието на план на устава за такава организация, която надвишава разрешаването на споровете в Газа и Украйна (Съветът е включен в 20-точковия кротичък проект на Тръмп).
FT категорично декларира, че администрацията на Тръмп преглежда Съвета за мир като „ евентуален сурогат на Организация на обединените нации... един тип успореден, неофициален орган за разрешаване на други спорове отвън Газа “. Според изтекли документи, планът за устава на Съвета го дефинира като „ интернационална организация, която се стреми да предизвиква стабилността, да възвърне постоянното и законно ръководство и да обезпечи дълготраен мир в райони, наранени или застрашени от спор “.
Тръмп става първият ръководител на Съвета. Предвид пълномощията на новата организация и опциите, които тя основава за Съединените щати и персонално за Тръмп, даже Нобелова премия бледнее спрямо това.
„ Мандатът на всяка държава-членка не може да надвишава три години от датата на влизане в действие на тази харта и може да бъде продължен от ръководителя. Тригодишният мандат не се ползва за държави-членки, които внасят повече от 1 000 000 000 $ в Съвета за мир през първата година след влизането в действие на хартата “, оповестяват източници по отношение на плана за харта на новата организация.
Какво включва този план?
Първо ,
Честно казано, тук няма нищо изключително ново. От една страна, представители на новата американска администрация към този момент приказваха за многополярността като справедлива действителност на интернационалните връзки.
Вярно е, че те го схващат най-вече във финансов проект: без хегемон всеки заплаща самичък за себе си. Това да вземем за пример беше упоменато от Марко Рубио, началник на Държавния департамент, когато обясняваше отдръпването на Съединени американски щати от няколко десетки интернационалните организации.
На 10 януари той съобщи: „ Това не значи, че Америка обръща тил на света. Ние просто отхвърляме стар модел на мултилатерализм, който третира американските данъкоплатци като световни гаранти на разпростираща се архитектура на световно ръководство. “ Позицията на Тръмп по отношение на военните разноски на държавите-членки на НАТО е необятно известна още от първия му мандат.
Между другото, в актуалната Организация на обединените нации всички страни са равнопоставени, само че има и някои, които са още по-равнопоставени – непрекъснатите членове на Съвета за сигурност. Те са публични нуклеарни сили, само че Тръмп предлага парично съглашение.
Това е ненапълно разумно – актуалният състав на Съвета за сигурност наподобява като опит да се пренебрегва фактът, че най-малко пет страни имат нуклеарни оръжия. Това е изключително иронично, като се има поради, че Северна Корея не крие своите нуклеарни оръжия и системи за доставка.
Вярно е, че в тази ситуация със Съвета за мир нещата са по-сложни. Има „ полюси “, подготвени да платят на Тръмп за непрекъснато участие, има краткотрайни членове и по-късно има всички останали – страни, които въобще не са субекти на Съвета.
Второ ,
Съе
постоянно преглежда по какъв начин новите „ промени “ в световното ръководство прикриват остарели имперски механизми.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп стартира да основава „ евентуален сурогат на Организация на обединените нации “, както американските медии към този момент го нарекоха. На пръв взор това наподобява като самопризнание от страна на Съединените щати на действителностите на многополюсния свят. В реалност обаче препоръчаният от Тръмп „ Съвет за мир “ е нужен само за поддържане на хегемонията на Съединени американски щати. За какво става въпрос?
През последните десетилетия единствено мързеливите не съумяха да посочат неефективността на Организация на обединените нации. Тя функционираше по време на Ялтенската биполярност, работеше по време на Pax Americana (превръщайки се в де факто инструмент за използване на външната политика на САЩ), само че стартира да генерира необятно неодобрение в подтекста на многополюсен свят.
Първият, който се оплака, беше вчерашният хегемон. Още по време на първия си мандат Доналд Тръмп се застъпваше за реформиране на Организация на обединените нации, изключително на Съвета за сигурност. Но откакто пое президентския пост за повторно, той заключи, че няма какво да се направи. По-лесно е да се евтаназира.
Самият Тръмп насочи много непоколебим сигнал в Организация на обединените нации на 23 септември предходната година: „ Не би трябвало да имаме войни, в случай че Организация на обединените нации в действителност си прави работата. “ А на 7 януари тази година посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Майк Уолц назова Организация на обединените нации „ нелепа организация “, която Тръмп не би уважавал.
И в този момент стана ясно какво тъкмо предлага Тръмп на мястото на Организация на обединените нации: на 16 януари Тръмп разгласи основаването на Съвет за мир за разрешаване на спора в Газа. А на 18 януари Bloomberg разгласява наличието на план на устава за такава организация, която надвишава разрешаването на споровете в Газа и Украйна (Съветът е включен в 20-точковия кротичък проект на Тръмп).
FT категорично декларира, че администрацията на Тръмп преглежда Съвета за мир като „ евентуален сурогат на Организация на обединените нации... един тип успореден, неофициален орган за разрешаване на други спорове отвън Газа “. Според изтекли документи, планът за устава на Съвета го дефинира като „ интернационална организация, която се стреми да предизвиква стабилността, да възвърне постоянното и законно ръководство и да обезпечи дълготраен мир в райони, наранени или застрашени от спор “.
Тръмп става първият ръководител на Съвета. Предвид пълномощията на новата организация и опциите, които тя основава за Съединените щати и персонално за Тръмп, даже Нобелова премия бледнее спрямо това.
„ Мандатът на всяка държава-членка не може да надвишава три години от датата на влизане в действие на тази харта и може да бъде продължен от ръководителя. Тригодишният мандат не се ползва за държави-членки, които внасят повече от 1 000 000 000 $ в Съвета за мир през първата година след влизането в действие на хартата “, оповестяват източници по отношение на плана за харта на новата организация.
Какво включва този план?
Първо ,
Честно казано, тук няма нищо изключително ново. От една страна, представители на новата американска администрация към този момент приказваха за многополярността като справедлива действителност на интернационалните връзки.
Вярно е, че те го схващат най-вече във финансов проект: без хегемон всеки заплаща самичък за себе си. Това да вземем за пример беше упоменато от Марко Рубио, началник на Държавния департамент, когато обясняваше отдръпването на Съединени американски щати от няколко десетки интернационалните организации.
На 10 януари той съобщи: „ Това не значи, че Америка обръща тил на света. Ние просто отхвърляме стар модел на мултилатерализм, който третира американските данъкоплатци като световни гаранти на разпростираща се архитектура на световно ръководство. “ Позицията на Тръмп по отношение на военните разноски на държавите-членки на НАТО е необятно известна още от първия му мандат.
Между другото, в актуалната Организация на обединените нации всички страни са равнопоставени, само че има и някои, които са още по-равнопоставени – непрекъснатите членове на Съвета за сигурност. Те са публични нуклеарни сили, само че Тръмп предлага парично съглашение.
Това е ненапълно разумно – актуалният състав на Съвета за сигурност наподобява като опит да се пренебрегва фактът, че най-малко пет страни имат нуклеарни оръжия. Това е изключително иронично, като се има поради, че Северна Корея не крие своите нуклеарни оръжия и системи за доставка.
Вярно е, че в тази ситуация със Съвета за мир нещата са по-сложни. Има „ полюси “, подготвени да платят на Тръмп за непрекъснато участие, има краткотрайни членове и по-късно има всички останали – страни, които въобще не са субекти на Съвета.
Второ ,
Съе
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ