ЕмиркА, уличен артист: Много неща в системата не ми харесват и тях показвам на стената
Емирка () е махленски актьор, който крие самоличността си. Започва да рисува по здания през 2020 година, а картините му са главно на политическа и обществена тема, като основни герои постоянно са авторитетни политици.
Заглавната фотография на публикацията е от първия му графит: " Кураж ". Обяснява, че го рисува в интервал, когато " протестното лято утихваше, а Коронавирус епидемията към този момент имаше психическо влияние върху популацията ". " Улиците бяха празни, а хората - анонимни, скрити зад своите маски. Беше комфортен миг човек да стане незабележим. Така желаех да вдъхна кураж както на себе си и делото, което започвах, по този начин и на обществото, притиснато сред политическа рецесия и боязън от ширещата се болест ", споделя уличният актьор.
Нарича стените естрада, на която показва това, което не харесва. Затова и постоянно е сравняван с Банкси - евентуално най-известния сега в света създател на улични картини. Емирка се съгласи да отговори на въпросите на " Дневник ", при изискване че изявлението е документално, без среща в действителна или цифрова среда.
Пазите самоличността си в загадка, само че въпреки всичко, можем ли да научим малко за Вас? Мъж или жена сте? На каква възраст? Какво работите/учите?
- Няма огромно значение кой съм. Мога да споделя само, че съм мъж, обичам работата си и от тематиките, които жегвам, може да се допусна, че към този момент не съм възпитаник.
Защо пазите самоличността си в загадка? Вече има някои обществено известни улични актьори, например плана,.
- Смятам, че личността ми би вкарала звук във визиите и посланията ми.
Без лице зад тях нещата са по-чисти: някак ничии и в същото време общи.
Друга причина, естествено, е законът: за разлика от упоменатите актьори, които са доста положителни стенописци, аз работя незаконно, което радикално трансформира играта. Те имат спокойствието и времето да вършат впечатляващи по качество и размер произведения, а аз разполагам с лимитирано време, вилнеещ адреналин, лунна светлина и като цяло враждебна среда, в която всеки минувач е евентуална опасност. Но за разлика от тях, аз имам безспорната независимост: самичък съм си и възложител, и реализатор, няма табута, неразрешени тематики и места. Единствената ми цел е да съумея да завърша концепцията си и да се махна от мястото допустимо най-бързо. Качеството и художествената стойност минават на назад във времето, по-важни са известието и чувството, които се пробвам да предам.
Как определяте творчеството си: графит, картина, друго?
- Всеки има свободата да го посочва както избира. Не е тъкмо графити, нито пък има кой знае каква художествена стойност, та да се назова картина. Доста дисциплини се преплитат тук. Като род може да се причисли към стенсил арт (Stencil, колажи в градска среда - бел. авт.), само че още веднъж не тъкмо, тъй като излиза отвън границите на определението.
От какъв брой време се занимавате с улично изкуство? Как започнахте?
- Изкуството постоянно е участвало в живота ми под една или друга форма. То е основополагащо за цялостното ми развиване и отношение към света. Визуалните изразни средства имат голяма мощ, в случай че се употребяват вярно. С уличното изкуство съм имал периодически срещи, а emircA се роди преди към 2 година
Как се учи човек на това? Има ли българска/международна общественост, в която да си обменяте опит, познания, опасения?
- Предполагам, че човек би трябвало да разполага с художествени умения, фикция, креативност, време и непримиримост и както е в моя случай, да се вълнува от обществения и политически живот в страната. В по-развитите общества има курсове и уъркшопи за стенсил арт. С този тип изкуство в планетарен мащаб се занимават хиляди хора. Но като цяло не е групово занятие.
С какво рисувате? Колко трайни са картините Ви? Моля, разкажете за такива, които са изтрити и такива, които са останали.
- Всеки план изисква спомагателни характерни материали, само че главно със спрей, алкидни и фасадни бои. Трайността им зависи от закона и обществото. Обикновено запознат съм консуматори в " Инстаграм ", които ми пращат фотоси на следващата заличена или " допълнена " работа.
Сещам се за два по-ярки момента. Бях нарисувал един политик на много пиково място в столицата (спирката на обръщалото до мол " Парадайс " ). Приключих към 4 - 5 сутринта. В първите часове на работния ден общината изпраща служащи, до обяд графитът е премахнат, а мястото е облагородено с ново осветяване, та различен да не посмее да се показва там. Тогава се замислих, че в случай че управата реагира толкоз експедитивно и на същинските проблеми, градът би бил прелестен.
© emircA
Заличеният небрежно графит изобразява някогашния министър председател Бойко Борисов като " Терминатор ", с фамозната фраза I`ll be back (от англ. ез. " Аз ще се върна " )
Минавайки инцидентно около друга моя работа, забелязах, че по нея има интервенция: липсваше една емайлирана соцтабела, която бях залепил извънредно крепко за стената). Спрях се за минута да огледам и към мен се приближи една стара жена, усмихна се, поздрави ме и ми изясни, че в случай че желая да видя други неща на този създател (опита да произнесе името), напълно близо има още две.
Благодарих и побързах да си потегли, с цел да скрия вълнението, че тази дама, принадлежаща към потомство, за което графитите са неразбираем вандализъм, бе добре осведомена и положително настроена към рисунките ми.
Сам ли рисувате, или в група?
- Излизам самичък, по този начин е доста по-трудно и рисково, само че когато съм самичък, чувствам по-добре нещата, по-концентриран и предан съм, построявам по-силна връзка със стената.
Колко време лишава една картина?
- Самата подготовка лишава дни, даже седмици. Вече на терен е нужно друго време - половин, един или 4 часа. Зависи от доста фактори: трудност, размер, климатични условия и активност на трафика.
Рисувам единствено вечер, тогава градът е спокоен и някак подканващ.
Как избирате местата, на които да рисувате?
- Предпочитам старите, изстрадали и попили ритъма на града стени, тъй като в тях се е концентрирал заряд, който единствено чака да бъде освободен и ориентиран в вярната посока. Избягвам новите и чисти фасади освен тъй като бих нанесъл вреди върху непозната благосъстоятелност, а и тъй като в тях няма нищо - стерилни са, бих основал само чувство за спор сред рисунката и стената.
Бихте ли разказали повече за креативния развой: от концепцията до появяването ѝ на стена?
- В работите си се стремя да уловя пулса на обществото, отбелязвайки пикови моменти в обществения и политическия живот на страната. Намирането на подобаващата стена е половината работа. Ако към този момент имам концепция и диря подобаващото място, тогава може седмици наред да преминат в обиколки на града. Или противоположното - мястото ми подмята концепцията (случва се мигновено). На първо място е казусът, за който желая да приказвам.
После идва най-обширната и сложна част - концепцията. Когато се избистри облик в съзнанието ми, стартирам да мисля за метода, по който да го осъществявам: доколко ще го рисувам на стената и доколко ще е авансово нарисувано, квалифицирано на стенсил. Ако има нещо характерно като фиксиране на кабел, лепене на табела и така нататък, си приготвям по няколко разновидността за монтаж. Дълго време в главата си превъртам последователността на всички дейности, които ще извърша на стената, тъй като там няма време за мислене, макар че всякога нещо се обърква и се постанова импровизация. Самата концепция, че съм съумял да привлека вниманието на минувача, да го откъсна за 3-4 секунди от рутината на всекидневието му, да го накарам да се усмихне, замисли или даже надсмее над неприятното и пошлото - това е необикновено чувство, което си коства риска.
Не е мъчно да се направи асоциация с рисунките на. Съгласен ли сте, че напомняте на него?
- Банкси се трансформира в нарицателно за този сегмент в уличното изкуство. И е обикновено да има сходни съпоставения. Но и той е бил повлиян от други актьори. Може би най-отчетливо се вижда в работата на французина Blek le Rat, който рисува плъхове из парижките улици. Смятан е за " бащата на шаблонните графити ".
В първото си изявление Банкси споделя: " Всеки път, когато си помисля, че съм нарисувал нещо автентично, откривам, че Блек льо Рат също го е направил, единствено че Блек го е направил преди 20 години ". Друг прочут махленски актьор, повлиял Банкси, е Немо. Отново французин, при който запазена марка е черен контур на мъж с шлифер и шапка, нормално държащ червен балон или чадър. Аз употребявам сходни техники, само че виждам нещата ми да отразяват нашата си балканска реалност, нейния нюанс, манталитет и неучтивост. Навярно по тази причина постоянно ме назовават с имена като: Балканкси, ДАНСкси, БанСки, Българският Банкси и тн. Нямам терзания от сходни съпоставения даже се развличам.
Случвало ли Ви се е да Ви заловен? Ако да, какво последва?
- Не, не съм бил хващан до момента, само че всякога, когато изляза да рисувам, съм душевен и физически квалифициран за това. Ако би трябвало да съм прям, не от полицията е най-голямото ми терзание. С нещата, които върша, аз значително наследих тежестта на пътя и протеста на BLOKE, български стенсил актьор, който се бореше със системата и системата го пребори.
В студената заран на 12 януари 2011 година тялото на BLOKE е намерено да лежи бездиханно наоколо до Софийския университет. След голям брой прободни рани той е умрял до стената. И до през днешния ден е тайнственост какво се е случило. По фасадите на София към момента се виждат негови работи, а в интернет има откъслечна информация за неговото дело.
Определят ли уличното си изкуство като " протест против системата "? Какво не Ви харесва?
- По-скоро бих го определил като естрада. Много неща не ми харесват и тъкмо тях се пробвам да покажа на стената. Не ми подхожда към момента виреещият принцип на шуробаджанащина и връзки. За да постигнеш нещо, би трябвало да " имаш човек " или да си купиш подобен. Мудната и многочислена администрация, чийто редови чиновник неведнъж не осъзнава основната си функционалност.
Ако имаш качества, все ще се откри кой да те спъне, тъй като не си се отчел някъде си.
Натъжава ме методът, по който се показва болшинството от политическата ни класа: безпаричен речник, постоянно съпоставим с неналожителен махленси диалог. Никакво ораторско майсторство и умеене да се увлича аудиторията. Как да респектираш гласоподавателя и да го убедиш в правотата си, като нямаш нужния изказ, ценз и морал?
Защо избрахте картините Ви да са на политическа тема?
- Не съм избирал, това е част от мен. Аз не върша украса, а се пробвам да предизвиквам размисъл над значими въпроси в неофициална конюнктура, каквато е улицата.
Кое е политическото събитие, което предизвика интереса/възмущението Ви?
- Излязох на улицата в края на. Тогава в България имаше вълна от неодобрение против основния прокурор и държавното управление. Реших, че всеки би трябвало да прави това, което умее най-добре, с цел да способства за идеята. Аз запознат съм визия.
© emircA
А какво Ви харесва в системата?
- Ние имаме щастието да живеем в относителна независимост, която е в резултат на нашето закъснение във времето.
Хората в развитите общества са много по-ограничени в свободите си от нас.
Смятам, че сме в комфортна позиция, можем да се учим и да избираме най-хубавото от към този момент напреднали страни, като не позволяваме някои техни неточности. Има толкоз доста благоприятни условия и свободни хоризонти за развиване на цели браншове.
За каква България си мечтаете?
- За България, която е сплотена, а не разединена. Колкото и да сме обременени от стотици години минало, в което всеки е оцелявал самичък, ние би трябвало да се научим да бъдем тим. Основен проблем ни е, че всеки си гледа неговото. Навярно тъкмо заради тази причина след Освобождението е определена онази латинска фраза за наш лозунг.
Трябва да имаме и дълготрайна национална тактика за развиване. С добра осведомителна акция, посредством която хората да припознаят проекта като собствен и ежедневно всеки да го следва. План, който да е неизменима пътна карта на всяко последващо държавно управление, без значение от цвят и убеждения. В противоположен случай ще тъпчем на едно място и през няколко години целите ще се сменят.
Заглавната фотография на публикацията е от първия му графит: " Кураж ". Обяснява, че го рисува в интервал, когато " протестното лято утихваше, а Коронавирус епидемията към този момент имаше психическо влияние върху популацията ". " Улиците бяха празни, а хората - анонимни, скрити зад своите маски. Беше комфортен миг човек да стане незабележим. Така желаех да вдъхна кураж както на себе си и делото, което започвах, по този начин и на обществото, притиснато сред политическа рецесия и боязън от ширещата се болест ", споделя уличният актьор.
Нарича стените естрада, на която показва това, което не харесва. Затова и постоянно е сравняван с Банкси - евентуално най-известния сега в света създател на улични картини. Емирка се съгласи да отговори на въпросите на " Дневник ", при изискване че изявлението е документално, без среща в действителна или цифрова среда.
Пазите самоличността си в загадка, само че въпреки всичко, можем ли да научим малко за Вас? Мъж или жена сте? На каква възраст? Какво работите/учите?
- Няма огромно значение кой съм. Мога да споделя само, че съм мъж, обичам работата си и от тематиките, които жегвам, може да се допусна, че към този момент не съм възпитаник.
Защо пазите самоличността си в загадка? Вече има някои обществено известни улични актьори, например плана,.
- Смятам, че личността ми би вкарала звук във визиите и посланията ми.
Без лице зад тях нещата са по-чисти: някак ничии и в същото време общи.
Друга причина, естествено, е законът: за разлика от упоменатите актьори, които са доста положителни стенописци, аз работя незаконно, което радикално трансформира играта. Те имат спокойствието и времето да вършат впечатляващи по качество и размер произведения, а аз разполагам с лимитирано време, вилнеещ адреналин, лунна светлина и като цяло враждебна среда, в която всеки минувач е евентуална опасност. Но за разлика от тях, аз имам безспорната независимост: самичък съм си и възложител, и реализатор, няма табута, неразрешени тематики и места. Единствената ми цел е да съумея да завърша концепцията си и да се махна от мястото допустимо най-бързо. Качеството и художествената стойност минават на назад във времето, по-важни са известието и чувството, които се пробвам да предам.
Как определяте творчеството си: графит, картина, друго?
- Всеки има свободата да го посочва както избира. Не е тъкмо графити, нито пък има кой знае каква художествена стойност, та да се назова картина. Доста дисциплини се преплитат тук. Като род може да се причисли към стенсил арт (Stencil, колажи в градска среда - бел. авт.), само че още веднъж не тъкмо, тъй като излиза отвън границите на определението.
От какъв брой време се занимавате с улично изкуство? Как започнахте?
- Изкуството постоянно е участвало в живота ми под една или друга форма. То е основополагащо за цялостното ми развиване и отношение към света. Визуалните изразни средства имат голяма мощ, в случай че се употребяват вярно. С уличното изкуство съм имал периодически срещи, а emircA се роди преди към 2 година
Как се учи човек на това? Има ли българска/международна общественост, в която да си обменяте опит, познания, опасения?
- Предполагам, че човек би трябвало да разполага с художествени умения, фикция, креативност, време и непримиримост и както е в моя случай, да се вълнува от обществения и политически живот в страната. В по-развитите общества има курсове и уъркшопи за стенсил арт. С този тип изкуство в планетарен мащаб се занимават хиляди хора. Но като цяло не е групово занятие.
С какво рисувате? Колко трайни са картините Ви? Моля, разкажете за такива, които са изтрити и такива, които са останали.
- Всеки план изисква спомагателни характерни материали, само че главно със спрей, алкидни и фасадни бои. Трайността им зависи от закона и обществото. Обикновено запознат съм консуматори в " Инстаграм ", които ми пращат фотоси на следващата заличена или " допълнена " работа.
Сещам се за два по-ярки момента. Бях нарисувал един политик на много пиково място в столицата (спирката на обръщалото до мол " Парадайс " ). Приключих към 4 - 5 сутринта. В първите часове на работния ден общината изпраща служащи, до обяд графитът е премахнат, а мястото е облагородено с ново осветяване, та различен да не посмее да се показва там. Тогава се замислих, че в случай че управата реагира толкоз експедитивно и на същинските проблеми, градът би бил прелестен.
© emircA
Заличеният небрежно графит изобразява някогашния министър председател Бойко Борисов като " Терминатор ", с фамозната фраза I`ll be back (от англ. ез. " Аз ще се върна " )
Минавайки инцидентно около друга моя работа, забелязах, че по нея има интервенция: липсваше една емайлирана соцтабела, която бях залепил извънредно крепко за стената). Спрях се за минута да огледам и към мен се приближи една стара жена, усмихна се, поздрави ме и ми изясни, че в случай че желая да видя други неща на този създател (опита да произнесе името), напълно близо има още две.
Благодарих и побързах да си потегли, с цел да скрия вълнението, че тази дама, принадлежаща към потомство, за което графитите са неразбираем вандализъм, бе добре осведомена и положително настроена към рисунките ми.
Сам ли рисувате, или в група?
- Излизам самичък, по този начин е доста по-трудно и рисково, само че когато съм самичък, чувствам по-добре нещата, по-концентриран и предан съм, построявам по-силна връзка със стената.
Колко време лишава една картина?
- Самата подготовка лишава дни, даже седмици. Вече на терен е нужно друго време - половин, един или 4 часа. Зависи от доста фактори: трудност, размер, климатични условия и активност на трафика.
Рисувам единствено вечер, тогава градът е спокоен и някак подканващ.
Как избирате местата, на които да рисувате?
- Предпочитам старите, изстрадали и попили ритъма на града стени, тъй като в тях се е концентрирал заряд, който единствено чака да бъде освободен и ориентиран в вярната посока. Избягвам новите и чисти фасади освен тъй като бих нанесъл вреди върху непозната благосъстоятелност, а и тъй като в тях няма нищо - стерилни са, бих основал само чувство за спор сред рисунката и стената.
Бихте ли разказали повече за креативния развой: от концепцията до появяването ѝ на стена?
- В работите си се стремя да уловя пулса на обществото, отбелязвайки пикови моменти в обществения и политическия живот на страната. Намирането на подобаващата стена е половината работа. Ако към този момент имам концепция и диря подобаващото място, тогава може седмици наред да преминат в обиколки на града. Или противоположното - мястото ми подмята концепцията (случва се мигновено). На първо място е казусът, за който желая да приказвам.
После идва най-обширната и сложна част - концепцията. Когато се избистри облик в съзнанието ми, стартирам да мисля за метода, по който да го осъществявам: доколко ще го рисувам на стената и доколко ще е авансово нарисувано, квалифицирано на стенсил. Ако има нещо характерно като фиксиране на кабел, лепене на табела и така нататък, си приготвям по няколко разновидността за монтаж. Дълго време в главата си превъртам последователността на всички дейности, които ще извърша на стената, тъй като там няма време за мислене, макар че всякога нещо се обърква и се постанова импровизация. Самата концепция, че съм съумял да привлека вниманието на минувача, да го откъсна за 3-4 секунди от рутината на всекидневието му, да го накарам да се усмихне, замисли или даже надсмее над неприятното и пошлото - това е необикновено чувство, което си коства риска.
Не е мъчно да се направи асоциация с рисунките на. Съгласен ли сте, че напомняте на него?
- Банкси се трансформира в нарицателно за този сегмент в уличното изкуство. И е обикновено да има сходни съпоставения. Но и той е бил повлиян от други актьори. Може би най-отчетливо се вижда в работата на французина Blek le Rat, който рисува плъхове из парижките улици. Смятан е за " бащата на шаблонните графити ".
В първото си изявление Банкси споделя: " Всеки път, когато си помисля, че съм нарисувал нещо автентично, откривам, че Блек льо Рат също го е направил, единствено че Блек го е направил преди 20 години ". Друг прочут махленски актьор, повлиял Банкси, е Немо. Отново французин, при който запазена марка е черен контур на мъж с шлифер и шапка, нормално държащ червен балон или чадър. Аз употребявам сходни техники, само че виждам нещата ми да отразяват нашата си балканска реалност, нейния нюанс, манталитет и неучтивост. Навярно по тази причина постоянно ме назовават с имена като: Балканкси, ДАНСкси, БанСки, Българският Банкси и тн. Нямам терзания от сходни съпоставения даже се развличам.
Случвало ли Ви се е да Ви заловен? Ако да, какво последва?
- Не, не съм бил хващан до момента, само че всякога, когато изляза да рисувам, съм душевен и физически квалифициран за това. Ако би трябвало да съм прям, не от полицията е най-голямото ми терзание. С нещата, които върша, аз значително наследих тежестта на пътя и протеста на BLOKE, български стенсил актьор, който се бореше със системата и системата го пребори.
В студената заран на 12 януари 2011 година тялото на BLOKE е намерено да лежи бездиханно наоколо до Софийския университет. След голям брой прободни рани той е умрял до стената. И до през днешния ден е тайнственост какво се е случило. По фасадите на София към момента се виждат негови работи, а в интернет има откъслечна информация за неговото дело.
Определят ли уличното си изкуство като " протест против системата "? Какво не Ви харесва?
- По-скоро бих го определил като естрада. Много неща не ми харесват и тъкмо тях се пробвам да покажа на стената. Не ми подхожда към момента виреещият принцип на шуробаджанащина и връзки. За да постигнеш нещо, би трябвало да " имаш човек " или да си купиш подобен. Мудната и многочислена администрация, чийто редови чиновник неведнъж не осъзнава основната си функционалност.
Ако имаш качества, все ще се откри кой да те спъне, тъй като не си се отчел някъде си.
Натъжава ме методът, по който се показва болшинството от политическата ни класа: безпаричен речник, постоянно съпоставим с неналожителен махленси диалог. Никакво ораторско майсторство и умеене да се увлича аудиторията. Как да респектираш гласоподавателя и да го убедиш в правотата си, като нямаш нужния изказ, ценз и морал?
Защо избрахте картините Ви да са на политическа тема?
- Не съм избирал, това е част от мен. Аз не върша украса, а се пробвам да предизвиквам размисъл над значими въпроси в неофициална конюнктура, каквато е улицата.
Кое е политическото събитие, което предизвика интереса/възмущението Ви?
- Излязох на улицата в края на. Тогава в България имаше вълна от неодобрение против основния прокурор и държавното управление. Реших, че всеки би трябвало да прави това, което умее най-добре, с цел да способства за идеята. Аз запознат съм визия.
© emircA
А какво Ви харесва в системата?
- Ние имаме щастието да живеем в относителна независимост, която е в резултат на нашето закъснение във времето.
Хората в развитите общества са много по-ограничени в свободите си от нас.
Смятам, че сме в комфортна позиция, можем да се учим и да избираме най-хубавото от към този момент напреднали страни, като не позволяваме някои техни неточности. Има толкоз доста благоприятни условия и свободни хоризонти за развиване на цели браншове.
За каква България си мечтаете?
- За България, която е сплотена, а не разединена. Колкото и да сме обременени от стотици години минало, в което всеки е оцелявал самичък, ние би трябвало да се научим да бъдем тим. Основен проблем ни е, че всеки си гледа неговото. Навярно тъкмо заради тази причина след Освобождението е определена онази латинска фраза за наш лозунг.
Трябва да имаме и дълготрайна национална тактика за развиване. С добра осведомителна акция, посредством която хората да припознаят проекта като собствен и ежедневно всеки да го следва. План, който да е неизменима пътна карта на всяко последващо държавно управление, без значение от цвят и убеждения. В противоположен случай ще тъпчем на едно място и през няколко години целите ще се сменят.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ