33 велики мисли, завещани от гения на Ерих Мария Ремарк
Ерих Мария Ремарк ще остане в историята като един от най-известните създатели на антивоенни романи. Той е сензитивен и внимателен ценител на човешката душа. И като подобен, ни завеща голям брой велики мисли, отдадени на любовта, живота и човешката природа.
Да си напомним някои от тях.
***
В дребните градчета хората страдат от потисната сласт. Тоест в дребните градчета без коптор.
Да се родиш малоумен не е срамно, срамно е единствено да умреш малоумен.
Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А по какъв начин ще го направиш, това си е персонално твоя работа.
Такъв е светът - може да се превърнете в ангел, простак или нарушител – и никой няма да забележи. Но в случай че ви липсва едно копче, всички ще го видят.
Любовта заслепява мъжа и прави дамата по-зорка.
На жените нищо не би трябвало да се изяснява, с тях се работи.
Всичко, което може да се уреди с пари, е на ниска цена.
Само когато дефинитивно се разделиш с един човек, започваш същински да се интересуваш от всичко, което го визира. Това е един от парадоксите на любовта.
Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се скапват. Затвореният вятър се трансформира в застоял въздух.
Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който показва своя разум. Особено, в случай че няма разум.
Скромността и верността към дълга са възнаграждавани единствено в романите. В живота такива хора биват употребявани, а след това ги изтласкват настрани.
Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не свети, когато е ярко. Тя свети в тъмнината.




