Емпатия или симпатия: Ето как да ги различим
Емпатия и благосклонността са два термина, които постоянно се употребяват взаимнозаменяемо, но в реалност те имат известни разлики. И двете се отнасят до способността да се схващат и усещат страстите на другите, макар че методът, по който те се претърпяват и показват, не е идентичен.
Какво е благосклонност?
Симпатията е това възприятие, което ви разрешава да разберете избраното прочувствено положение на други хора. Когато изпитваме благосклонност към някого, е допустимо да се тревожим за проблемите му и да разберем обстановката, през която минава, без да се ангажираме прочувствено.
Може би благосклонността ще ви помогне да дадете потребни препоръки или да съжалявате за неприятната обстановка, през която минава другият. Той обаче може да не се почувства чут или в действителност удовлетворен от отношението ни.
Това значи, че съчувствието не постоянно е подобаващ отговор. Ако някой, с който нямаме близки връзки, загуби обичан човек, изпращаме съболезнователно известие. Когато обаче връзката с този човек е интимна и дълбока, съчувствието е незадоволително и даже се възприема като безчувственост.
Какво е емпатия?
С емпатията идентифицираме прочувствените положения на другите, единствено че също така ги споделяме. Да бъдеш съчувствен значи да имаш способността да усещаш от първа ръка какво претърпяват другите, това е „ да се поставиш на тяхно място “, да схванеш и да участваш в техните страсти.
Емпатията е обвързвана със комплицирани умствени и прочувствени механизми, включително огледални неврони. Те се задействат посредством осъществяване на несъмнено деяние и посредством наблюдаване на други да правят същото.
Емпатията е значимо умеене в междуличностните връзки, така като ни разрешава да се свързваме с другите на по-дълбоко равнище. Така разбираме по-добре нечии потребности и стремежи, което води до по-ефективен отговор.
Разлики сред емпатия и благосклонност
1. Видът на слушане
Когато изслушваме някого, на който симпатизираме, евентуално ще се опитаме да дадем съвет какво да направи, с цел да се усъвършенства ситуацията му. Вместо това, изслушването на другия без осъждане е съществена характерност на емпатията. Въпреки че съветването може да бъде от огромна изгода, в случай че действаме с емпатия, може би ще е задоволително единствено да кажем на другия да разчита на нас за всичко, от което се нуждае.
2. Нивото на дълбочина
Симпатията ни оказва помощ да отличим страстта, която другият претърпява. Тогава е допустимо да съжаляваме или да се тревожим за индивида. Емпатията обаче ни свързва по по-дълбок метод, посредством страстите. Ако другият страда, ние усещаме тази болежка като наша.
3. Гледната точка
Чрез благосклонността ние следим другите от нашата позиция. Лесно е да кажем на някого какво да прави, когато не сме прочувствено ангажирани. Емпатията обаче ни кара да разберем възприятията на другия от неговата позиция. Не е задоволително да мисля какво бих направил аз в такава обстановка, а какво може да направи този човек.
4. Степента на неприкритост
За да бъдем харесвани, не е належащо да откриваме дълбоки връзки. Независимо дали имаме работа с прочут или сътрудник, жестовете на състрадание оказват помощ да поддържаме сърдечно отношение. За да бъдем съчувствени, е належащо да се отворим, с цел да почувстваме болката на другия, без да съдим или омаловажаваме.
Какво е благосклонност?
Симпатията е това възприятие, което ви разрешава да разберете избраното прочувствено положение на други хора. Когато изпитваме благосклонност към някого, е допустимо да се тревожим за проблемите му и да разберем обстановката, през която минава, без да се ангажираме прочувствено.
Може би благосклонността ще ви помогне да дадете потребни препоръки или да съжалявате за неприятната обстановка, през която минава другият. Той обаче може да не се почувства чут или в действителност удовлетворен от отношението ни.
Това значи, че съчувствието не постоянно е подобаващ отговор. Ако някой, с който нямаме близки връзки, загуби обичан човек, изпращаме съболезнователно известие. Когато обаче връзката с този човек е интимна и дълбока, съчувствието е незадоволително и даже се възприема като безчувственост.
Какво е емпатия?
С емпатията идентифицираме прочувствените положения на другите, единствено че също така ги споделяме. Да бъдеш съчувствен значи да имаш способността да усещаш от първа ръка какво претърпяват другите, това е „ да се поставиш на тяхно място “, да схванеш и да участваш в техните страсти.
Емпатията е обвързвана със комплицирани умствени и прочувствени механизми, включително огледални неврони. Те се задействат посредством осъществяване на несъмнено деяние и посредством наблюдаване на други да правят същото.
Емпатията е значимо умеене в междуличностните връзки, така като ни разрешава да се свързваме с другите на по-дълбоко равнище. Така разбираме по-добре нечии потребности и стремежи, което води до по-ефективен отговор.
Разлики сред емпатия и благосклонност
1. Видът на слушане
Когато изслушваме някого, на който симпатизираме, евентуално ще се опитаме да дадем съвет какво да направи, с цел да се усъвършенства ситуацията му. Вместо това, изслушването на другия без осъждане е съществена характерност на емпатията. Въпреки че съветването може да бъде от огромна изгода, в случай че действаме с емпатия, може би ще е задоволително единствено да кажем на другия да разчита на нас за всичко, от което се нуждае.
2. Нивото на дълбочина
Симпатията ни оказва помощ да отличим страстта, която другият претърпява. Тогава е допустимо да съжаляваме или да се тревожим за индивида. Емпатията обаче ни свързва по по-дълбок метод, посредством страстите. Ако другият страда, ние усещаме тази болежка като наша.
3. Гледната точка
Чрез благосклонността ние следим другите от нашата позиция. Лесно е да кажем на някого какво да прави, когато не сме прочувствено ангажирани. Емпатията обаче ни кара да разберем възприятията на другия от неговата позиция. Не е задоволително да мисля какво бих направил аз в такава обстановка, а какво може да направи този човек.
4. Степента на неприкритост
За да бъдем харесвани, не е належащо да откриваме дълбоки връзки. Независимо дали имаме работа с прочут или сътрудник, жестовете на състрадание оказват помощ да поддържаме сърдечно отношение. За да бъдем съчувствени, е належащо да се отворим, с цел да почувстваме болката на другия, без да съдим или омаловажаваме.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ