Кризата унищожава енергийния пазар
Енергийните пазари постоянно са били известни със своята непредсказуемост и сложността на прогнозирането. Настоящата енергийна рецесия в най-хубавия случай удвои тази непредсказуемост. Сега има още един фактор. И в случай че се приложи, тогава, от една страна, в началния стадий това единствено ще добави неустановеност. От друга страна, някои аспекти ще бъдат по-лесни за прогнозиране. Въпросът е, че Европа последователно стартира да осъзнава, че основаният модел на енергийни пазари (преди всичко на газ и електроенергия) не действа добре в спешна обстановка.
Това към този момент е категорично прието за пазара на електрическа енергия. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че Европейска комисия работи както върху незабавна интервенция, по този начин и върху структурни промени на пазара на електрическа енергия. В момента цените на електрическата енергия на едро доближиха 985 евро за мегаватчас. Това е доста. Цените на електрическата енергия са много неуверени, само че за съпоставяне, цена от да речем 60 евро за мегаватчас може да се смята за някогашна норма. Друго съпоставяне с нашите сметки: рекордната сума от 985 евро за мегаватчас подхожда на 60 рубли за киловатчас. И тази цена е единствено на пазара на електрическа енергия на едро. За съпоставяне: нашите цени за крайния консуматор са към 10 пъти по-ниски.
Причината е ясна - високите цени на суровините. Няма смисъл да работят газови централи, в случай че употребяваното гориво е по-скъпо от продаваната електрическа енергия. Нека създадем елементарна оценка. Цените на газа доближиха до 3000 $ (или евро, валутите в този момент са същите) за хиляда кубични метра, с цел да обръщате тези цени в долари за мегаватчас, би трябвало да разделите (за груба оценка) на 10. Получаваме към 300 евро на мегаватчас. Но това е цената на цялата сила, съхранявана в газа. Коефициентът на потребно деяние на една газова Топлоелектрическа централа е към 40 на 100 и единствено от цената на газа незабавно получаваме 750 евро на мегаватчас в цената на електрическата енергия.
Но главното е друго. Генерирането от газ съставлява не толкоз огромна част от общото ползване на сила. Вече има доста възобновими енергийни източници, водноелектрически централи, топлоелектрически централи на въглища и атомни електроцентрали. Но механизмът на енергийния пазар допуска, че цената се образува за сметка на затварящия, най-скъп производител. Сега това е генериране на газ.Според най-груби доближения механизмът за битка с високите цени е явен и към този момент беше озвучен. Отделете търговията за произвеждане на газ от останалата част от пазара, като в същото време определяте ценови тавани за други типове произвеждане с ниски оперативни разноски.
Проблемите обаче не се лимитират единствено до пазара на електрическа енергия. Съществуват известни компликации в сегашния дизайн на европейските газови пазари. И тук има няколко точки. Първо, сходна история с таван на оптималната допустима цена. Но тук ограничаването не е вътрешно, а касае експортьорите на газ. Това се възнамерява да стане за съветските доставки като част от санкционните ограничения. Сега не обсъждаме какъв брой реалистични са тези ограничения и до какво в действителност ще доведат (най-вероятно до нови ограничавания за износ). Въпреки това сходни оферти бяха направени и за повече от лоялната Норвегия, която страната, несъмнено, отхвърли.
Често чуваме рецензии за ценообразуването въз основа на борсовата търговия с газ: те споделят, че тази скица е довела до рекордни цени. Това е частично правилно, само че, строго видяно, в тази скица няма нищо извънредно. Просто газта към този момент е дефицитна стока, а цената отразява салдото на търсенето и предлагането.
Много по-лошо за Европейски Съюз е, че тази скица изцяло плаши продавачите на газ, които желаят да продават гориво в Европейски Съюз с други механизми за ценообразуване. И без да изостави сегашната скица, Европа няма да може да притегли обилни размери ВПГ от Съединени американски щати (където продажбите са обвързани с вътрешните цени на газа) или ВПГ от Катар (където продавачът желае да бъде привързан с цените на петрола).
И най-после, третият аспект на проблемите с регулирането на пазара, които занапред ще се демонстрират в бъдеще: макар рецесията, Европа не изоставя зеления дневен ред и има намерение единствено да укрепи своя бранш за възобновима сила. Но ние знаем, че колкото повече възобновими енергийни източници, толкоз повече е належащо да се обвържат остатъците от непредсказуемо генериране. И защото въпросът не може да се реши с акумулатори, се залага на зеления водород, получен посредством електролиза от възобновими енергийни източници. Сега става още по-евтино на фона на доста скъпото синьо гориво.
Но когато газът стане по-евтин, а точно до този миг зеленият водород се появи в някакви минимално значими размери, последният още веднъж ще се окаже недоходоносен и сегашните цени на излъчванията на въглероден диоксид (които на доктрина би трябвало да компенсират тази разлика и разрешават безценен екологичен водород и по-евтин газ) не са задоволително високи, с цел да накарат зеления водород да се изплати. Това е различен проблем, който към момента не е решен.
Тук читателят може да възрази: споделят, че цената на зеления водород не е значима, защото той се създава от остатък от възобновима сила, която другояче просто би изчезнала. Но в този момент има планове за вятърна сила, които са конфигурирани особено да получават оптимално количество водород, а не да доставят електричество към мрежата. Освен това, в случай че " непотребната " възобновима сила се калкулира на нулева цена, то останалата сила се оскъпява.
Трябва да се каже, че доста страни не бързат да либерализират изцяло своя енергиен бранш. Въпреки това, през последните години придвижването към пазара се следи на всички места по света, като либерализираните газови и енергийни пазари на Съединени американски щати, Англия и Европейски Съюз се смятат - с известни запаси - за модел за подражателство. Но при сегашните условия има учредения да се счита, че процесът ще се забави.
В Азиатско-тихоокеанския район даже Япония стартира да либерализира своите пазари на газ и електрическа енергия единствено преди няколко години. И апропо, даже в предишното, доста по-слаби, зимни скокове на цените на ВПГ доведоха до отрицателни последствия. Като част от промяната бяха затворени доста ненужни електроцентрали, които можеха да работят с мазут. В резултат на това страната не съумя да се възползва от по-евтиното произвеждане по това време.
В допълнение, актуалната енергийна рецесия в Азиатско-тихоокеанския район докара до увеличение на интереса към атомните електроцентрали (включително нови) като благонадежден снабдител на електрическа енергия, който не зависи от външни условия. Но нуклеарната сила е релативно евтина единствено в по-старите централи. Енергията от нови централи, където е належащо да се компенсират финансовите разноски, постоянно се оказва надали не най-скъпата в общия баланс. Въпреки това, страните са подхванали това и преди заради стабилността на този тип доставки. Ценообразуването на АЕЦ обаче нормално е непазарно (фиксирани изкупни цени) и развиването на този бранш ще сътвори още по-малко пазар в генерирането на сила.
Ако приказваме за нашата страна, тогава припомняме, че цената на газа е контролирана. Съществува и борсова търговия със синьо гориво, чиято роля, макар някои старания на регулаторите, към момента е дребна. Но за нашата страна с газови остатъци развиването на борсовата търговия не наподобява сериозно, главното е, че тази търговия не е обвързвана по един или различен метод с външните пазари.
В последна сметка можем да си напомним по този начин наречената идея за идентична доходност на доставките (тоест модели, при които цените на вътрешния пазар подхождат на цената на външния пазар, минус експортните мита и транспортните разходи). На процедура тази скица, несъмнено, в никакъв случай не е била употребена, само че ние се отказахме от курса към основаване на подобен модел на ценообразуване едвам през 2013 година
Що се отнася до производството на електрическа енергия, тук моделът на нашия пазар значително е взет не от Европейски Съюз, а от пазара в Съединени американски щати. В светлината на забележителната разлика с Европа може да се означи, че имаме обособен пазар на потенциал и пазар на електрическа енергия, до момента в който в Европа няма пазар на потенциал. Но, повтаряме, тук няма смисъл да се вършат директни аналогии, защото рецесията в Европа е на първо място рецесия на вносител на енергийни запаси. Въпреки това в нашето потомство има доста проблеми, тъй че мнението дали е належащо да се извърши промяна в енергетиката у нас остава известно. И в този момент получава спомагателна обосновка, когато тези, които ние, въпреки и не в елементи, само че концептуално насочени в промените, в противен случай, сами връщат своя пазарен модел към новата регулация.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Това към този момент е категорично прието за пазара на електрическа енергия. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че Европейска комисия работи както върху незабавна интервенция, по този начин и върху структурни промени на пазара на електрическа енергия. В момента цените на електрическата енергия на едро доближиха 985 евро за мегаватчас. Това е доста. Цените на електрическата енергия са много неуверени, само че за съпоставяне, цена от да речем 60 евро за мегаватчас може да се смята за някогашна норма. Друго съпоставяне с нашите сметки: рекордната сума от 985 евро за мегаватчас подхожда на 60 рубли за киловатчас. И тази цена е единствено на пазара на електрическа енергия на едро. За съпоставяне: нашите цени за крайния консуматор са към 10 пъти по-ниски.
Причината е ясна - високите цени на суровините. Няма смисъл да работят газови централи, в случай че употребяваното гориво е по-скъпо от продаваната електрическа енергия. Нека създадем елементарна оценка. Цените на газа доближиха до 3000 $ (или евро, валутите в този момент са същите) за хиляда кубични метра, с цел да обръщате тези цени в долари за мегаватчас, би трябвало да разделите (за груба оценка) на 10. Получаваме към 300 евро на мегаватчас. Но това е цената на цялата сила, съхранявана в газа. Коефициентът на потребно деяние на една газова Топлоелектрическа централа е към 40 на 100 и единствено от цената на газа незабавно получаваме 750 евро на мегаватчас в цената на електрическата енергия.
Но главното е друго. Генерирането от газ съставлява не толкоз огромна част от общото ползване на сила. Вече има доста възобновими енергийни източници, водноелектрически централи, топлоелектрически централи на въглища и атомни електроцентрали. Но механизмът на енергийния пазар допуска, че цената се образува за сметка на затварящия, най-скъп производител. Сега това е генериране на газ.Според най-груби доближения механизмът за битка с високите цени е явен и към този момент беше озвучен. Отделете търговията за произвеждане на газ от останалата част от пазара, като в същото време определяте ценови тавани за други типове произвеждане с ниски оперативни разноски.
Проблемите обаче не се лимитират единствено до пазара на електрическа енергия. Съществуват известни компликации в сегашния дизайн на европейските газови пазари. И тук има няколко точки. Първо, сходна история с таван на оптималната допустима цена. Но тук ограничаването не е вътрешно, а касае експортьорите на газ. Това се възнамерява да стане за съветските доставки като част от санкционните ограничения. Сега не обсъждаме какъв брой реалистични са тези ограничения и до какво в действителност ще доведат (най-вероятно до нови ограничавания за износ). Въпреки това сходни оферти бяха направени и за повече от лоялната Норвегия, която страната, несъмнено, отхвърли.
Често чуваме рецензии за ценообразуването въз основа на борсовата търговия с газ: те споделят, че тази скица е довела до рекордни цени. Това е частично правилно, само че, строго видяно, в тази скица няма нищо извънредно. Просто газта към този момент е дефицитна стока, а цената отразява салдото на търсенето и предлагането.
Много по-лошо за Европейски Съюз е, че тази скица изцяло плаши продавачите на газ, които желаят да продават гориво в Европейски Съюз с други механизми за ценообразуване. И без да изостави сегашната скица, Европа няма да може да притегли обилни размери ВПГ от Съединени американски щати (където продажбите са обвързани с вътрешните цени на газа) или ВПГ от Катар (където продавачът желае да бъде привързан с цените на петрола).
И най-после, третият аспект на проблемите с регулирането на пазара, които занапред ще се демонстрират в бъдеще: макар рецесията, Европа не изоставя зеления дневен ред и има намерение единствено да укрепи своя бранш за възобновима сила. Но ние знаем, че колкото повече възобновими енергийни източници, толкоз повече е належащо да се обвържат остатъците от непредсказуемо генериране. И защото въпросът не може да се реши с акумулатори, се залага на зеления водород, получен посредством електролиза от възобновими енергийни източници. Сега става още по-евтино на фона на доста скъпото синьо гориво.
Но когато газът стане по-евтин, а точно до този миг зеленият водород се появи в някакви минимално значими размери, последният още веднъж ще се окаже недоходоносен и сегашните цени на излъчванията на въглероден диоксид (които на доктрина би трябвало да компенсират тази разлика и разрешават безценен екологичен водород и по-евтин газ) не са задоволително високи, с цел да накарат зеления водород да се изплати. Това е различен проблем, който към момента не е решен.
Тук читателят може да възрази: споделят, че цената на зеления водород не е значима, защото той се създава от остатък от възобновима сила, която другояче просто би изчезнала. Но в този момент има планове за вятърна сила, които са конфигурирани особено да получават оптимално количество водород, а не да доставят електричество към мрежата. Освен това, в случай че " непотребната " възобновима сила се калкулира на нулева цена, то останалата сила се оскъпява.
Трябва да се каже, че доста страни не бързат да либерализират изцяло своя енергиен бранш. Въпреки това, през последните години придвижването към пазара се следи на всички места по света, като либерализираните газови и енергийни пазари на Съединени американски щати, Англия и Европейски Съюз се смятат - с известни запаси - за модел за подражателство. Но при сегашните условия има учредения да се счита, че процесът ще се забави.
В Азиатско-тихоокеанския район даже Япония стартира да либерализира своите пазари на газ и електрическа енергия единствено преди няколко години. И апропо, даже в предишното, доста по-слаби, зимни скокове на цените на ВПГ доведоха до отрицателни последствия. Като част от промяната бяха затворени доста ненужни електроцентрали, които можеха да работят с мазут. В резултат на това страната не съумя да се възползва от по-евтиното произвеждане по това време.
В допълнение, актуалната енергийна рецесия в Азиатско-тихоокеанския район докара до увеличение на интереса към атомните електроцентрали (включително нови) като благонадежден снабдител на електрическа енергия, който не зависи от външни условия. Но нуклеарната сила е релативно евтина единствено в по-старите централи. Енергията от нови централи, където е належащо да се компенсират финансовите разноски, постоянно се оказва надали не най-скъпата в общия баланс. Въпреки това, страните са подхванали това и преди заради стабилността на този тип доставки. Ценообразуването на АЕЦ обаче нормално е непазарно (фиксирани изкупни цени) и развиването на този бранш ще сътвори още по-малко пазар в генерирането на сила.
Ако приказваме за нашата страна, тогава припомняме, че цената на газа е контролирана. Съществува и борсова търговия със синьо гориво, чиято роля, макар някои старания на регулаторите, към момента е дребна. Но за нашата страна с газови остатъци развиването на борсовата търговия не наподобява сериозно, главното е, че тази търговия не е обвързвана по един или различен метод с външните пазари.
В последна сметка можем да си напомним по този начин наречената идея за идентична доходност на доставките (тоест модели, при които цените на вътрешния пазар подхождат на цената на външния пазар, минус експортните мита и транспортните разходи). На процедура тази скица, несъмнено, в никакъв случай не е била употребена, само че ние се отказахме от курса към основаване на подобен модел на ценообразуване едвам през 2013 година
Що се отнася до производството на електрическа енергия, тук моделът на нашия пазар значително е взет не от Европейски Съюз, а от пазара в Съединени американски щати. В светлината на забележителната разлика с Европа може да се означи, че имаме обособен пазар на потенциал и пазар на електрическа енергия, до момента в който в Европа няма пазар на потенциал. Но, повтаряме, тук няма смисъл да се вършат директни аналогии, защото рецесията в Европа е на първо място рецесия на вносител на енергийни запаси. Въпреки това в нашето потомство има доста проблеми, тъй че мнението дали е належащо да се извърши промяна в енергетиката у нас остава известно. И в този момент получава спомагателна обосновка, когато тези, които ние, въпреки и не в елементи, само че концептуално насочени в промените, в противен случай, сами връщат своя пазарен модел към новата регулация.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ