Еньовден е
Еньовден е остарял национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска черква празнува деня на Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат. Самото име Еньовден идва от късите форми на Йоан - Яне и Еньо.
В другите географски области името се произнася по друг метод — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвсем съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
В среднощ против празника небето се отваря – стават чудеса, само че и черни вълшебства. Сънищата са оракулски. Там, където има заровено имане, от мястото излиза наследник пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите талази на морето.
Всички тези естествени феномени влияят на цветята и тревите, придават им целебна мощ и пленителен мирис, а водата придобива животворяща мощ. Затова на Еньовден рано заран се берат билки, с които се лекуват всички заболявания.
Чер бодил, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза се употребяват за лек през цялата година.
Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и половина – от толкоз се подготвя и Еньовденския венец (през който се минава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). Половинката е за една специфична болест “без име”, която единствено защити лечители знаят.
Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разрешение. То има силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими заболявания. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за обич и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен амулет. Ревниви девойки правят обред за разлъка на либето си от своя съперница.
Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли вещици и магьосници се събличат голи и яхват метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специфични наричания. Злите старици се развихрят и по тази причина на Еньовден хващат всички типове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите – самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.
Плуват, перат облеклата си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова постоянно похищават овчари, с цел да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите – в юнаци, а змейовете – в девойки. Само един взор на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е задоволителен, с цел да омае и плени вечно. Тези пристрастености са пагубни за простосмъртните, изтезават ги до гибел. От гибелната любов момъкът може да се защищити с запарка от перуника, а момата да се избави от влюбения до уши в нея дракон, като се окъпе в запарка от пелин.
В другите географски области името се произнася по друг метод — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвсем съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
В среднощ против празника небето се отваря – стават чудеса, само че и черни вълшебства. Сънищата са оракулски. Там, където има заровено имане, от мястото излиза наследник пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите талази на морето.
Всички тези естествени феномени влияят на цветята и тревите, придават им целебна мощ и пленителен мирис, а водата придобива животворяща мощ. Затова на Еньовден рано заран се берат билки, с които се лекуват всички заболявания.
Чер бодил, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза се употребяват за лек през цялата година.
Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и половина – от толкоз се подготвя и Еньовденския венец (през който се минава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). Половинката е за една специфична болест “без име”, която единствено защити лечители знаят.
Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разрешение. То има силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими заболявания. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за обич и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен амулет. Ревниви девойки правят обред за разлъка на либето си от своя съперница.
Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли вещици и магьосници се събличат голи и яхват метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специфични наричания. Злите старици се развихрят и по тази причина на Еньовден хващат всички типове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите – самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.
Плуват, перат облеклата си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова постоянно похищават овчари, с цел да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите – в юнаци, а змейовете – в девойки. Само един взор на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е задоволителен, с цел да омае и плени вечно. Тези пристрастености са пагубни за простосмъртните, изтезават ги до гибел. От гибелната любов момъкът може да се защищити с запарка от перуника, а момата да се избави от влюбения до уши в нея дракон, като се окъпе в запарка от пелин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ