Еньовден е!
Еньовден е празник в българския национален календар, който се празнува на 24 юни всяка година.
Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, по тази причина доста от поверията и обичаите са свързани с визиите за " пътя на небесното величие " и култа към него. Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо.
На тази дата източноправославната черква празнува Рождение на св. Йоан Кръстител.
Според националните вярвания, нощта против Еньовден е извънредно подобаваща за така наречен „ грабене " (крадене) и „ мамене " (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Съществува и вярване, че в нощта против Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза наследник пламък, който свети мощно.
Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един бит - възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия ", „ аталия " (лош ден) и Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да жъне.
Традиционно Еньовден е считан за предвестител на зимата - споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „ трепти ", „ играе " и който види това, ще бъде здрав през годината. Освен това съществува и вярване, че здравословното положение на индивида през годината може да се познае по сянката му. Точно по изгрев - индивидът би трябвало да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да следи сянката си. Ако се отразява цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, в случай че се очертае на половина - ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Според поверията, от този ден продължителността на деня стартира да понижава, а годината клони към зима. Митологичните показа за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е живо свръхестествено създание, което обикаля към Земята или минава над нея и под нея и по този начин се случават денят и нощта), стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода ", изгрява доста рано, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година, а в нощта против празника водата става лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа мощ. Затова обичайно се предлага, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве.
За лекуване и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладостен извор „ мълчана вода " (налята при цялостна тишина, с цел да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им младоженец („ Ладуване " ). През нощта против празника не трябва да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, с цел да не се поболее член на фамилията.
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените - баячки, магьосници, природолечителки, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да бъдат „ 77 и половина " - за всички заболявания и за, заболяването без име. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, съгласно предназначението им.
На Еньовден се прави и обичая Еньова буля.Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце, в старинна булченска носия: с дълга бяла риза и алена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с алено покривало. На главата му слагат сребърна пара и венец от еньовче. Една мома подвига Еньовата буля (маскираното дете, което замества за случая митологичния персонаж Еньова буля) върху раменете си и цялото шествие стартира да обикаля селото, обхождайки доколкото е допустимо нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те желаят да измолят от Св. Еньо здраве и изобилие.
Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, сватба и изобилие. Прави се обичаят напяване на китки или на пръстени по същия метод, както и при ладуването по Васильовден.
Имен ден честват Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.
Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, по тази причина доста от поверията и обичаите са свързани с визиите за " пътя на небесното величие " и култа към него. Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо.
На тази дата източноправославната черква празнува Рождение на св. Йоан Кръстител.
Според националните вярвания, нощта против Еньовден е извънредно подобаваща за така наречен „ грабене " (крадене) и „ мамене " (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Съществува и вярване, че в нощта против Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза наследник пламък, който свети мощно.
Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един бит - възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия ", „ аталия " (лош ден) и Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да жъне.
Традиционно Еньовден е считан за предвестител на зимата - споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „ трепти ", „ играе " и който види това, ще бъде здрав през годината. Освен това съществува и вярване, че здравословното положение на индивида през годината може да се познае по сянката му. Точно по изгрев - индивидът би трябвало да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да следи сянката си. Ако се отразява цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, в случай че се очертае на половина - ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Според поверията, от този ден продължителността на деня стартира да понижава, а годината клони към зима. Митологичните показа за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е живо свръхестествено създание, което обикаля към Земята или минава над нея и под нея и по този начин се случават денят и нощта), стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода ", изгрява доста рано, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година, а в нощта против празника водата става лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа мощ. Затова обичайно се предлага, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве.
За лекуване и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладостен извор „ мълчана вода " (налята при цялостна тишина, с цел да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им младоженец („ Ладуване " ). През нощта против празника не трябва да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, с цел да не се поболее член на фамилията.
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените - баячки, магьосници, природолечителки, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да бъдат „ 77 и половина " - за всички заболявания и за, заболяването без име. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, съгласно предназначението им.
На Еньовден се прави и обичая Еньова буля.Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце, в старинна булченска носия: с дълга бяла риза и алена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с алено покривало. На главата му слагат сребърна пара и венец от еньовче. Една мома подвига Еньовата буля (маскираното дете, което замества за случая митологичния персонаж Еньова буля) върху раменете си и цялото шествие стартира да обикаля селото, обхождайки доколкото е допустимо нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те желаят да измолят от Св. Еньо здраве и изобилие.
Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, сватба и изобилие. Прави се обичаят напяване на китки или на пръстени по същия метод, както и при ладуването по Васильовден.
Имен ден честват Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ