Властите в Лозана: Не яжте кокошки, зеленчуците задължително да се белят
ЕРА/БГНЕС Лозана, заможната столица на олимпийския спорт, край която се плискат сините води на Женевско езеро, е изправена пред невиждан проблем в Швейцария: замърсяване с диоксин, написа Робин Милард за Франс прес.
Четвъртият по величина град в страната е жертва на токсични субстанции, изхвърляни от остаряла пещ за изгаряне на битови боклуци.
Но замърсяването с този евентуално доста отровен химически артикул, когато се натрупа - станал печално прочут по време на войната във Виетнам и при промишления случай в северния италиански град Севезо в през 1976 година - беше намерено инцидентно при започване на годината.
" Понеже не сме търсили диоксини, не сме ги и откривали ", ограниченията бяха съсредоточени върху замърсяването на въздуха и водата, изяснява за Агенция Франс Прес Наташа Лицищорф - общинска съветничка, която дава отговор за околната среда.
Тази седмица управляващите разкриха, че замърсяването е по-сериозно и по-разпространено в сравнение с се смяташе.
Карта на града демонстрира целия обиден сектор: той е с форма на ромб с дължина от над 5 километра, започваща от крайбрежията Женевското езеро към североизточната част на града, и с ширина от 3,6 километра.
Зоната с най-голяма централизация (над 200 нанограма на килограм) обгръща високите елементи на Лозана, към един от нейните зелени дробове - гората Совабелен, както и към катедралата. В центъра на града са измерени върхови стойности от 640 нанограма.
Предупредителни знаци са сложени на детските площадки и в градските паркове. Родители на деца под 4-годишна възраст не би трябвало да им разрешават да си пипат устата, в случай че са си играли на земята. Препоръчва се също да се измиват плодовете и зеленчуците, отглеждани в градините, както и миенето на ръцете.
Препоръките са по-настоятелни в зоните, където нивото е над 100 нанограма на кг.
Тъй като диоксинът се концентрира мощно в животинските тъкани, се предлага да не се ядат кокошките, отглеждани там, нито да се продават яйца от тях.
Кореноплодните зеленчуци би трябвало да се белят, а краставиците, тиквичките и други типове сходни се считат за негодни за консумация.
Виновникът беше открит бързо. Това е разположената в центъра на града фабрика за изгаряне на боклуци, работила сред 1958 и 2005 година
" Навремето мислехме, че е доста по-добре да сложим фабриките за изгаряне на боклуци в централната градска част, с цел да защитим селското стопанство в провинцията ", изяснява Лицищорф.
Между 1958 и 1982 година, когато филтрите на инсинератора били приведени в сходство със стандартите, фабриката за изгаряне на боклуци изхвърля диоксин в покрайнината.
Дидие Бюржи, притежател на зеленчукова градина, споделя, че казусът е породил доста въпроси у хората, които от години отглеждат зеленчуци.
" Тази година няма да ядем тикви. Нямаме доста от тях, само че имаше съответна информация за това и няма да дърпаме дявола за опашката ", споделя той.
В фамилните градини в Шатлар степента на замърсяване е по-ниска от 20 нанограма и Хосе Торес, който обработва имот там, не счита да се отхвърля. " Вкъщи знам какво хапвам ", акцентира той, добавяйки: " Всичко, което купуваме, е цялостно с химикали ".
Жаклин Фелдер показва същата увереност до момента в който работи под следобедното октомврийско слънце в градината си, където отглежда фасул, спанак, салати и моркови.
" От 15 години се занимавам с градинарство тук. Сега хората се опасяват от всичко ", изяснява тя и прибавя: " Аз съм селянка, тъй че съм доста покрай природата. Това е нашата майка, Земята. Уважавайте я! "
Световната здравна организация отбелязва, че малко излагане на човек на мощни концентрации на диоксин може да аргументи увреждане на кожата и да повлияе на действието на черния дроб. Дълготрайно излагане е обвързвано с увреждане на имунната система, на развиването на нервната и ендокринната система и на репродуктивните функционалности.
При животните хроничното излагане на диоксини води до няколко типа рак.
Лицищорф изяснява, че доколкото й е известно, към този момент няма данни за някакви здравословни проблеми, които да са свързани с новоустановеното замърсяване.
Остава въпросът какво да би трябвало да се направи в този момент.
Възможно ли е да се почисти почвата на такава повърхност? " Това е въпросът, който всички си задават ", признава съветничката, само че също кой би се наел с това и за чия сметка?
Четвъртият по величина град в страната е жертва на токсични субстанции, изхвърляни от остаряла пещ за изгаряне на битови боклуци.
Но замърсяването с този евентуално доста отровен химически артикул, когато се натрупа - станал печално прочут по време на войната във Виетнам и при промишления случай в северния италиански град Севезо в през 1976 година - беше намерено инцидентно при започване на годината.
" Понеже не сме търсили диоксини, не сме ги и откривали ", ограниченията бяха съсредоточени върху замърсяването на въздуха и водата, изяснява за Агенция Франс Прес Наташа Лицищорф - общинска съветничка, която дава отговор за околната среда.
Тази седмица управляващите разкриха, че замърсяването е по-сериозно и по-разпространено в сравнение с се смяташе.
Карта на града демонстрира целия обиден сектор: той е с форма на ромб с дължина от над 5 километра, започваща от крайбрежията Женевското езеро към североизточната част на града, и с ширина от 3,6 километра.
Зоната с най-голяма централизация (над 200 нанограма на килограм) обгръща високите елементи на Лозана, към един от нейните зелени дробове - гората Совабелен, както и към катедралата. В центъра на града са измерени върхови стойности от 640 нанограма.
Предупредителни знаци са сложени на детските площадки и в градските паркове. Родители на деца под 4-годишна възраст не би трябвало да им разрешават да си пипат устата, в случай че са си играли на земята. Препоръчва се също да се измиват плодовете и зеленчуците, отглеждани в градините, както и миенето на ръцете.
Препоръките са по-настоятелни в зоните, където нивото е над 100 нанограма на кг.
Тъй като диоксинът се концентрира мощно в животинските тъкани, се предлага да не се ядат кокошките, отглеждани там, нито да се продават яйца от тях.
Кореноплодните зеленчуци би трябвало да се белят, а краставиците, тиквичките и други типове сходни се считат за негодни за консумация.
Виновникът беше открит бързо. Това е разположената в центъра на града фабрика за изгаряне на боклуци, работила сред 1958 и 2005 година
" Навремето мислехме, че е доста по-добре да сложим фабриките за изгаряне на боклуци в централната градска част, с цел да защитим селското стопанство в провинцията ", изяснява Лицищорф.
Между 1958 и 1982 година, когато филтрите на инсинератора били приведени в сходство със стандартите, фабриката за изгаряне на боклуци изхвърля диоксин в покрайнината.
Дидие Бюржи, притежател на зеленчукова градина, споделя, че казусът е породил доста въпроси у хората, които от години отглеждат зеленчуци.
" Тази година няма да ядем тикви. Нямаме доста от тях, само че имаше съответна информация за това и няма да дърпаме дявола за опашката ", споделя той.
В фамилните градини в Шатлар степента на замърсяване е по-ниска от 20 нанограма и Хосе Торес, който обработва имот там, не счита да се отхвърля. " Вкъщи знам какво хапвам ", акцентира той, добавяйки: " Всичко, което купуваме, е цялостно с химикали ".
Жаклин Фелдер показва същата увереност до момента в който работи под следобедното октомврийско слънце в градината си, където отглежда фасул, спанак, салати и моркови.
" От 15 години се занимавам с градинарство тук. Сега хората се опасяват от всичко ", изяснява тя и прибавя: " Аз съм селянка, тъй че съм доста покрай природата. Това е нашата майка, Земята. Уважавайте я! "
Световната здравна организация отбелязва, че малко излагане на човек на мощни концентрации на диоксин може да аргументи увреждане на кожата и да повлияе на действието на черния дроб. Дълготрайно излагане е обвързвано с увреждане на имунната система, на развиването на нервната и ендокринната система и на репродуктивните функционалности.
При животните хроничното излагане на диоксини води до няколко типа рак.
Лицищорф изяснява, че доколкото й е известно, към този момент няма данни за някакви здравословни проблеми, които да са свързани с новоустановеното замърсяване.
Остава въпросът какво да би трябвало да се направи в този момент.
Възможно ли е да се почисти почвата на такава повърхност? " Това е въпросът, който всички си задават ", признава съветничката, само че също кой би се наел с това и за чия сметка?
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ