Ензимът, който задейства разноцветните светлини при различните видове светулки, се

Ензимът, който задейства разноцветните светлини при другите типове светулки, се назовава луцифераза. Сара Люис, създател на книгата - SilentSparks: TheWondrousWorldofFireflies, споделя, че всичко е почнало по простъпка.

Генът на светулките, който съдържа ензима луцифераза, доста наподобява на един от гените за произвеждане на мастни киселини. Възможно е дупликат на този ген да се е видоизменил, вследствие на което предшествениците на светулките да са почнали да създават светлина.

С времето се е развила профилирана тъкан и се е появил напълно нов „ светлинен орган “, споделя Люис – фенерчето на светулката. При светулките „ светлината е езикът на любовта “ - те стартират да светят, когато търсят сътрудник. Мъжките излъчват сигнал, който съставлява специфичен код. Женските дават отговор единствено на сигнала, предаван от техния тип, със самобитна скица.

Женските светулки от типа Photinuspyralis избират светлините, които светят по-дълго. При типа Photinusconsimilis първенци са светулките, излъчващи по-бързи сигнали.

След като сътрудниците се намерят, светлинният диалог може да продължи часове, споделя Люис - частично, тъй като женските се вършат на недостъпни. Двете светулки може да се намират на една и съща тревичка и отново да се наложи мъжкият дълго време да „ мига “ в очакване на отговор.

След като открият контакт, светулките изключват светлините си и се съчетават в продължение на часове с опашки една към друга. По този метод мъжкият отблъсква противниците си и в тази нощ те не могат да стигнат до женската. На идната нощ обаче тя е подготвена да се чифтоса с различен.