Петър Чобанов: Под въпрос е глобалната финансова архитектура
Енергийната рецесия в световен мащаб е по-тревожна от 70-те години на предишния век, а Европейският съюз няма задоволителна лична суровинна и енергийна база. Необходимо е създаването и постигането на консенсус за дълготрайна тактика за развиване на българската стопанска система в променената обстановка. Време е да изградим народен капитал в другите му измерения – лидерски, човешки, софтуерен, финансов, инфраструктурен, индустриален, споделя доцент Петър Чобанов. И предизвестява, че е нужен сериозен разбор дали еврозоната е устойчива като структура при тотално променената обстановка.
– Доц. Чобанов, когато в първите дни на тази година говорихме с Вас, поставихте казуса за риска от криза пред стопанската система, само че към днешна дата към този момент се приказва за стагфлация. Срутва ли се стопанската система ни от началото на прехода, запитвам за мнението ви като специалист, не като политик или учител?
– Рисковете се усилват. Те са както с външен, по този начин и с вътрешен темперамент. Вътрешните са забележими – безредни дейности в стопанската система, липса на умения да се вземат решения от ръководещите, липса на визия и най-малко сходна оценка за природата на икономическите проблеми и по какъв метод да се търсят решения. Няма стратегия за ръководство, няма и по какъв начин да има в сходна обстановка. Не могат да се формулират и отстояват национални ползи на европейско равнище, заради липса на връзка с огромните европейски политически фамилии. По отношение на външните – Европейски Съюз е умислен като кротичък план и не е квалифициран за сегашната обстановка. Водещи са правилата на народна власт, пазарна стопанска система, независимост на движените на артикули, капитали и работна ръка. Свободната търговия допуска доставянето на допустимо най-евтини запаси, включително сила, и опция по-късно да се осъществя продукцията. Поради войната и глобите се постановат ограничавания на доставянето на запаси, без да е ясно от кое място и на каква цена ще могат да бъдат заместени. Подобен е икономическият модел на Германия – най-силната стопанска система в Европейски Съюз – релативно евтина и налична сила, най-вече от Русия, недопускане заплатите да порастват с огромен %, съществуване на пазари – в останалите страни от Европейски Съюз, само че и в Китай. Този модел е мощно разтърсен и една сериозна криза в Германия ще понижи търсенето на артикули и услуги от останалите страни, в това число и от България и ще докара до криза и тук. Сериозно се сложиха под въпрос и финансовите правила, част от световната финансова архитектура, със замразяването на валутните запаси на Русия, които са в доста огромен размер, като не е ясно дали въобще ще бъдат разблокирани в миналото. Това е нов удар против усещането, че държавният дълг на развитите страни (голяма част от тези резерви) са в действителност безрисков актив и слага въпроса в какви случаи са безрисков. Предишният удар беше, когато се оказа, че страни от еврозоната – Гърция, Ирландия и Португалия – не могат да си заплащат по държавния дълг и бяха подкрепени по време на Глобалната финансова рецесия. По принцип определението за валутни запаси изисква страната, която ги има, да има цялостен достъп до тях и да може да ги търгува свободно на финансовите пазари. Това изискване е нарушено. Когато се възстановява най-малко частично обстановката, ще би трябвало да се дискутира и по световния финансов ред. Проблемите по веригите на произвеждане и доставки не престават, като те започнаха през 2020 година заради рецесията с ковид. Свидетели сме, че Китай още веднъж карантинира цели градове, което води до неспособност да се правят сходни доставки. Тези проблеми по веригите на произвеждане и доставки се усложняват и от глобите против Русия поради войната. Всичко това ни изправя пред обстановка за допустимо фрагментиране на света на стопански блокове, които да се затварят в себе си, да се пробват да употребяват лична суровинна база, да изградят лични вериги на произвеждане и доставки и да постановат ограничавания пред търговията с останалите блокове, като сведат до най-малко финансовите потоци с някои от тези блокове. Това ще заличи напредъка от 20-ти век за свободно придвижване на артикули и капитали и ще ни изправи пред предизвикването за тотално преструктуриране на стопанската система, съпоставимо с това от началото на прехода към пазарно стопанство. Големият проблем е, че Европейски Съюз няма задоволителна лична суровинна и енергийна база. Докато оформящите се други блокове имат сходна база или достъп до такава: САЩ-Великобритания-Канада-Австралия, които не са единна икономическа зона с ЕС; Русия и Китай, които имат мощно и увеличаващо се въздействие в Африка и Азия; Турция, която има добър по мащаб вътрешен пазар, усили своето политическо въздействие в Азия и Африка, и по линия на дипломацията показва еластичност и поддържа стопански взаимоотношения с останалите огромни зони.
– Нещо необичайно, даже съвсем престъпно се случи в последния работен ден преди Гергьовден – държавното управление щеше да се занимава с утвърждение на Плана за въвеждане на еврото, последва остра декларация от парламентарната естрада от Има Такъв Народ, точката бе свалена от дневния ред на кабинета, а финансови специалисти предизвестиха пред „ Труд “, че посред рецесията се вършат опити с финансовата ни система, която е кръвоносна за стопанската система. Пореден безпорядък в обединението или опит за някаква спекулация е станалото?
– Това е нрав и следващ образец на демонстриране на самодостатъчност от страна на най-многобройната политическа групировка от ръководещите, липса на предпочитание и умения за полемика и аргументирано увещание в правотата на дадена теза. Необходимо е Министерство на финансите и Българска народна банка да изготвят изчерпателен разбор на изгодите и разноските от въвеждането на еврото и по кое време ще бъде най-подходящият миг за това. Подобен документ би трябвало да бъде подложен на полемика. Едва по-късно би трябвало да бъде разискван и признат План за въвеждане на еврото. Документът за изгодите и разноските наложително би трябвало да включва и изчерпателен разбор на самата еврозона: устойчива ли е като структура предвид на тотално променената ситуация; кои са главните институции в икономическия и паричен съюз, извършват ли своите мандати, ефикасни ли са рекомендациите им; има ли защитни механизми в обстановка на рецесия, задействат ли се бързо, поддържат ли задоволително засегнатите страни; по какъв начин се развиват страните от еврозоната преди и откакто се причислят към нея във връзка с цени, приходи, фискална дисциплинираност, държавни задължения, резистентност на шокове и др.; по какъв начин решенията за паричната политика се отразяват на страните от еврозоната – симетрични ли са реакциите на съществени стопански знаци, в това число в средносрочен и дълготраен период; има ли действителна конвергенция. Подобни, а и други значими елементи на разбора, могат да дадат отговор на въпроса и то в актуален смисъл – оптимална валутна зона ли е еврозоната и за какви нови членове е подобаваща? Важни са и въпросите за това, по какъв начин ще се приспособи към новата икономическа и политическа обстановка, еврото ще се наложи ли като аварийна валута при фрагментиране на световната стопанска система, или ще си остане единствено валута за вътрешно прилагане в границите на вероятно незадоволително конкурентоспособния Европейски Съюз. Подобни въпроси, без да изисквам за пълнота, би трябвало да бъдат задавани. Дали съгласно Вас някой може да им отговори в този миг, дали въобще някой се замисля над тези провокации? Истинското демократично и честно отношение към хората изисква те да са изцяло осведомени по тези въпроси и да бъдат питани дали са подготвени да одобряват сходни провокации.
– Има ли излаз от енергийната рецесия за Европейски Съюз и в частност за България? Вие говорите за пет точки, една от които е Европейска комисия да емитира общ дълг облигация „ Газова самостоятелност от Русия “, обяснете този метод на европейска регулация на цената на газа?
– В сегашния миг излаз от енергийната рецесия няма или най-малко е доста мъчно да бъде открит. Не приказвам единствено за цените на газа през май, юни и юли, а в кратковременен и средносрочен проект. Международната организация по енергетика предизвестява, че за пръв път освен Европейски Съюз, само че световно сме изправени пред енергийна рецесия. Ситуацията се прави оценка като по-тревожна от 70-те години на предишния век, когато рецесиите са свързани с петрола, до момента в който в този момент се приказва за енергийна – нефт, газ и други първични материали, свързани с енергетиката. По отношение на газа обстановката е динамична, с риск да се трансформира в динамично влошаваща се. Колкото повече страни в Европейски Съюз се окажат без достъп до съветски газ, толкоз се усилва вероятността цената внезапно да се усили, както и да не може да се обезпечат задоволително количества за редица европейски страни. Моето предложение е вероятен вид, съгласуван с концепциите, които афишира държавното управление, без да изисквам, че е напълно разумен или най-благоприятен. Той е в посока мощна концентрация и обмисляне, за които не мисля, че има потенциал в Европейски Съюз. Това, което предложих, е основано на концепциите за общи доставки, само че и за таван на цената. Ясно е, че обособена страна мъчно може да се оправи с изплащането на обезщетения за всеки значим запас, чиято цена мощно нараства. Поради това, в случай че се върви в тази посока би трябвало таванът на цената на газа да е общоевропейски, доставките да са общоевропейски и дотацията – разликата пазарна цена и таван на цените – би трябвало да се поеме посредством издаване на общоевропейски дълг, само че този път да имаме достъп до него в точния момент, а не както се получи с Плана за възобновяване и резистентност. Ако държавното управление одобри този вид и убеди европейските си сътрудници да го приложат всички – да работят и то бързо.
– С явно отвращение и Федералният запас на Съединени американски щати, а и Европейската централна банка (ЕЦБ) пристъпват към нужното повишение на главните лихвени проценти, само че по какъв начин това деяние на централните банки ще се отрази на стопанската система в Европейски Съюз в този миг? А в България?
– Трябва наложително да създадем разграничаване сред Федералния запас (ФЕД) и ЕЦБ. ФЕД, въпреки и с огромно забавяне и при инфлация от над 8%, към този момент започва повишението на главните лихвени проценти. ФЕД е институция със доста по-дълга история от ЕЦБ, осъзнава какво е отчетност и отговорности, както и не може да си разреши безпределно да не извършва личния си мандат. Очакванията са главните лихви да доближат 3% в края на годината, надалеч от ирационалните негативни стойности. ЕЦБ разреши инфлацията да надвиши неведнъж целевата стойност от 2% съгласно личния си мандат и за втори месец да е към 7.5%. Ако премахнем от инфлацията съставни елементи като сила, храни, алкохол и цигари, инфлацията е 3.5% и от ноември 2021 година трайно надвишава 2%. ЕЦБ позволи огромно разминаване сред инфлацията в обособените страни от еврозоната – от 4.6% в Малта до 19% в Естония, от 5.4% във Франция до 11.2% в Нидерландия. Когато имаме сходни разлики, паричната политика е работила друго в обособените елементи на една парична зона, което я прави неоптимална. Да не приказваме и за разликите в държавния дълг – от 18.1% от Брутният вътрешен продукт в Естония до 193.3% в Гърция. Високо задлъжнелите страни са срещу повишението на лихвите – това прави обслужването на дълга скъпо и мъчно ще се рефинансират от пазара на допустими равнища. Но немският спестител и поданик губи от своето благосъстояние при неприемлива инфлация от 7.8%, негативни лихви по депозитите и мощно лимитирани благоприятни условия чисто исторически за повишаване на заплатите. ЕЦБ е изправена пред неосъществим избор, само че ще u се наложи да увеличи лихвените проценти. Това ще усили рисковете от спомагателен спад в стопанската система, ще докара до компликации пред обслужването на задълженията и до пръсване на балони в цените на активите. Как виждате ролята на страната в наложителното преструктуриране на стопанската система? В основаването на ефикасни продоволствени и индустриални доставки? Този въпрос изисква създаването и постигането на консенсус за дълготрайна тактика за развиване на българската стопанска система в променената обстановка. Време е да обърнем посоката – да спрем да отхвърляме и да се отхвърляме от народен капитал. Напротив – да изградим народен капитал в другите му измерения – лидерски, човешки, софтуерен, финансов, инфраструктурен, индустриален. Той би трябвало да е в основата на ускорено развиване на българската стопанска система. Преките задгранични вложения са нещо потребно, само че от дълго време е известно, че няма страна, забогатяла от сходни вложения, Те са под контрола на задгранични притежатели, които имат право да си изтеглят облагите и да си реалокират мощностите. След Глобалната рецесия директните индустриални вложения у нас са толкоз ниски, че даже не заслужават разбор. Затова наред с привличането им, би трябвало да се грижим и за националните, българските вложители, да не ги прогонваме в по-близки или по-далечни страни. Трябват промени, удобна бизнес-среда, господство на правото и дейна роля на страната да обезпечи средата за възкръсване на предприемачеството.
– Може ли да илюстрирате с образец?
– Давам следния образец и то още преди рецесията с ковид – належащо е да се усилят модерните силози за зърнени култури, до които да имат достъп дребни и междинни производители, с цел да могат да изчакат удобни промени в цените и да получат цялостния стопански резултат от своята активност. В непосредственост до тях естествено ще зародят клъстери от преработващата индустрия – пивоварни фабрики, мелници, предприятия от хранителната индустрия. Това ще разреши да понижим вноса на сходни крайни артикули, да увеличим износа и да изградим по-солидна основа за напредък.
(trud.bg, 10.05.2022)
– Доц. Чобанов, когато в първите дни на тази година говорихме с Вас, поставихте казуса за риска от криза пред стопанската система, само че към днешна дата към този момент се приказва за стагфлация. Срутва ли се стопанската система ни от началото на прехода, запитвам за мнението ви като специалист, не като политик или учител?
– Рисковете се усилват. Те са както с външен, по този начин и с вътрешен темперамент. Вътрешните са забележими – безредни дейности в стопанската система, липса на умения да се вземат решения от ръководещите, липса на визия и най-малко сходна оценка за природата на икономическите проблеми и по какъв метод да се търсят решения. Няма стратегия за ръководство, няма и по какъв начин да има в сходна обстановка. Не могат да се формулират и отстояват национални ползи на европейско равнище, заради липса на връзка с огромните европейски политически фамилии. По отношение на външните – Европейски Съюз е умислен като кротичък план и не е квалифициран за сегашната обстановка. Водещи са правилата на народна власт, пазарна стопанска система, независимост на движените на артикули, капитали и работна ръка. Свободната търговия допуска доставянето на допустимо най-евтини запаси, включително сила, и опция по-късно да се осъществя продукцията. Поради войната и глобите се постановат ограничавания на доставянето на запаси, без да е ясно от кое място и на каква цена ще могат да бъдат заместени. Подобен е икономическият модел на Германия – най-силната стопанска система в Европейски Съюз – релативно евтина и налична сила, най-вече от Русия, недопускане заплатите да порастват с огромен %, съществуване на пазари – в останалите страни от Европейски Съюз, само че и в Китай. Този модел е мощно разтърсен и една сериозна криза в Германия ще понижи търсенето на артикули и услуги от останалите страни, в това число и от България и ще докара до криза и тук. Сериозно се сложиха под въпрос и финансовите правила, част от световната финансова архитектура, със замразяването на валутните запаси на Русия, които са в доста огромен размер, като не е ясно дали въобще ще бъдат разблокирани в миналото. Това е нов удар против усещането, че държавният дълг на развитите страни (голяма част от тези резерви) са в действителност безрисков актив и слага въпроса в какви случаи са безрисков. Предишният удар беше, когато се оказа, че страни от еврозоната – Гърция, Ирландия и Португалия – не могат да си заплащат по държавния дълг и бяха подкрепени по време на Глобалната финансова рецесия. По принцип определението за валутни запаси изисква страната, която ги има, да има цялостен достъп до тях и да може да ги търгува свободно на финансовите пазари. Това изискване е нарушено. Когато се възстановява най-малко частично обстановката, ще би трябвало да се дискутира и по световния финансов ред. Проблемите по веригите на произвеждане и доставки не престават, като те започнаха през 2020 година заради рецесията с ковид. Свидетели сме, че Китай още веднъж карантинира цели градове, което води до неспособност да се правят сходни доставки. Тези проблеми по веригите на произвеждане и доставки се усложняват и от глобите против Русия поради войната. Всичко това ни изправя пред обстановка за допустимо фрагментиране на света на стопански блокове, които да се затварят в себе си, да се пробват да употребяват лична суровинна база, да изградят лични вериги на произвеждане и доставки и да постановат ограничавания пред търговията с останалите блокове, като сведат до най-малко финансовите потоци с някои от тези блокове. Това ще заличи напредъка от 20-ти век за свободно придвижване на артикули и капитали и ще ни изправи пред предизвикването за тотално преструктуриране на стопанската система, съпоставимо с това от началото на прехода към пазарно стопанство. Големият проблем е, че Европейски Съюз няма задоволителна лична суровинна и енергийна база. Докато оформящите се други блокове имат сходна база или достъп до такава: САЩ-Великобритания-Канада-Австралия, които не са единна икономическа зона с ЕС; Русия и Китай, които имат мощно и увеличаващо се въздействие в Африка и Азия; Турция, която има добър по мащаб вътрешен пазар, усили своето политическо въздействие в Азия и Африка, и по линия на дипломацията показва еластичност и поддържа стопански взаимоотношения с останалите огромни зони.
– Нещо необичайно, даже съвсем престъпно се случи в последния работен ден преди Гергьовден – държавното управление щеше да се занимава с утвърждение на Плана за въвеждане на еврото, последва остра декларация от парламентарната естрада от Има Такъв Народ, точката бе свалена от дневния ред на кабинета, а финансови специалисти предизвестиха пред „ Труд “, че посред рецесията се вършат опити с финансовата ни система, която е кръвоносна за стопанската система. Пореден безпорядък в обединението или опит за някаква спекулация е станалото?
– Това е нрав и следващ образец на демонстриране на самодостатъчност от страна на най-многобройната политическа групировка от ръководещите, липса на предпочитание и умения за полемика и аргументирано увещание в правотата на дадена теза. Необходимо е Министерство на финансите и Българска народна банка да изготвят изчерпателен разбор на изгодите и разноските от въвеждането на еврото и по кое време ще бъде най-подходящият миг за това. Подобен документ би трябвало да бъде подложен на полемика. Едва по-късно би трябвало да бъде разискван и признат План за въвеждане на еврото. Документът за изгодите и разноските наложително би трябвало да включва и изчерпателен разбор на самата еврозона: устойчива ли е като структура предвид на тотално променената ситуация; кои са главните институции в икономическия и паричен съюз, извършват ли своите мандати, ефикасни ли са рекомендациите им; има ли защитни механизми в обстановка на рецесия, задействат ли се бързо, поддържат ли задоволително засегнатите страни; по какъв начин се развиват страните от еврозоната преди и откакто се причислят към нея във връзка с цени, приходи, фискална дисциплинираност, държавни задължения, резистентност на шокове и др.; по какъв начин решенията за паричната политика се отразяват на страните от еврозоната – симетрични ли са реакциите на съществени стопански знаци, в това число в средносрочен и дълготраен период; има ли действителна конвергенция. Подобни, а и други значими елементи на разбора, могат да дадат отговор на въпроса и то в актуален смисъл – оптимална валутна зона ли е еврозоната и за какви нови членове е подобаваща? Важни са и въпросите за това, по какъв начин ще се приспособи към новата икономическа и политическа обстановка, еврото ще се наложи ли като аварийна валута при фрагментиране на световната стопанска система, или ще си остане единствено валута за вътрешно прилагане в границите на вероятно незадоволително конкурентоспособния Европейски Съюз. Подобни въпроси, без да изисквам за пълнота, би трябвало да бъдат задавани. Дали съгласно Вас някой може да им отговори в този миг, дали въобще някой се замисля над тези провокации? Истинското демократично и честно отношение към хората изисква те да са изцяло осведомени по тези въпроси и да бъдат питани дали са подготвени да одобряват сходни провокации.
– Има ли излаз от енергийната рецесия за Европейски Съюз и в частност за България? Вие говорите за пет точки, една от които е Европейска комисия да емитира общ дълг облигация „ Газова самостоятелност от Русия “, обяснете този метод на европейска регулация на цената на газа?
– В сегашния миг излаз от енергийната рецесия няма или най-малко е доста мъчно да бъде открит. Не приказвам единствено за цените на газа през май, юни и юли, а в кратковременен и средносрочен проект. Международната организация по енергетика предизвестява, че за пръв път освен Европейски Съюз, само че световно сме изправени пред енергийна рецесия. Ситуацията се прави оценка като по-тревожна от 70-те години на предишния век, когато рецесиите са свързани с петрола, до момента в който в този момент се приказва за енергийна – нефт, газ и други първични материали, свързани с енергетиката. По отношение на газа обстановката е динамична, с риск да се трансформира в динамично влошаваща се. Колкото повече страни в Европейски Съюз се окажат без достъп до съветски газ, толкоз се усилва вероятността цената внезапно да се усили, както и да не може да се обезпечат задоволително количества за редица европейски страни. Моето предложение е вероятен вид, съгласуван с концепциите, които афишира държавното управление, без да изисквам, че е напълно разумен или най-благоприятен. Той е в посока мощна концентрация и обмисляне, за които не мисля, че има потенциал в Европейски Съюз. Това, което предложих, е основано на концепциите за общи доставки, само че и за таван на цената. Ясно е, че обособена страна мъчно може да се оправи с изплащането на обезщетения за всеки значим запас, чиято цена мощно нараства. Поради това, в случай че се върви в тази посока би трябвало таванът на цената на газа да е общоевропейски, доставките да са общоевропейски и дотацията – разликата пазарна цена и таван на цените – би трябвало да се поеме посредством издаване на общоевропейски дълг, само че този път да имаме достъп до него в точния момент, а не както се получи с Плана за възобновяване и резистентност. Ако държавното управление одобри този вид и убеди европейските си сътрудници да го приложат всички – да работят и то бързо.
– С явно отвращение и Федералният запас на Съединени американски щати, а и Европейската централна банка (ЕЦБ) пристъпват към нужното повишение на главните лихвени проценти, само че по какъв начин това деяние на централните банки ще се отрази на стопанската система в Европейски Съюз в този миг? А в България?
– Трябва наложително да създадем разграничаване сред Федералния запас (ФЕД) и ЕЦБ. ФЕД, въпреки и с огромно забавяне и при инфлация от над 8%, към този момент започва повишението на главните лихвени проценти. ФЕД е институция със доста по-дълга история от ЕЦБ, осъзнава какво е отчетност и отговорности, както и не може да си разреши безпределно да не извършва личния си мандат. Очакванията са главните лихви да доближат 3% в края на годината, надалеч от ирационалните негативни стойности. ЕЦБ разреши инфлацията да надвиши неведнъж целевата стойност от 2% съгласно личния си мандат и за втори месец да е към 7.5%. Ако премахнем от инфлацията съставни елементи като сила, храни, алкохол и цигари, инфлацията е 3.5% и от ноември 2021 година трайно надвишава 2%. ЕЦБ позволи огромно разминаване сред инфлацията в обособените страни от еврозоната – от 4.6% в Малта до 19% в Естония, от 5.4% във Франция до 11.2% в Нидерландия. Когато имаме сходни разлики, паричната политика е работила друго в обособените елементи на една парична зона, което я прави неоптимална. Да не приказваме и за разликите в държавния дълг – от 18.1% от Брутният вътрешен продукт в Естония до 193.3% в Гърция. Високо задлъжнелите страни са срещу повишението на лихвите – това прави обслужването на дълга скъпо и мъчно ще се рефинансират от пазара на допустими равнища. Но немският спестител и поданик губи от своето благосъстояние при неприемлива инфлация от 7.8%, негативни лихви по депозитите и мощно лимитирани благоприятни условия чисто исторически за повишаване на заплатите. ЕЦБ е изправена пред неосъществим избор, само че ще u се наложи да увеличи лихвените проценти. Това ще усили рисковете от спомагателен спад в стопанската система, ще докара до компликации пред обслужването на задълженията и до пръсване на балони в цените на активите. Как виждате ролята на страната в наложителното преструктуриране на стопанската система? В основаването на ефикасни продоволствени и индустриални доставки? Този въпрос изисква създаването и постигането на консенсус за дълготрайна тактика за развиване на българската стопанска система в променената обстановка. Време е да обърнем посоката – да спрем да отхвърляме и да се отхвърляме от народен капитал. Напротив – да изградим народен капитал в другите му измерения – лидерски, човешки, софтуерен, финансов, инфраструктурен, индустриален. Той би трябвало да е в основата на ускорено развиване на българската стопанска система. Преките задгранични вложения са нещо потребно, само че от дълго време е известно, че няма страна, забогатяла от сходни вложения, Те са под контрола на задгранични притежатели, които имат право да си изтеглят облагите и да си реалокират мощностите. След Глобалната рецесия директните индустриални вложения у нас са толкоз ниски, че даже не заслужават разбор. Затова наред с привличането им, би трябвало да се грижим и за националните, българските вложители, да не ги прогонваме в по-близки или по-далечни страни. Трябват промени, удобна бизнес-среда, господство на правото и дейна роля на страната да обезпечи средата за възкръсване на предприемачеството.
– Може ли да илюстрирате с образец?
– Давам следния образец и то още преди рецесията с ковид – належащо е да се усилят модерните силози за зърнени култури, до които да имат достъп дребни и междинни производители, с цел да могат да изчакат удобни промени в цените и да получат цялостния стопански резултат от своята активност. В непосредственост до тях естествено ще зародят клъстери от преработващата индустрия – пивоварни фабрики, мелници, предприятия от хранителната индустрия. Това ще разреши да понижим вноса на сходни крайни артикули, да увеличим износа и да изградим по-солидна основа за напредък.
(trud.bg, 10.05.2022)
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ