Енергийната сигурност вече не е просто въпрос на цени, доставки

Енергийната сигурност към този момент не е просто въпрос на цени, доставки или инфраструктура. Тя последователно се трансформира в независима икономическа стойност.

Това беше една от главните тези в присъединяване на Димитър Цвятков, сътрудник в практиката „ Банково и финансово право “ на интернационалната адвокатска адвокатска фирма CMS Sofia, по време на панела „ Investing in Energy Security: Resilience and Strategic Systems “ на The Sound of Money 2026.

В полемиката участваха още Александър Захариев, шеф „ Бизнес развиване и тактики “ в Sunotec, и Светослав Бенчев, ръководител на Българската петролна и газова асоциация. Модератор на диалога беше Никола Газдов, ръководител на Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия.
Никола Газдов, Александър Захариев, Светослав Бенчев и Димитър Цвятков
Цвятков е юрист с над 15 години опит и един от водещите консултанти в България по банкови M&A покупко-продажби и огромни портфейлни преводи. В рамките на диалога той разяснява както капиталовата среда в енергетиката, по този начин и по-широкия въпрос за дълготрайното обмисляне, сигурността на доставките и ролята на новите технологии.

В отговор на въпрос дали геополитическото напрежение и ниските цени на електрическата енергия водят до закъснение на пазара, той беше безапелационен:

„ В никакъв случай няма закъснение. “

Според него България сега се трансформира в самобитно „ тестово поле “ за нови енергийни технологии и по-гъвкави пазарни модели.

„ С доста интензивен ритъм се вкарват по-иновативни решения. България е пионер за доста неща, тъй че съм оптимист, че ще намерим по-бързо решенията, в сравнение с други райони “, сподели Цвятков.

Той обаче акцентира, че страната не може да бъде обсъждана изолирано от районния енергиен пазар.

„ Трябва въпреки всичко да имаме поради, че страната ни не е независима на картата. Виждаме какъв брой електрическа енергия влиза и излиза през България - създадена в Гърция и Сърбия, отиваща към Румъния - и назад. “

В полемиката особено внимание беше отделено и на батериите и системите за предпазване на сила, които стартират да трансформират метода, по който действат пазарите в района.

Модераторът Никола Газдов даде образец с новата обстановка, при която българската система може да поема електрическа енергия с нулева или даже негативна цена от прилежащи пазари, да я съхранява и по-късно да я продава в часове с по-високи цени.

Според Цвятков точно сходни механизми демонстрират какъв брой бързо се трансформира енергийният бранш.

„ Бидейки от по-експерименталната страна на пазара, България може би ще е готова да посрещне тези компликации “, сподели той, визирайки енергийни разтърсвания към спора в Близкия изток.

Голяма част от присъединяване му беше фокусирано върху концепцията, че сигурността на доставките към този момент стартира да има лична икономическа стойност.

„ Енергията е стока, която дава отговор на естествените правила на търсене и предложение “, сподели Цвятков.

Според него обаче цената към този момент не е единственият фактор.

„ Купувачът на силата се преценява с цената, само че гледа и други фактори като метода и сигурността на доставките. “

Именно по тази причина, по думите му, сигурността последователно се трансформира в обособен стопански параметър.

„ Сигурността на силата се трансформира в независим тип стока. Тя може да бъде оценена на независима стойност. “

Цвятков направи и по-широк коментар за разликата сред краткосрочното обмисляне в западните стопански системи и доста по-дългите хоризонти в по-централизирани системи.

„ В западните стопански модели хоризонтът на обмисляне постоянно е 3, 5 или 8 години. Но това може и да се окаже незадоволително. “

По думите му точно тук стартира да се вижда един от огромните структурни проблеми на Европа.

„ В централизираните стопански системи стратегическото обмисляне е в напълно разнообразни измерения. Там хоризонтите са от 20 години нагоре. “

Според него актуалната среда демонстрира, че прекомерно краткосрочното мислене към този момент стартира да основава систематични опасности.

Затова, съгласно Цвятков, тематиката за енергийната сигурност не може да бъде оставена само на логиката на краткосрочните бизнес модели.

„ Трябва доста деликатно да мислим на кого даваме отговорността и компетентността за енергийната сигурност. Държавите и институциите би трябвало да сложат на масата дълготрайните решения, а не такива, съобразени с краткосрочни бизнес модели. “

В края на присъединяване си Цвятков се върна към тематиката за позиционирането на България в новата енергийна среда.

„ Трябва да гледаме къде са мощните страни на България и да ги използваме. “

Според него една от опциите пред страната е точно по-бързото внедряване и тестване на нови енергийни технологии и модели.

„ Да сме опитно поле за софтуерни решения “, съобщи специалистът.