Боян Рашев: Европа може да бъде енергийно независима, но не го желае
Енергетиката е сериозно значима за съществуването ни и по тази причина е в основата на независимостта и сигурността на една страна. Нефтът, въглищата и газът пък са най-важните източници, които обезпечават изобилна, надеждна и евтина сила. Статистиката ясно го демонстрира, без значение дали приказваме за електричество или непосредствено ползване за напредване, отопление или за индустриални цели.
Това са обикновените обстоятелства, които самозабравилите се европейски политици към този момент три десетилетия систематично пренебрегват, правейки всичко допустимо тези горива да не се добиват на територията на континента. В резултат Европа става все по-зависима от импорт на всички базови енергийни източници на първо място от една страна - Русия. През 2019 година тя обезпечава 48% от въглищата, 41% от газа и 27% от нефта на Европейски Съюз. Количествата са такива, че на практика няма кой да ги размени.
Преди дни Международната организация по енергетика разгласила лист с 10 стъпки за понижаване на зависимостта на Европа от съветски газ, който стартира с изцяло предстоящото „ Не купувайте съветски газ “, продължава с досегашните ежедневни мантри – диверсификация, енергийна успеваемост, ВЕИ, подкрепяне на потребителите на ток – и приключва с неповторимото и шокиращо несъответстващо „ Намалете температурата у дома с 1 градус “.
Никой не смее да уточни слона в стаята: Въглищата!
Въглищата са очевидният избор на света, когато приказваме за зареждане на електроенергийната система – неслучайно обезпечават 37% от тока на световно равнище. Те дават изобилна, надеждна и евтина сила, която в множеството случаи е от локален източник и може да играе както базова, по този начин и пикова роля. Модерните въглищни Топлоелектрическа централа могат да бъдат извънредно чисти – замърсяването на въздуха е толкоз едва, че в Китай ги строят в многомилионни градове. А неотдавна такава беше издигната и в Хамбург да вземем за пример.
Европа е ужасяващо подвластна от Русия, тъй като в последните 30 години затвори въглищните си мини, размени огромна част от въглищните си Топлоелектрическа централа с газови и зарежда дребното останали главно с импорт (преди всичко от Русия!).
Ако погледнете страните в Европа в международните ранглисти на геоложките ресурси на горива, ще видите, че те не участват в листата на топ 10 за петрол, газ и уранова руда. Това не важи само и единствено за въглищата. Само Германия има 36 милиарда тона, които я слагат на 6-то място в света с 3% от световните ресурси. Изпреварват я единствено големи страни като Съединени американски щати, Австралия, Русия, Китай. А Индонезия е най-големият световен експортьор на въглища с тъкмо толкоз ресурси колкото Германия. В топ 10 на страните по въглищни ресурси се намират също Украйна, Полша и Турция. Много огромни за размерите на стопанските системи си ресурси имат също България, Чехия, Словакия, Гърция, Румъния. В Западна и Северна Европа също имат още въглища – просто от дълго време са ги жигосали в името на газа и изгарянето на дървесина.
Ако задачата е Европа да бъде допустимо минимум енергийно подвластна от Русия (а и от която и да е друга страна) и да има електрическа енергия, с която да зарежда упоритостите си за тотална електрификация, тя може да бъде реализирана най-бързо и дейно по следния метод:
Възстановяваме локалния рандеман на въглища и оптимално натоварваме въглищните Топлоелектрическа централа!
Това е единствената стъпка, която може да бъде осъществена релативно бързо с наличните технологии и да размени голяма част от вноса както на газ, по този начин и на въглища от Русия. Разбира се, личен рандеман и диверсификация на вноса на петрол и газ, нуклеарна сила, енергийна успеваемост и повече ВЕИ също остават, само че техният принос си остава стеснен.
Никой западен политик обаче не смее да сложи ренесанса на въглищата на масата, тъй като това значи не просто да зачеркне емблематичната цел на Зелената договорка за тотална декарбонизация, а да признае колосалния неуспех на политическата върхушка, която господства в Европейски Съюз през последните 30 години. Фактът, че огромна част от тези хора (бивши министър председатели, министри, комисари, депутати) до през вчерашния ден бяха в бордовете на огромните съветски енергийни компании, би трябвало да ви приказва нещо.
Ежедневният избор сред две други възможности е част от действителния живот. Войната и заканите на Русия през днешния ден ни слагат пред елементарна алтернатива:
Бърза декарбонизация непременно или енергийна сигурност и самостоятелност?
Всъщност, желаеме или не, изборът е изработен - през 2021 година Европейски Съюз регистрира 18% растеж на тока от въглища, тъй като няма кой да заплаща безумно скъпия газ. Възходът на въглищата, изключително на локалния рандеман, продължава и през тази година и не може да бъде спрян.
Хубавото е, че всички останали цели на Зелената договорка - чист въздух, води, почви, непокътната природа - могат да останат. Те могат да бъдат реализирани единствено в изискванията на сигурна и самостоятелна система, която обезпечава изобилна, надеждна и евтина сила за мощна европейска стопанска система.
Боян Рашев е специалист в ръководството на силата, ресурсите и околната среда и ръководещ сътрудник в Denkstatt България.
Това са обикновените обстоятелства, които самозабравилите се европейски политици към този момент три десетилетия систематично пренебрегват, правейки всичко допустимо тези горива да не се добиват на територията на континента. В резултат Европа става все по-зависима от импорт на всички базови енергийни източници на първо място от една страна - Русия. През 2019 година тя обезпечава 48% от въглищата, 41% от газа и 27% от нефта на Европейски Съюз. Количествата са такива, че на практика няма кой да ги размени.
Преди дни Международната организация по енергетика разгласила лист с 10 стъпки за понижаване на зависимостта на Европа от съветски газ, който стартира с изцяло предстоящото „ Не купувайте съветски газ “, продължава с досегашните ежедневни мантри – диверсификация, енергийна успеваемост, ВЕИ, подкрепяне на потребителите на ток – и приключва с неповторимото и шокиращо несъответстващо „ Намалете температурата у дома с 1 градус “.
Никой не смее да уточни слона в стаята: Въглищата!
Въглищата са очевидният избор на света, когато приказваме за зареждане на електроенергийната система – неслучайно обезпечават 37% от тока на световно равнище. Те дават изобилна, надеждна и евтина сила, която в множеството случаи е от локален източник и може да играе както базова, по този начин и пикова роля. Модерните въглищни Топлоелектрическа централа могат да бъдат извънредно чисти – замърсяването на въздуха е толкоз едва, че в Китай ги строят в многомилионни градове. А неотдавна такава беше издигната и в Хамбург да вземем за пример.
Европа е ужасяващо подвластна от Русия, тъй като в последните 30 години затвори въглищните си мини, размени огромна част от въглищните си Топлоелектрическа централа с газови и зарежда дребното останали главно с импорт (преди всичко от Русия!).
Ако погледнете страните в Европа в международните ранглисти на геоложките ресурси на горива, ще видите, че те не участват в листата на топ 10 за петрол, газ и уранова руда. Това не важи само и единствено за въглищата. Само Германия има 36 милиарда тона, които я слагат на 6-то място в света с 3% от световните ресурси. Изпреварват я единствено големи страни като Съединени американски щати, Австралия, Русия, Китай. А Индонезия е най-големият световен експортьор на въглища с тъкмо толкоз ресурси колкото Германия. В топ 10 на страните по въглищни ресурси се намират също Украйна, Полша и Турция. Много огромни за размерите на стопанските системи си ресурси имат също България, Чехия, Словакия, Гърция, Румъния. В Западна и Северна Европа също имат още въглища – просто от дълго време са ги жигосали в името на газа и изгарянето на дървесина.
Ако задачата е Европа да бъде допустимо минимум енергийно подвластна от Русия (а и от която и да е друга страна) и да има електрическа енергия, с която да зарежда упоритостите си за тотална електрификация, тя може да бъде реализирана най-бързо и дейно по следния метод:
Възстановяваме локалния рандеман на въглища и оптимално натоварваме въглищните Топлоелектрическа централа!
Това е единствената стъпка, която може да бъде осъществена релативно бързо с наличните технологии и да размени голяма част от вноса както на газ, по този начин и на въглища от Русия. Разбира се, личен рандеман и диверсификация на вноса на петрол и газ, нуклеарна сила, енергийна успеваемост и повече ВЕИ също остават, само че техният принос си остава стеснен.
Никой западен политик обаче не смее да сложи ренесанса на въглищата на масата, тъй като това значи не просто да зачеркне емблематичната цел на Зелената договорка за тотална декарбонизация, а да признае колосалния неуспех на политическата върхушка, която господства в Европейски Съюз през последните 30 години. Фактът, че огромна част от тези хора (бивши министър председатели, министри, комисари, депутати) до през вчерашния ден бяха в бордовете на огромните съветски енергийни компании, би трябвало да ви приказва нещо.
Ежедневният избор сред две други възможности е част от действителния живот. Войната и заканите на Русия през днешния ден ни слагат пред елементарна алтернатива:
Бърза декарбонизация непременно или енергийна сигурност и самостоятелност?
Всъщност, желаеме или не, изборът е изработен - през 2021 година Европейски Съюз регистрира 18% растеж на тока от въглища, тъй като няма кой да заплаща безумно скъпия газ. Възходът на въглищата, изключително на локалния рандеман, продължава и през тази година и не може да бъде спрян.
Хубавото е, че всички останали цели на Зелената договорка - чист въздух, води, почви, непокътната природа - могат да останат. Те могат да бъдат реализирани единствено в изискванията на сигурна и самостоятелна система, която обезпечава изобилна, надеждна и евтина сила за мощна европейска стопанска система.
Боян Рашев е специалист в ръководството на силата, ресурсите и околната среда и ръководещ сътрудник в Denkstatt България.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ