Фотка Георгиева, клиничен психолог: Все повече хора страдат от депресия след инсулт
Емоционалната поддръжка е извънредно значима за претърпелите мозъчен удар
Инсултът - ненадейно нарушаване на кръвоснабдяването на мозъка, е положение, което трансформира живота. Освен физически последствия, той има надълбоко влияние върху прочувственото и психическото положение на индивида, който се сблъсква с един нов свят, изискващ акомодация. Най-честите прочувствени разстройства са депресията и тревогата, споделя клиничният психолог в МК „ Доверие “ Фотка Георгиева. Тя взе присъединяване в Първия народен конгрес по инсулт в края на октомври, говорейки за психическото положение на индивида след мозъчен удар.
Емоционалните проблеми след контузията се случват, тъй като инсултът физически наранява частите на мозъка, виновни за прочувствената регулация. Получава се дисбаланс в невротрансмитери като серотонин и допамин. Друга причина за тези положения е психическата реакцията на хората след прекарването, а точно стресът. Те са обезпокоени за здравето си, би трябвало да се приспособят към нов метод на живот и изпитват паника, обвързвана с повторната поява на инсулта.
Депресията е едно от най-често срещаните затруднения при хората, претърпели мозъчен удар. Мета-анализ на 61 изследвания, включващи 25 488 пациенти, демонстрира, че 31% от тях са развили меланхолия след мозъчния удар. Хората в това положение от време на време се усещат по този начин, като че ли животът не си коства да се живее. Преживелите инсулт се борят с непреодолими усеща на виновност, безполезност, беззащитност и даже мисли за самоубийство.
Инсултът е спешно събитие, което визира освен индивида, който го е претърпял, само че и фамилията му. По време на такава рецесия хората губят себе си и употребяват защитни механизми, с цел да се предпазят от шока, само че за жалост те не постоянно са в тяхна изгода. Ако са налице каквито и да е тревожно-депресивни признаци, важно е да не се подценяват и самолекуват, а да се даде опция на индивида да изрази своите страхове и паники, поучава Фотка Георгиева.
Тревожността след инсулт е друго прочувствено предизвикателство, което визира доста оживели. Проучване на 22 262 случая от 2009 година до 2018 година открива, че през първия месец след инсулта към 15,5% от хората изпитват тревога. Между 1 и 5 месеца след случая процентът се усилва до 21,4 и доближава 31,8 в интервала сред 6 и 12 месеца. Тревожността след инсулт се характеризира с прекалено безпокойствие, постоянно съпроводено от отмалялост и нервност. Инсултът заплашва оцеляването, независимостта и способността на хората да вземат участие в професионални и обществени действия. Оцелелите с инвалидизиращи нарушавания са изправени пред неустановеност по отношение на възобновяване, до момента в който тези с неинвалидизиращи са наясно с продължаващата опасност от рецидив, неработоспособност или гибел.
Нелекуваната меланхолия или тревога може да докара до по-бавно възобновяване и да усили риска от нов инсулт, предизвестява клиничният психолог. Емоционалната поддръжка е жизненоважна за възобновяване на нашите близки – грижа, схващане и внимание. Борбата със обществената изолираност, наблягането на здравословния метод на живот и наблюдението на напредъка са основни.
Инсултът - ненадейно нарушаване на кръвоснабдяването на мозъка, е положение, което трансформира живота. Освен физически последствия, той има надълбоко влияние върху прочувственото и психическото положение на индивида, който се сблъсква с един нов свят, изискващ акомодация. Най-честите прочувствени разстройства са депресията и тревогата, споделя клиничният психолог в МК „ Доверие “ Фотка Георгиева. Тя взе присъединяване в Първия народен конгрес по инсулт в края на октомври, говорейки за психическото положение на индивида след мозъчен удар.
Емоционалните проблеми след контузията се случват, тъй като инсултът физически наранява частите на мозъка, виновни за прочувствената регулация. Получава се дисбаланс в невротрансмитери като серотонин и допамин. Друга причина за тези положения е психическата реакцията на хората след прекарването, а точно стресът. Те са обезпокоени за здравето си, би трябвало да се приспособят към нов метод на живот и изпитват паника, обвързвана с повторната поява на инсулта.
Депресията е едно от най-често срещаните затруднения при хората, претърпели мозъчен удар. Мета-анализ на 61 изследвания, включващи 25 488 пациенти, демонстрира, че 31% от тях са развили меланхолия след мозъчния удар. Хората в това положение от време на време се усещат по този начин, като че ли животът не си коства да се живее. Преживелите инсулт се борят с непреодолими усеща на виновност, безполезност, беззащитност и даже мисли за самоубийство.
Инсултът е спешно събитие, което визира освен индивида, който го е претърпял, само че и фамилията му. По време на такава рецесия хората губят себе си и употребяват защитни механизми, с цел да се предпазят от шока, само че за жалост те не постоянно са в тяхна изгода. Ако са налице каквито и да е тревожно-депресивни признаци, важно е да не се подценяват и самолекуват, а да се даде опция на индивида да изрази своите страхове и паники, поучава Фотка Георгиева.
Тревожността след инсулт е друго прочувствено предизвикателство, което визира доста оживели. Проучване на 22 262 случая от 2009 година до 2018 година открива, че през първия месец след инсулта към 15,5% от хората изпитват тревога. Между 1 и 5 месеца след случая процентът се усилва до 21,4 и доближава 31,8 в интервала сред 6 и 12 месеца. Тревожността след инсулт се характеризира с прекалено безпокойствие, постоянно съпроводено от отмалялост и нервност. Инсултът заплашва оцеляването, независимостта и способността на хората да вземат участие в професионални и обществени действия. Оцелелите с инвалидизиращи нарушавания са изправени пред неустановеност по отношение на възобновяване, до момента в който тези с неинвалидизиращи са наясно с продължаващата опасност от рецидив, неработоспособност или гибел.
Нелекуваната меланхолия или тревога може да докара до по-бавно възобновяване и да усили риска от нов инсулт, предизвестява клиничният психолог. Емоционалната поддръжка е жизненоважна за възобновяване на нашите близки – грижа, схващане и внимание. Борбата със обществената изолираност, наблягането на здравословния метод на живот и наблюдението на напредъка са основни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ