Изчезналият милиард. Как руската Лукойл не плаща данък печалба в България
Енергиен колос има бизнес с милиарди левове доходи в България. Но не заплаща нито една стотинка налог облага. Това се случва пред очите на страната. А парите, извоювани в България, отиват в Русия.
„ Първенецът на нашата нефтохимия “. С тези думи на комунистическия водач на България Тодор Живков през 1963 година стартира работа първата петролна рафинерия в страната.
59 години по-късно „ първенецът “ продължава да е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Плановата стопанска система към този момент е в историята, само че компанията към момента е най-големият производител на горива в България и има потенциал, който надалеч надвишава вътрешното ползване. Собственик към този момент не е страната, а съветският петролен колос „ Лукойл “.
Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас.
Звучи като голям и сполучлив бизнес. И той в действителност е голям. Години наред „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е компанията с най-високи доходи в България. За последните 15 години рафинерията е отчела доходи от над 80 милиарда лв.. Компанията има и господстващо състояние на пазара, както откри антимонополната комисия. Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас. И все пак съветският колос "Лукойл " не печели, а губи пари в България. Поне по този начин е на хартия.
Почти всяка година компанията завършва с финансова загуба. За 2020 година тя е над половин милиард лв.. Резултатът е, че по този начин "Лукойл " не заплаща нито един лев корпоративен налог, т.е. налог върху облагата. Обяснението е просто - няма облага.
Нещо не е наред. Съмненията започнаха да се изричат обществено в последните години. Отделни политици започнаха да повдигат въпроса по какъв начин е допустимо една компания, която има големи продажби и милиардни доходи, години наред да регистрира загуби. И по този начин да не заплаща нищо на страната.
В последните месеци финансовият министър и шефът на приходната организация за първи път заговориха за казуса, който би трябвало да бъде решен. А казусът е следният - облагата на процедура се изнася от България към Русия. Според някои политици по този метод в българския бюджет не са влезнали най-малко един милиард лв. в последните години.
Тази история не стартира от през днешния ден. Фактите в нея демонстрират, че дълго време държавните институции не виждат това, което всички хора виждат - съветската компания господства на пазара на горива и се радва на затворените очи на всички държавни управления.
Как "Лукойл " идва в България
Най-новата история за бургаската рафинерия стартира след нейната приватизация. Това се случва по времето на държавното управление на Иван Костов (ОДС). През 1999 година Министерският съвет утвърждава контракта за продажба на 58 на 100 от капитала на "Нефтохим " – Бургас. Цената на договорката е 101 млн. $, а купувачът е "Лукойл Петрол " от едноименната съветска група.
"Лукойл " е втората по величина съветска компания след "Газпром ". Управлява залежи за рандеман на нефт и газ, има рафинерии и търгува с горива в десетки страни.
Няколко пъти Костов е обяснявал, че единствено съветски компании са показали интерес към приватизацията, тъй като бургаската рафинерия работи по съветска технология и преработва нефт, който се внася от Русия. При договорката страната резервира така наречен златна акция, която ѝ дава право на решителен глас при взимане на стратегически решения. Повече от 20 години по-късно се оказва, че тази опция въобще не е употребена.
Така през 1999 година единствената рафинерия в България минава в ръцете на съветския колос „ Лукойл “. По линия на всеобщата приватизация преди този момент са пуснати 25% от акциите, а на чиновниците са препоръчани други 15 на 100. Впоследствие "Лукойл " съумява да консолидира собствеността.
Днес съществени акционери в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ са записаното в Швейцария сдружение „ Литаско “ с 89,97 % и "Нефтяная Компания Лукойл " с 9,88%, както и още над 7700 физически и юридически лица, притежаващи общо 0,15% от капитала. "Литаско " е дъщерна компания на "Лукойл ", която е неин извънреден търговски представител за интернационалния пазар.
Господар на пазара
Бургаската рафинерия постоянно е представяна като най-голямата на Балканския полуостров. В България компанията има господстващо състояние на пазара. Това не е нечия персонална оценка, а публично открит факт. "Господстващо състояние " е термин от Закона за защита на конкуренцията. Казано с елементарни думи, това значи, че една компания е толкоз огромна и авторитетна, че може да пречи на бизнеса на своите съперници.
Според отчети на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има господстващо състояние в България при вноса, преработката и съхранението на нефт и петролни артикули.
Под претекст, че данните съставляват комерсиална загадка, в отчетите на Комисия за защита на конкуренцията съответните цифри са заличени. Но от данни, които могат да се видят единствено в един отчет на Комисия за защита на конкуренцията от 2016 година, излиза наяве, че „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има дял сред 50 и 60% от "общия пазар на произвеждане и импорт на бензин и дизелово гориво в страната “.
През годините Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на "Лукойл " за корист с господстващо състояние, само че до момента не беше откривала нарушавания. Чак след промяната на държавното управление в края на 2021 година антимонополната комисия уличи "Лукойл ", че употребява господстващото си състояние на пазара на горива в България, с цел да пречи на други компании да внасят и продават. Комисия за защита на конкуренцията твърди, че нарушаванията на "Лукойл " лимитират конкуренцията при вноса, което усилва търсенето на горива с локален генезис, които пък създава още веднъж "Лукойл ".
Това до момента не беше забелязвано от институциите.
"Нулев поданик "
Господстващо състояние на пазара, непрекъснато търсене на горива и големи доходи - звучи като бизнес фантазия. „ Лукойл “ обаче работи на загуба в България. Това значи, че в бюджета не влиза корпоративен налог. Цитираните постоянно обилни приходи от горива в хазната са в действителност косвени налози, акцизи и Данък добавена стойност, които се заплащат от крайните консуматори.
За първи път за този проблем заприказва починалият към този момент шеф на организация „ Митници “ Ваньо Танов, който беше определил рафинерията като „ нулев поданик “. През 2011 година той сподели, че стартира инспекция дали "Лукойл Нефтохим " не се източва от "регистрирана в Швейцария дъщерна компания, която стои на входа и на изхода на комбината ".
„ Тази компания в края на краищата дефинира цената и на суровия нефт, и на това, което се изнася. По всяка възможност е допустимо да се акумулират облагите в тази компания и по този метод „ Лукойл” да бъде губеща компания “, сподели тогава Танов в изявление за БНР.
Танов поведе и борба за инсталиране на измервателни уреди на тръбите, по които влиза и излиза горивото в данъчните хранилища на рафинерията. През 2013 година той издаде заповед за лишаване на лиценза на данъчен склад на „ Лукойл “, която беше анулирана от съда. Тогава от организация „ Митници “ излязоха с невиждана декларация за "съмнения, че в страната ни ръководи олигархия ".
"Тази нощ над държава-член на Европейския съюз и НАТО легна тежката сянка на непознати ползи ", се споделяше в позиция на организация "Митници " тогава.
Това беше първият случай, в който почитан държавен чиновник заприказва за монопол на рафинерията, източване на предприятието и непознато въздействие. Танов умря ненадейно от сърдечен удар през 2016 година
"Единствената рафинерия на планетата "
В последните 15 години има единствено три, в които компанията регистрира облага. Това са 2007, 2016 и 2017 година Всички останали години са губещи. Така написа в докладите.
През 2016 година тематиката с господстващото състояние стана мотив за основаване на краткотрайна комисия в Народното събрание. Пред депутатите тогавашният представител на „ Лукойл “ в България Валентин Златев сподели, че за интервала 2000-2016 година сдружението е внесло 156 млн. лева налог облага, само че "действително през последните три години (2014-2016 – бел. ред.) работи на загуба ".
"За страдание, има интервали, в които петролът става толкоз безценен, че горивата, създавани от него, са по-евтини от него ", сподели тогава Златев.
Споменатата от Златев сума е за интервал, в който през множеството време компанията регистрира загуби. Лесно може да се сметне, че при размера на доходи в последните 15 години - в случай че компанията беше отчитала облага, става дума за спестени стотици милиони левове налог облага. Сметките на някои политици загатват думата "милиард ". Фирмата обаче е на загуба. След малко ще стане ясно по какъв начин е допустимо това.
Публикуваните в Търговския указател доклади демонстрират, че "Лукойл " стартира да работи на загуба в България след 2006 година Това става по време на държавното управление на Сергей Станишев, излъчено от тройната коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Тогава президент на страната е Георги Първанов, чието другарство с представителя на "Лукойл " Валентин Златев е обществено. Двамата постоянно са дружно на събития.
След 2009 година България към този момент се ръководи от Бойко Борисов и ГЕРБ. "Лукойл " продължава да работи на загуба и да не внася налог облага в българския бюджет. Борисов самичък споделя през 2011 година: "Златев ми е другар ".
Свободна Европа потърси Валентин Златев с въпроса дали през годините някое държавно управление е сложило пред него този проблем. Не получихме отговор.
Необяснимите загуби на съветската компания станаха още веднъж тематика в Народното събрание през 2020 година
"Лукойл Нефтохим Бургас " е единствената рафинерия на планетата, която губи “, сподели тогава депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев. В отговор на негов въпрос, тогавашният министър на финансите Владислав Горанов изясни, че Националната организация за приходите (НАП) два пъти е признала големи негативни резултати на "тези компании ", само че не загатна непосредствено "Лукойл ". Законът им разрешава в продължение на 5 години да си приспадат тези загуби, сподели Горанов.
Съмненията се отнасят за над един милиард лв. икономисан налог.
Христо Иванов, "Демократична България "
Опозиционната тогава коалиция „ Демократична България “ изиска да види резултатите от осъществените от Национална агенция за приходите проверки на "Лукойл ".
„ Съмненията се отнасят за над един милиард лв. икономисан налог корпоративно облагане, посредством потреблението на така наречен трансферно ценообразуване “, написа тогава съпредседателят на „ Демократична България “ Христо Иванов.
И до този миг Национална агенция за приходите не е изпълнила решението на съда да даде ревизионните актове. Те остават скрити от обществото.
Как се вършат загуби?
Руската компания работи в България по модел, който не опонира на закона. В основата на казуса е така наречен трансферно ценообразуване, което употребява „ Лукойл “. Според специалисти, то може да се ползва, когато една компания управлява целия развой от горе до долу - от доставка на суровина, през произвеждане, до продажба на крайния артикул.
"В случая с „ Лукойл “ – компанията създава суровия нефт, доставя го до рафинерията в Бургас и по-късно продава горива “, изясни за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията.
„ Представете си, че имате компания в България и на територия, която е с 0% налог. Вие може да купите стоката на 100 лева вместо на 50 лева и цялата облага да остане на територията с 0% налог “, беше обяснил преди време и финансовият министър Асен Василев.
Крайният резултат е, че загубите се натрупат в предприятието в България, не се заплаща корпоративен налог, а облагата се изнася в чужбина.
Зад трите компании на процедура стои един притежател.
Фирмата медиатор "Литаско " купува от съветския "Лукойл " недопечен нефт и го продава на рафинерията в България. Зад трите компании на процедура стои един притежател. Целта на медиатора е да купи на ниска цена и да продаде скъпо.
"Разликата отива в „ Литаско “, която е записана в Швейцария, където има доста невисок налог облага и има благоприятни условия в законодателството, които разрешават тази облага да не се полза и да отива непосредствено в Русия. По този метод облагата остава в Русия “, изясни Владимиров.
Данъците не се внасят в България, а в Русия. Такъв е и изводът в отчета „ Избягалите налози “, който шест неправителствени организации от Централна и Източна Европа изготвят благодарение на Европейски Съюз през 2017 година Докладът регистрира, че компанията не заплаща нищо в България, само че "в същото време, вкъщи в Русия, компанията е заявила огромни облаги и е внесла обилни налози ".
Експерти разясняват, че този модел е общоприета счетоводна процедура, чието използване обаче зависи и от страната, на чиято територия се прави активността. В България явно това е допустимо. От това обаче пострадал е българският поданик.
Има ли надзор от страната?
През всичките тези години българската страна не е преставала да има собствен представител в Надзорния съвет на сдружението, посредством така наречен златна акция. До този миг няма данни някой от представителите на страната въобще да е реагирал по някакъв метод при разискването на финансовите резултати на сдружението.
Свободна Европа беседва с трима представители на страната в разнообразни интервали за това по какъв начин се пази държавния интерес.
„ Отваряй си очите за всяко нещо “, ми сподели тогава Иван Костов.
Спас Гърневски е първи на този пост след приватизацията на рафинерията през 1999 година „ Отваряй си очите за всяко нещо “, ми сподели тогава министър председателят Иван Костов. „ Лукойл “ беше най-големият донор на бюджета, а тогава бяха доста гладни години “, сподели Гърневски.
„ 40 % от фиска в страната влизаха от рафинерията под формата на разнообразни налози. Тогава това ми остана като спомен. То всичко беше банкрутирало “, сподели Гърневски. Той е някогашен кмет на Пловдив от Съюз на демократичните сили. В последните години беше народен представител от ГЕРБ.
Отварянето на очите не е било обичано занятие на страната, както демонстрират обстоятелствата по-късно.
Румен Овчаров е представител на страната в „ Лукойл “ в интервала 2013-2017 година Той е върховен деятел на Българска социалистическа партия, бил е министър на стопанската система и енергетиката от 2005 до 2007 година Изпратен е да пази интереса на страната в "Лукойл " от държавното управление на Пламен Орешарски, определено от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
„ Реагирал съм “, отговори Овчаров на въпрос какво е предприемал, виждайки, че рафинерията работи на загуба.
„ Те се оправдаваха, че са създали доста огромни вложения, което беше по този начин “, сподели Овчаров. По думите му не е било допустимо „ да влизаш доста надълбоко във финансовия доклад на сдружението ".
В момента представител на страната в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е Красимир Първанов. Той е на тази служба от 2017 година Заемал е висши позиции в държавни енергийни сдружения, два пъти е бил зам.-министър на стопанската система и енергетиката. Първия път подава оставка откакто подписва без утвърждение от министъра документ с съветската "Атомстройекспорт ", ангажиращ България със строителството на атомната централа в Белене. На една от срещите в Москва, на които се разисква нуклеарния план, се появява и Валентин Златев от "Лукойл”. Той също сяда на масата. Но от страната на съветската делегация.
Втората оставка на Първанов идва през 2019 година, когато излиза наяве, че той е един от хората с власт, сдобили се с първокласни жилища на по-ниски цени - така наречен "Апартаментгейт ".
Първанов изясни пред Свободна Европа, че „ неприятните финансови резултати идват от пазаруването на недопечен нефт и неналичието на продажби отвън страната “.
От Министерството на енергетиката споделиха за Свободна Европа, че представителят на страната в сдружението не се е отчел нито един път за свършената работа.
"Как е допустимо това? "
След като от ден на ден политици започнаха да виждат казуса, през 2021 година „ Лукойл “ заяви, че стопира да работи по модела на трансферното ценообразуване. Това е записано във финансовия доклад на сдружението за 2020 година Друга вест от доклада е, че „ Лукойл “ няма да апелира констатациите от ревизионните актове на Национална агенция за приходите и признава нараствания данъчен резултат от 520 млн. лева Т.е. с толкоз се усилва сумата, върху която компанията дължи налог.
Това обаче не значи, че „ Лукойл “ стартира да внася налог облага в България. Причината е, че регистрираните загуби в предходните години надалеч надвишават нараствания данъчен резултат. Само за 2020 година „ Лукойл “ регистрира над половин милиард лв. загуба.
Свободна Европа изпрати питане до компанията за размера и типа на платените налози. В отговора на „ Лукойл “ се споделя, че компанията рапортува счетоводната си информация "съгласно българското законодателство и интернационалните счетоводни стандарти ".
"С актуалното желаеме да Ви уверим, че всички дължими налози се заплащат от Дружеството в цялостен размер и в период, и Национална агенция за приходите няма искания към нас “, написа в отговора на "Лукойл ".
В края на ноември в изявление за румънски вестник шефът на приходната организация Румен Спецов сподели, че Национална агенция за приходите прави огромна инспекция на „ Лукойл “.
„ Намерихме огромна петролна компания, която повече от 10 години регистрира единствено загуби. Имате я и тук, в Румъния. Тя е съветска, само че към нея има цялостен куп компании, в това число български ", сподели Спецов в изявлението, което е преведено на български от e-vestnik.bg.
"Десет години без облага, когато сте колос на българския пазар, имате бизнес и в Румъния – по какъв начин е допустимо това? “, попита шефът на Национална агенция за приходите.
Пред Свободна Европа финансовият министър Асен Василев сподели, че инспекцията на Национална агенция за приходите в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ към момента не е завършила.
„ Но в това време „ Лукойл “ смениха режима на работа и сега работят на ишлеме, където рафинерията прави активност по преправка и получава възнаграждение за активността „ преправка “, което я изкарва постоянно на облага “, сподели Василев.
В края на декември беше обявено, че е имало среща сред премиера Кирил Петков, вицепремиера Асен Василев и вицепрезидента и изпълнителен шеф на „ Лукойл “ Вадим Воробьов.
„ Тази среща обхващаше [работата на] цялата верига на „ Лукойл “, освен рафинерията, само че също по този начин и търговията на едро, медиатори, и по какъв начин да бъде, от позиция на българското данъчно законодателство, компанията изцяло изрядна отсега нататък. Разговорите не престават “, сподели за Свободна Европа Асен Василев.
"Това е световна скица, която ползват всички съветски компании. Печалбата се връща в Русия ", сподели Мартин Владимиров. Според него това, "което е разрешено в трансферното ценообразуване, има граници ". Докъде стигат тези граници обаче зависи от институциите в България.
Тази история е с отворен край. Обществото не знае към момента какви са резултатите от инспекцията на Национална агенция за приходите. Не знае и дали след диалозите сред държавното управление и "Лукойл " ще настъпи смяна. Това ще стане ясно чак след идващия финансов доклад на компанията. Дотогава българските данъкоплатци не престават да са от губещата страна./ svobodnaevropa.bg
„ Първенецът на нашата нефтохимия “. С тези думи на комунистическия водач на България Тодор Живков през 1963 година стартира работа първата петролна рафинерия в страната.
59 години по-късно „ първенецът “ продължава да е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Плановата стопанска система към този момент е в историята, само че компанията към момента е най-големият производител на горива в България и има потенциал, който надалеч надвишава вътрешното ползване. Собственик към този момент не е страната, а съветският петролен колос „ Лукойл “.
Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас.
Звучи като голям и сполучлив бизнес. И той в действителност е голям. Години наред „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е компанията с най-високи доходи в България. За последните 15 години рафинерията е отчела доходи от над 80 милиарда лв.. Компанията има и господстващо състояние на пазара, както откри антимонополната комисия. Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас. И все пак съветският колос "Лукойл " не печели, а губи пари в България. Поне по този начин е на хартия.
Почти всяка година компанията завършва с финансова загуба. За 2020 година тя е над половин милиард лв.. Резултатът е, че по този начин "Лукойл " не заплаща нито един лев корпоративен налог, т.е. налог върху облагата. Обяснението е просто - няма облага.
Нещо не е наред. Съмненията започнаха да се изричат обществено в последните години. Отделни политици започнаха да повдигат въпроса по какъв начин е допустимо една компания, която има големи продажби и милиардни доходи, години наред да регистрира загуби. И по този начин да не заплаща нищо на страната.
В последните месеци финансовият министър и шефът на приходната организация за първи път заговориха за казуса, който би трябвало да бъде решен. А казусът е следният - облагата на процедура се изнася от България към Русия. Според някои политици по този метод в българския бюджет не са влезнали най-малко един милиард лв. в последните години.
Тази история не стартира от през днешния ден. Фактите в нея демонстрират, че дълго време държавните институции не виждат това, което всички хора виждат - съветската компания господства на пазара на горива и се радва на затворените очи на всички държавни управления.
Как "Лукойл " идва в България
Най-новата история за бургаската рафинерия стартира след нейната приватизация. Това се случва по времето на държавното управление на Иван Костов (ОДС). През 1999 година Министерският съвет утвърждава контракта за продажба на 58 на 100 от капитала на "Нефтохим " – Бургас. Цената на договорката е 101 млн. $, а купувачът е "Лукойл Петрол " от едноименната съветска група.
"Лукойл " е втората по величина съветска компания след "Газпром ". Управлява залежи за рандеман на нефт и газ, има рафинерии и търгува с горива в десетки страни.
Няколко пъти Костов е обяснявал, че единствено съветски компании са показали интерес към приватизацията, тъй като бургаската рафинерия работи по съветска технология и преработва нефт, който се внася от Русия. При договорката страната резервира така наречен златна акция, която ѝ дава право на решителен глас при взимане на стратегически решения. Повече от 20 години по-късно се оказва, че тази опция въобще не е употребена.
Така през 1999 година единствената рафинерия в България минава в ръцете на съветския колос „ Лукойл “. По линия на всеобщата приватизация преди този момент са пуснати 25% от акциите, а на чиновниците са препоръчани други 15 на 100. Впоследствие "Лукойл " съумява да консолидира собствеността.
Днес съществени акционери в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ са записаното в Швейцария сдружение „ Литаско “ с 89,97 % и "Нефтяная Компания Лукойл " с 9,88%, както и още над 7700 физически и юридически лица, притежаващи общо 0,15% от капитала. "Литаско " е дъщерна компания на "Лукойл ", която е неин извънреден търговски представител за интернационалния пазар.
Господар на пазара
Бургаската рафинерия постоянно е представяна като най-голямата на Балканския полуостров. В България компанията има господстващо състояние на пазара. Това не е нечия персонална оценка, а публично открит факт. "Господстващо състояние " е термин от Закона за защита на конкуренцията. Казано с елементарни думи, това значи, че една компания е толкоз огромна и авторитетна, че може да пречи на бизнеса на своите съперници.
Според отчети на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има господстващо състояние в България при вноса, преработката и съхранението на нефт и петролни артикули.
Под претекст, че данните съставляват комерсиална загадка, в отчетите на Комисия за защита на конкуренцията съответните цифри са заличени. Но от данни, които могат да се видят единствено в един отчет на Комисия за защита на конкуренцията от 2016 година, излиза наяве, че „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има дял сред 50 и 60% от "общия пазар на произвеждане и импорт на бензин и дизелово гориво в страната “.
През годините Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на "Лукойл " за корист с господстващо състояние, само че до момента не беше откривала нарушавания. Чак след промяната на държавното управление в края на 2021 година антимонополната комисия уличи "Лукойл ", че употребява господстващото си състояние на пазара на горива в България, с цел да пречи на други компании да внасят и продават. Комисия за защита на конкуренцията твърди, че нарушаванията на "Лукойл " лимитират конкуренцията при вноса, което усилва търсенето на горива с локален генезис, които пък създава още веднъж "Лукойл ".
Това до момента не беше забелязвано от институциите.
"Нулев поданик "
Господстващо състояние на пазара, непрекъснато търсене на горива и големи доходи - звучи като бизнес фантазия. „ Лукойл “ обаче работи на загуба в България. Това значи, че в бюджета не влиза корпоративен налог. Цитираните постоянно обилни приходи от горива в хазната са в действителност косвени налози, акцизи и Данък добавена стойност, които се заплащат от крайните консуматори.
За първи път за този проблем заприказва починалият към този момент шеф на организация „ Митници “ Ваньо Танов, който беше определил рафинерията като „ нулев поданик “. През 2011 година той сподели, че стартира инспекция дали "Лукойл Нефтохим " не се източва от "регистрирана в Швейцария дъщерна компания, която стои на входа и на изхода на комбината ".
„ Тази компания в края на краищата дефинира цената и на суровия нефт, и на това, което се изнася. По всяка възможност е допустимо да се акумулират облагите в тази компания и по този метод „ Лукойл” да бъде губеща компания “, сподели тогава Танов в изявление за БНР.
Танов поведе и борба за инсталиране на измервателни уреди на тръбите, по които влиза и излиза горивото в данъчните хранилища на рафинерията. През 2013 година той издаде заповед за лишаване на лиценза на данъчен склад на „ Лукойл “, която беше анулирана от съда. Тогава от организация „ Митници “ излязоха с невиждана декларация за "съмнения, че в страната ни ръководи олигархия ".
"Тази нощ над държава-член на Европейския съюз и НАТО легна тежката сянка на непознати ползи ", се споделяше в позиция на организация "Митници " тогава.
Това беше първият случай, в който почитан държавен чиновник заприказва за монопол на рафинерията, източване на предприятието и непознато въздействие. Танов умря ненадейно от сърдечен удар през 2016 година
"Единствената рафинерия на планетата "
В последните 15 години има единствено три, в които компанията регистрира облага. Това са 2007, 2016 и 2017 година Всички останали години са губещи. Така написа в докладите.
През 2016 година тематиката с господстващото състояние стана мотив за основаване на краткотрайна комисия в Народното събрание. Пред депутатите тогавашният представител на „ Лукойл “ в България Валентин Златев сподели, че за интервала 2000-2016 година сдружението е внесло 156 млн. лева налог облага, само че "действително през последните три години (2014-2016 – бел. ред.) работи на загуба ".
"За страдание, има интервали, в които петролът става толкоз безценен, че горивата, създавани от него, са по-евтини от него ", сподели тогава Златев.
Споменатата от Златев сума е за интервал, в който през множеството време компанията регистрира загуби. Лесно може да се сметне, че при размера на доходи в последните 15 години - в случай че компанията беше отчитала облага, става дума за спестени стотици милиони левове налог облага. Сметките на някои политици загатват думата "милиард ". Фирмата обаче е на загуба. След малко ще стане ясно по какъв начин е допустимо това.
Публикуваните в Търговския указател доклади демонстрират, че "Лукойл " стартира да работи на загуба в България след 2006 година Това става по време на държавното управление на Сергей Станишев, излъчено от тройната коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Тогава президент на страната е Георги Първанов, чието другарство с представителя на "Лукойл " Валентин Златев е обществено. Двамата постоянно са дружно на събития.
След 2009 година България към този момент се ръководи от Бойко Борисов и ГЕРБ. "Лукойл " продължава да работи на загуба и да не внася налог облага в българския бюджет. Борисов самичък споделя през 2011 година: "Златев ми е другар ".
Свободна Европа потърси Валентин Златев с въпроса дали през годините някое държавно управление е сложило пред него този проблем. Не получихме отговор.
Необяснимите загуби на съветската компания станаха още веднъж тематика в Народното събрание през 2020 година
"Лукойл Нефтохим Бургас " е единствената рафинерия на планетата, която губи “, сподели тогава депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев. В отговор на негов въпрос, тогавашният министър на финансите Владислав Горанов изясни, че Националната организация за приходите (НАП) два пъти е признала големи негативни резултати на "тези компании ", само че не загатна непосредствено "Лукойл ". Законът им разрешава в продължение на 5 години да си приспадат тези загуби, сподели Горанов.
Съмненията се отнасят за над един милиард лв. икономисан налог.
Христо Иванов, "Демократична България "
Опозиционната тогава коалиция „ Демократична България “ изиска да види резултатите от осъществените от Национална агенция за приходите проверки на "Лукойл ".
„ Съмненията се отнасят за над един милиард лв. икономисан налог корпоративно облагане, посредством потреблението на така наречен трансферно ценообразуване “, написа тогава съпредседателят на „ Демократична България “ Христо Иванов.
И до този миг Национална агенция за приходите не е изпълнила решението на съда да даде ревизионните актове. Те остават скрити от обществото.
Как се вършат загуби?
Руската компания работи в България по модел, който не опонира на закона. В основата на казуса е така наречен трансферно ценообразуване, което употребява „ Лукойл “. Според специалисти, то може да се ползва, когато една компания управлява целия развой от горе до долу - от доставка на суровина, през произвеждане, до продажба на крайния артикул.
"В случая с „ Лукойл “ – компанията създава суровия нефт, доставя го до рафинерията в Бургас и по-късно продава горива “, изясни за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията.
„ Представете си, че имате компания в България и на територия, която е с 0% налог. Вие може да купите стоката на 100 лева вместо на 50 лева и цялата облага да остане на територията с 0% налог “, беше обяснил преди време и финансовият министър Асен Василев.
Крайният резултат е, че загубите се натрупат в предприятието в България, не се заплаща корпоративен налог, а облагата се изнася в чужбина.
Зад трите компании на процедура стои един притежател.
Фирмата медиатор "Литаско " купува от съветския "Лукойл " недопечен нефт и го продава на рафинерията в България. Зад трите компании на процедура стои един притежател. Целта на медиатора е да купи на ниска цена и да продаде скъпо.
"Разликата отива в „ Литаско “, която е записана в Швейцария, където има доста невисок налог облага и има благоприятни условия в законодателството, които разрешават тази облага да не се полза и да отива непосредствено в Русия. По този метод облагата остава в Русия “, изясни Владимиров.
Данъците не се внасят в България, а в Русия. Такъв е и изводът в отчета „ Избягалите налози “, който шест неправителствени организации от Централна и Източна Европа изготвят благодарение на Европейски Съюз през 2017 година Докладът регистрира, че компанията не заплаща нищо в България, само че "в същото време, вкъщи в Русия, компанията е заявила огромни облаги и е внесла обилни налози ".
Експерти разясняват, че този модел е общоприета счетоводна процедура, чието използване обаче зависи и от страната, на чиято територия се прави активността. В България явно това е допустимо. От това обаче пострадал е българският поданик.
Има ли надзор от страната?
През всичките тези години българската страна не е преставала да има собствен представител в Надзорния съвет на сдружението, посредством така наречен златна акция. До този миг няма данни някой от представителите на страната въобще да е реагирал по някакъв метод при разискването на финансовите резултати на сдружението.
Свободна Европа беседва с трима представители на страната в разнообразни интервали за това по какъв начин се пази държавния интерес.
„ Отваряй си очите за всяко нещо “, ми сподели тогава Иван Костов.
Спас Гърневски е първи на този пост след приватизацията на рафинерията през 1999 година „ Отваряй си очите за всяко нещо “, ми сподели тогава министър председателят Иван Костов. „ Лукойл “ беше най-големият донор на бюджета, а тогава бяха доста гладни години “, сподели Гърневски.
„ 40 % от фиска в страната влизаха от рафинерията под формата на разнообразни налози. Тогава това ми остана като спомен. То всичко беше банкрутирало “, сподели Гърневски. Той е някогашен кмет на Пловдив от Съюз на демократичните сили. В последните години беше народен представител от ГЕРБ.
Отварянето на очите не е било обичано занятие на страната, както демонстрират обстоятелствата по-късно.
Румен Овчаров е представител на страната в „ Лукойл “ в интервала 2013-2017 година Той е върховен деятел на Българска социалистическа партия, бил е министър на стопанската система и енергетиката от 2005 до 2007 година Изпратен е да пази интереса на страната в "Лукойл " от държавното управление на Пламен Орешарски, определено от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
„ Реагирал съм “, отговори Овчаров на въпрос какво е предприемал, виждайки, че рафинерията работи на загуба.
„ Те се оправдаваха, че са създали доста огромни вложения, което беше по този начин “, сподели Овчаров. По думите му не е било допустимо „ да влизаш доста надълбоко във финансовия доклад на сдружението ".
В момента представител на страната в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е Красимир Първанов. Той е на тази служба от 2017 година Заемал е висши позиции в държавни енергийни сдружения, два пъти е бил зам.-министър на стопанската система и енергетиката. Първия път подава оставка откакто подписва без утвърждение от министъра документ с съветската "Атомстройекспорт ", ангажиращ България със строителството на атомната централа в Белене. На една от срещите в Москва, на които се разисква нуклеарния план, се появява и Валентин Златев от "Лукойл”. Той също сяда на масата. Но от страната на съветската делегация.
Втората оставка на Първанов идва през 2019 година, когато излиза наяве, че той е един от хората с власт, сдобили се с първокласни жилища на по-ниски цени - така наречен "Апартаментгейт ".
Първанов изясни пред Свободна Европа, че „ неприятните финансови резултати идват от пазаруването на недопечен нефт и неналичието на продажби отвън страната “.
От Министерството на енергетиката споделиха за Свободна Европа, че представителят на страната в сдружението не се е отчел нито един път за свършената работа.
"Как е допустимо това? "
След като от ден на ден политици започнаха да виждат казуса, през 2021 година „ Лукойл “ заяви, че стопира да работи по модела на трансферното ценообразуване. Това е записано във финансовия доклад на сдружението за 2020 година Друга вест от доклада е, че „ Лукойл “ няма да апелира констатациите от ревизионните актове на Национална агенция за приходите и признава нараствания данъчен резултат от 520 млн. лева Т.е. с толкоз се усилва сумата, върху която компанията дължи налог.
Това обаче не значи, че „ Лукойл “ стартира да внася налог облага в България. Причината е, че регистрираните загуби в предходните години надалеч надвишават нараствания данъчен резултат. Само за 2020 година „ Лукойл “ регистрира над половин милиард лв. загуба.
Свободна Европа изпрати питане до компанията за размера и типа на платените налози. В отговора на „ Лукойл “ се споделя, че компанията рапортува счетоводната си информация "съгласно българското законодателство и интернационалните счетоводни стандарти ".
"С актуалното желаеме да Ви уверим, че всички дължими налози се заплащат от Дружеството в цялостен размер и в период, и Национална агенция за приходите няма искания към нас “, написа в отговора на "Лукойл ".
В края на ноември в изявление за румънски вестник шефът на приходната организация Румен Спецов сподели, че Национална агенция за приходите прави огромна инспекция на „ Лукойл “.
„ Намерихме огромна петролна компания, която повече от 10 години регистрира единствено загуби. Имате я и тук, в Румъния. Тя е съветска, само че към нея има цялостен куп компании, в това число български ", сподели Спецов в изявлението, което е преведено на български от e-vestnik.bg.
"Десет години без облага, когато сте колос на българския пазар, имате бизнес и в Румъния – по какъв начин е допустимо това? “, попита шефът на Национална агенция за приходите.
Пред Свободна Европа финансовият министър Асен Василев сподели, че инспекцията на Национална агенция за приходите в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ към момента не е завършила.
„ Но в това време „ Лукойл “ смениха режима на работа и сега работят на ишлеме, където рафинерията прави активност по преправка и получава възнаграждение за активността „ преправка “, което я изкарва постоянно на облага “, сподели Василев.
В края на декември беше обявено, че е имало среща сред премиера Кирил Петков, вицепремиера Асен Василев и вицепрезидента и изпълнителен шеф на „ Лукойл “ Вадим Воробьов.
„ Тази среща обхващаше [работата на] цялата верига на „ Лукойл “, освен рафинерията, само че също по този начин и търговията на едро, медиатори, и по какъв начин да бъде, от позиция на българското данъчно законодателство, компанията изцяло изрядна отсега нататък. Разговорите не престават “, сподели за Свободна Европа Асен Василев.
"Това е световна скица, която ползват всички съветски компании. Печалбата се връща в Русия ", сподели Мартин Владимиров. Според него това, "което е разрешено в трансферното ценообразуване, има граници ". Докъде стигат тези граници обаче зависи от институциите в България.
Тази история е с отворен край. Обществото не знае към момента какви са резултатите от инспекцията на Национална агенция за приходите. Не знае и дали след диалозите сред държавното управление и "Лукойл " ще настъпи смяна. Това ще стане ясно чак след идващия финансов доклад на компанията. Дотогава българските данъкоплатци не престават да са от губещата страна./ svobodnaevropa.bg
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ