Енергийният преход: 14 години по-късно започва разширението на „Чирен“
Енергийният преход е графа на ДЕБАТИ.БГ, отдадена на прехода от силата на 19. век – въглищните централи, и силата на 20. век – петролна и газова сила, към модерната сила на нашата епоха – зелените възобновими източници. Зелена договорка е дълготрайна политика на Европейски Съюз, която цели да се понижат нездравословните излъчванията с най-малко 55% до 2030 година, спрямо равнищата от 1990 година В дълготраен проект задачата е Европа да бъде първия континент с безпристрастен климат до 2050 година Всички 27 държави-членки на Европейски Съюз са се заели в нея. България също има своите задължения, заложени и в Плана за възобновяване и резистентност. Декарбонизацията на енергийния бранш у нас цели въглеродните излъчвания от производството на електрическа енергия да намалеят с 40%, вземайки изходните равнища от 2019 година Целта за понижаване на излъчванията би трябвало да бъде реализирана през 2025 година
Вчера бе подписан контракт за построяването на надземни уреди на територията на подземното газово вместилище в Чирен. Подписите си под документа сложиха Надя Стойкова от „ Булгартрансгаз “ и Мая Пенчева от консорциума, спечелил поръчката за създаване на нова компресорна и измервателна станция в ПГХ „ Чирен “ – „ Тех Енерджи Експанжън “.
Обществените поръчки за разширението бяха оповестени – не без премеждия, от „ Булгартрансгаз “ директно откакто държавното управление на Кирил Петков съобщи властта на служебния кабинет. Кабинетът “ Петков “ опита да започва банкет на предложения и през март 2022 година, само че беше блокирана от Комисията за защита на конкуренцията.
Договорът е на стойност от 297,777 млн. лева и се чака строителството на тази част от разширението на плана да завърши в границите на две години. Този ангажимент е стихотворец от изпълнителния шеф на „ Булгартрансгаз “ Владимир Малинов и от изпълнителния шеф на „ Главболгарстрой “ Калин Пешов, който управлява една от водещите компании в обединяването, спечелило публичната поръчка
В момента потенциалът на хранилището е 550 млн. куб. м. Целта на разширението е „ Чирен “ да доближи 1 милиарда куб. м. в границите на идващите към две години.
„ Чирен “ има главната роля в обезпечаването на природен газ, при положение на дефицит от
входните точки на газопреносната мрежа в България. С други думи – останем ли без газ, ще черпим от „ Чирен “. Пак с други думи – в случай че Русия още веднъж спре газа, отново ще черпим от „ Чирен “. В последна сметка през миналата година видяхме, че се разви таман подобен вид, което единствено потвърди още един път нуждата от разширението.
Именно това беше повода откакто Русия стартира енергийното си изнудване над Европа, Европейската комисия да подтиква и изисква страните да запълнят хранилищата си. Конкретното предложение на Европейска комисия бе газохранилищата в Европейски Съюз да бъдат запълнени до най-малко 80%.
Така в последна сметка предходната година и България запълни „ Чирен “ на 93.71% от размера си. За информация – през средата на 2021 година запълненият потенциал беше към 58%.
Предвижда се след края на плана, с изключение на да има по-голям потенциал, да се увеличи и опцията за рандеман и нагнетяване на природен газ от актуалните 3-4 млн. куб. м дневно до към 8-10 млн. куб. м дневно. Освен това ще бъде допустимо посредством новите компресори в Чирен да бъде нагнетяван и изпомпван природен газ целогодишно, а не както е в този момент на сезони – добивен и нагнетателен.
Един 14-годишен въпрос
За разширението на газохранилището се приказва от повече от 14 години.
Още през 2009 година тогавашният президент Георги Първанов заяви, че България и Европейският съюз са постигнали консенсус в средносрочен проект да се разшири газохранилището в Чирен. Тогава диалозите се постановиха по линия диверсификацията, откакто газът за България, както и в този момент, беше спрян от Москва. И тогава, както в този момент, Европейската комисия ни подтикна да работим против съветската си енергийна взаимозависимост.
По-късно през 2009 година медиите към този момент пишеха по какъв начин модернизацията и разширението на газохранилището в Чирен надали ще стартира през онази година. Беше конкретизирано обаче, че разширението ще коства 250 млн. евро. пари от Европейски Съюз.
През лятото на 2009 година на власт в България пристигна първото държавно управление на Бойко Борисов. През 2012 година се говореше по какъв начин разширението на газохранилището стартира до месеци, а парите за това могат да дойдат под формата на заем от Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР).
Малко по-късно тематиката потъна от медийното пространство и по този начин до края на ръководството на първото държавно управление на ГЕРБ. За разширението се заприказва още веднъж през 2014 година, когато тогавашният министър на стопанската система и енергетиката Драгомир Стойнев от Българска социалистическа партия сподели, че Азербайджан има интерес да влага в разширението на газохранилището в Чирен. Стойнев беше министър в късото държавно управление на Пламен Орешарски, което назначи Делян Пеевски за началник на ДАНС, а по-късно започнаха митингите „ ДАНСwithme “.
През 2015 година второто държавно управление на Борисов и персонално той говореха за превръщането на България в газов хъб за района и за разширението на „ Чирен “ като наложително изискване за това. Пак през 2015 година „ Булгартрансгаз “, която е оператор на хранилището, получи европейското финансиране от 3,9 млн. евро. за 3D-проучвания за разширението на газовото вместилище в Чирен.
През 2018 година – три години след началото на миражите по какъв начин България ще стане газов хъб на Балканите, тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова от ГЕРБ съобщи, че до още една година – през 2019, ще завърши подготовката на плана за разширението на газохранилището в Чирен. В този интервал Петкова даже съобщи, че оператор имал интерес да построи второ газохранилище у нас.
В началото на 2019 година Петкова сподели, че през 2024 година разширението ще завърши. В края на 2021 година пък стартира работата по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при разширението.
След това ГЕРБ сдаде властта, кабинетът „ Петков “ опита да разпореди публичните поръчки, само че беше възпрепятстван от Комисия за защита на конкуренцията и по този начин доникъде на август 2022 година, когато повторният опит на Кирил Петков съумя, а „ Булгартрансгаз “ разгласи нови публични поръчки.
На този декор, България, под управлението на Бойко Борисов, построи тръбата на „ Балкански поток “ (а в действителност руски), единствено за късия интервал сред 2019 и 2020 година.
Така 14 години по-късно най-сетне разширението на „ Чирен “ стартира.
От 2013 година насам разширението на „ Чирен “ е със статут „ план от общ интерес “ и е част от всички описи на планове от общ интерес за Европейския съюз. Газохранилището, дружно с интерконектора с Гърция, са двата най-важни плана за енергийната сигурност – само че за енергийната самостоятелност, на България.
Вчера бе подписан контракт за построяването на надземни уреди на територията на подземното газово вместилище в Чирен. Подписите си под документа сложиха Надя Стойкова от „ Булгартрансгаз “ и Мая Пенчева от консорциума, спечелил поръчката за създаване на нова компресорна и измервателна станция в ПГХ „ Чирен “ – „ Тех Енерджи Експанжън “.
Обществените поръчки за разширението бяха оповестени – не без премеждия, от „ Булгартрансгаз “ директно откакто държавното управление на Кирил Петков съобщи властта на служебния кабинет. Кабинетът “ Петков “ опита да започва банкет на предложения и през март 2022 година, само че беше блокирана от Комисията за защита на конкуренцията.
Договорът е на стойност от 297,777 млн. лева и се чака строителството на тази част от разширението на плана да завърши в границите на две години. Този ангажимент е стихотворец от изпълнителния шеф на „ Булгартрансгаз “ Владимир Малинов и от изпълнителния шеф на „ Главболгарстрой “ Калин Пешов, който управлява една от водещите компании в обединяването, спечелило публичната поръчка
В момента потенциалът на хранилището е 550 млн. куб. м. Целта на разширението е „ Чирен “ да доближи 1 милиарда куб. м. в границите на идващите към две години.
„ Чирен “ има главната роля в обезпечаването на природен газ, при положение на дефицит от
входните точки на газопреносната мрежа в България. С други думи – останем ли без газ, ще черпим от „ Чирен “. Пак с други думи – в случай че Русия още веднъж спре газа, отново ще черпим от „ Чирен “. В последна сметка през миналата година видяхме, че се разви таман подобен вид, което единствено потвърди още един път нуждата от разширението.
Именно това беше повода откакто Русия стартира енергийното си изнудване над Европа, Европейската комисия да подтиква и изисква страните да запълнят хранилищата си. Конкретното предложение на Европейска комисия бе газохранилищата в Европейски Съюз да бъдат запълнени до най-малко 80%.
Така в последна сметка предходната година и България запълни „ Чирен “ на 93.71% от размера си. За информация – през средата на 2021 година запълненият потенциал беше към 58%.
Предвижда се след края на плана, с изключение на да има по-голям потенциал, да се увеличи и опцията за рандеман и нагнетяване на природен газ от актуалните 3-4 млн. куб. м дневно до към 8-10 млн. куб. м дневно. Освен това ще бъде допустимо посредством новите компресори в Чирен да бъде нагнетяван и изпомпван природен газ целогодишно, а не както е в този момент на сезони – добивен и нагнетателен.
Един 14-годишен въпрос
За разширението на газохранилището се приказва от повече от 14 години.
Още през 2009 година тогавашният президент Георги Първанов заяви, че България и Европейският съюз са постигнали консенсус в средносрочен проект да се разшири газохранилището в Чирен. Тогава диалозите се постановиха по линия диверсификацията, откакто газът за България, както и в този момент, беше спрян от Москва. И тогава, както в този момент, Европейската комисия ни подтикна да работим против съветската си енергийна взаимозависимост.
По-късно през 2009 година медиите към този момент пишеха по какъв начин модернизацията и разширението на газохранилището в Чирен надали ще стартира през онази година. Беше конкретизирано обаче, че разширението ще коства 250 млн. евро. пари от Европейски Съюз.
През лятото на 2009 година на власт в България пристигна първото държавно управление на Бойко Борисов. През 2012 година се говореше по какъв начин разширението на газохранилището стартира до месеци, а парите за това могат да дойдат под формата на заем от Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР).
Малко по-късно тематиката потъна от медийното пространство и по този начин до края на ръководството на първото държавно управление на ГЕРБ. За разширението се заприказва още веднъж през 2014 година, когато тогавашният министър на стопанската система и енергетиката Драгомир Стойнев от Българска социалистическа партия сподели, че Азербайджан има интерес да влага в разширението на газохранилището в Чирен. Стойнев беше министър в късото държавно управление на Пламен Орешарски, което назначи Делян Пеевски за началник на ДАНС, а по-късно започнаха митингите „ ДАНСwithme “.
През 2015 година второто държавно управление на Борисов и персонално той говореха за превръщането на България в газов хъб за района и за разширението на „ Чирен “ като наложително изискване за това. Пак през 2015 година „ Булгартрансгаз “, която е оператор на хранилището, получи европейското финансиране от 3,9 млн. евро. за 3D-проучвания за разширението на газовото вместилище в Чирен.
През 2018 година – три години след началото на миражите по какъв начин България ще стане газов хъб на Балканите, тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова от ГЕРБ съобщи, че до още една година – през 2019, ще завърши подготовката на плана за разширението на газохранилището в Чирен. В този интервал Петкова даже съобщи, че оператор имал интерес да построи второ газохранилище у нас.
В началото на 2019 година Петкова сподели, че през 2024 година разширението ще завърши. В края на 2021 година пък стартира работата по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при разширението.
След това ГЕРБ сдаде властта, кабинетът „ Петков “ опита да разпореди публичните поръчки, само че беше възпрепятстван от Комисия за защита на конкуренцията и по този начин доникъде на август 2022 година, когато повторният опит на Кирил Петков съумя, а „ Булгартрансгаз “ разгласи нови публични поръчки.
На този декор, България, под управлението на Бойко Борисов, построи тръбата на „ Балкански поток “ (а в действителност руски), единствено за късия интервал сред 2019 и 2020 година.
Така 14 години по-късно най-сетне разширението на „ Чирен “ стартира.
От 2013 година насам разширението на „ Чирен “ е със статут „ план от общ интерес “ и е част от всички описи на планове от общ интерес за Европейския съюз. Газохранилището, дружно с интерконектора с Гърция, са двата най-важни плана за енергийната сигурност – само че за енергийната самостоятелност, на България.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ