Енергийните компенсации трябва да са насочени към крайно нуждаещите се
Енергийни обезщетения в България ЕнергетикаКомпенсациите за бизнеса вършат българското произвеждане конкурентноЕнергетикаБез обезщетения за тока последствията за стопанската система ще са драматичниГ-н Владимиров, депутатите одобриха на първо четене удължаването на поддръжката за бизнеса поради скъпия ток, само че сложиха услови за нейния размер – получаващите да работят за енергийна успеваемост. Звучи много разумно, само че за тази успеваемост евентуално би трябвало време, а високата цена на тока е в този момент?
Цената на електрическата енергия сега е по-ниска, в сравнение с беше в пика си лятото, тъй като цената на природния газ в Европа се намали доста поради свръфхпредлагането и по-високите температури от нормалното за годината. Така че сега компенсацията е безусловно задоволителна, с цел да покрие разликата сред нормалните цени, които заплаща бизнесът, и новите нива на пазара. На този стадий не е нужна по-висока помощ.
Трябва да се има поради и че българският бизнес е много конкурентноспособен. Нашите дотации за огромните индустриални консуматори в действителност са по-атрактивни, в сравнение с в останалата част на Европа, където са износните пазари на тези компании. На процедура няма огромно дружество в България, което сега да страда от тежка финансова рецесия, или да има потребност от специфична поддръжка. Така че не е добре да се разхищават средства. Приветствам това, че се понижи тавана от 250 на 200 лева Освен това в действителност всички обезщетения за бизнеса, когато става въпрос за цената, би трябвало да са обвързани с ограничения за понижаване на енергийното ползване.
Механизмът, който сега е фиктивен – да се потвърдят енергийни спестявания – е по-добрият вид, в сравнение с предходното разпределяне на пари без разбор на следствията. Но към момента не е този механизъм, който би трябвало да е, тъй като в този момент изкушението за огромните индустриални предприятия е доста огромно. Тоест те могат да показват сметки за вложения в разнообразни планове, които да бъдат опрощение за приемане на дотация, без те действително да са съдействали за подобряването на енергийната успеваемост. Кой тъкмо ще сертифицира тези разноски и по какъв начин ще се потвърждават те? Отговорът на този въпрос се оказва доста комплициран. Разбирам, че е доста мощно лобито от страна на едрия капитал, с цел да приказваме въобще за разбор на доходи, изгоди и какво действително ще се реализира.
Първоначално беше препоръчан таван от 200 лв. за всички от следващата година, това опасност ли е за държавната енергетика, която в действителност заплаща тези обезщетения?
Това не е опасност за държавната енергетика. Ние сега произвеждаме прекомерно доста електрическа енергия, нарушавайки всички поети задължения за понижаване на излъчванията, а въглищните централи бумтят с 20% нагоре от производството. Държавната енергетика в действителност сега записва голяма облага, тъй като създава на 150 – 180 лева за мегаватчас, съответно въглищните централи, а продава на 400 лв..
Губят данъкоплатците, които в действителност заплащат тези енергийни обезщетения през бюджетния недостиг, който става все по-голям. Реално в един миг ще платим сметката, когато би трябвало да се вземат огромни заеми и ще би трябвало да се вдигнат налозите. Това се случва на всички места по света – резултатът на несъразмерните разходи без действителна икономическа аргументация се заплаща от данъкоплатците в предстоящ миг. И защото сега не го вършим, имаме възприятието, че може да компенсираме колкото желаеме, който желаяме, само че действително това не може да продължи постоянно.
Същото се отнася и за 25-те стотинки отстъпка на литър гориво за физическите лица. При състояние че цената на горивата спадна с близо 15 – 20% през последните 3 месеца, безусловно голословно е да се продължава с тази отстъпка. Тя още веднъж изкривява пазара, стимулирайки семействата с по-високи приходи да употребяват повече гориво, в сравнение с действително им е належащо.
Решенията в стопанската система постоянно могат да доведат до деформиране на пазара, в случай че те не се таргетират до верните групи, каквито са енергийно бедните семейства. Не е едрият капитал, който е на голяма облага, нито пък богатите семейства, които могат да си разрешат да имат всичко. Затова обезщетенията трябваше да са таргетирани точно към извънредно нуждаещите се, за които всяко покачване на цените въздейства отрицателно върху бюджета им. А за семействата с по-високи приходи и за бизнесите, които действително имат обезпечен пазарен дял, всички тези дотации се трансформират в бонус.
Кой, съгласно Вас, е работещият модел?
На първо място би трябвало да има разбор на въздействието от взиманите стопански ограничения. Не може да се гласоподава поддръжка, която по никакъв метод не стъпва върху обстоен стопански модел. По този метод в действителност се стига до изкривявания поради вида пъкъл хок взимане на решения, което ни е коствало десетки милиарди през годините. Ние продължаваме да не се учим от грешките си.
Центърът за проучване на демокрацията (ЦИД) от години упорства за основаване на механизъм за сериозен запас, при който на търгова основа бизнесът се отхвърля от това да използва сила в избрани моменти на годината и за това бива обезщетен на мегаватчас спестена електрическа енергия. Тези търгове са добър метод за разкриване на действителните спестявания в стопанската система, а и заобикалят правилото „ предоставяне пари на всеки “.
Принципът би трябвало да е пазарен, да има търгови процедури, при които огромните енергийни потребители сами да декларират каква сила могат да спестят и да бъдат обезщетени единствено когато са потвърдили, че могат да икономисват и са поели съответен ангажимент. Цената на обезщетенията би трябвало да бъде пазарно определяна, т.е. фирмите да наддават за това какъв брой биха икономисали и на каква цена. По този метод ще се реализира оптималната цена за отплата и оптимално количество спестявания. Това ще помогне за реализиране на задачите на Европейска комисия за понижаване на потреблението по един натурален метод.
Давайки огромни дотации на калпак, се изземва тласъкът на едрия капитал въобще да подхваща дейности за понижаване на потреблението. Как ще се обезпечат спестяванията, които желае от нас Европейска комисия до март 2023 година, когато главните енергийни потребители имат тласък да продължат практиките от преди и да не трансформират нищо?
Трябва ли да има и обезщетения поради цената на газа, която към момента е много над равнищата от предходната година?
Напротив, цената на природния газ сега е на същите равнища, на които беше предходната зима. Относно обезщетенията, в случай че има такива, те още веднъж би трябвало да са ориентирани към уязвимите семейства, а не към всички.
По същия метод се отнася и за бизнеса – в случай че има обезщетения за високата цена на газа при промишлеността, то би трябвало да е там, където промишлеността не може да предприеме ограничения за понижаване потреблението на синьо гориво. Това също е европейска цел – заменянето на природен газ с електрическа енергия или с различен тип горива на по-ниска стойност, да вземем за пример пропан-бутан. За тези, които не могат да трансформират метода си на ползване поради софтуерния развой на произвеждане, за тях – да, би трябвало да са ориентирани някакви средства. Но всички останали би трябвало да употребяват пазарния сигнал, с цел да могат хората да създадат нужните промени по своите потребителски привички.
Като цяло в бъдеще природният газ няма да бъде главно гориво за стопанската система на Европа. Във всички европейски страни сега се вкарват проекти за ограничение потреблението на природен газ като най-устойчива мярка за реализиране на енергийна самостоятелност. Това е развой, който няма да се случи от през днешния ден за на следващия ден, само че ние действително нямаме никакъв проект за извеждане на природния газ от стопанската система. Нека най-малко да позволим на пазара да свърши тази работа. Тази година потреблението на газ евентуално ще спадне с към 20 – 25% на годишна база, което е точно тъй като огромните индустриални консуматори заменят природния газ с разнообразни други възможности. Това е верният път, в случай че желаеме да станем по-енергийно самостоятелни от Русия и въобще от външни снабдители на първични материали.
Всъщност какви са упованията Ви за цените тази зима и по-късно?
Според мен цената на природния газ ще се увеличи по-късно тази зима, тъй като нивата сега не са съответстващи на фона на структурата на търсенето и предлагането. Да, в този момент има цялостна запълняемост на газохранилищата и топла зима, само че сега, в който температурите се намалят и потреблението в бранш отопление се увеличи внезапно, количествата газ в газохранилищата ще паднат. Тогава ще би трябвало да притеглим още по-големи количества полутечен природен газ (LNG), който да подсигурява пазара. Тези количества към този момент ще дойдат на по-висока цена, защото ще би трябвало да се конкурираме с азиатския пазар, който влиза в отоплителен сезон. Затова няма по какъв начин цената да не скочи нагоре. Не споделям, че ще доближи равнищата от август месец, само че въпреки всичко ще се увеличи.
Всички сякаш се успокоиха от цялостните газови складове – и в Европа, и в България. Но, както казвате, те бързо ще стартират да се изпразват през зимата, в случай че съветският газ спре напълно. Очаквате ли нова енергийна рецесия следващата година поради празни складове след зимата?
Вероятно огромният проблем ще се появи пролетта или лятото следващата година, когато при неналичието на съветски газ за Европа към този момент ще пълним газохранилищата доста по-трудно. Нека не забравяме, че ние напълнихме газохранилищата в Европа, с помощта на изкупуване на големи количества съветски газ до края на юли месец, преди да спре „ Северен поток 1 “. Този сюжет надали ще се повтори следващата година и евентуално идната зима ще е много по-трудна и действително това се вижда по фючърсните покупко-продажби за декември 2023 година
Ако Европа не „ затегне коланите “ и не стартира да икономисва природен газ, както прави Германия, да речем, където потреблението на газ е сринало безусловно всички сегменти на стопанската система, и то без някакъв тип поддръжка или специфични регулации. Хората там просто са решили, че на тази цена не е преференциално да употребяват природен газ и го заменят с каквото сметнат за добре. На тези пазарни сигнали би трябвало да се разрешава да действат и в България. Популизмът в енергетиката единствено води до изкривявания, с които действително се саботират парите. В кратковременен проект нещата може да наподобяват постоянни, само че в дълготраен водят до деформиране на цялата енергийна политика. На процедура ние няма да можем да спазим никой от поетите задължения, в случай че не променим съществено мисленето си за това по какъв начин ще се развива енергийният бранш в идващите години.
Процедурата по разширението на българското вместилище „ Чирен “ се бави – беше спряна, след това отново пусната, в този момент се апелира. Какви са рисковете от това закъснение?
Рисковете са тези, които ние сме дефинирали още 2009 година по време на едно чуване в Народното събрание, когато всички политически сили заговориха да работят за възстановяване на енергийната сигурност, изключително за сигурността на газовите доставки. Оттогава прекомерно малко всъщност се случи и едно от нещата, които не се случиха е точно разширението на газохранилището „ Чирен “. За страдание, планът се развива със същите темпове и със същия развой на саботиране, както и интерконекторът Гърция-България, с тази разлика, че нямаме поети задължения за закупуване на природен газ, който по някакъв метод да движи плана напред.
Газохранилищата в Европа, и въобще в целия свят, са от изключителна значимост, тъй като те действат като балансьор на пазара на природен газ и са същинският поръчител за сигурност на доставките. България нищо не прави по въпроса, тъй като през последните 15 години, откогато се приказва за разширението на „ Чирен “, „ Газпром “ и съветското въздействие е било толкоз мощно, че е попречило осъществяването на този план. И до ден сегашен „ Булгартрансгаз ”, за жалост, е компания, превзета от съветски ползи и не работи интензивно за възстановяване на сигурността.
До каква степен е значимо разширението на българското газово вместилище за енергийната сигурност – какво ще стане, в случай че не успеем да го разтеглим в точния момент, а доставките на съветски газ отсъстват, да вземем за пример повече от две години?
Казано просто – сега хранилището събира към половин милиард кубични метра газ, а концепцията на разширението е да се стигне потенциал от 1 милиарда кубични метра газ. Тъй като от Азербайджан получаваме по дълготраен контракт 1 милиарда кубични метра газ годишно, с „ Чирен “ и азерския газ можем да покрием повече от 2/3 от българското ползване, поради това, че то ще спадне евентуално непрестанно през идващите години. Така че разширението на „ Чирен “ може да ни обезпечи цялостна самостоятелност от съветски газови доставки в бъдеще, несъмнено, в случай че го пълним в точния момент с различни доставки, да вземем за пример LNG през лятото, с цел да може да го използваме зимата.
Освен за личната ни енергийна сигурност, може ли разширението да донесе и спомагателни стопански изгоди – Гърция да вземем за пример изяви предпочитание да употребява от потенциала му?
Разбира се. Всяко газово вместилище е на процедура „ компания “, която съхранява газ, нагнетява го, добива го и по-късно се занимава с това да отдава потенциал против възнаграждение. Да, това е един доста рентабилен бизнес, тъй като като се изключи Банатски двор – газохранилището в Сърбия – това са двете съществени складове, които могат да обслужват целия районен пазар. Гърция няма газохранилище, тъй че оттова идва и нейният интерес. В момента Гърция съхранява газа си в LNG терминали и в корабите, които доставят съответните количествата. Но тръбопроводният газ – който страната употребява както от Азербайджан, по този начин и от Русия – няма къде да се съхранява. Това усложнява балансирането на пазара, оттова могат да се генерират спомагателни доходи за „ Булгартрансгаз ”.
Вероятно наблюдавате проблема с „ Лукойл “ и разногласието сред Европейска комисия и служебното държавно управление – дали рафинерията ще може да изнася горива след 5 декември. Как разчитате Вие европейската дерогация?
Европейската дерогация е ясна, тя разрешава България да внася съветски недопечен нефт след 5 декември, като имплицитно, поради възбраната от предходната точка в регламента, не разрешава износа на подготвени горива, които са създадени от съветски нефт. Фактът, че това категорично не е записано в дерогацията за България, не значи, че регламентът като цяло не важи за страната ни. Тоест, когато има една възбрана в регламента, дерогацията се дава съответно и единствено за доставката на съветски нефт и потреблението му на локална почва, за обезпечаване сигурност на доставките за България, то тогава всички останали предишни разпореждания по регламента важат и за страната ни. Това е точно възбраната за препродажба на горива, основани с съветски петрол.
Ако се наложи да забраним износа на дизел и бензин, в действителност ли има риск за снабдяването и цените в България, както твърди енергийният министър Росен Христов?
Това са откровени операции или необичайно непознаване на базовите правила на търсенето и предлагането в стопанската система. Когато има свръхпредлагане на един пазар, цената на суровината спада. Ако рафинерията не може да изнася горива отвън България, тя ще би трябвало да ги пласира вътре в страната или да понижи доста вноса на съветски недопечен нефт. И в двата случая цената не би трябвало да се увеличи. Или може да падне доста, в случай че всички количества се пласират на локалния пазар, което прочее е невероятно, тъй като локалният пазар употребява единствено 2/3 от създадените горива в рафинерията. Най-лошият случай би бил да се резервира в същите нива, в случай че доставките на съветски нефт намалеят сензитивно, т.е. и горивата, които се създават в рафинерията, също намалеят.
Дерогацията в регламента не е за да даде на България държавна помощ. Разберете, че в случай че цяла Европа не разрешава вноса на горива от Русия, няма по какъв начин една страна членка да се възползва от това и да продава доста по-евтините си горива на един пазар, който е изгладнял за тези горива на доста по-висока цена. Освен това по този метод той записва гигантска облага, която е с помощта на съответно регулаторно решение, т.е. дерогацията. Държавната помощ е неразрешена от европейското антимонополно право. Оставете глобите против Русия и тяхното морално основание за спазването им, тук има чисто юридически мотив ние да не можем да изнасяме подготвени горива, тъй като по този метод подкопаваме конкуренцията на европейския пазар на горива.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетиненергийна рецесия енергийни обезщетения компенсации за бизнеса разширение на газохранилще чирен Чирен интерконектор България-Гърция Лукойл Нефтохим Бургас ПоследниНай-четениЕнергетика 152 Енергийните обезщетения би трябвало да са ориентирани към извънредно нуждаещите се Накратко 3491 Седмични вести: Невиждан брой нови жилища; Германска инвестиция за €1 милиарда Туризъм 736 АдиАрт и изкуството на гостоприемството Крипто 1416 Неоторизираните преводи в FTX принудиха Binance да вземе ограничения Политика 5978 Загуба или капан: Какво се крие зад изтеглянето на съветската войска от Херсон? Компании 3956 Мъск предизвести за опцията Twitter да банкрутира Накратко 3491 Седмични вести: Невиждан брой нови жилища; Германска инвестиция за €1 милиарда Бюджет и финанси 2714 МИР скоро отваря стратегия за ВЕИ и предпазване на силата Всички новиниИнфраструктура 152 Алексиев чака подписано съглашение за „ Дунав мост 3 “ през декемвриОще от ЕнергетикаВиж всичкиТурция форсира работата по газовото находище в Черно мореМоже ли Африка да се трансформира в „ бензиностанция “ на Европа?Цената на газа за България отново потегли нагореПроблемът с дизела в Европа ще настъпи през пролетта
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоКриптоДенятНакраткоTo:knowВ снимкиЧислоВсичкоСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбраноГалерииВидеабългарска икономикапублични финансиеврофондовеземеделски субсидииЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2022 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Енергийните обезщетения би трябвало да са ориентирани към извънредно нуждаещите се ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/energijnite-kompensacii-trjabva-da-sa-nasocheni-kym-krajno-nujdaeshtite-se " }, " dateCreated ": " 2022-11-11T12:38:05+02:00 ", " datePublished ": " 2022-11-14T09:03:49+02:00 ", " dateModified ": " 2022-11-14T09:03:49+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2022, " keywords ": " енергийна рецесия, енергийни обезщетения, обезщетения за бизнеса, разширение на газохранилще чирен, Чирен, интерконектор България-Гърция, Лукойл Нефтохим Бургас ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/energijnite-kompensacii-trjabva-da-sa-nasocheni-kym-krajno-nujdaeshtite-se ", " name ": " Енергийните обезщетения би трябвало да са ориентирани към извънредно нуждаещите се ", " articleBody ": " Г-н Владимиров, депутатите одобриха на първо четене удължаването на поддръжката за бизнеса поради скъпия ток, само че сложиха услови за нейния размер – получаващите да работят за енергийна успеваемост. Звучи много разумно, само че за тази успеваемост евентуално би трябвало време, а високата цена на тока е в този момент? Цената на електрическата енергия сега е по-ниска, в сравнение с беше в пика си лятото, тъй като цената на природния газ в Европа се намали доста поради свръфхпредлагането и по-високите температури от нормалното за годината. Така че сега компенсацията е безусловно задоволителна, с цел да покри
Цената на електрическата енергия сега е по-ниска, в сравнение с беше в пика си лятото, тъй като цената на природния газ в Европа се намали доста поради свръфхпредлагането и по-високите температури от нормалното за годината. Така че сега компенсацията е безусловно задоволителна, с цел да покрие разликата сред нормалните цени, които заплаща бизнесът, и новите нива на пазара. На този стадий не е нужна по-висока помощ.
Трябва да се има поради и че българският бизнес е много конкурентноспособен. Нашите дотации за огромните индустриални консуматори в действителност са по-атрактивни, в сравнение с в останалата част на Европа, където са износните пазари на тези компании. На процедура няма огромно дружество в България, което сега да страда от тежка финансова рецесия, или да има потребност от специфична поддръжка. Така че не е добре да се разхищават средства. Приветствам това, че се понижи тавана от 250 на 200 лева Освен това в действителност всички обезщетения за бизнеса, когато става въпрос за цената, би трябвало да са обвързани с ограничения за понижаване на енергийното ползване.
Механизмът, който сега е фиктивен – да се потвърдят енергийни спестявания – е по-добрият вид, в сравнение с предходното разпределяне на пари без разбор на следствията. Но към момента не е този механизъм, който би трябвало да е, тъй като в този момент изкушението за огромните индустриални предприятия е доста огромно. Тоест те могат да показват сметки за вложения в разнообразни планове, които да бъдат опрощение за приемане на дотация, без те действително да са съдействали за подобряването на енергийната успеваемост. Кой тъкмо ще сертифицира тези разноски и по какъв начин ще се потвърждават те? Отговорът на този въпрос се оказва доста комплициран. Разбирам, че е доста мощно лобито от страна на едрия капитал, с цел да приказваме въобще за разбор на доходи, изгоди и какво действително ще се реализира.
Първоначално беше препоръчан таван от 200 лв. за всички от следващата година, това опасност ли е за държавната енергетика, която в действителност заплаща тези обезщетения?
Това не е опасност за държавната енергетика. Ние сега произвеждаме прекомерно доста електрическа енергия, нарушавайки всички поети задължения за понижаване на излъчванията, а въглищните централи бумтят с 20% нагоре от производството. Държавната енергетика в действителност сега записва голяма облага, тъй като създава на 150 – 180 лева за мегаватчас, съответно въглищните централи, а продава на 400 лв..
Губят данъкоплатците, които в действителност заплащат тези енергийни обезщетения през бюджетния недостиг, който става все по-голям. Реално в един миг ще платим сметката, когато би трябвало да се вземат огромни заеми и ще би трябвало да се вдигнат налозите. Това се случва на всички места по света – резултатът на несъразмерните разходи без действителна икономическа аргументация се заплаща от данъкоплатците в предстоящ миг. И защото сега не го вършим, имаме възприятието, че може да компенсираме колкото желаеме, който желаяме, само че действително това не може да продължи постоянно.
Същото се отнася и за 25-те стотинки отстъпка на литър гориво за физическите лица. При състояние че цената на горивата спадна с близо 15 – 20% през последните 3 месеца, безусловно голословно е да се продължава с тази отстъпка. Тя още веднъж изкривява пазара, стимулирайки семействата с по-високи приходи да употребяват повече гориво, в сравнение с действително им е належащо.
Решенията в стопанската система постоянно могат да доведат до деформиране на пазара, в случай че те не се таргетират до верните групи, каквито са енергийно бедните семейства. Не е едрият капитал, който е на голяма облага, нито пък богатите семейства, които могат да си разрешат да имат всичко. Затова обезщетенията трябваше да са таргетирани точно към извънредно нуждаещите се, за които всяко покачване на цените въздейства отрицателно върху бюджета им. А за семействата с по-високи приходи и за бизнесите, които действително имат обезпечен пазарен дял, всички тези дотации се трансформират в бонус.
Кой, съгласно Вас, е работещият модел?
На първо място би трябвало да има разбор на въздействието от взиманите стопански ограничения. Не може да се гласоподава поддръжка, която по никакъв метод не стъпва върху обстоен стопански модел. По този метод в действителност се стига до изкривявания поради вида пъкъл хок взимане на решения, което ни е коствало десетки милиарди през годините. Ние продължаваме да не се учим от грешките си.
Центърът за проучване на демокрацията (ЦИД) от години упорства за основаване на механизъм за сериозен запас, при който на търгова основа бизнесът се отхвърля от това да използва сила в избрани моменти на годината и за това бива обезщетен на мегаватчас спестена електрическа енергия. Тези търгове са добър метод за разкриване на действителните спестявания в стопанската система, а и заобикалят правилото „ предоставяне пари на всеки “.
Принципът би трябвало да е пазарен, да има търгови процедури, при които огромните енергийни потребители сами да декларират каква сила могат да спестят и да бъдат обезщетени единствено когато са потвърдили, че могат да икономисват и са поели съответен ангажимент. Цената на обезщетенията би трябвало да бъде пазарно определяна, т.е. фирмите да наддават за това какъв брой биха икономисали и на каква цена. По този метод ще се реализира оптималната цена за отплата и оптимално количество спестявания. Това ще помогне за реализиране на задачите на Европейска комисия за понижаване на потреблението по един натурален метод.
Давайки огромни дотации на калпак, се изземва тласъкът на едрия капитал въобще да подхваща дейности за понижаване на потреблението. Как ще се обезпечат спестяванията, които желае от нас Европейска комисия до март 2023 година, когато главните енергийни потребители имат тласък да продължат практиките от преди и да не трансформират нищо?
Трябва ли да има и обезщетения поради цената на газа, която към момента е много над равнищата от предходната година?
Напротив, цената на природния газ сега е на същите равнища, на които беше предходната зима. Относно обезщетенията, в случай че има такива, те още веднъж би трябвало да са ориентирани към уязвимите семейства, а не към всички.
По същия метод се отнася и за бизнеса – в случай че има обезщетения за високата цена на газа при промишлеността, то би трябвало да е там, където промишлеността не може да предприеме ограничения за понижаване потреблението на синьо гориво. Това също е европейска цел – заменянето на природен газ с електрическа енергия или с различен тип горива на по-ниска стойност, да вземем за пример пропан-бутан. За тези, които не могат да трансформират метода си на ползване поради софтуерния развой на произвеждане, за тях – да, би трябвало да са ориентирани някакви средства. Но всички останали би трябвало да употребяват пазарния сигнал, с цел да могат хората да създадат нужните промени по своите потребителски привички.
Като цяло в бъдеще природният газ няма да бъде главно гориво за стопанската система на Европа. Във всички европейски страни сега се вкарват проекти за ограничение потреблението на природен газ като най-устойчива мярка за реализиране на енергийна самостоятелност. Това е развой, който няма да се случи от през днешния ден за на следващия ден, само че ние действително нямаме никакъв проект за извеждане на природния газ от стопанската система. Нека най-малко да позволим на пазара да свърши тази работа. Тази година потреблението на газ евентуално ще спадне с към 20 – 25% на годишна база, което е точно тъй като огромните индустриални консуматори заменят природния газ с разнообразни други възможности. Това е верният път, в случай че желаеме да станем по-енергийно самостоятелни от Русия и въобще от външни снабдители на първични материали.
Всъщност какви са упованията Ви за цените тази зима и по-късно?
Според мен цената на природния газ ще се увеличи по-късно тази зима, тъй като нивата сега не са съответстващи на фона на структурата на търсенето и предлагането. Да, в този момент има цялостна запълняемост на газохранилищата и топла зима, само че сега, в който температурите се намалят и потреблението в бранш отопление се увеличи внезапно, количествата газ в газохранилищата ще паднат. Тогава ще би трябвало да притеглим още по-големи количества полутечен природен газ (LNG), който да подсигурява пазара. Тези количества към този момент ще дойдат на по-висока цена, защото ще би трябвало да се конкурираме с азиатския пазар, който влиза в отоплителен сезон. Затова няма по какъв начин цената да не скочи нагоре. Не споделям, че ще доближи равнищата от август месец, само че въпреки всичко ще се увеличи.
Всички сякаш се успокоиха от цялостните газови складове – и в Европа, и в България. Но, както казвате, те бързо ще стартират да се изпразват през зимата, в случай че съветският газ спре напълно. Очаквате ли нова енергийна рецесия следващата година поради празни складове след зимата?
Вероятно огромният проблем ще се появи пролетта или лятото следващата година, когато при неналичието на съветски газ за Европа към този момент ще пълним газохранилищата доста по-трудно. Нека не забравяме, че ние напълнихме газохранилищата в Европа, с помощта на изкупуване на големи количества съветски газ до края на юли месец, преди да спре „ Северен поток 1 “. Този сюжет надали ще се повтори следващата година и евентуално идната зима ще е много по-трудна и действително това се вижда по фючърсните покупко-продажби за декември 2023 година
Ако Европа не „ затегне коланите “ и не стартира да икономисва природен газ, както прави Германия, да речем, където потреблението на газ е сринало безусловно всички сегменти на стопанската система, и то без някакъв тип поддръжка или специфични регулации. Хората там просто са решили, че на тази цена не е преференциално да употребяват природен газ и го заменят с каквото сметнат за добре. На тези пазарни сигнали би трябвало да се разрешава да действат и в България. Популизмът в енергетиката единствено води до изкривявания, с които действително се саботират парите. В кратковременен проект нещата може да наподобяват постоянни, само че в дълготраен водят до деформиране на цялата енергийна политика. На процедура ние няма да можем да спазим никой от поетите задължения, в случай че не променим съществено мисленето си за това по какъв начин ще се развива енергийният бранш в идващите години.
Процедурата по разширението на българското вместилище „ Чирен “ се бави – беше спряна, след това отново пусната, в този момент се апелира. Какви са рисковете от това закъснение?
Рисковете са тези, които ние сме дефинирали още 2009 година по време на едно чуване в Народното събрание, когато всички политически сили заговориха да работят за възстановяване на енергийната сигурност, изключително за сигурността на газовите доставки. Оттогава прекомерно малко всъщност се случи и едно от нещата, които не се случиха е точно разширението на газохранилището „ Чирен “. За страдание, планът се развива със същите темпове и със същия развой на саботиране, както и интерконекторът Гърция-България, с тази разлика, че нямаме поети задължения за закупуване на природен газ, който по някакъв метод да движи плана напред.
Газохранилищата в Европа, и въобще в целия свят, са от изключителна значимост, тъй като те действат като балансьор на пазара на природен газ и са същинският поръчител за сигурност на доставките. България нищо не прави по въпроса, тъй като през последните 15 години, откогато се приказва за разширението на „ Чирен “, „ Газпром “ и съветското въздействие е било толкоз мощно, че е попречило осъществяването на този план. И до ден сегашен „ Булгартрансгаз ”, за жалост, е компания, превзета от съветски ползи и не работи интензивно за възстановяване на сигурността.
До каква степен е значимо разширението на българското газово вместилище за енергийната сигурност – какво ще стане, в случай че не успеем да го разтеглим в точния момент, а доставките на съветски газ отсъстват, да вземем за пример повече от две години?
Казано просто – сега хранилището събира към половин милиард кубични метра газ, а концепцията на разширението е да се стигне потенциал от 1 милиарда кубични метра газ. Тъй като от Азербайджан получаваме по дълготраен контракт 1 милиарда кубични метра газ годишно, с „ Чирен “ и азерския газ можем да покрием повече от 2/3 от българското ползване, поради това, че то ще спадне евентуално непрестанно през идващите години. Така че разширението на „ Чирен “ може да ни обезпечи цялостна самостоятелност от съветски газови доставки в бъдеще, несъмнено, в случай че го пълним в точния момент с различни доставки, да вземем за пример LNG през лятото, с цел да може да го използваме зимата.
Освен за личната ни енергийна сигурност, може ли разширението да донесе и спомагателни стопански изгоди – Гърция да вземем за пример изяви предпочитание да употребява от потенциала му?
Разбира се. Всяко газово вместилище е на процедура „ компания “, която съхранява газ, нагнетява го, добива го и по-късно се занимава с това да отдава потенциал против възнаграждение. Да, това е един доста рентабилен бизнес, тъй като като се изключи Банатски двор – газохранилището в Сърбия – това са двете съществени складове, които могат да обслужват целия районен пазар. Гърция няма газохранилище, тъй че оттова идва и нейният интерес. В момента Гърция съхранява газа си в LNG терминали и в корабите, които доставят съответните количествата. Но тръбопроводният газ – който страната употребява както от Азербайджан, по този начин и от Русия – няма къде да се съхранява. Това усложнява балансирането на пазара, оттова могат да се генерират спомагателни доходи за „ Булгартрансгаз ”.
Вероятно наблюдавате проблема с „ Лукойл “ и разногласието сред Европейска комисия и служебното държавно управление – дали рафинерията ще може да изнася горива след 5 декември. Как разчитате Вие европейската дерогация?
Европейската дерогация е ясна, тя разрешава България да внася съветски недопечен нефт след 5 декември, като имплицитно, поради възбраната от предходната точка в регламента, не разрешава износа на подготвени горива, които са създадени от съветски нефт. Фактът, че това категорично не е записано в дерогацията за България, не значи, че регламентът като цяло не важи за страната ни. Тоест, когато има една възбрана в регламента, дерогацията се дава съответно и единствено за доставката на съветски нефт и потреблението му на локална почва, за обезпечаване сигурност на доставките за България, то тогава всички останали предишни разпореждания по регламента важат и за страната ни. Това е точно възбраната за препродажба на горива, основани с съветски петрол.
Ако се наложи да забраним износа на дизел и бензин, в действителност ли има риск за снабдяването и цените в България, както твърди енергийният министър Росен Христов?
Това са откровени операции или необичайно непознаване на базовите правила на търсенето и предлагането в стопанската система. Когато има свръхпредлагане на един пазар, цената на суровината спада. Ако рафинерията не може да изнася горива отвън България, тя ще би трябвало да ги пласира вътре в страната или да понижи доста вноса на съветски недопечен нефт. И в двата случая цената не би трябвало да се увеличи. Или може да падне доста, в случай че всички количества се пласират на локалния пазар, което прочее е невероятно, тъй като локалният пазар употребява единствено 2/3 от създадените горива в рафинерията. Най-лошият случай би бил да се резервира в същите нива, в случай че доставките на съветски нефт намалеят сензитивно, т.е. и горивата, които се създават в рафинерията, също намалеят.
Дерогацията в регламента не е за да даде на България държавна помощ. Разберете, че в случай че цяла Европа не разрешава вноса на горива от Русия, няма по какъв начин една страна членка да се възползва от това и да продава доста по-евтините си горива на един пазар, който е изгладнял за тези горива на доста по-висока цена. Освен това по този метод той записва гигантска облага, която е с помощта на съответно регулаторно решение, т.е. дерогацията. Държавната помощ е неразрешена от европейското антимонополно право. Оставете глобите против Русия и тяхното морално основание за спазването им, тук има чисто юридически мотив ние да не можем да изнасяме подготвени горива, тъй като по този метод подкопаваме конкуренцията на европейския пазар на горива.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетиненергийна рецесия енергийни обезщетения компенсации за бизнеса разширение на газохранилще чирен Чирен интерконектор България-Гърция Лукойл Нефтохим Бургас ПоследниНай-четениЕнергетика 152 Енергийните обезщетения би трябвало да са ориентирани към извънредно нуждаещите се Накратко 3491 Седмични вести: Невиждан брой нови жилища; Германска инвестиция за €1 милиарда Туризъм 736 АдиАрт и изкуството на гостоприемството Крипто 1416 Неоторизираните преводи в FTX принудиха Binance да вземе ограничения Политика 5978 Загуба или капан: Какво се крие зад изтеглянето на съветската войска от Херсон? Компании 3956 Мъск предизвести за опцията Twitter да банкрутира Накратко 3491 Седмични вести: Невиждан брой нови жилища; Германска инвестиция за €1 милиарда Бюджет и финанси 2714 МИР скоро отваря стратегия за ВЕИ и предпазване на силата Всички новиниИнфраструктура 152 Алексиев чака подписано съглашение за „ Дунав мост 3 “ през декемвриОще от ЕнергетикаВиж всичкиТурция форсира работата по газовото находище в Черно мореМоже ли Африка да се трансформира в „ бензиностанция “ на Европа?Цената на газа за България отново потегли нагореПроблемът с дизела в Европа ще настъпи през пролетта Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоКриптоДенятНакраткоTo:knowВ снимкиЧислоВсичкоСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбраноГалерииВидеабългарска икономикапублични финансиеврофондовеземеделски субсидииЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2022 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Енергийните обезщетения би трябвало да са ориентирани към извънредно нуждаещите се ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/energijnite-kompensacii-trjabva-da-sa-nasocheni-kym-krajno-nujdaeshtite-se " }, " dateCreated ": " 2022-11-11T12:38:05+02:00 ", " datePublished ": " 2022-11-14T09:03:49+02:00 ", " dateModified ": " 2022-11-14T09:03:49+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2022, " keywords ": " енергийна рецесия, енергийни обезщетения, обезщетения за бизнеса, разширение на газохранилще чирен, Чирен, интерконектор България-Гърция, Лукойл Нефтохим Бургас ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/energijnite-kompensacii-trjabva-da-sa-nasocheni-kym-krajno-nujdaeshtite-se ", " name ": " Енергийните обезщетения би трябвало да са ориентирани към извънредно нуждаещите се ", " articleBody ": " Г-н Владимиров, депутатите одобриха на първо четене удължаването на поддръжката за бизнеса поради скъпия ток, само че сложиха услови за нейния размер – получаващите да работят за енергийна успеваемост. Звучи много разумно, само че за тази успеваемост евентуално би трябвало време, а високата цена на тока е в този момент? Цената на електрическата енергия сега е по-ниска, в сравнение с беше в пика си лятото, тъй като цената на природния газ в Европа се намали доста поради свръфхпредлагането и по-високите температури от нормалното за годината. Така че сега компенсацията е безусловно задоволителна, с цел да покри Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ