Емилио Мили“ Мартин си спомня деня, в който пристигна на

...
Емилио Мили“ Мартин си спомня деня, в който пристигна на
Коментари Харесай

Село Франко: Как фашистките села на Испания изгряват в нова светлина?

Емилио „ Мили “ Мартин си спомня деня, в който дойде на четири години в новия си дом. Семейство Мартин бяха измежду хилядите фамилии по време на режима на Франсиско Франко, които се реалокираха в новопостроени селища, въодушевени частично от израелското кибуц придвижване. Всички те, близо 300 на брой, носеха едно и също име – село Франко.

„ Никога не съм виждал нещо сходно. Всички пътища бяха асфалтирани. Всички къщи имаха бани с кранове. ”

Сега галерия в Мадрид хвърля светлина върху света на 60 000 души, взели участие в най-големия план за урбанизиране на фашистка Испания. Той е бил предопределен да трансформира безплодна територия посредством огромни водопроводи, напояващи земята.

Бащата на Мили беше пекар, който се възползва от опцията да получи дом с 15 акра земя и нов живот. Той се преместил в село, издигнато съгласно предписанията на фалангисткото придвижване. В него аграрната самодостатъчност и близостта до католическата черква вървят ръка за ръка.

Наближава възрастта за пенсиониране Мили, както всички го познават, обработва земята в Нуево Франкос, процъфтяващо ново село

Името му може да извиква връзки с Caudillo, само че в действителност произлиза от най-близкото село Francos, основано от френски средновековни колонизатори по време на повторното завоюване на земи, държани от епохи от мюсюлмански владетели.

Нуево Франкос остава непокътнато. За разлика от някои от другите села, издигнати под егидата на Националния институт за колонизация, основан след края на гражданската война през 1939 година Закон, признат през 2022 година, не разрешава всякакво обществено прославяне на някогашния фашистки режим, в това число имената тук-там, загатващи на диктатора.

Има 300 села „ Франко “. Работейки под тежестта на този облик, тяхната архитектурна и художествена стойност остава незабелязана от десетилетия

Изложбата в музея ICO в Мадрид, Градовете на колонизацията: Поглед към изобретен пейзаж, демонстрира по какъв начин селата са възхвалявани в пропагандните филми на режима. Те са испанската версия на стахановизма, възстановяваща нацията посредством инженерство и труд.

По-малко знае се по какъв начин едно потомство архитекти основават села със забележителна модернистична стойност от нулата на минимум предстоящите места. Същевременно те се опират на вековните обичаи на централен площад, кметство и черква.

Млада група художници били наети от министерството да украсяват църкви, произвеждайки статуи, стенописи и мозайки. Те се правят оценка от ден на ден и повече, макар първичното отвращение на свещениците да одобряват такива радикални модерни тълкования на библейската история. Тези публични пространства са издържали тестването на времето. А в този момент дават уроци за днешните градски плановици, споделят кураторите на изложбата.

„ Хората дойдоха съвсем без нищо, единствено с готовност да работят интензивно “, спомня си Мили. На 64 години назовава себе си „ лъжец през целия живот “. „ Докато къщите имаха бани, първите години нямаше връзка с водоснабдяване, нямаше и електричество. Всички фамилии, над 50 индивида, си черпехме вода от селските чешми. “

Той споделя по какъв начин множеството хора пристигнали с муле и каруца. По-късно фамилията му взело трактор назаем.

„ Като част от заселването всяко семейство получаваше крава. Но трябваше да я изплатиш в точния момент с женско теле. Започнах работа, когато бях на осем. Може да не звучи по този начин, само че това беше прелестен живот. Много удовлетворяващ “, добавя той.

Източник: The Times/Превод: SafeNews

Източник: safenews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР