Емил Хаджиев е роден на 2 април 1962 г. в

...
Емил Хаджиев е роден на 2 април 1962 г. в
Коментари Харесай

Осеммилионният българин - на 55: Хрушчов изпрати телеграма по повод моето раждане, а Живков не прояви интерес

Емил Хаджиев е роден на 2 април 1962 година в Пловдив. Още щом проплаква, става прочут. Според статистиката той е 8-милионният българин. Радостта в фамилията е огромна, тъй като родителите му Василка и Кирил Хаджиеви дълги години нямали деца. Всички медии тогава дни наред снимат и описват за известното бебе. Лично ръководителят на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов изпраща депеша, в която поздравява България и семейство Хаджиеви за 8-милионния жител. Социалистически блага от страната, като апартамент или руски автомобил, родителите на Емил Хаджиев не получават. Подаръкът е колело вид триколка, а синът им е разгласен за почетен жител на Пловдив. Днес Емил Хаджиев е юрист. Преди 20 години се зарича да не се появява по медии, афектиран от погрешна информация, написана за него. В навечерието на 55-годишния си празник той наруши обещанието си.

“Родителите ми не са ме оставяли да се усещам по-изключителен от другите. Само дето медийният интерес беше по-голям към мен. Преди 20 години стопирах да давам изявленията. Бяха написали, че избрали тъкмо мен за 8-милионния българин, защото майка ми е учителка, а татко ми - боен. И че като почетен жител на Пловдив съм си уредил околните и роднините с жилища и коли. Всичко това е една огромна неистина.

Майка ми и татко ми дълги години не са имали деца

Роден съм в 3,15 часа на 2 април. Между 6,30 и 7,00 часа излиза наяве, че съм 8-милионният жител на България. Веднага влизат публицисти при майка и стартират да снимат. Тя ми е разказвала, че раждането било доста тежко, а след това дни наред е подложена и на медиен звук. Подарили са ми колело, само че доколкото знам, не от страната, а от някакъв вестник. В архива си вардя една депеша от Никита Хрушчов. Когато съм се родил, е поздравил България и моите родители. Даже с другари в този момент се смеем, че нито съм го виждал, нито съм го чувал, само че имам специфична депеша от него. А Тодор Живков не съм го виждал, нито е проявявал някакъв интерес към мен”.

Израснал в Кючук Париж. Майка му беше начална учителка, а татко му - боен,

починал рано, когато Емил бил в 7-и клас. С по-малката си сестра имали щастливо детство. Майката била извънредно строга към двамата. Завършил учебно заведение “Райчо Кирков”, по-късно изкарал колеж със компетентност “Отопление и климатична инсталация”. Обичал най-вече физическото образование. Любим предмет му била и историята. После го викнали в казармата. Бил писан за граничар, само че заради една заповед, която гласеше, че момчетата, чиито татковци са умряли, би трябвало да бъдат по-близко до фамилията си, го изпратили в отделение на Командния корпус на Военновъздушни сили. Изкарал и шофьорска школа в Първомай за експерти. Започнал работа в полицията, а в това време приключва задочно право. 13 години работи във Второ районно - от водач на патрулна кола до действен областен контрольор. Две години като следовател, от 1999 година е юрист.

Занимава се най-вече с наказателни и административни каузи

Случаите от полицейската си процедура, които няма да не помни, са доста. Убийци са залавяли, стреляли са по тях, събирали са трупове по линиите. Крадени коли са гонили, пияни водачи са преследвали.

“Няма да не помни едно от най-фрапиращите убийства в Пловдив преди 30-ина години. Мъж с душевен проблеми живееше на бул. “Руски” и беше заклал татко си, нарязал го и сварил главата му. Отидохме цяла група, отцепихме региона и входа на постройката. Гледката вътре беше ужасяваща. Но по това време огромните закононарушения се брояха на пръсти. Още един случай се е запечатал в съзнанието ми. На 30 август 1984 година бе взривена бомба в чакалнята на гарата в Пловдив.

Буквално пред очите ми избухна гърмежът

С един другар отивахме да му купим билет, щеше да пътува. В първия миг си помислихме, че става дума за огромен пожар. Разбрах след това, че на пейката, под която е била бомбата, имало багаж и той е поел ударната вълна. Виждахме уплашени хора, чуваха се крясъци и писъци, суматохата беше огромна. Веднага се втурнахме да оказваме помощ. Имаше касиерки, засегнати от счупените стъкла. После стана ясно, че е убита една жена, а 42-ма души са ранени”.

Другият случай, който също не би не запомнил, е така наречен Възродителен развой. 1984-1985 година го изпратили в Търговище като защита, тъй като локалните не стигали да покриват района. Командировани били от цяла България. Но Емил е безапелационен, че това, което се приказва, че са биели и гонили етническите турци, не е правилно

Тези хора получавали разпореждане от локалните водачи да си продават колите и парцелите и да отпътуват за Турция. А доста от тях работели и желали да си останат в България. Имало и такива, които викали - вземете ме да ме арестувате за нещо, не желая да потеглям. Фактите се прикриват, но истината един ден ще излезе, споделя Емил.
“Когато приключих право, трябваше да отивам на наложителен стаж една година в съда, прокуратурата или следствието, само че от Министерство на вътрешните работи не ни даваха. Оправдаваха се, че би трябвало половин ден да вървим на работа, и напуснах системата, станах следовател, а след това юрист.

Да си призная почтено, в полицията се усещах по-добре

Казват, че нямало някогашни служители на реда. Но в този момент няма по какъв начин да се върна. Или мен няма да ме изтраят, или аз няма да ги изтърпя. Условията в този момент са доста по-различни от тези по моето време.
Трябва да има смяна в правосъдната система. Има доста “за” и “против” това прокуратурата да бъде в правосъдната система. Сложен е въпросът на кой да бъде подчинена прокуратурата. Не мога да давам препоръки, само че до момента действително промяна няма. Ако питат юристите, ще кажат, че са ни занижени правата. Според прокурорите обаче имаме доста права. Сега се разчита на това, че прокуратурата и полицията ще свършат съвършено работата. Дават ти едно дело, дават ти материалите и споделят - това е събрано до този миг. А ние не сме взели участие в нито едно деяние. Това не е добре”.

Учил е право в школата на Министерство на вътрешните работи в Симеоново...

Тогава тази школа бе Висш институт на Министерство на вътрешните работи. Учил е задочно, като в това време работел. Много от днешните политици са му преподавали. Служебният министър-председател Огнян Герджиков им е водил гражданско право, а починалият вътрешен министър Георги Петканов преподавал финансово право.

Герджиков като учител бил неповторим. За 20 дни, в които имали очни занятия, съумял да им даде основата по всеки един въпрос от гражданското право. Емил дори още си пази тетрадката с лекциите. При него, в случай че не знаеш - не минаваш, твърди Емил. - Но в случай че знаеш, не се заяжда. Беше непоколебим, само че обективен.

Осеммилионният българин за демографския срив и политиците “Нито един от тях не прави нищо, с цел да преборим демографския проблем. Навремето имаше статистика, съгласно която, в случай че България продължаваше да пораства със същия ритъм, както по времето, когато съм се родил, през 1980-а трябваше да се роди деветмилионният жител. Сега с другари се смеем, най-малко отново да станем 8 милиона, та да можем с новия 8-милионен българин да се срещнем. Но няма да се случи”.

Равносметката му за навъртените 55 години

“Човек постоянно е неудовлетворен, като се върне обратно и си споделя, че е можел още да направи. Има едно хубаво предписание - да си на 20 години, само че с този ум. Принципът ми е “Опитай, пък да става каквото ще”. Аз съм зодия Овен и се нервирам от неправдите. Затова и не съм ходил да си виждам досието. Няма по какъв начин да си чиновник на Министерство на вътрешните работи и да няма доноси за теб. Не желая да видя кой е писал за мен, може да е приятел”.

Подготви Михаил АХЧИЕВ
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР