Епицентър.бг започна дискусия с основен въпрос: готови ли сме като

Епицентър.бг стартира полемика с главен въпрос: подготвени ли сме като общество да променим националния си празник? Знаем ли какви ще бъдат последствията от една такава генерална смяна? Защо българските политици бързат да създадат смяната и тя да залегне в Конституцията? Защо би трябвало да бъде премахнат 3 март като народен празник и да бъде сменен с 24 май?
Предложихме ви дотук мнението по тематиката на акад. Георги Марков и проф. Иван Илчев.
Сега даваме думата на историка проф. Пламен Павлов.  

- Вие сте един от историците, които упорстват 3 март да не бъде народен празник на България. Защо, проф. Павлов? Какви са причините Ви и смятате ли, че българските жители ги схващат?

- Да кажа първо, че не съм от хората, които са срещу 3 март. За жал, самите вносители на предлагането – „ Продължаваме промяната “, сложиха тематиката неверно. Тя се плъзна по неправилна повърхност, като се сътвори спор сред 3 март и 24 май. Това е неуместно! Върху Самарското знаме от едната страна е изобразена Света Богородица, а от другата – светите братя Кирил и Методий. Да се отхвърля връзката сред двете феномени, каквито без подозрение са Освобождението и деня на светите братя Кирил и Методий, за мен е неуместно. Но, за жалост, самите политици със своята непохватна линия и неспособността да обяснят нещо както би трябвало доведоха до ненужната борба сред два празника, които са извънредно значими за българската нация.

- Възможно ли е да имаме два национални празника? И 3 март да остане, и 24 май да получи този статут?

- Прокрадва се концепцията, че може да имаме повече национални празници. Не е невероятно, само че не е изключително желателно. Националният празник в дипломатически проект се свързва с връзките с други страни, с тържествени ритуали, с поздравления от държавни глави и така нататък Това би основало в допълнение комплициране.

През годините съм защитавал 3 март, влизайки в горещи разногласия. Но събитието има и своите дефекти. Приемам причините, че става въпрос за прелиминарен кротичък контракт, че той на процедура опонира на обещанията, които Русия е давала, на контрактуваното с Австро-Унгария. Самото показване на Санстефанския вид е неискрено и значително търси и има пропагандна функционалност. Но, по този начин или другояче, за нашите предци, за цели генерации българия Санстефанският блян е водещ, за него те гинат във войните за национално обединяване. Между другото, днешни горещи бранители на 3 март го бяха трансформирали в работен ден преди 1989 година.

С сътрудници от Софийския университет, от университетите във Велико Търново, Благоевград, Шумен, по концепция на проф. Милко Палангурски, направихме в края на 2022 година една спонтанна кръгла маса. Там казахме, че би трябвало смяна в отношението към националните знаци и към националния празник. Затова предложихме на Народното събрание – не на „ Продължаваме промяната “ или на друга партия - платформа за размишление, изтъквайки преимуществата на събития от нашата история.

Никой от нас не е срещу 3 март. Но сме срещу потреблението му в хибридната война против България сега. Ние сме срещу основаването на възприятие за коленопреклонност и раболепство пред една външна мощ, каквато и в този момент Руската федерация, която изрично не е идентична с Руската империя.

Ще напомня, че в боевете на Шипка масата от участници са българи и украинци и това се споделя от всички участници във войната. Да не приказваме, че Руската империя е мултинационална страна, има финландци, поляци.

Аз съм срещу да се монополизира 3 март от съветската федерация, от дипломат Митрофанова или от техните адепти в България, които надали го вършат безкористно.
Раздухването на този спор за мен е безсмислено.

- А има ли дата, която би могла да сплоти българското общество?

- Датата, която ни сплотява още от времето преди Третото българско царство и съвременна България, е 11 май или 24 май по нов жанр. Да припомня, че култът към светите братя е основан в България от българската черква и българските царе още във времето на Първото българско царство.

Казвам това в неприсъствен спор с тези, които настояват, че светите братя Кирил и Методий са византийски мисионери, че нямали нищо общо с България.
Те може да са византийски мисионери, християнски мисионери – в това няма подозрение. Но че имат връзка с България изрично се потвърждава от доста източници. Включително от събитието, че след краха на задачата във Великоморавия техните възпитаници Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд са копнеели и мислели за България. Цялото първо българско въздействие в тогавашния свят се въплъщава от светите братя, както твърди английският историк Арнолд Тойнби.

Претенциите към светите братя от страна на Русия, на Чехия, на Северна Македония, на Гърция даже, са нелепи. Култът е основан в България, датата 11 май се утвърждава в България.Първото записано събитие, обвързвано с нея, е през 1813 в Шумен. Да не приказваме за това, което вършат Найден Геров и Йоаким Груев в Пловдив, през 1851 и 1854, когато празникът към този момент придобива всемирски и общонационални характерности и се отбелязва както в Пловдив, Търново, Шумен, Русе, София, по този начин и в Битоля, Велес, Прилеп, Ниш.

Ако се разходим в Северна Добруджа, която сме изгубили през 1940 година с Крайовския контракт, ще забележим, че във всички църкви в тогавашните български села на челно място са светите братя Кирил и Методий. Така е във всяка възрожденска черква. Кирил и Методий са израз на нашата държавност, а не просто на културата и на просветата. Разбира се, 24 май е празник и на словото, и на учителите, само че има и голям държавотворен капацитет.

Подновяват се и разногласията – за следващ път, дали 3 март, 6 септември, 22 септември са най-хубавият избор за народен празник. Всички тези дати са значими и ние ги предлагаме за публични празници. Включвам и 20 април, за което моля години наред. Нека денят на Априлското въстание да си пристигна на мястото в празничния календар и дано напомня, че в прилежащи страни, които имат сходна историческа орис, каквито са Гърция и Сърбия, национални празници са датите, които слагат началото на национално-освободителната гражданска война. В България началото безспорно е 20 април. Не е 1 или 2 май, тъй като стигаме и до безумието да се отбелязва Априлското въстание по доста безреден метод.

Празник би трябвало да стане и 2 май, денят на Свети цар Борис- Михаил. Той концентрира цялата българска история, цялата традиция и културно лъчение в средновековния свят. В по-новите дни, в това число и 3 март, фокусът е върху модерната история. Къде отива нашето Средновековие, което е горивото на цялото освободително придвижване в българските земи. Да напомня, че и Левски приказва за „ славната ни в миналото страна “.

Мисля, че 24 май има по-широк набор от послания.
Това, че не е обвързвано с съответно събитие, не е правилно. Свързано е с доста събития, ще посоча единствено огнената тирада на Христо Ботев в Калофер през 1867-а, поради която той се принуждава да емигрира. Тя е с остро политическо наличие, лансиращо концепцията за национално избавление.

- Има ли риск още веднъж да попаднем в плен на разделянето, спорейки да вземем за пример българи или гърци са светите братя?

- Тези разногласия няма да приключат. Те имат своето място в науката.
Знаем, че на млади години, на 20-годишна възраст, Методий е княз на архонтия, т.е. той надали може да бъде назначен от Византия за шеф на едно славяно-българско княжество, в случай че не е от същия генезис. В житията им се вижда, че майка им е българка, като тук се спекулира какво е славянин, какво е българин.

Моят зов към политиците е да се вслушат в историците. Ние мотивирахме нашите оферти, те от дълго време са в Народното събрание. Дискусии постоянно е имало, само че да подчертая, че издигането на 24 май никога не е отричане на 3 март и на всички останали дати.

24 май има многоспектрална българска сила. Говоря и за диаспората ни в чужбина, за нашите емигрантски общности от по-ново време. 24 май е най-неконфликтният, най-неполитическият и в същото време най-силно зареденият с българска сила празник.

- Забелязва се разделяне и измежду вас, историците. Ако специалистите не можете да стигнете до единодушие, по какъв начин да реализира обединяване и консенсус българското общество?

- Спекулира се с тезата, че българското общество е разграничено по тематиката, че има противоречие. 11 май по остарял жанр или 24 май е еманация на българското отпреди да има съвременна българска страна.
Разделението го основават политиците, изключително когато го свързват с настоящата обстановка. Наричат ни родоотстъпници, споделят, че сме срещу историята и други нелепи неща, които дано тежат на съвестта на тези, които ги приказват.

- Трябва ли, съгласно Вас, националният празник да се запише в главния закон? Промяната на Конституцията следваше да бъде в посока господство на закона, а се отклони към националния празник и погълна доста сила?

- Не мисля, че това предложение имаше за цел да отклони вниманието. По-скоро се дължи на политическа незрялост и самоинициатива от страна на „ Продължаваме промяната “.
Най-смислените пояснения пристигнаха от Христо Иванов, а не от представителите на Политическа партия, без да съм техен съперник. Аз съм върл безпартиен.

Но не мога да приема метода на путинофилските партии, които трансфораха същностен и прочувствен спор в политика. Те го направиха, не обществото. Апелирам за по-голяма воля от страна на преобладаващите политически сили, които обаче като че ли гледат да се измъкнат, да се снишат, както кадваше Тодор Живков. Същото следим в реакциите за Паметника на Съветската войска.

На България й трябват политици, които следват модела на Стамболов, на Петко Каравелов, на Ляпчев, на огромните политици от предишното, а не политици, които работят на правилото „ ден да мине, различен да пристигна “. Това издава липса на адекватност в политиката.

- Да предположим, че промяната бъде гласувана. Налага ли се промяна в националната теория, доколкото я има, в учебниците по история? Дори до пренаписването им.

- Не. Няма какво да се пренаписва. Всичко е казано в учебниците. Като създател на някои от тях съм имал срещи с учители, с възпитаници. Ако има дефекти, те се дължат на образователните стратегии в последните 25 години, не на наличието на учебниците.
Не се постановат промени и в ненаписаната национална теория. Вариант на национална теория предложи починалият Григор Велев, която не беше удостоена с вниманието на политическите сили.
Какво значи национална теория и каква би трябвало да бъде тя в 21 век?Това е въпрос, върху който може да разсъждаваме. На процедура първата ни теория е „ История славянобългарска “ на Паисии Хилендарски.

Най-много ме нервира друго – отсъствието на визионерство в нашите политици.Автор съм на книга за Васил Левски и като се вглеждаме в това потомство българи, като четем Раковски, като се върнем и към средновековните българи, ще забележим, че те гледат надалеч напред в бъдещето. Сега тук се гледа от избори до избори, от една медийна изява до друга. Трябва отговорно държание към националната същина, към гласоподавателите. Само това може да подсигурява сполучливо настояще и бъдеще.

Бяха извадени скелети от дрешника, раздухва се антизападно и антидемократично държание. Недопустимо е. От най-малко 200 години насам цялото ни развиване е обвързвано с концепцията, както споделя Левски, „ да бъдем равни с другите европейски нации “. Мисля, че е посгижимо да бъдем държава-образец, въпреки да звучи утопично в този миг. Но е ясно, че би трябвало да има по-силна политическа воля, визионерство, хрумвания за бъдещето, а не блуждаене сред геополитически схеми, които, апропо, са архаични и старомодни.

- Защо липсва визионерството на днешния ни политически хайлайф? Каква е разликата сред всички имена, които Вие споменахте в това изявление, и българските политици през 21 век?

- През 20 век имаме огромни политици – Ляпчев, Георги Кьосеиванов, цар Борис Трети, даже и Тодор Живков имаше по-ясна визия за България, без значение от греховете на тогавашния режим.
Сега имаме мислене в духа на рекламните тактики. Очевидно би трябвало да има по-сериозна селекция, по-голяма придирчивост от самото общество към тях. Налице е несериозност, безволие, които се оглеждат и в метода на политиците към тематиката, по която приказваме – за националния празник, паметниците, знаците.

- Сегашната геополитическа настройка като че ли постанова Русия да бъде зачертана и от историята ни. Не е ли симптом на уязвимост, на взаимозависимост на елита ни да се люшка съгласно ползите на мощните на деня?

- Не одобрявам мантрата за Посолството, тъй като едно друго посолство – съветското, се бърка доста повече. Хибридните офанзиви са факт, оповестени сме за неприятелска страна, за евроатлантически подлоги и други груби неща, все неща от арсенала на Жириновски. Да не приказваме за посланичката, която се държи като генерал-губернатор, което се отминава от по този начин наречените български русофоли. Не, те не са русофили. По-големи русофили са хора като мен, които съчувстват на съветския народ за режима, който го ръководи.

Геополитическата конюнктура не би трябвало да въздейства, в случай, че имаме ясни геополитически полезности и дълготрайни цели.

Ако бяхме толкоз подвластни от Посолството, засяга се американското, от дълго време щяха да са ни наложили нещата, за които приказваме. Не бива доктрината „ Брежнев “ да я пренасяме върху целия свят.  

А в случай че някой парадира с връзките си в някакво посолство, толкоз по-зле за него.

- Защо въпросът за националния празникк стана водещ на фона на проблемите, в които българското общество безусловно е затънало – принуждение, проява на мощ, неуважение към разпоредбите и законите.

- Не е маневра за оклоняване на вниманието, по-скоро е незадълбочено отношение към нещата.
Насилието в този момент е водеща тематика, само че не неналичието на закони е повода, а тяхното неприлагане. Това важи за всичко, а използването на законите е в основата на метода, по който действа модерното общество.