Баща осиновител описа в книга стъпките до детското сърце
" Емо, преди какъв брой време пристигна у дома? ", пита сина си 41-годишният Павлин Петров от Русе.
" Не помня, бях на четири години. Тогава ти ме взе ", дава отговор седемгодишният Емо.
" Как те взех? ", отново пита Павлин. " Ами ти изясни, само че имаше едни документи ", споделя Емо.
Павлин Петров е татко осиновител от 25 октомври 2017 година. Тогава съдът го афишира за легален родител на Емо.
" Благодарен съм, че имах опцията и шанса да осиновя Емо, макар че съм родител, който отглежда самичък детето си. Не бих споделил, че е казус, само че е положително развиване в системата по протекция на детето и по осиновяването.
Сега с Емо сме мъжко семейство. Благодаря на моята майка, която непрестанно ми оказва помощ ", споделя Павлин Петров, който е специалист в регионалната конструкция на Българския Червен кръст в Русе.
Първата му среща с Емо била след година и осем месеца очакване.
" Емо е дълго чакано дете. След като подадох документите за осиновяване, бях включен в регистъра и стартира чакането. Един ден ми звъннаха по телефона от районната дирекция " Социално подкрепяне " и ми обясниха, че съм утвърден кандидат-осиновител. Тогава трябваше да направя доста бърза организация. Отидохме до град Лом, от където е Емо, а първата ни среща беше като в началото влюбване. Жената там ми изясни, че би трябвало да дам отговор до месец. Казах, че няма какво да мисля. Поиграхме си малко с детето. След това имаше периодически срещи. Запознах се и с приемната майка на Емо ", изяснява Петров.
Той й е признателен за грижите.
" Тя си има и свои деца. Страхотна жена е, тъй като е с чисти морални устои, с помощта на които образова децата си. Емо е бил в общо три приемни фамилии ", изяснява бащата.
Да си баща е най-голямото благосъстояние
Павлин Петров споделя, че да си баща е най-голямото благосъстояние, което може да има един човек, а Емо продължава: - " тъй като можеш да имаш дете, кола и къща ".
Първокласникът споделя, че желае, когато порасне, да бъде преподавател по математика. " Защото математиката ми е доста лесна ", споделя Емо, който си поискал за Коледа доста дарове. " На Коледа има дарове от Дядо Коледа, само че има едно условие - да слушаме. Старая се да чувам, само че още не става ", признава детето.
Бащата изяснява, че е водил с Емо диалози, приспособени за неговата възраст, в които му е споделил, че е осиновен.
" Много е мъчно за всеки осиновител да разкрие тайната на осиновяването. Когато би трябвало да го заяви, родителят осиновител има боязън, че може да бъде отритнат от детето си. У мен имаше персонални терзания по какъв начин бих постъпил, в случай че той каже, че желае да бъде на друго място ", споделя Петров.
По думите му интервалът на акомодация на Емо към новото траял към година - година и половина. " След две години Емо ми сподели, че малко се е тормозил къде отива, тъй като не е знаел дали сме положителни хора. Тогава разбрах, че към този момент се е успокоил ", изяснява Павлин Петров.
В началото подарявал на детето доста дарове. След време обаче ги разредил. " Когато се прибирах, още от вратата ме питаше дали има нещо за него. Това обаче не е възпитателно. Подаръците би трябвало да бъдат лимитирани във времето ", споделя Павлин, а Емо дава отговор с усмивка: - " Това беше обикновено за мен, тъй като тогава бях дете ".
Осиновените деца подсъзнателно знаят, че са осиновени
Според Павлин Петров всички осиновени деца на подсъзнателно равнище знаят, че са осиновени.
" Тази празнота остава и е контузия, обвързвана с развиването на детето през целия живот. Не значи, че Емо ще има недостиг в своето развиване, само че постоянно ще има тази тревога, която е присъща за осиновените деца. Според мен празнината ще бъде запълнена, в случай че децата се срещнат с биологичните си родители ", споделя Петров.
Той изяснява, че когато Емо навърши пълноправие и в случай че пожелае, ще му помогне да се срещне с биологичната си майка. " Нямам подозрение, че ще ме обича по-малко ", декларира Петров.
Според него татко се става елементарно, когато мощно го искаш.
" Решението да осиновиш дете е добре премислено. По тази причина децата, които са осиновени, се отглеждат и възпитават с по-голямо внимание и отговорност. Животът ми се прекатурна, когато станах родител, като две ери е - " преди Емо " и " след Емо ". Бих споделил, че предходният ми живот е бил отегчителен. Сега всеки ден е друг. Имаш отговорност да възпитаваш твоето дете на най-ценното, на което си кадърен ", споделя бащата.
Петров желае Емо да стане добър човек.
" Добротата е най-важната добродетел, която човек може да има. Детето ще построи своите умения във връзка с компетенциите си в бъдеще. Ако не е добър човек, няма да може да даде своя принос на другите ", споделя Петров и добавя, че Емо е извънредно добър и съчувствен.
" Какво е съчувствен? ", пита незабавно първокласникът, а татко му изяснява: - " да можеш да усещаш болката на другите, да съпреживяваш и да си до другия, когато той има потребност ".
Детето декларира, че татко му е доста добър, само че някой път му говорел тъжни неща. " По-добре да не ги споделям, че да не станат ", споделя Емо, а татко му споделя, че терзанията на детето са някой да не ги раздели. " Не желая това да се случи, тъй като си обичам тате ", споделя Емо.
Книга в поддръжка на кандидат-осиновители
Своя опит като осиновител Павлин Петров разказва в книга. Тя е издадена в тираж от 150 броя, като всеки искащ може да я получи от създателя. В книгата бащата споделя за процеса и съпътстващите го провокации.
" Написах книжката " Пътят на осиновяването. Екзистенциално-преживелищен опит на един осиновител ", с цел да опиша стъпките, които съм минал по пътя към осиновяването. Пътят е като задача, която ти поемаш и се посвещаваш на нея. Искам книгата да е в поддръжка на всички хора, които имат предпочитание да осиновят дете. Искам да знаят, че процесът по осиновяване не е толкоз дълъг, а чакането си коства ", декларира Павлин Петров.
" Не помня, бях на четири години. Тогава ти ме взе ", дава отговор седемгодишният Емо.
" Как те взех? ", отново пита Павлин. " Ами ти изясни, само че имаше едни документи ", споделя Емо.
Павлин Петров е татко осиновител от 25 октомври 2017 година. Тогава съдът го афишира за легален родител на Емо.
" Благодарен съм, че имах опцията и шанса да осиновя Емо, макар че съм родител, който отглежда самичък детето си. Не бих споделил, че е казус, само че е положително развиване в системата по протекция на детето и по осиновяването.
Сега с Емо сме мъжко семейство. Благодаря на моята майка, която непрестанно ми оказва помощ ", споделя Павлин Петров, който е специалист в регионалната конструкция на Българския Червен кръст в Русе.
Първата му среща с Емо била след година и осем месеца очакване.
" Емо е дълго чакано дете. След като подадох документите за осиновяване, бях включен в регистъра и стартира чакането. Един ден ми звъннаха по телефона от районната дирекция " Социално подкрепяне " и ми обясниха, че съм утвърден кандидат-осиновител. Тогава трябваше да направя доста бърза организация. Отидохме до град Лом, от където е Емо, а първата ни среща беше като в началото влюбване. Жената там ми изясни, че би трябвало да дам отговор до месец. Казах, че няма какво да мисля. Поиграхме си малко с детето. След това имаше периодически срещи. Запознах се и с приемната майка на Емо ", изяснява Петров.
Той й е признателен за грижите.
" Тя си има и свои деца. Страхотна жена е, тъй като е с чисти морални устои, с помощта на които образова децата си. Емо е бил в общо три приемни фамилии ", изяснява бащата.
Да си баща е най-голямото благосъстояние
Павлин Петров споделя, че да си баща е най-голямото благосъстояние, което може да има един човек, а Емо продължава: - " тъй като можеш да имаш дете, кола и къща ".
Първокласникът споделя, че желае, когато порасне, да бъде преподавател по математика. " Защото математиката ми е доста лесна ", споделя Емо, който си поискал за Коледа доста дарове. " На Коледа има дарове от Дядо Коледа, само че има едно условие - да слушаме. Старая се да чувам, само че още не става ", признава детето.
Бащата изяснява, че е водил с Емо диалози, приспособени за неговата възраст, в които му е споделил, че е осиновен.
" Много е мъчно за всеки осиновител да разкрие тайната на осиновяването. Когато би трябвало да го заяви, родителят осиновител има боязън, че може да бъде отритнат от детето си. У мен имаше персонални терзания по какъв начин бих постъпил, в случай че той каже, че желае да бъде на друго място ", споделя Петров.
По думите му интервалът на акомодация на Емо към новото траял към година - година и половина. " След две години Емо ми сподели, че малко се е тормозил къде отива, тъй като не е знаел дали сме положителни хора. Тогава разбрах, че към този момент се е успокоил ", изяснява Павлин Петров.
В началото подарявал на детето доста дарове. След време обаче ги разредил. " Когато се прибирах, още от вратата ме питаше дали има нещо за него. Това обаче не е възпитателно. Подаръците би трябвало да бъдат лимитирани във времето ", споделя Павлин, а Емо дава отговор с усмивка: - " Това беше обикновено за мен, тъй като тогава бях дете ".
Осиновените деца подсъзнателно знаят, че са осиновени
Според Павлин Петров всички осиновени деца на подсъзнателно равнище знаят, че са осиновени.
" Тази празнота остава и е контузия, обвързвана с развиването на детето през целия живот. Не значи, че Емо ще има недостиг в своето развиване, само че постоянно ще има тази тревога, която е присъща за осиновените деца. Според мен празнината ще бъде запълнена, в случай че децата се срещнат с биологичните си родители ", споделя Петров.
Той изяснява, че когато Емо навърши пълноправие и в случай че пожелае, ще му помогне да се срещне с биологичната си майка. " Нямам подозрение, че ще ме обича по-малко ", декларира Петров.
Според него татко се става елементарно, когато мощно го искаш.
" Решението да осиновиш дете е добре премислено. По тази причина децата, които са осиновени, се отглеждат и възпитават с по-голямо внимание и отговорност. Животът ми се прекатурна, когато станах родител, като две ери е - " преди Емо " и " след Емо ". Бих споделил, че предходният ми живот е бил отегчителен. Сега всеки ден е друг. Имаш отговорност да възпитаваш твоето дете на най-ценното, на което си кадърен ", споделя бащата.
Петров желае Емо да стане добър човек.
" Добротата е най-важната добродетел, която човек може да има. Детето ще построи своите умения във връзка с компетенциите си в бъдеще. Ако не е добър човек, няма да може да даде своя принос на другите ", споделя Петров и добавя, че Емо е извънредно добър и съчувствен.
" Какво е съчувствен? ", пита незабавно първокласникът, а татко му изяснява: - " да можеш да усещаш болката на другите, да съпреживяваш и да си до другия, когато той има потребност ".
Детето декларира, че татко му е доста добър, само че някой път му говорел тъжни неща. " По-добре да не ги споделям, че да не станат ", споделя Емо, а татко му споделя, че терзанията на детето са някой да не ги раздели. " Не желая това да се случи, тъй като си обичам тате ", споделя Емо.
Книга в поддръжка на кандидат-осиновители
Своя опит като осиновител Павлин Петров разказва в книга. Тя е издадена в тираж от 150 броя, като всеки искащ може да я получи от създателя. В книгата бащата споделя за процеса и съпътстващите го провокации.
" Написах книжката " Пътят на осиновяването. Екзистенциално-преживелищен опит на един осиновител ", с цел да опиша стъпките, които съм минал по пътя към осиновяването. Пътят е като задача, която ти поемаш и се посвещаваш на нея. Искам книгата да е в поддръжка на всички хора, които имат предпочитание да осиновят дете. Искам да знаят, че процесът по осиновяване не е толкоз дълъг, а чакането си коства ", декларира Павлин Петров.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ