Енергийният преход: ЕС и финансирането на „зеления“ завой
Енергийният преход е графа на ДЕБАТИ.БГ, отдадена на прехода от силата на 19. век – въглищните централи, и силата на 20. век – петролна и газова сила, към модерната сила на нашата епоха – зелените възобновими източници. Зелена договорка е дълготрайна политика на Европейски Съюз, която цели да се понижат нездравословните излъчванията с най-малко 55% до 2030 година, спрямо равнищата от 1990 година В дълготраен проект задачата е Европа да бъде първия континент с безпристрастен климат до 2050 година Всички 27 държави-членки на Европейски Съюз са се заели в нея. България също има своите задължения, заложени и в Плана за възобновяване и резистентност. Декарбонизацията на енергийния бранш у нас цели въглеродните излъчвания от производството на електрическа енергия да намалеят с 40% вземайки изходните равнища от 2019 година Целта за понижаване на излъчванията би трябвало да бъде реализирана през 2025 година
Финансирането на „ зеления “ завой стана доста по-трудно за най-въглеродно интензивните промишлености в Европейски Съюз, които са наранени от високите сметки за сила и са обезпокоени от неналичието на ясни правила от страна на Европейската комисия за това какво тъкмо ще се изисква от тях, с цел да се декарбонизират.
Това важи изключително за страните със стоманодобивен, циментов и химически бранш, които гризат ноктите си за това по кое време и в какви чисти технологии да влагат, с цел да реализиран задачата на Европейски Съюз за нулеви чисти излъчвания до 2050 година
Някои от отговорите се завършиха по време на договарянията тази седмица по няколко основни въпроса на Европейски Съюз в региона на климата, като да вземем за пример преразглеждането на Системата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания (СТЕ на ЕС) – до момента в който други, като разпоредбите за устойчиви артикули и унищожаване на въглеродния диоксид от атмосферата, са планувани да стартират първичните диспути по законодателството едвам през идната година.
Часовникът на климата тиктака – и промишлеността моли за изясненост, преди да направи огромни вложения.
„ До тази цел остават по-малко от 30 години, а като индустриален бранш даже не знаем по кое време нашият бранш би трябвало да бъде безпристрастен във връзка с климата, с цел да даде своя принос “, съобщи Флори Гонсолин, шеф по трансформацията на климата в Cefic, групата на химическата индустрия.
„ Като се имат поради дългите капиталови цикли в тази промишленост, в случай че нямаме регулаторна изясненост по отношение на допустимите решения, ще останем да се чудим: „ Какви са инструментите, които ни е разрешено да използваме? “, добави той. „ Ето за какво обезверено желаеме от Комисията пътна карта “.
Отговорът на Брюксел до момента беше да се приказва за потреблението на екологично чист водород – създаден от възобновима електрическа енергия и вода благодарение на машина, наречена електролизатор – за подмяна на природния газ, който понастоящем се употребява в стоманодобивните предприятия за омекотяване на желязна руда, или за произвеждане на рафинирани химикали като торове, в опит да се предотврати навлизането на парникови газове като CO2 (въглероден диоксид) в атмосферата.
Dechema, немското сдружение за химическо инженерство и биотехнологии, откри в свое изследване, че химическият бранш може да реализира доста понижаване на излъчванията посредством прекосяване на химическите фабрики към работа с основани на електрическа енергия топлинни и парни системи, изгаряне на биомаса като дървесни останки – които получават статут на възобновими източници според наредбите на Европейски Съюз – и потребление на водород, уловен CO2 и други остатъчни молекули от промишлените процеси за преработване в нови химикали.
Но всички тези хрумвания изискват големи количества нова електрическа енергия без CO2 и ясни правила за това по кое време фирмите могат да претендират за понижаване на излъчванията при хващане на въглерод и повторното му потребление.
Засега това не се случва.
В Брюксел Европейската комисия има проекти за удвояване на каузи на вятърната и слънчевата сила в енергийния микс на блока до 2030 година, само че напъните за понижаване на бюрокрацията не са финализирани.
Междувременно по време на договарянията, които се организират този уикенд, за преразглеждане на съдебна техническа експертиза – пазара на въглеродни излъчвания на блока за ограничение и търговия с излъчвания – Европейският парламент упорства за съществено ограничение на метода, по който фирмите могат да регистрират уловения и наново употребен CO2 в новите артикули.
Без тези дефинитивни правила компаниите рискуват да стартират да строят, единствено с цел да се окаже, че последващият правилник прави вложенията им остарели или неприложими.
Един от последните образци е първата по рода си демонстрационна апаратура за CCU на ArcelorMittal на стойност 200 млн. евро в стоманодобивния цех в Гент, която беше открита предходната седмица.
Проектът улавя промишления CO2, отделян при производството на стомана, и употребява бактериално разграждане, с цел да го трансформира в етанол.
Но „ съгласно нас това към този момент е мъртво – няма да има други планове за CCU за стоманодобивната индустрия в Европа “, сподели един от ръководителите на стоманодобивната индустрия, осведомен с плана.
Това е по този начин, „ тъй като законодателството прибавя толкоз доста ограничавания, като се стартира с обстоятелството, че след 2035 година промишленият CO2 към този момент не може да се употребява за този тип артикул “, изясни изпълнителният шеф. „ Така че заради политиката, заради нормативната уредба, вратата за CCU постепенно се затваря “.
Съществуват и други недоволства от посоката, която Комисията е избрала.
Йонас Хелсет, шеф на отдела за индустриална декарбонизация към неправителствената организация Bellona Europa, съобщи, че декарбонизацията на химическия бранш единствено благодарение на директна електрификация, водород и CCU е „ неосъществима фантазия “.
Това е по този начин, тъй като съгласно изследването на Dechema „ цялостната електрификация на всички химически процеси би изисквала 140% от цялото произвеждане на електрическа енергия в Европейски Съюз, до момента в който проектите им за произвеждане на синтетични горива от водород биха претендирали 350% от производството на електрическа енергия в Европейски Съюз “, сподели Хелсет.
Вместо това „ индустрията ще се нуждае от предпазване на CO2 “, известно още като CCS, което трайно блокира въглерода в подземни складове или в бетон, сподели той.
съдебна техническа експертиза на Европейски Съюз разполага с фонд за нововъведения на стойност към 38 милиарда евро, предопределен за финансиране на планове за декарбонизация на индустрията, само че претендентите за паричните средства би трябвало да бъдат реформаторски и подлежат на асортимент от Комисията.
С други думи, „ вие просто залагате, че ще получите поддръжка – по този начин не се прави бизнес аргументация в промишлеността “, сподели изпълнителният шеф на стоманодобивната компания.
Европа от дълго време е упреквана в това, което някои нарекоха „ метод на пръв взор “ – фокусиране върху регулации, които деликатно дефинират метода, по който би трябвало да се построяват технологиите, или в най-лошия случай – непосредствено избиране на софтуерни спечелили.
В Народното събрание шведският народен представител Ема Виснер съобщи, че тя и сътрудниците ѝ, които договарят по досието за съдебна техническа експертиза, са се прицелили във Фонда за нововъведения.
„ Трябва да разтеглим Иновационния фонд в три посоки: би трябвало да го натоварим, тъй че да имаме повече нововъведения в този момент, би трябвало да увеличим мащаба на плановете в софтуерна зрялост, а също по този начин би трябвало да го създадем по-голям, като прибавим повече средства към фонда “, сподели Виснер.
Сключеното във вторник през нощта съглашение по схемата REPowerEU, която има за цел да откаже блока от съветската сила, планува 60% от новия финансов пакет от 20 милиарда евро за диверсификация на енергийната инфраструктура да се финансира от Фонда за нововъведения.
Съветът също по този начин повдигна въпроса за опцията за потребление на средства от Фонда за нововъведения за финансиране на Социалния фонд за климата, предопределен да защищити уязвимите консуматори от нуждата да заплащат за излъчванията на CO2 от постройките. Преговорите по досието за съдебна техническа експертиза бяха обновени в петък, не престават и в събота.
„ Много съм обезпокоен от наклонността на Съвета постоянно да жертва Фонда за нововъведения и да изпразва джобовете си, това е главният проблем сега “, сподели Визнер.
Комисията също по този начин се пробва да изследва по какъв начин да употребява по-добре Фонда за нововъведения, с цел да помогне на индустрията да декарбонизира отсега нататък. На 19 януари в Брюксел ще се организира конференция, отдадена на финансирането на чистите технологии.
Добра първа стъпка, сподели Хелсет, би било „ да се отървем от тази атомна шумотевица “.
Текстът е препубликуван от „ Politico “, негов създател е Америка Хернандез. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Финансирането на „ зеления “ завой стана доста по-трудно за най-въглеродно интензивните промишлености в Европейски Съюз, които са наранени от високите сметки за сила и са обезпокоени от неналичието на ясни правила от страна на Европейската комисия за това какво тъкмо ще се изисква от тях, с цел да се декарбонизират.
Това важи изключително за страните със стоманодобивен, циментов и химически бранш, които гризат ноктите си за това по кое време и в какви чисти технологии да влагат, с цел да реализиран задачата на Европейски Съюз за нулеви чисти излъчвания до 2050 година
Някои от отговорите се завършиха по време на договарянията тази седмица по няколко основни въпроса на Европейски Съюз в региона на климата, като да вземем за пример преразглеждането на Системата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания (СТЕ на ЕС) – до момента в който други, като разпоредбите за устойчиви артикули и унищожаване на въглеродния диоксид от атмосферата, са планувани да стартират първичните диспути по законодателството едвам през идната година.
Часовникът на климата тиктака – и промишлеността моли за изясненост, преди да направи огромни вложения.
„ До тази цел остават по-малко от 30 години, а като индустриален бранш даже не знаем по кое време нашият бранш би трябвало да бъде безпристрастен във връзка с климата, с цел да даде своя принос “, съобщи Флори Гонсолин, шеф по трансформацията на климата в Cefic, групата на химическата индустрия.
„ Като се имат поради дългите капиталови цикли в тази промишленост, в случай че нямаме регулаторна изясненост по отношение на допустимите решения, ще останем да се чудим: „ Какви са инструментите, които ни е разрешено да използваме? “, добави той. „ Ето за какво обезверено желаеме от Комисията пътна карта “.
Отговорът на Брюксел до момента беше да се приказва за потреблението на екологично чист водород – създаден от възобновима електрическа енергия и вода благодарение на машина, наречена електролизатор – за подмяна на природния газ, който понастоящем се употребява в стоманодобивните предприятия за омекотяване на желязна руда, или за произвеждане на рафинирани химикали като торове, в опит да се предотврати навлизането на парникови газове като CO2 (въглероден диоксид) в атмосферата.
Dechema, немското сдружение за химическо инженерство и биотехнологии, откри в свое изследване, че химическият бранш може да реализира доста понижаване на излъчванията посредством прекосяване на химическите фабрики към работа с основани на електрическа енергия топлинни и парни системи, изгаряне на биомаса като дървесни останки – които получават статут на възобновими източници според наредбите на Европейски Съюз – и потребление на водород, уловен CO2 и други остатъчни молекули от промишлените процеси за преработване в нови химикали.
Но всички тези хрумвания изискват големи количества нова електрическа енергия без CO2 и ясни правила за това по кое време фирмите могат да претендират за понижаване на излъчванията при хващане на въглерод и повторното му потребление.
Засега това не се случва.
В Брюксел Европейската комисия има проекти за удвояване на каузи на вятърната и слънчевата сила в енергийния микс на блока до 2030 година, само че напъните за понижаване на бюрокрацията не са финализирани.
Междувременно по време на договарянията, които се организират този уикенд, за преразглеждане на съдебна техническа експертиза – пазара на въглеродни излъчвания на блока за ограничение и търговия с излъчвания – Европейският парламент упорства за съществено ограничение на метода, по който фирмите могат да регистрират уловения и наново употребен CO2 в новите артикули.
Без тези дефинитивни правила компаниите рискуват да стартират да строят, единствено с цел да се окаже, че последващият правилник прави вложенията им остарели или неприложими.
Един от последните образци е първата по рода си демонстрационна апаратура за CCU на ArcelorMittal на стойност 200 млн. евро в стоманодобивния цех в Гент, която беше открита предходната седмица.
Проектът улавя промишления CO2, отделян при производството на стомана, и употребява бактериално разграждане, с цел да го трансформира в етанол.
Но „ съгласно нас това към този момент е мъртво – няма да има други планове за CCU за стоманодобивната индустрия в Европа “, сподели един от ръководителите на стоманодобивната индустрия, осведомен с плана.
Това е по този начин, „ тъй като законодателството прибавя толкоз доста ограничавания, като се стартира с обстоятелството, че след 2035 година промишленият CO2 към този момент не може да се употребява за този тип артикул “, изясни изпълнителният шеф. „ Така че заради политиката, заради нормативната уредба, вратата за CCU постепенно се затваря “.
Съществуват и други недоволства от посоката, която Комисията е избрала.
Йонас Хелсет, шеф на отдела за индустриална декарбонизация към неправителствената организация Bellona Europa, съобщи, че декарбонизацията на химическия бранш единствено благодарение на директна електрификация, водород и CCU е „ неосъществима фантазия “.
Това е по този начин, тъй като съгласно изследването на Dechema „ цялостната електрификация на всички химически процеси би изисквала 140% от цялото произвеждане на електрическа енергия в Европейски Съюз, до момента в който проектите им за произвеждане на синтетични горива от водород биха претендирали 350% от производството на електрическа енергия в Европейски Съюз “, сподели Хелсет.
Вместо това „ индустрията ще се нуждае от предпазване на CO2 “, известно още като CCS, което трайно блокира въглерода в подземни складове или в бетон, сподели той.
съдебна техническа експертиза на Европейски Съюз разполага с фонд за нововъведения на стойност към 38 милиарда евро, предопределен за финансиране на планове за декарбонизация на индустрията, само че претендентите за паричните средства би трябвало да бъдат реформаторски и подлежат на асортимент от Комисията.
С други думи, „ вие просто залагате, че ще получите поддръжка – по този начин не се прави бизнес аргументация в промишлеността “, сподели изпълнителният шеф на стоманодобивната компания.
Европа от дълго време е упреквана в това, което някои нарекоха „ метод на пръв взор “ – фокусиране върху регулации, които деликатно дефинират метода, по който би трябвало да се построяват технологиите, или в най-лошия случай – непосредствено избиране на софтуерни спечелили.
В Народното събрание шведският народен представител Ема Виснер съобщи, че тя и сътрудниците ѝ, които договарят по досието за съдебна техническа експертиза, са се прицелили във Фонда за нововъведения.
„ Трябва да разтеглим Иновационния фонд в три посоки: би трябвало да го натоварим, тъй че да имаме повече нововъведения в този момент, би трябвало да увеличим мащаба на плановете в софтуерна зрялост, а също по този начин би трябвало да го създадем по-голям, като прибавим повече средства към фонда “, сподели Виснер.
Сключеното във вторник през нощта съглашение по схемата REPowerEU, която има за цел да откаже блока от съветската сила, планува 60% от новия финансов пакет от 20 милиарда евро за диверсификация на енергийната инфраструктура да се финансира от Фонда за нововъведения.
Съветът също по този начин повдигна въпроса за опцията за потребление на средства от Фонда за нововъведения за финансиране на Социалния фонд за климата, предопределен да защищити уязвимите консуматори от нуждата да заплащат за излъчванията на CO2 от постройките. Преговорите по досието за съдебна техническа експертиза бяха обновени в петък, не престават и в събота.
„ Много съм обезпокоен от наклонността на Съвета постоянно да жертва Фонда за нововъведения и да изпразва джобовете си, това е главният проблем сега “, сподели Визнер.
Комисията също по този начин се пробва да изследва по какъв начин да употребява по-добре Фонда за нововъведения, с цел да помогне на индустрията да декарбонизира отсега нататък. На 19 януари в Брюксел ще се организира конференция, отдадена на финансирането на чистите технологии.
Добра първа стъпка, сподели Хелсет, би било „ да се отървем от тази атомна шумотевица “.
Текстът е препубликуван от „ Politico “, негов създател е Америка Хернандез. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ