Емоционално послание се разпространява в мрежата. То описва преживяванията на

Емоционално обръщение се популяризира в мрежата. То разказва прекарванията на бежанците в непозната страна. В него не се разказва тъкмо, че става въпрос за украинците, избягали от ужаса на войната, само че се подразбира.

Авторката споделя за проблемите, с които се сблъскват хората, на които се е наложило да търсят избавление от снарядите и ракетите, падащи върху домовете им. Тя разказва какво е изпитват майки и татковци, изгубили целия си предходен живот. И компликациите, с които се сблъскват там, където краткотрайно или за непрекъснато са намерили прикритие.

" Изглежда, че е невероятно да ни отхвърлите, само че е мъчно да живеете с нас. Ние в действителност ще бъдем сериозен проблем за доста дълго време ", написа Натала Хирна, която разгласява текста в една от варненските групи във Фейсбук. Посланието е написано на български език, а единствено на моменти се откриват избрани несъответствия, допустимо е той да е преведен благодарение на онлайн преводач, само че силата на думите остава.

Вижте цялото нередектирано обръщение на Натала Хирна:

" Ние сме мигранти... Изглежда, че е невероятно да ни отхвърлите, само че е мъчно да живеете с нас. Ние в действителност ще бъдем сериозен проблем за доста дълго време. Това е, което нормално казвате, когато желаеме да наемем апартамент от вас. Не искаш да ни оставиш да живеем. Не сте доста щастливи да ни дадете работа, а някои автобиографии даже стопират да се четат след реда „ място на престояване “ или „ трудов опит “.

Лишени сме от най-ценното, което сме имали, и по тази причина мъчно се разпознаваме в отражението си. Ние нямаме дом! Няма повече дом! Когато осъзнахме това, нещо се пречупи в нас и по тази причина постоянно изглеждаме като ходещи недоразумения. Някъде не са чули, някъде не са разбрали, изкривено са завили, не са намерили вярната улица.

Трудно ни е, само че ние самите не знаем какво да вършим в този момент. Ние сме странни, тъй като сме изгубени. В историята към този момент е имало изгубено потомство, само че ние не сме то. Не, доста от нас към този момент имат нови къщи, доста от нас към момента имат парцели... Трябваше да видите по какъв начин хлипахме над старите якета и панталони, които дойдоха в смачкани пратки.

В предишния живот вирвахме носове и казахме, че не сме носили зимни якета повече от един сезон, а в новия си живот ги разопаковаме с треперещи ръце и ненадейно заравяме лицата си в гънките. Нашите неща миришат на дом.

Нямате визия какво значи да чуете аромата на предишното, което към този момент го няма. Дори тези, които имат всичко създадено на ново място, нямат главното - основата. Ние бяхме изкоренени от остарялата земя..... Ние сме като цветята за обмен - изкопани стъбла с корени, по които са полепнали буци пръст. Обикновено се слагат в торба с вода и се оставят да чакат нов притежател.

Благодарни сме за вашето гостолюбие и грижа. Но останките от някогашната ни земя, залепнали в душите ни, не ни дават опция да станем щастливи на ново място, тъй като някак си се оказа, че не сме съвместими с нищо друго с изключение на с родните си места...

Трудно ви е да разберете (и добре, че не сте на наше място!) какво претърпяваме. Мислите ни за глупави и капризни.....
От необятността на интернет това е още по-възмутително! Просто желаех да споделя! Без преценка, бъдете благи. "

Текстът не оставя хората равнодушни. Реакциите и мненията са стотици. Мненията на хората обаче се разграничават съществено. Едни припознават проблемите, пред които са изправени бежанците, само че за други фокусът е върху наболелите проблеми в обществото.

Снимката е илюстративна