Епидемията от мързел при децата е заради телефоните
Епидемията от мързел при децата е поради телефоните
Епидемията от мързел при децата е илюзорна, защото това е биологичен блокаж вследствие на въздействието на мобилните телефони върху префронталния кортекс в мозъка.
Редица нови проучвания през последните години се концентрират точно върху тази зона,
виновна за планирането, упоритостта, мотивацията, контрола на импулсите, вземането на решения. Проблемът поражда поради продължителното взиране в екраните, което води до изпреварващо развиване на префронталния кортекс. Това постепенно, само че сигурно лишава децата от амбицията да се борят да реализират задачите си и да са склонни да поставят съществени старания – с други думи, младежите
могат да се окажат с воля колкото на някое малко хлапе и неслучайно ги дефинират като „ снежинки “.
Научното пояснение е, че със скролването, със застояването в обществените мрежи мозъкът попада в по този начин наречената допаминова примка. При нея той получава надълбоко задоволство от лайковете, сърчицата и мненията под постовете, само че това претрупва вътрешната система за хонорари. Получава се бъг, тъй като, когато мозъкът привикне към „ евтиния “ допамин, получен без грам изпитание, той тотално губи
способността да се стимулира за по-сериозни задания в областта на образованието и спорта.
Или в случай че обобщим, отводът от полагане на систематични старания от страна на детето наподобява мързел, само че в действителност става дума за недостиг на когнитивен надзор. Защо? Изследванията върху детския мозък неслучайно се концентрират върху префронталния кортекс. Той освен дава отговор за вземането на решения, за контрола на импулсите, само че и за вниманието и за работната памет. И защото се развива и след навършването на 20-годишна възраст, той е уязвим
към продължителното влияние на телефоните в ранна детска и тийнейджърска възраст.
Доказателствата се съдържат в най-мащабното дълготрайно проучване на детския мозък ABCD (Adolescent Brain Cognitive Development), финансирано от Националните институти по опазване на здравето на Съединени американски щати.
Данните от ядрено-магнитния резонанс при 11 хиляди деца, прекарали над 7 часа на ден пред екрани,
демонстрира прибързано изтъняване на мозъчната кора (включително в префронталния кортекс). Това е най-външният пласт, който обработва информацията от петте сетива.
Според учените този развой е присъщ за по-късен стадий на съзряване,
само че когато протича прекомерно рано, нормално се свързва с по-ниски когнитивни резултати. Дали това е добре, или е зле, питат се откривателите, провеждащи опита в границите на плана. Не след дълго идва и отговорът. Децата, които прекарват повече от два часа дневно пред екраните, получават по-ниски резултати на тестванията, където се изисква мислене
и притежаване на езика, откриват учените, работещи по плана ABCD.
В друго изследване, оповестено в JAMA Pediatrics, отдадено на обществените мрежи и развиването на мозъка, е проследено държанието на възпитаници в продължение на 3 години. Целта е да се откри какви промени настъпват, в случай че влизат в мрежите над 15 пъти дневно. Резултатите демонстрират, че мозъците на младежите стават хиперчувствителни към лайковете и мненията, а това трансформира работата на префронталния кортекс и отслабва способността му
да контролира прочувствените импулси.
Друго проучване на Университета в Тексас демонстрира, че самото наличие на смарт телефон – без значение дали е изключен, или с извърнат надолу екран, понижава когнитивния потенциал. Учените съпоставят това с ефекта на „ източване на мозъка “, защото в този развой се открива,
че детето има все по-малко умствена сила за учене и решение на проблеми.
Разбира се, потреблението на телефони има и някои позитиви – непрекъснатият поток от известия основава необикновен режим в работата на мозъка и той е в положение все по-бързо да превключва от един проблем в различен и чевръсто „ да скача “ от една задача в друга.
За страдание, тази гъвкавост пречи на невронните пътища в префронталния кортекс, а тъкмо те дават отговор за дълготрайната централизация.
С други думи, способността за задълбочено мислене ще се трансформира във все по-голям проблем. Към всичко това се прибавя още един противен резултат – младежите всеобщо се заседяват пред телефоните вечер, без да знаят, че синята светлина понижава мелатонина и резултатът е, че не могат да заспят в точния момент. Но защото една обстановка постоянно може да стане още по-неприятна, в сравнение с е – недоспиването по забавен метод също изключва префронталния кортекс, което трансформира детето
на идващия ден в раздразнително „ страшилище “, което нито може да се концентрира, нито да учи.
Това лавинообразно струпване на тревожни научни изследвания през последните години напълно разумно докара до всеобщите забрани за потребление на телефони в учебните заведения.
От тази образователна година Франция
вкара национална възбрана за смарт телефоните и устройствата за деца до 15 година на база на положителните резултати от 2024 година насам в 180 учебни заведения. Правят се изключения единствено за хроничнболните. Освен това държавното управление отбрани правото на учениците да се изключват или да са в цифрова пауза.
Известията и актуализациите от цифровите учебни платформи се
приключват сред 20,00 и 7,00 часа през делничните дни и от петък вечерта до понеделник сутринта през почивните дни. Това предписание се отнася за всички известия, задания, актуализации на блогове и оценки.
Според френския кабинет повода за всичко това е злоупотребата с екраните,
която „ може да повлияе отрицателно на здравето, фокуса, сериозното мислене и общественото развиване на децата. Тази нова регулация има за цел да възвърне салдото посредством ограничение на цифровото претоварване и поощряване на по-здравословна учебна среда “.
От тази година и Нидерландия забрани телефоните в началните и междинните учебни заведения.
През април 2025 г. Финландия въведе драконови ограничения заради спад в триумфа и цялостното положение на учениците.
В Норвегия множеството общини постановиха забрани, без да чакат закон на национално равнище.
След въвеждането им там със удовлетворение виждат спад на визитите на девойките при психолог с 60%.
Подобни рестрикции вкараха Белгия, Латвия, Швеция и Англия.
Паралелно с това е в ход и различен развой – на тотално ограничаване на обществените мрежи за деца.
Сред пионерите бе Норвегия, която през 2024 година разгласи проекти за повдигане на възрастовата граница на 15 години.
През м.г. Дания наложи възбрана на мрежите за всички под 15 година, с цел да отбрани „ мозъците на децата “.
В края на 2025 година в Австралия влезе в действие закон, който не разрешава обществените мрежи за всички под 16 година Ако платформите се изкушат да не съблюдават възрастовите ограничавания, ги грозят солени санкции – около 34 млн. $.
В Съединени американски щати тази наклонност също си пробива път и от началото на предходната година във Флорида децата под 14 година не могат да имат акаунт, а в случай че са сред 14 и 15 година, се изисква единодушието на родител.
И в случай че някой се пита за какво тези ограничения обгръщат освен Европа, а и целия свят, аргументите са доста. Но измежду най-важните е, че London School of Economics откри, че възбраните се отразява най-позитивно на най-слабите възпитаници. Което още един път потвърждава, че телефоните най-вече пречат на хлапетата със усложнения в концентрацията.
Остава единствено да се надяваме, че на национално и европейско равнище ще се вземат задоволително съществени ограничения, с цел да се приключи опитът с децата, който крие капацитет да съсипе не едно и две генерации.
Епидемията от мързел при децата е илюзорна, защото това е биологичен блокаж вследствие на въздействието на мобилните телефони върху префронталния кортекс в мозъка.
Редица нови проучвания през последните години се концентрират точно върху тази зона,
виновна за планирането, упоритостта, мотивацията, контрола на импулсите, вземането на решения. Проблемът поражда поради продължителното взиране в екраните, което води до изпреварващо развиване на префронталния кортекс. Това постепенно, само че сигурно лишава децата от амбицията да се борят да реализират задачите си и да са склонни да поставят съществени старания – с други думи, младежите
могат да се окажат с воля колкото на някое малко хлапе и неслучайно ги дефинират като „ снежинки “.
Научното пояснение е, че със скролването, със застояването в обществените мрежи мозъкът попада в по този начин наречената допаминова примка. При нея той получава надълбоко задоволство от лайковете, сърчицата и мненията под постовете, само че това претрупва вътрешната система за хонорари. Получава се бъг, тъй като, когато мозъкът привикне към „ евтиния “ допамин, получен без грам изпитание, той тотално губи
способността да се стимулира за по-сериозни задания в областта на образованието и спорта.
Или в случай че обобщим, отводът от полагане на систематични старания от страна на детето наподобява мързел, само че в действителност става дума за недостиг на когнитивен надзор. Защо? Изследванията върху детския мозък неслучайно се концентрират върху префронталния кортекс. Той освен дава отговор за вземането на решения, за контрола на импулсите, само че и за вниманието и за работната памет. И защото се развива и след навършването на 20-годишна възраст, той е уязвим
към продължителното влияние на телефоните в ранна детска и тийнейджърска възраст.
Доказателствата се съдържат в най-мащабното дълготрайно проучване на детския мозък ABCD (Adolescent Brain Cognitive Development), финансирано от Националните институти по опазване на здравето на Съединени американски щати.
Данните от ядрено-магнитния резонанс при 11 хиляди деца, прекарали над 7 часа на ден пред екрани,
демонстрира прибързано изтъняване на мозъчната кора (включително в префронталния кортекс). Това е най-външният пласт, който обработва информацията от петте сетива.
Според учените този развой е присъщ за по-късен стадий на съзряване,
само че когато протича прекомерно рано, нормално се свързва с по-ниски когнитивни резултати. Дали това е добре, или е зле, питат се откривателите, провеждащи опита в границите на плана. Не след дълго идва и отговорът. Децата, които прекарват повече от два часа дневно пред екраните, получават по-ниски резултати на тестванията, където се изисква мислене
и притежаване на езика, откриват учените, работещи по плана ABCD.
В друго изследване, оповестено в JAMA Pediatrics, отдадено на обществените мрежи и развиването на мозъка, е проследено държанието на възпитаници в продължение на 3 години. Целта е да се откри какви промени настъпват, в случай че влизат в мрежите над 15 пъти дневно. Резултатите демонстрират, че мозъците на младежите стават хиперчувствителни към лайковете и мненията, а това трансформира работата на префронталния кортекс и отслабва способността му
да контролира прочувствените импулси.
Друго проучване на Университета в Тексас демонстрира, че самото наличие на смарт телефон – без значение дали е изключен, или с извърнат надолу екран, понижава когнитивния потенциал. Учените съпоставят това с ефекта на „ източване на мозъка “, защото в този развой се открива,
че детето има все по-малко умствена сила за учене и решение на проблеми.
Разбира се, потреблението на телефони има и някои позитиви – непрекъснатият поток от известия основава необикновен режим в работата на мозъка и той е в положение все по-бързо да превключва от един проблем в различен и чевръсто „ да скача “ от една задача в друга.
За страдание, тази гъвкавост пречи на невронните пътища в префронталния кортекс, а тъкмо те дават отговор за дълготрайната централизация.
С други думи, способността за задълбочено мислене ще се трансформира във все по-голям проблем. Към всичко това се прибавя още един противен резултат – младежите всеобщо се заседяват пред телефоните вечер, без да знаят, че синята светлина понижава мелатонина и резултатът е, че не могат да заспят в точния момент. Но защото една обстановка постоянно може да стане още по-неприятна, в сравнение с е – недоспиването по забавен метод също изключва префронталния кортекс, което трансформира детето
на идващия ден в раздразнително „ страшилище “, което нито може да се концентрира, нито да учи.
Това лавинообразно струпване на тревожни научни изследвания през последните години напълно разумно докара до всеобщите забрани за потребление на телефони в учебните заведения.
От тази образователна година Франция
вкара национална възбрана за смарт телефоните и устройствата за деца до 15 година на база на положителните резултати от 2024 година насам в 180 учебни заведения. Правят се изключения единствено за хроничнболните. Освен това държавното управление отбрани правото на учениците да се изключват или да са в цифрова пауза.
Известията и актуализациите от цифровите учебни платформи се
приключват сред 20,00 и 7,00 часа през делничните дни и от петък вечерта до понеделник сутринта през почивните дни. Това предписание се отнася за всички известия, задания, актуализации на блогове и оценки.
Според френския кабинет повода за всичко това е злоупотребата с екраните,
която „ може да повлияе отрицателно на здравето, фокуса, сериозното мислене и общественото развиване на децата. Тази нова регулация има за цел да възвърне салдото посредством ограничение на цифровото претоварване и поощряване на по-здравословна учебна среда “.
От тази година и Нидерландия забрани телефоните в началните и междинните учебни заведения.
През април 2025 г. Финландия въведе драконови ограничения заради спад в триумфа и цялостното положение на учениците.
В Норвегия множеството общини постановиха забрани, без да чакат закон на национално равнище.
След въвеждането им там със удовлетворение виждат спад на визитите на девойките при психолог с 60%.
Подобни рестрикции вкараха Белгия, Латвия, Швеция и Англия.
Паралелно с това е в ход и различен развой – на тотално ограничаване на обществените мрежи за деца.
Сред пионерите бе Норвегия, която през 2024 година разгласи проекти за повдигане на възрастовата граница на 15 години.
През м.г. Дания наложи възбрана на мрежите за всички под 15 година, с цел да отбрани „ мозъците на децата “.
В края на 2025 година в Австралия влезе в действие закон, който не разрешава обществените мрежи за всички под 16 година Ако платформите се изкушат да не съблюдават възрастовите ограничавания, ги грозят солени санкции – около 34 млн. $.
В Съединени американски щати тази наклонност също си пробива път и от началото на предходната година във Флорида децата под 14 година не могат да имат акаунт, а в случай че са сред 14 и 15 година, се изисква единодушието на родител.
И в случай че някой се пита за какво тези ограничения обгръщат освен Европа, а и целия свят, аргументите са доста. Но измежду най-важните е, че London School of Economics откри, че възбраните се отразява най-позитивно на най-слабите възпитаници. Което още един път потвърждава, че телефоните най-вече пречат на хлапетата със усложнения в концентрацията.
Остава единствено да се надяваме, че на национално и европейско равнище ще се вземат задоволително съществени ограничения, с цел да се приключи опитът с децата, който крие капацитет да съсипе не едно и две генерации.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ