Голямата базилика гълта 16 милиона
Епископската базилика и римското мозаично завещание на Филипопол са шансът на Пловдив да влезе в ЮНЕСКО. Внушителните находки потвърждават, че базиликата е един от най-интересните раннохристиянски монументи - тя впечатлява със своята неповторима архитектура и респектиращи размери. Обектът към този момент е включен в Индикативния лист на ЮНЕСКО за значими културни и естествени обекти.
Експонирането обаче върви типично по маниера на пловдивския кмет Иван Тотев - постепенно и скъпо.
Според първичните прогнози цялата работа по разкриването на археологията и оформянето на обекта трябваше да коства 5 млн. лв.. Постепенно разноските набъбнаха до 16 млн. лева, поделени сред Общината и фондация " Америка за България ". Никъде обаче няма обществена информация защо отиват парите, по какъв начин са разпределени средствата по действия и по какъв начин общината се регистрира пред съфинансиращия сътрудник. Не е известно по какви процедури са определени изпълнителите на изкопните работи, строителството на двуетажната защитна стена или пък проектантите и доставчиците на голямата покривна структура. Наскоро се разбра, че американците от LHSD+DP (Lee H. Skolnick Architecture + Design Partnership) ще работят по вътрешния дизайн на бъдещия музеен комплекс.
Епископската базилика на Филипопол трябваше да заема централно място в програмата на Пловдив като културна столица на Европа.
Само че при започване на заветната 2019-а съкровищата остават скрити за пловдивчани и гостите на града. Хората, които имат офиси наоколо и са наблюдавали целия развой досега, се чудят по какъв начин в обекта ще бъдат вложени милиони. Според тях грубият ров е изработен за месец и половина. " Каквато и да е цената за работосмяна на техниката, за 40 дни надали с багери и товарачи могат да бъдат " усвоени " повече от 400-500 хиляди лв.. Извозването на материала също не би трябвало да е излязло повече от 100 000 лв.. След това дълго време на обекта се явяваха единствено археолозите и дребна група служащи за фините ровове. Така досега, в който започнаха изливането на защитните стени и повдигането на покривната структура, разноските не би трябвало да надвишават 1 милион ", пресмята предприемач с опит в строителството, който обаче не желае името му да бъде представено. Няма за какво аз да си поставям главата в торбата. Има обаче институции, които, в случай че се поинтересуват, ще схванат по какъв начин са " усвоени " парите, споделя мъжът.
Постепенно “Америка за България ” се трансформира в главен вложител за реставрацията. От всичките над 16 милиона лв. 8,2 милиона лв. ще дойдат от касите на Фондацията. Останалите очевидно са от общинския бюджет, въпреки да не могат да бъдат ясно проследени в финансовата стратегия за последните 3 години. Освен за строителството и работата на археолозите локалната власт похарчи и съвсем половин милион лв., с цел да откупи назад 1.5 дка земя до Голямата базилика.
Проектът започва с анонс през месец май на 2016 година, че фондацията ще вложи безплатно 4,8 милиона лв. в реставрацията на Голямата базилика. От управлението тогава оповестиха, че това ще бъде един от предпочитаните планове на " Америка за България ".
В края на май 2017 година след новите открития в региона, дело на археолога Жени Танкова и екипа от “Америка за България ” усилиха сензитивно финансирането, планувано за плана, до упоменатите към този момент 8,2 милиона лв.. Голямата базилика трябваше да бъде приключена до края на 2018 година и комплексът да стартира да посреща туристи тази година. Това беше уверението както на локалната власт, по този начин и на представителите на “Америка за България ”.
Информация за това по какъв начин и къде се изразходват средствата в обекта се намира мъчно. Годишните доклади на фондацията са налични само на британски език. Те се водят и афишират чисто счетоводно, т.е. на общ регистриран принцип, а не по пера със съответните снабдители на услуги и съоръжение. Отчетна форма на уеб страницата на фондацията има само за част от планове, получили финансиране, посредством отворена апликационна форма. Неясен остава и въпросът по какъв начин от “Америка за България ” упражняват надзор върху разходването на средствата, които се допуска, че поради характера на фондацията са трансферирани към Община Пловдив, която наема изпълнителите и се разплаща с тях. А след това би трябвало да регистрира къде, защо и по какъв начин са направени разноските.
Експонирането обаче върви типично по маниера на пловдивския кмет Иван Тотев - постепенно и скъпо.
Според първичните прогнози цялата работа по разкриването на археологията и оформянето на обекта трябваше да коства 5 млн. лв.. Постепенно разноските набъбнаха до 16 млн. лева, поделени сред Общината и фондация " Америка за България ". Никъде обаче няма обществена информация защо отиват парите, по какъв начин са разпределени средствата по действия и по какъв начин общината се регистрира пред съфинансиращия сътрудник. Не е известно по какви процедури са определени изпълнителите на изкопните работи, строителството на двуетажната защитна стена или пък проектантите и доставчиците на голямата покривна структура. Наскоро се разбра, че американците от LHSD+DP (Lee H. Skolnick Architecture + Design Partnership) ще работят по вътрешния дизайн на бъдещия музеен комплекс.
Епископската базилика на Филипопол трябваше да заема централно място в програмата на Пловдив като културна столица на Европа.
Само че при започване на заветната 2019-а съкровищата остават скрити за пловдивчани и гостите на града. Хората, които имат офиси наоколо и са наблюдавали целия развой досега, се чудят по какъв начин в обекта ще бъдат вложени милиони. Според тях грубият ров е изработен за месец и половина. " Каквато и да е цената за работосмяна на техниката, за 40 дни надали с багери и товарачи могат да бъдат " усвоени " повече от 400-500 хиляди лв.. Извозването на материала също не би трябвало да е излязло повече от 100 000 лв.. След това дълго време на обекта се явяваха единствено археолозите и дребна група служащи за фините ровове. Така досега, в който започнаха изливането на защитните стени и повдигането на покривната структура, разноските не би трябвало да надвишават 1 милион ", пресмята предприемач с опит в строителството, който обаче не желае името му да бъде представено. Няма за какво аз да си поставям главата в торбата. Има обаче институции, които, в случай че се поинтересуват, ще схванат по какъв начин са " усвоени " парите, споделя мъжът.
Постепенно “Америка за България ” се трансформира в главен вложител за реставрацията. От всичките над 16 милиона лв. 8,2 милиона лв. ще дойдат от касите на Фондацията. Останалите очевидно са от общинския бюджет, въпреки да не могат да бъдат ясно проследени в финансовата стратегия за последните 3 години. Освен за строителството и работата на археолозите локалната власт похарчи и съвсем половин милион лв., с цел да откупи назад 1.5 дка земя до Голямата базилика.
Проектът започва с анонс през месец май на 2016 година, че фондацията ще вложи безплатно 4,8 милиона лв. в реставрацията на Голямата базилика. От управлението тогава оповестиха, че това ще бъде един от предпочитаните планове на " Америка за България ".
В края на май 2017 година след новите открития в региона, дело на археолога Жени Танкова и екипа от “Америка за България ” усилиха сензитивно финансирането, планувано за плана, до упоменатите към този момент 8,2 милиона лв.. Голямата базилика трябваше да бъде приключена до края на 2018 година и комплексът да стартира да посреща туристи тази година. Това беше уверението както на локалната власт, по този начин и на представителите на “Америка за България ”.
Информация за това по какъв начин и къде се изразходват средствата в обекта се намира мъчно. Годишните доклади на фондацията са налични само на британски език. Те се водят и афишират чисто счетоводно, т.е. на общ регистриран принцип, а не по пера със съответните снабдители на услуги и съоръжение. Отчетна форма на уеб страницата на фондацията има само за част от планове, получили финансиране, посредством отворена апликационна форма. Неясен остава и въпросът по какъв начин от “Америка за България ” упражняват надзор върху разходването на средствата, които се допуска, че поради характера на фондацията са трансферирани към Община Пловдив, която наема изпълнителите и се разплаща с тях. А след това би трябвало да регистрира къде, защо и по какъв начин са направени разноските.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ