9 признака, че сте отгледани от емоционално малтретиращи родители
Емоционалното принуждение може да пристигна от всеки в живота ни, в това число и от нашите родители. Но защото този вид принуждение съществува в необятен набор, може да бъде мъчно да се забележи.
Попитахме няколко терапевти кои са най-често срещаните признаци на прочувствено малтретиращи родители, плюс какво да извършите, в случай че осъзнаете, че сте преживявали точно това.
Какво е прочувствено принуждение?
Емоционалното принуждение е всяко нефизическо държание или отношение, чиято цел е да управлява, подчини, накаже или изолира друго човешко създание посредством потреблението на оскърбление или боязън. То е ориентирано към прочувственото и психическо благоденствие на жертвата и от време на време е предходник на физическо принуждение.
Емоционалното принуждение може да наподобява като доста неща, само че най-често то би могло да се дефинира като обезценяване, унизително или надменно отношение към възприятията или прекарванията на различен човек, което го кара да се усеща компрометиран, некадърен и неценен.
Освен това прочувственото принуждение постоянно върви ръка за ръка с вербалното принуждение, което включва потреблението на думи в опит да се управлява, манипулира или нарани различен.
Ето и кои са признаците на родители прочувствено насилници:
1. Пренебрежение
Пренебрежението кара детето да усеща, че родителите му не се интересуват от него, без значение дали подценяват прочувствените му потребности (напр. когато е разстроено), физически потребности (напр. когато е болно или гладно) или просто го подценяват извънредно постоянно.
2. Постоянна рецензия или обвинявания
Постояннатата рецензия или обвиняванията също могат да бъдат форма на прочувствено принуждение. Да имаш родител, който постоянно те подлага на критика или упреква и в никакъв случай не поема отговорност за себе си, е принудително държание. Това може да наподобява по този начин, като че ли родителите играят ролята на жертва, казвайки, че детето постоянно е отговорно за всичко, такива родители като цяло заобикалят да носят отговорност за дейностите си.
3. Непоследователност
Друг тъничък симптом на прочувствено малтретиращите родители, който е по-труден за забелязване, е непоследователността. Непоследователността въз основа на това по какъв начин се усеща родителят в даден миг (известен още като нещо е наред през днешния ден, само че същото нещо кара детето да бъде строго осъдено утре). Такова държание може да остави детето без никакво възприятие за изясненост или надзор. Това кара децата да се усещат по този начин, като че ли вървят по тъничък лед в личния си дом.
4. Проблеми с психологичното здраве и/или корист с субстанции
Всяко психиатрично разстройство или пристрастяване към интензивно вещество постоянно може да докара до прочувствено принуждение. Няма по какъв начин един човек да има проблем със злоупотребата с дейни субстанции или нелекувано психиатрично разстройство и той да се грижи пълноценно за детето си.
5. Сравнения
Родители, които постоянно съпоставят децата си с братя и сестри, връстници или даже себе си, могат елементарно да навредят на децата си. Това би могло да звучи като: „ Защо не можеш да приличаш повече на брат си? “ или даже: „ Когато бях на твоята възраст, в никакъв случай не бих се държал по този начин “, което може да накара детето да почувства, че не принадлежи към това семейство.
6. Словесна свирепост
Това може да наподобява явно, само че си коства да се спомене. Вербалното принуждение съществува в набор от по-фини до по-явни форми. Понякога то даже би могло да се заяви с мек звук, само че зад тази мекост да стои пасивно-агресивно държание.
7. Незаинтересованост от желанията на децата
Специалистите споделят, че родител, който непрекъснато пренебрегва молбите на детето си за внимание, може също да ползва прочувствено принуждение по отношение на него. Постоянното игнориране на търсенето на внимание предизвиква доста болежка с течение на времето.
8. Газлайтинг
Газлайтингът съставлява манипулиране посредством използване на психически техники - насилникът принуждава жертвата си да се съмнява в своя здрав разсъдък. Той се надява да изкриви нейната позиция за действителност и да я накара да сложи под подозрение разсъдъка и паметта си. Може да звучи като „ Никога не съм казвал това – измисляш си “ или „ Драматизираш ненужно “.
Родителите сигурно не са ваксинирани против газлайтинг на децата си. В основата си той постоянно е обвързван със самосъхранението и поддържането на контрола. Така се стига до построяването на разказ, който поддържа тезата, че детето не е право, а правотата е на страната на родителя.
9. Емоционално блудничество
И най-после, прочувственото блудничество, от време на време наричано и скрито блудничество, е друга форма на прочувствено принуждение и включва родител, който употребява детето си за прочувствена реализация. Детето е насила да поддържа единият от родителите си, като служи като приближен негов поддръжник или “емоционален брачен партньор или брачна половинка “. Емоционалното блудничество постоянно се среща в фамилии, в които връзката сред брачна половинка и брачната половинка е нарушена, а двамата живеят дружно “заради децата “.
Въпреки че то не включва непосредствено полово допиране тези прочувствена връзка би могла да има и полов нюанс. В такива обстановки родителят показва прекален интерес към физическото развиване и половите характерности на детето или нарушава границите му посредством навлизане в персоналния живот му или пък двамата водят полови диалози.
Какви са последствията от прочувственото принуждение в фамилията?
Точно както прочувственото принуждение съществува в набор, по този начин и неговите последици могат да варират от леки до тежки, според от това какъв брой принуждение е претърпяло детето.
Статия, оповестена в Pakistan Journal of Medical Sciences, стига до заключението, че психическото принуждение е обвързвано с разнообразни проблеми, в това число, само че освен, посттравматично стресово разстройство, меланхолия, тревога, корист с субстанции, разстройства на личността, ниско самочувствие, експанзия, прочувствена неприветливост и невротизъм.
Като хора ние отразяваме това, което са ни предизвикали, единствено в случай че не сме го преработили. Затова будистите споделят, че когато излекувате рана от фамилната ви линия, вие в действителност лекувате седем генерации в предишното и седем генерации в бъдещето.
Когато децата обаче не са съумели да преработят контузията от прочувственото принуждение, те възпроизвеждат сходно държание и по този начин не престават тази фамилна верига. Това поддържа прекарването на прочувственото принуждение живо в тялото ви и в сърцето ви, тъй като, когато говорите със себе си по този метод, тялото ви го приема като истина. И по този начин вие в действителност възпроизвеждате болката от малтретирането, което сте претърпели в детството си.
Важно е да се означи, че няма родител, който да не предизвиква болежка или контузия под някаква форма на своето дете. " Ако бяхте съвършен родител, щяхте да гледате на детето си по напълно друг метод, тъй като то в никакъв случай нямаше да може да се освободи от вашето съвършенство, да се бунтува и да се откъсне от вас като възрастен човек. Детето ви би трябвало да види вашите дефекти, с цел да може не се разпознава с тях и да си каже: “Искам да бъда друг. “ - споделя психотерапевтът Кен Пейдж.
Неизбежно е в един или различен миг родителите несъзнателно да наранят прочувствено децата си. Ключът тук обаче е те да разпознават по кое време това се случва, да слушат децата си и да вършат корекции.
Вашето дете ще ви разкрие методите, по които го наранявате. Нашата работа като родители е да се вгледаме в себе си и да променим чертите на характера, за които знаем, че нараняват детето ни. Това изисква голяма храброст, само че също по този начин е извънредно овластяващо за детето. Точно за това е значимо да го слушате, когато ви каже какво тъкмо го наранява или го кара да не се усеща добре.
Как да получите поддръжка.
Първата стъпка към излекуването от израстването с прочувствено малтретиращи родители е признаването, че това се е случило (или към момента се случва).
След като сте определили моделите на държание, върху които би трябвало да се работи и в случай че смятате, че родителите ви ще бъдат задоволително отворени, с цел да ви изслушат, можете да опитате да проведете почтен разговор за метода, по който сте били засегнати. Семейната терапия може да бъде в действителност потребен инструмент в този случай.
Ако фамилната терапия не наподобява като действителна опция, самостоятелната терапия също може да ви бъде потребна. От друга страна бихте могли да извършите консултация както със фамилен терапевт, по този начин и с самостоятелен.
И защото прочувственото принуждение може да докара до проблеми и в другите ни взаимоотношения, също по този начин е толкоз належащо да намерите другари, от които да се чувствате откровено подкрепени и в сигурност.
Ако вършиме всички тези неща и чувствате, че динамичността в фамилията ви не се трансформира, оттова нататък може би е време да поставите някои граници. Например в случай че желаете да пропуснете фамилно събиране, спазвайте отдалеченост и/или отстоявайте себе си, имате цялостното право да го извършите.
Емоционалното принуждение може да се случи на всеки. Но като идентифицирате по какъв начин вашите родители може да са ви малтретирали прочувствено, без значение дали в детството или в това число до през днешния ден, ще бъдете по-подготвени да излекувате тази контузия в себе си и евентуално даже във връзката си с родителите си и в тази със личните ви деца.
Попитахме няколко терапевти кои са най-често срещаните признаци на прочувствено малтретиращи родители, плюс какво да извършите, в случай че осъзнаете, че сте преживявали точно това.
Какво е прочувствено принуждение?
Емоционалното принуждение е всяко нефизическо държание или отношение, чиято цел е да управлява, подчини, накаже или изолира друго човешко създание посредством потреблението на оскърбление или боязън. То е ориентирано към прочувственото и психическо благоденствие на жертвата и от време на време е предходник на физическо принуждение.
Емоционалното принуждение може да наподобява като доста неща, само че най-често то би могло да се дефинира като обезценяване, унизително или надменно отношение към възприятията или прекарванията на различен човек, което го кара да се усеща компрометиран, некадърен и неценен.
Освен това прочувственото принуждение постоянно върви ръка за ръка с вербалното принуждение, което включва потреблението на думи в опит да се управлява, манипулира или нарани различен.
Ето и кои са признаците на родители прочувствено насилници:
1. Пренебрежение
Пренебрежението кара детето да усеща, че родителите му не се интересуват от него, без значение дали подценяват прочувствените му потребности (напр. когато е разстроено), физически потребности (напр. когато е болно или гладно) или просто го подценяват извънредно постоянно.
2. Постоянна рецензия или обвинявания
Постояннатата рецензия или обвиняванията също могат да бъдат форма на прочувствено принуждение. Да имаш родител, който постоянно те подлага на критика или упреква и в никакъв случай не поема отговорност за себе си, е принудително държание. Това може да наподобява по този начин, като че ли родителите играят ролята на жертва, казвайки, че детето постоянно е отговорно за всичко, такива родители като цяло заобикалят да носят отговорност за дейностите си.
3. Непоследователност
Друг тъничък симптом на прочувствено малтретиращите родители, който е по-труден за забелязване, е непоследователността. Непоследователността въз основа на това по какъв начин се усеща родителят в даден миг (известен още като нещо е наред през днешния ден, само че същото нещо кара детето да бъде строго осъдено утре). Такова държание може да остави детето без никакво възприятие за изясненост или надзор. Това кара децата да се усещат по този начин, като че ли вървят по тъничък лед в личния си дом.
4. Проблеми с психологичното здраве и/или корист с субстанции
Всяко психиатрично разстройство или пристрастяване към интензивно вещество постоянно може да докара до прочувствено принуждение. Няма по какъв начин един човек да има проблем със злоупотребата с дейни субстанции или нелекувано психиатрично разстройство и той да се грижи пълноценно за детето си.
5. Сравнения
Родители, които постоянно съпоставят децата си с братя и сестри, връстници или даже себе си, могат елементарно да навредят на децата си. Това би могло да звучи като: „ Защо не можеш да приличаш повече на брат си? “ или даже: „ Когато бях на твоята възраст, в никакъв случай не бих се държал по този начин “, което може да накара детето да почувства, че не принадлежи към това семейство.
6. Словесна свирепост
Това може да наподобява явно, само че си коства да се спомене. Вербалното принуждение съществува в набор от по-фини до по-явни форми. Понякога то даже би могло да се заяви с мек звук, само че зад тази мекост да стои пасивно-агресивно държание.
7. Незаинтересованост от желанията на децата
Специалистите споделят, че родител, който непрекъснато пренебрегва молбите на детето си за внимание, може също да ползва прочувствено принуждение по отношение на него. Постоянното игнориране на търсенето на внимание предизвиква доста болежка с течение на времето.
8. Газлайтинг
Газлайтингът съставлява манипулиране посредством използване на психически техники - насилникът принуждава жертвата си да се съмнява в своя здрав разсъдък. Той се надява да изкриви нейната позиция за действителност и да я накара да сложи под подозрение разсъдъка и паметта си. Може да звучи като „ Никога не съм казвал това – измисляш си “ или „ Драматизираш ненужно “.
Родителите сигурно не са ваксинирани против газлайтинг на децата си. В основата си той постоянно е обвързван със самосъхранението и поддържането на контрола. Така се стига до построяването на разказ, който поддържа тезата, че детето не е право, а правотата е на страната на родителя.
9. Емоционално блудничество
И най-после, прочувственото блудничество, от време на време наричано и скрито блудничество, е друга форма на прочувствено принуждение и включва родител, който употребява детето си за прочувствена реализация. Детето е насила да поддържа единият от родителите си, като служи като приближен негов поддръжник или “емоционален брачен партньор или брачна половинка “. Емоционалното блудничество постоянно се среща в фамилии, в които връзката сред брачна половинка и брачната половинка е нарушена, а двамата живеят дружно “заради децата “.
Въпреки че то не включва непосредствено полово допиране тези прочувствена връзка би могла да има и полов нюанс. В такива обстановки родителят показва прекален интерес към физическото развиване и половите характерности на детето или нарушава границите му посредством навлизане в персоналния живот му или пък двамата водят полови диалози.
Какви са последствията от прочувственото принуждение в фамилията?
Точно както прочувственото принуждение съществува в набор, по този начин и неговите последици могат да варират от леки до тежки, според от това какъв брой принуждение е претърпяло детето.
Статия, оповестена в Pakistan Journal of Medical Sciences, стига до заключението, че психическото принуждение е обвързвано с разнообразни проблеми, в това число, само че освен, посттравматично стресово разстройство, меланхолия, тревога, корист с субстанции, разстройства на личността, ниско самочувствие, експанзия, прочувствена неприветливост и невротизъм.
Като хора ние отразяваме това, което са ни предизвикали, единствено в случай че не сме го преработили. Затова будистите споделят, че когато излекувате рана от фамилната ви линия, вие в действителност лекувате седем генерации в предишното и седем генерации в бъдещето.
Когато децата обаче не са съумели да преработят контузията от прочувственото принуждение, те възпроизвеждат сходно държание и по този начин не престават тази фамилна верига. Това поддържа прекарването на прочувственото принуждение живо в тялото ви и в сърцето ви, тъй като, когато говорите със себе си по този метод, тялото ви го приема като истина. И по този начин вие в действителност възпроизвеждате болката от малтретирането, което сте претърпели в детството си.
Важно е да се означи, че няма родител, който да не предизвиква болежка или контузия под някаква форма на своето дете. " Ако бяхте съвършен родител, щяхте да гледате на детето си по напълно друг метод, тъй като то в никакъв случай нямаше да може да се освободи от вашето съвършенство, да се бунтува и да се откъсне от вас като възрастен човек. Детето ви би трябвало да види вашите дефекти, с цел да може не се разпознава с тях и да си каже: “Искам да бъда друг. “ - споделя психотерапевтът Кен Пейдж.
Неизбежно е в един или различен миг родителите несъзнателно да наранят прочувствено децата си. Ключът тук обаче е те да разпознават по кое време това се случва, да слушат децата си и да вършат корекции.
Вашето дете ще ви разкрие методите, по които го наранявате. Нашата работа като родители е да се вгледаме в себе си и да променим чертите на характера, за които знаем, че нараняват детето ни. Това изисква голяма храброст, само че също по този начин е извънредно овластяващо за детето. Точно за това е значимо да го слушате, когато ви каже какво тъкмо го наранява или го кара да не се усеща добре.
Как да получите поддръжка.
Първата стъпка към излекуването от израстването с прочувствено малтретиращи родители е признаването, че това се е случило (или към момента се случва).
След като сте определили моделите на държание, върху които би трябвало да се работи и в случай че смятате, че родителите ви ще бъдат задоволително отворени, с цел да ви изслушат, можете да опитате да проведете почтен разговор за метода, по който сте били засегнати. Семейната терапия може да бъде в действителност потребен инструмент в този случай.
Ако фамилната терапия не наподобява като действителна опция, самостоятелната терапия също може да ви бъде потребна. От друга страна бихте могли да извършите консултация както със фамилен терапевт, по този начин и с самостоятелен.
И защото прочувственото принуждение може да докара до проблеми и в другите ни взаимоотношения, също по този начин е толкоз належащо да намерите другари, от които да се чувствате откровено подкрепени и в сигурност.
Ако вършиме всички тези неща и чувствате, че динамичността в фамилията ви не се трансформира, оттова нататък може би е време да поставите някои граници. Например в случай че желаете да пропуснете фамилно събиране, спазвайте отдалеченост и/или отстоявайте себе си, имате цялостното право да го извършите.
Емоционалното принуждение може да се случи на всеки. Но като идентифицирате по какъв начин вашите родители може да са ви малтретирали прочувствено, без значение дали в детството или в това число до през днешния ден, ще бъдете по-подготвени да излекувате тази контузия в себе си и евентуално даже във връзката си с родителите си и в тази със личните ви деца.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ