Енергийният преход достига плато през последните три години, а скоростта

Енергийният преход доближава плато през последните три години, а скоростта не е задоволителна за реализиране на задачите на Парижкото съглашение Големите нововъзникващи стопански системи със значително търсене на сила в бъдеще, в това число Китай, Индия, Бразилия и Индонезия, са създали обилни усъвършенствания в енергийния преход, съгласно отчета на World Economic Forum report, Fostering Effective Energy Transition 2023. Тъй като доста страни изместват фокуса си върху енергийната сигурност за сметка на справедливостта, към момента е нужен доста по-бърз и по-приобщаващ преход, с цел да се обезпечи стабилно, несъмнено и заслужено енергийно бъдеще. Швеция оглавява показателя за енергиен преход, следвана от Дания, Норвегия, Финландия и Швейцария. Съединени американски щати, Германия и Република Корея са измежду страните от Г-20, които реализираха мощен прогрес в енергийния преход, макар световната енергийна рецесия, се показва в документа. След десетилетие на прогрес, световният енергиен преход доближи плато на фона на световната енергийна рецесия и геополитическата неустойчивост, съгласно новия отчет на Световния стопански конгрес,  Fostering Effective Energy Transition 2023. Докладът допуска, че макар че има огромен прогрес във връзка с чистата, устойчива енергетика, пораждат нови провокации във връзка с справедливостта на прехода – става въпрос за обективен достъп до сила и стабилно икономическо развиване, защото страните пренасочват фокуса си към енергийната сигурност. 13-ото издание на отчета, оповестено в съдействие с Accenture, се основава на наблюденията на Индекса на енергийния преход (ETI). Тази година за ETI е употребена обновена рамка, отразяваща зараждащите промени в световния енергиен пейзаж за сравняване на 120 страни в две области: успеваемостта на техните енергийни системи във връзка с справедливостта, енергийната сигурност и екологичната устойчивост; готовността на удобната среда за енергиен преход. Изданието също по този начин за първи път прави оценка „ инерцията на прехода “ на страните, с цел да подчертае неотложността от непрекъснат прогрес във връзка с своевременен и ефикасен преход. Подпомогнати от увеличаващите се размери вложения в чиста сила, подобряването на регулаторните рамки, софтуерните нововъведения и неотложността за справяне с климатичната рецесия, някои дълготрайни трендове на световния енергиен преход са позитивни. През последното десетилетие 95% от страните са подобрили своя общ ETI резултат, като подобренията са по-изразени за страните, които употребяват огромно количество сила, в това число Китай, Индия, Република Корея и Индонезия. Най-общо казано, обаче, резултатите от ETI доближават плато през последните три години. Тази скорост на преход не е задоволителна за реализиране на задачите на Парижкото съглашение по приобщаващ и сигурен метод. Геополитическите и макроикономически неустойчивости, които провокираха неотдавнашната международна енергийна рецесия, изместиха фокуса на страните към поддържане на сигурни и постоянни енергийни доставки за сметка на достъпността и са предизвикателство за напредъка, следен през последното десетилетие. Наистина, резултатите от ETI се намалиха за почти 50% от страните през миналата година, което засегна непропорционално уязвимите консуматори, дребния бизнес и разрастващите се стопански системи, се споделя в отчета. Освен това темпът на повишаване на достъпа до сила се забави и при настоящето движение задачата на Организация на обединените нации за стабилно развиване за наличен, благонадежден и резистентен достъп до сила за всички до 2030 година евентуално ще бъде пропусната. Неотдавнашните разтърсвания на енергийните пазари демонстрираха какъв брой взаимосвързани са цените на силата с макроикономическата и обществената непоклатимост. Това може, а и е изложило разрастващите се страни на риск да изгубят инерцията си, насъбрана преди енергийната рецесия във връзка с достъпа до налична, устойчива сила “, споделя Роберто Бока, началник на енергетиката, материалите и инфраструктурата, Световния стопански конгрес. „ Това в допълнение показва смисъла на балансирането на подобренията в енергийната сигурност, устойчивостта и справедливостта – в това време – с цел да се даде опция за ефикасен енергиен преход. “ Що се отнася до напредъка в енергийния преход, разликата сред развитите стопански системи и нововъзникващите и разрастващите се страни в Азия, Централна и Източна Европа и Африка на юг от Сахара последователно понижава през последното десетилетие. Тъй като развитите стопански системи и огромните нововъзникващи стопански системи като Китай и Индия уголемяват границите на енергийния преход, задвижван от амбициозни пакети от индустриални политики, прогрес в чистата електрификация, софтуерно интензивни решения за декарбонизация на тежката индустрия и напреднала нуклеарна сила, съществува риск от ново разширение на тази празнота. Многостранното съдействие е по-важно от всеки път за обезпечаване на обективен, приобщаващ енергиен преход в целия свят, в който нововъзникващите стопански системи са дейни участници, а не късно навлезли. През последното десетилетие бяха направени обилни крачки, само че не с темпото, належащо за реализиране на чисти нулеви излъчвания до 2050 година “, споделя Стефани Джеймисън, старши ръководещ шеф и началник на практиката за световни запаси в промишлеността, Accenture. „ Фокусът би трябвало да се измести към подкрепяне на по-населените разрастващи се народи да реализират по-бърз прогрес, които, макар че са ангажирани с декарбонизация, нямат финансови и софтуерни благоприятни условия да развият изцяло своите възобновими енергийни запаси. Чрез по-голямо съдействие и поддръжка можем да дадем опция за по-справедливо и стабилно бъдеще. “ Muqsit Ashraf, старши ръководещ шеф и началник на световната тактика, Accenture, добави: „ Прозорецът на опциите за реализиране на задачите за чиста нула се затваря и страните би трябвало незабавно да преминат към по-чисти енергийни системи. Използването на технологии – физически и цифрови, в това число данни и AI – ще бъде от значително значение. Чрез разширение на границите на разрушителните технологии, като генеративния AI, страните и фирмите могат да осъществят това, което преди се е считало за невероятно и в същото време да засилят освен устойчивостта, само че също по този начин да обезпечат по-добра енергийна сигурност и досегаемост. “ Швеция (1), Дания (2) и Норвегия (3) водят класацията на ETI 2023 и са първите три страни всяка година през последното десетилетие. Въпреки разнообразните си структури на енергийни системи, те споделят общи характерности, като високи равнища на политически ангажимент и постоянни регулаторни рамки, вложения в научноизследователска и развойна активност, увеличено внедряване на възобновима сила и схеми за ценообразуване на въглеродни излъчвания за стимулиране на вложенията в нисковъглеродни решения. Франция (7) е единствената страна от Г-20 в топ 10, следвана компактно от Германия (11), Съединени американски щати (12) и Обединеното кралство (13). Силното показване на най-големите стопански системи в света, подкрепено от бързото развиване на инфраструктурата за възобновима сила и възходящите равнища на вложения в чиста сила, е сигнал за прогрес в енергийния преход. Излагането на неустойчивост на цените на газа е рисков фактор за приобщаването на енергийния преход, както се вижда от неотдавнашната енергийна рецесия и нейните фискални и парични последствия, изключително за европейските страни. Бразилия (14) и Китай (17) са огромните нововъзникващи стопански системи, които се появяват в топ 20. Благодарение на огромния водноелектрически потенциал и водачеството в биогоривата, Бразилия означи висок резултат във връзка с енергийната сигурност и устойчивостта на околната среда, като съставлява 7% от производството на възобновима сила в международен мащаб. Китай води в вложенията в възобновима сила и развиването на потенциала, подсилен от зрели локални вериги за доставки, и в инкубацията на промишлености като електрически транспортни средства и предпазване на сила. Дългосрочните цели на енергийния преход изискват устойчива инерция вследствие на настоящите краткосрочни съмнения. Индия (67) и Сингапур (70) са единствените огромни стопански системи, показващи същински подтик посредством прогрес в устойчивостта, енергийната сигурност и справедливостта по уравновесен метод. Например, макар продължаващия стопански напредък, Индия сполучливо понижи енергийната активност на своята стопанска система и въглеродния интензитет на своя енергиен микс, като в същото време реализира повсеместен достъп до сила и дейно ръководи достъпността на електрическата енергия. Разглеждайки всеки аспект на успеваемостта на енергийната система, нациите експортьори на горива – Оман (90), Канада (19), Саудитска Арабия (57) и Катар (59) са измежду отбелязалите най-високите резултати по правдивост и приобщаване, осигурявайки налична сила за семействата и промишлености и потребление на енергийния бранш за стимулиране на икономическия напредък. Трябва да се означи, че Съединени американски щати, Швеция и Израел (28) също имат висок резултат по това измерение, значително заради цените на силата, отразяващи разноските, и водачеството в търговията с нисковъглеродни софтуерни артикули. Развитите стопански системи – Съединени американски щати, Австралия (24) и Естония (10) – означиха най-голям резултат във връзка с енергийната сигурност, измервайки устойчивостта и надеждността на доставките. Силно диверсифицираният енергиен микс, ниската взаимозависимост от импорт на горива и лимитираните спирания на доставките на сила бяха съдействали фактори. Трябва да се означи, че те бяха компактно следвани от нововъзникваща стопанска система, Малайзия (35). В класацията ETI България е на 48-мо място, изпреварвана от Гърция - 37-мо и Албания - 21-во. Докладът разкрива, че доста страни – възлизащи на над 90% от световните излъчвания – дават приоритет на устойчивостта, като се концентрират върху политики и стратегии, които предизвикват пестенето на сила, възобновимите технологии и нововъведенията в съхранението на сила и модернизацията на мрежата. Латинска Америка беше водеща с ниски равнища на въглероден интензитет в доставките на сила, ниски излъчвания на глава от популацията и висок дял на чиста сила в крайното търсене. Парагвай (34), Коста Рика (25) и Уругвай (23) по-специално се възползваха от преимуществата на изобилния си водноелектрически капацитет. „ Отговорът на световната енергийна рецесия отвори нови благоприятни условия за страните да понижат енергийната активност на икономическия си напредък и да усилят устойчивостта на енергийните системи “, сподели Еспен Мехлум, началник на отдела за изследване на енергийния преход и районно ускорение, към Световен стопански конгрес. „ Заедно с продължаващия напън за трансформиране на енергийните системи, с цел да отговорят на незабавната нужда от справяне с изменението на климата, това осигурява мощни основи за по-нататъшно ускорение на световния енергиен преход. “, показва той.