Емили Ан Бофорт, виконтеса Странгфорд, остава в историята като един

Емили Ан Бофорт, виконтеса Странгфорд, остава в историята като един от най-големите благодетели на българския народ. Тя е щерка на известния контраадмирал Франсис Бофорт и вдовица на лорд Странгфорд. Нейната филантропична задача стартира незабавно след кървавото потушаване на Априлското въстание. През 1876 година светът научава за зверствата по българските земи посредством репортажите на Джанюариъс Макгахан. Тези разкази провокират голяма вълна от състрадание в цяла Европа.

Над 40 000 британски дами пишат писма до кралица Виктория по това време. Те упорстват за незабавна интервенция и помощ за страдащото българско население. В Обединеното кралство се провеждат огромни манифестации и дарителски акции. Това публично придвижване остава в историята под името „ the Bulgarian agitation “. Виконтеса Странгфорд взема решение персонално да се ангажира с идеята на българите. Тя събира внушителни финансови средства и отпътува за размирните територии.

Виконтеса Странгфорд съумява да събере сумата от 29 хиляди английски лири за подкрепяне на българите. С тези средства тя идва в град Пловдив през октомври 1876 година. Нейната съществена цел са най-разрушените селища в Четвърти революционен окръг. Тя посещава Батак, Перущица и Брацигово, където заварва неописуема мизерия и човешко страдалчество.

Доц. доктор Мария Пилева от Българска академия на науките разяснява, че лейди Странгфорд незабавно стартира дейна работа. Тя вижда хиляди хора без покрив, храна и вяра. Тежки заболявания като тиф и дизентерия покосяват оживелите от кланетата. В Батак единствено за една седмица умират 50 души. Виконтесата реагира неотложно на тази огромна филантропична рецесия.

„ Тукашната беднотия е дотолкоз страшна, че може да ме погълне. Богати и бедняшки села са еднообразно, напълно разрушени и нищо друго не се вижда, с изключение на хиляди злополучни, полуумиращи от апетит треперащи дами и деца. Аз персонално се срамя от облеклата, които нося, от одеялата, под които дремя, и храната, която хапвам, когато си помисля какво съм видяла към себе си. “

Лейди Странгфорд построява шест лечебни заведения в най-засегнатите региони на страната. Тези лечебни заведения стават същински центрове за избавление на оживелите. В тях се обезпечава освен здравна грижа, само че и топла храна за най-бедните. Благодетелката раздава облекла и топли завивки на хиляди измръзнали фамилии. Тя схваща, че краткосрочната помощ не е задоволителна за трайното оцеляване на хората.

Мисията ѝ включва и значими дълготрайни ограничения за възобновяване на естествения живот. Тя договаря доставката на дървени къщи, които идват в региона на Батак за бездомните. Освен заслон, тя търси способи да възроди локалната стопанска система и занаяти. За задачата виконтесата доставя 110 казана за варене на розово масло на локалното население. Раздават се и огромни количества семена за нов посев. По този метод хората получават късмет за нов старт и занаят.

При своите пътувания из страната Емили Ан Бофорт се среща със Съба Вазова. Тя е майката на бъдещия национален стихотворец Иван Вазов. Тази среща оставя бездънен отпечатък в паметта на поета. Той посвещава трогателни стихове на британската лейди в символ на безконечна благодарност.

„ Гостенко, бъди честита, в теб, сюрмаха този път, има помощ и отбрана. Ти потвърди на света, че в този век ужасни, век на измама, завист, позор, усеща светли и прелестни, греят и още, самичък и там. “

Лейди Странгфорд напуща рамките на България през април 1877 година. Квартирата ѝ остава затрупана от хиляди благодарствени писма от елементарни хора. Нейната връзка с българите обаче не прекъсва до края на живота ѝ. Тя се завръща още веднъж в страната малко преди историческото Съединение. При това посещаване тя е посрещната като същински народен воин от хиляди признателни жители.

Сред хората, които я приветстват персонално, е и огромният Петко Славейков. Виконтесата остава знак на европейската съпричастност и висшата филантропия. Тя е откривател и странник, който избира да посвети живота си на страдащите. Нейното дело в Батак и близките села избавя хиляди човешки животи. Днес името ѝ е неразривно обвързвано с възраждането на българския дух след огромната покруса.