Нелекуваните зъбни инфекции могат да засегнат сърцето ни и да доведат до инфекциозен ендокардит
Ендокардитът е инфектиране на ендокарда или вътрешния пласт на сърцето, като възпалението може да засегне както клапния уред на сърцето по този начин и други негови сегменти. Можем да разграничим две съществени групи ендокардити, съгласно причинителят. В първата група попадат ендокардити от небактериален генезис. Като тук се включват: вирусния, ревматичния и колоагенозния. А във втората група се включват ендокардити от бактериален генезис. С взимане на хемокултури, ние можем да отграничим произхода на ендокардита, както и бактериалният извършител, в случай че приказваме за заразен ендокардит. В огромната част от случаите се изолира Staphylococcus aureus, последван от стрептококи от групата viridans и коагулазно негативните стафилококи.
Заболяването има две форми на протичане: Остра, когато признаците на болестта са с отминалост по – малко от 6 седмици и подостра, когато признаците превалират повече от 6 седмици. В взаимозависимост от степента на засегнатата зона, и в кой стадий на болестта се диагностицира ендокардита, можем да следим разнообразни прояви на болестта, като съществуването на вегетации, както и разнообразни клапни пороци. В огромен % от случаите има съществуване на инсуфициенция на някоя клапа на сърцето. Друго тежко затруднение е образуването на циреи и последващия риск от откъсващи се от него септични емболи.
Напоследък заради влошената зъбна хигиена и неналичието на съответна антибиотична профилактика при зъбни интервенции в огромен % от кръвните проби се открива съществуването на зеленеещите стрептококи. Основното местообитание на тези организми е устната празнина и горните дихателни пътища. Обикновено здравият субект се оправя с навлизането на бактерии в кръвта, при съществуването на локалана зараза. Проблемът идва, когато е налична някаква подлежаща увреда на ендокарда или на сърдечните клапи. Тогава навлезлите бактерии се захващат за повредената вътрешна повърхнина на сърцето, което води до образуването на заразен ендокардит.
Като рискови фактори можем да отбележим редица операции като: всевъзможни зъбни интервенции, без антибиотична профилактика, слагането на изкуствени сърдечни клапи, имплантирането на електроди за слагането на пейсмейкър, хронично рецидивиращи инфекции със Streptococcus pyogenes, възрастово – дегенеративни клапни лезии, провеждането на хемодиализа, здравна процедура, при която се филтрира кръвта на хората с бъбречна непълнота. В основание влизат и редица хронични болести и нездравословни привички, които могат да доведат до понижаване на имунната отбрана на организма като: захарният диабет, злоупотребата с алкохол, ХИВ/СПИН и интравенозна приложимост на опиати.
Симптомите в раните стадии на болестта са прекомерно неспецифични. Повечето пациенти оповестяват за появяването на висока температура съпроводена с настинка нормално в утринните и следобедните часове. Което е израз на навлизането на бактерии в кръвното русло. След което се появяват общи недоволства като уязвимост, безапетитие, мощно главоболие, болежка по мускули и стави. С напредването на болестта при към този момент налична увреда на сърцето, недоволствата на пациентите се задълбочават и тогава можем да следим признаци на сърдечна непълнота като: зной съпроводен от кашлица, болежка в гърдите, понижен физически потенциал, загуба на тегло.
За да се сложи диагнозата заразен ендокардит е належащо снемането на щателна анамнеза, за предишни интервенции или съществуването на редовно заболяване което понижава имунната ни отбрана. След което следва да бъде взета кръв за лабораторни проучвания. Резултата би ни посочил повишени маркери на инфектиране. При съществуването на анамнеза, признаци и лабораторни индикатори пациента е редно да бъде приет в болница в болница. В лечебното заведение, ще се вземат хемокултури, за микробиологично проучване, които биха обективизирали бактериалния извършител. Също по този начин ще се извърши образни проучвания, като рентгенография и ехокардиография, която ще ни покажат засегнатия сектор от сърцето.
За използването на вярно лекуване при пациенти с потвърден заразен ендокардит, би следвало то да се организира в болнично заведение, където пациента ще биде под непрекъснато лекарско наблюдаване. Необходимо е да се стартира използването на интравенозен антибиотик за унищожаване на инфекциозния сътрудник и справяне с затрудненията на клапната зараза. Лечението може да включва също при потребност, подаване на О2 при сатурация под 95%, както и преодоляване на признаците на застойна сърдечна непълнота. Ако болестта е провокирало увреждането на някоя клапа на сърцето или има съществуването на вегетация или цирей е индикация за провеждането на оперативно лекуване. В огромен % от случаите интраоперативно се следи клапа и подклапен уред обзет от инфекцията с перфорация на едно или няколко платна, както и разнообразни по величина вегетации. Важно е при съществуването на вегетация на аортната или митраланата клапа оптимално бързо да се оперира пациентът, заради високия риск от откъсването на септични емболи или фрагменти на вегетацията, които биха могли да попаднат в мозъчното кръвообращение и да причинят в допълнение исхемичен мозъчен инсулт.
Като умозаключение бих показал, че не изясненият фебрилитет, персистиращ дълго време, може да бъде провокиран от болести като заразен ендокардит. По тази причина, в случай че пациентът е имал предшестващи медицински процедури по своето тяло и изключително в случай че става въпрос за стоматологични инфекции, без нужното саниране с антибиотик, е целесъобразно да се извърши консултация с кардиолог за потвърждаване или отменяне на диагнозата заразен ендокардит.
Заболяването има две форми на протичане: Остра, когато признаците на болестта са с отминалост по – малко от 6 седмици и подостра, когато признаците превалират повече от 6 седмици. В взаимозависимост от степента на засегнатата зона, и в кой стадий на болестта се диагностицира ендокардита, можем да следим разнообразни прояви на болестта, като съществуването на вегетации, както и разнообразни клапни пороци. В огромен % от случаите има съществуване на инсуфициенция на някоя клапа на сърцето. Друго тежко затруднение е образуването на циреи и последващия риск от откъсващи се от него септични емболи.
Напоследък заради влошената зъбна хигиена и неналичието на съответна антибиотична профилактика при зъбни интервенции в огромен % от кръвните проби се открива съществуването на зеленеещите стрептококи. Основното местообитание на тези организми е устната празнина и горните дихателни пътища. Обикновено здравият субект се оправя с навлизането на бактерии в кръвта, при съществуването на локалана зараза. Проблемът идва, когато е налична някаква подлежаща увреда на ендокарда или на сърдечните клапи. Тогава навлезлите бактерии се захващат за повредената вътрешна повърхнина на сърцето, което води до образуването на заразен ендокардит.
Като рискови фактори можем да отбележим редица операции като: всевъзможни зъбни интервенции, без антибиотична профилактика, слагането на изкуствени сърдечни клапи, имплантирането на електроди за слагането на пейсмейкър, хронично рецидивиращи инфекции със Streptococcus pyogenes, възрастово – дегенеративни клапни лезии, провеждането на хемодиализа, здравна процедура, при която се филтрира кръвта на хората с бъбречна непълнота. В основание влизат и редица хронични болести и нездравословни привички, които могат да доведат до понижаване на имунната отбрана на организма като: захарният диабет, злоупотребата с алкохол, ХИВ/СПИН и интравенозна приложимост на опиати.
Симптомите в раните стадии на болестта са прекомерно неспецифични. Повечето пациенти оповестяват за появяването на висока температура съпроводена с настинка нормално в утринните и следобедните часове. Което е израз на навлизането на бактерии в кръвното русло. След което се появяват общи недоволства като уязвимост, безапетитие, мощно главоболие, болежка по мускули и стави. С напредването на болестта при към този момент налична увреда на сърцето, недоволствата на пациентите се задълбочават и тогава можем да следим признаци на сърдечна непълнота като: зной съпроводен от кашлица, болежка в гърдите, понижен физически потенциал, загуба на тегло.
За да се сложи диагнозата заразен ендокардит е належащо снемането на щателна анамнеза, за предишни интервенции или съществуването на редовно заболяване което понижава имунната ни отбрана. След което следва да бъде взета кръв за лабораторни проучвания. Резултата би ни посочил повишени маркери на инфектиране. При съществуването на анамнеза, признаци и лабораторни индикатори пациента е редно да бъде приет в болница в болница. В лечебното заведение, ще се вземат хемокултури, за микробиологично проучване, които биха обективизирали бактериалния извършител. Също по този начин ще се извърши образни проучвания, като рентгенография и ехокардиография, която ще ни покажат засегнатия сектор от сърцето.
За използването на вярно лекуване при пациенти с потвърден заразен ендокардит, би следвало то да се организира в болнично заведение, където пациента ще биде под непрекъснато лекарско наблюдаване. Необходимо е да се стартира използването на интравенозен антибиотик за унищожаване на инфекциозния сътрудник и справяне с затрудненията на клапната зараза. Лечението може да включва също при потребност, подаване на О2 при сатурация под 95%, както и преодоляване на признаците на застойна сърдечна непълнота. Ако болестта е провокирало увреждането на някоя клапа на сърцето или има съществуването на вегетация или цирей е индикация за провеждането на оперативно лекуване. В огромен % от случаите интраоперативно се следи клапа и подклапен уред обзет от инфекцията с перфорация на едно или няколко платна, както и разнообразни по величина вегетации. Важно е при съществуването на вегетация на аортната или митраланата клапа оптимално бързо да се оперира пациентът, заради високия риск от откъсването на септични емболи или фрагменти на вегетацията, които биха могли да попаднат в мозъчното кръвообращение и да причинят в допълнение исхемичен мозъчен инсулт.
Като умозаключение бих показал, че не изясненият фебрилитет, персистиращ дълго време, може да бъде провокиран от болести като заразен ендокардит. По тази причина, в случай че пациентът е имал предшестващи медицински процедури по своето тяло и изключително в случай че става въпрос за стоматологични инфекции, без нужното саниране с антибиотик, е целесъобразно да се извърши консултация с кардиолог за потвърждаване или отменяне на диагнозата заразен ендокардит.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ