Млад български вратар: Искам да съм номер 1 в Канада, научих много през изминалия сезон
Емил Газдов е роден на 11 септември 2003 година в Северен Ванкувър, Британска Колумбия, Канада. Младият вратар е дете на двама българи, а кариерата му в детско-юношеския футбол минава през академиите на локалния отбор от MLS Ванкувър Уайткапс и немския Нюрнберг. Макар и едвам на 20 години, Газдов съумява да се наложи като титуляр в тима от канадската Премиер лига Пасифик. Неговият сезон 2023 минава през поредност от мощни и слаби моменти, за които той се съгласи да опише особено за Gong.bg .
- Емо, здравей, уповавам се всичко с теб да е наред. Мислех, че си в отмора сред сезоните, само че доколкото видях от обществените мрежи, тези дни си бил зает с камп за вратари. Нека за начало на нашия диалог ни споделиш малко повече за него?
- Три месеца е малко дълга отмора сред сезоните, по тази причина открих един другар, който е треньор на вратари и прави тренировки с други вратари, които аз познавам, да вземем за пример от Уайткапс или такива, които учат в Щатите. Тренирахме хубаво дружно, с цел да съм във форма и да съм подготвен за идващия сезон.
- Изминалият сезон 2023 беше твоят първи като главен вратар на Пасифик. Как оценяваш твоето показване през сезона?
- Мисля, че беше добре. Имаше доста хубави моменти, имаше и доста моменти за учене. Установил съм, че не е елементарно с тези неща и опитът е доста огромен фактор при вратарите. Без него доста елементарно научаваш уроци във футбола.
- А като клуб удовлетворени ли сте от представянето си? Завършихте четвърти в постоянния сезон на лигата, играхте на полуфиналите. Стигнахте и полуфинал в канадския шампионат.
- Не сме доста щастливи от лигата. Повече от половината сезон бяхме преди всичко и с доста повече точки. След това към средата на лятото паднахме малко надолу и не свършихме доста хубаво сезона. В плейофите стигнахме до полуфинала, бихме два тима, играхме добър футбол. В последния мач имахме хубава игра, въпреки да загубихме с 1:2. Можеше да спечелим, не беше толкоз надалеч. В канадския шампионат стигнахме до четвъртфиналите, където играхме против Уайткапс. Те бяха по-добри и ние загубихме. Като цяло мисля, че сезонът беше прекрасен. Повече бяха хубавите неща по отношение на неприятните. Готови сме за идващия сезон да създадем повече.
- Искам да акцентира върху мача с Уайткапс. Мисля, че това е първи твой мач против тим от MLS. Върни се към спомените си преди и по време на мача, който сигурно е бил доста прочувствен както за теб като някогашен техен ученик, по този начин и за вашите почитатели, както и за клуба, несъмнено.
- Това беше доста огромен мач. Ние сме играли против Уайткапс преди две години още веднъж в канадския шампионат и сме спечелили с 4:3. Да играем още веднъж против тях на нашия стадион беше доста огромно нещо, както и това да опитаме да ги бием два пъти. MLS е огромна лига с огромни тимове и това да ги бием демонстрира какъв брой положителни можем да сме. Този мач усъвършенства върха за най-вече почитатели на нашия стадион – мисля, че беше към 5500-5600 души. Атмосферата беше доста хубава. Да, нашият стадион е дребен, само че тълпата е доста покрай игрището и по тази причина ти чувстваш и чуваш всичко. Феновете ни са доста положителни! Аз имам другари в Уайткапс, един от техните треньори беше и мой треньор, когато бях на 13-14. Познавам техния втори вратар, както и други хора. Искахме да покажем какво можем. Играта обаче не отиде в нашата посока – рано ни вкараха първия гол, малко по-късно и втори. В последните минути ни вкараха и трети. За мен беше доста огромен опит против тим като тях. Има причина за какво MLS е по-голяма лига, те играят по-бързо и по-точно. За мен беше просто огромен опит и съм доста благополучен, че играх против подобен тим.
- Този мач се оказа значим за теб през сезона и от друга позиция, защото след него ти остана запаса в прочут интервал от време – към два месеца, в случай че не се неистина. Как ти повлия това и с какво съгласно теб съумя да върнеш доверието на треньорите към себе си, тъй като ти се завърна през юли и игра до края на сезона.
- Както споделих, през сезона имаше някои сложни моменти. След този мач треньорът ми сподели, че не е изгубил доверие в мен, само че желае да ми даде малко отмора, тъй като мисли, че ще ми пристигна добре, както и да упражнявам повече върху някои неща. И аз виждах, че в моите мачове 99 % от времето върша всичко ужасно, само че има един миг, в който концентрацията ми изчезва или нещо друго се случва. Аз се ядосвах, тъй като не играех зле и всичко си е съвършено, само че един миг тук, един миг там… Като вратар нямаш време да правиш една неточност и да не си съсредоточен в една секунда. Не помня за какъв брой мача беше, само че бях на пейката, да. Работих по-здраво, в сравнение с преди. Треньорът постоянно знаеше какъв брой съм добър и какво мога. Затова, когато видя, че съм работил над каквото би трябвало и може да ме пусне отново, той го направи. Играх добре, пусна ме отново, играх добре. В тима бяха щастливи за мен и започнахме да играем добре и да печелим. Така беше и до края на сезона, бях си на вратата.
- Направи мощен завършек на сезона, записа две сухи мрежи в плейофите и получи доста похвали от публицистите в Канада. Съжаляваш ли, че най-хубавата ти форма пристигна точно в края на сезона?
- Не, не, аз съм благополучен, че беше в края на сезона, тъй като тогава е най-важният миг. Тогава са плейофите, тогава е финалът на лигата, там би трябвало да си най-хубав. Помня, че доста пъти татко ми ми споделя, че никой няма да запомни началото на сезона, само че всички ще запомнят края на сезона, по тази причина би трябвало да си добре най-после. Мисля, че доста хора видяха, че въпреки да имаше доста моменти за учене, научих уроците и станах по-добър и в края на сезона си открих формата. Показах по какъв начин мога да играя и в този момент всички, в това число аз, чакат идващия сезон и дали отново ще съм в тази форма. Дано отивам нагоре и да съм все по-добре. Знам, че мога и очаквам нетърпеливо за началото на идващия сезон.
- Не знам дали си спомняш, само че в предходното ни изявление аз те питах за твоите мощни и слаби страни. Тогава ти ми сподели, че твоите мощни страни са играта 1 на 1, което го видяхме и през сезона, както и че умееш да спасяваш дузпа, което също направи през сезона. Двете недостатъци, които загатна: едната бе неналичието на опит, за което говорихме доскоро, а другата е излизането на дълги топки. Успя ли да поработиш през сезона върху излизането?
- Мисля, че съм. Имам клипове от моя треньор на вратарите, който ги направи и ми сподели. Мисля, че това идва с опита да прецениш по кое време да излезеш и по какъв начин да излезеш. Моят тим обича да играе по-високо, надлежно и аз трябваше да играя по-високо. Мисля, че в края на сезона станах по-добър на тези дълги топки.
- Успя да работиш през сезона с двама разнообразни треньори на вратарите, които имат сериозен опит. Стартира с Даниел Ортис, който дълги години е бил треньор на вратарите в школата на Барселона, а в този момент е в Брентфорд. После стартира работа с Педро Герейро, който е бил треньор на вратарите в целия свят - в Китай, Саудитска Арабия, ОАЕ и така нататък Как ти оказа помощ работата с тях и в случай че можеш да кажеш поотделно за двамата?
- Не мога да желая по-добри треньори на вратарите. Миналата година имах треньор на вратарите, който отиде в тима на Ванкувър, с него бяхме близки. Аз си мислих за това кой ще пристигна, желаех някой добър, тъй като това е значимо за мен, а и треньорът ми го знае. Взехме Дани Ортис, който идва от Барселона, а това е огромен клуб и би трябвало да знае какво прави, въпреки и да е от школата. Той пристигна с доста опит и с друга позиция за играта, очевидно е, че в Барселона играят друго. При нас искаше доста да работим върху краката, тъй като знаем, че вратарите на Барселона би трябвало доста да играят с крайници. Наблягаше доста и на обстановките, които се случват в игра. Знам, че други тимове в света, например в Англия, вратарите натъртват доста на техниката, по какъв начин да хващаш топката, само че в Испания и в Барселона желаят от тях единствено да са подготвени за това, което може да стане в мача. Това беше множеството в нашите тренировки. През лятото той сподели, че отпътува в различен тим – Брентфорд, който е във Висшата лига на Англия, с цел да работи като треньор на вратарите в първия тим. Това е доста огромен нов стадий за него и съм доста благополучен за него. Отново бях обезпокоен за това кой ще пристигна, защото Дани беше доста готин. Идва Педро, а той е един от тези хора, които чувстваш, че познаваш най-малко от пет години. Още при първата ни среща той ме прегърна и сподели: „ Мой сине, по какъв начин си? “. На първата подготовка ми сподели: „ Ти си страховит вратар! Имаш дребни проблеми, само че не пердах се, ще работим и ще ги оправим. Ще си съвършен! “. Това и стана най-после. Да, той има опит по целия свят, с него бяхме доста близки на игрището и отвън него. Много съм благополучен, че работих с тях двамата.
- Много хора, които просто гледат футбол, не осъзнават какъв брой е значима за младите вратари, само че и за вратарите като цяло работата с треньора на вратарите, защото това е вашият треньор. Не е толкоз значим дори старши треньорът, колкото треньорът на вратарите.
- Ние сме единствената позиция в тима, която има личен треньор. Много пъти треньорът ми дава препоръки, само че след това ми споделя “: „ Добре, приказвах с треньора на вратарите. Взел съм го с причина и желая ти да приказваш с него. Каквото той ти каже, ще го правиш “. През сезона имахме трима вратари и Педро споделяше, че ние сме малко семейство в едно по-голямо такова. Мисля, че той е прав, по този начин се чувствахме.
- Сега пред теб следва дълга пауза в канадския футбол. Какво следва за теб? Обмислял ли си вид да дойдеш в Европа и просто да тренираш с някой тим?
- Да, почивката е дълга. Починах си през месец ноември, тъй като сезонът ни също бе дълъг и без почивки. Декември започнах да упражнявам отново със лични неща, които обичам – фитнес, техника, неща, които считам, че ми трябват. Говорим с сътрудника ми да отида някъде да упражнявам януари, това ми е желанието. Да упражнявам две-три седмици в прекрасен тим в Европа или където може и да си дойда назад за предсезонната подготовка тук и да съм подготвен, с цел да не ми трябват още тренировки. Нямам нищо уредено към този момент, само че ще забележим, желае ми се.
- Пожелавам ти го, тъй като футболната система в Канада е малко комплицирана от позиция на професионалните вратари. Имало ли е запитвания от други клубове към теб за трансфер по време на сезона или след края на сезона от други тимове?
- Не съм чул до момента. Мисля, че някои тимове са говорили с сътрудника ми просто по този начин, тъй като приключиха сезона хубаво. Сега повече очи ме гледат и то с повече интерес. Затова идващият сезон би трябвало да играя по този начин, както играх най-после, само че да е през целия сезон. Може би тогава ще има повече интерес да отида някъде. Засега съм благополучен да съм първи вратар на 20 години. Не доста тимове ще го създадат, давайки ми това. Аз съм благополучен, че играя тук. Близо съм до фамилията, което постоянно е хубаво, познавам всички и мисля, че е съвършено място за мен в този миг.
- За тимовете, които вероятно демонстрират интерес, да знаят – в случай че не се неистина, ти имаш контракт за още две години и ще би трябвало да заплащат, в случай че желаят да те вземат. За край на диалога ни: какво си пожелаваш през новата 2024 година?
- За себе си доста неща – да спечелим лигата, да печеля вратар на годината, както и състезател номер 1 под 21 години. Това са моите цели за този сезон. Искам просто да играя, да съм благополучен. Говорих си с треньора ми по какъв начин първоначално бях доста нервозен на мачовете и в случай че печелехме, аз желаех просто мачът да свърши по-бързо, да отида у дома и да бъде всичко добре. В края на сезона научих по какъв начин да съм благополучен и спокоен, да обичам да съм на игрището и да желая мачът да бъде по-дълъг и по-дълъг, да играя повече, а не да стопира. Това желая за идващия сезон, просто да съм благополучен във всеки мач и да имам хубава година.
- Емо, здравей, уповавам се всичко с теб да е наред. Мислех, че си в отмора сред сезоните, само че доколкото видях от обществените мрежи, тези дни си бил зает с камп за вратари. Нека за начало на нашия диалог ни споделиш малко повече за него?
- Три месеца е малко дълга отмора сред сезоните, по тази причина открих един другар, който е треньор на вратари и прави тренировки с други вратари, които аз познавам, да вземем за пример от Уайткапс или такива, които учат в Щатите. Тренирахме хубаво дружно, с цел да съм във форма и да съм подготвен за идващия сезон.
- Изминалият сезон 2023 беше твоят първи като главен вратар на Пасифик. Как оценяваш твоето показване през сезона?
- Мисля, че беше добре. Имаше доста хубави моменти, имаше и доста моменти за учене. Установил съм, че не е елементарно с тези неща и опитът е доста огромен фактор при вратарите. Без него доста елементарно научаваш уроци във футбола.
- А като клуб удовлетворени ли сте от представянето си? Завършихте четвърти в постоянния сезон на лигата, играхте на полуфиналите. Стигнахте и полуфинал в канадския шампионат.
- Не сме доста щастливи от лигата. Повече от половината сезон бяхме преди всичко и с доста повече точки. След това към средата на лятото паднахме малко надолу и не свършихме доста хубаво сезона. В плейофите стигнахме до полуфинала, бихме два тима, играхме добър футбол. В последния мач имахме хубава игра, въпреки да загубихме с 1:2. Можеше да спечелим, не беше толкоз надалеч. В канадския шампионат стигнахме до четвъртфиналите, където играхме против Уайткапс. Те бяха по-добри и ние загубихме. Като цяло мисля, че сезонът беше прекрасен. Повече бяха хубавите неща по отношение на неприятните. Готови сме за идващия сезон да създадем повече.
- Искам да акцентира върху мача с Уайткапс. Мисля, че това е първи твой мач против тим от MLS. Върни се към спомените си преди и по време на мача, който сигурно е бил доста прочувствен както за теб като някогашен техен ученик, по този начин и за вашите почитатели, както и за клуба, несъмнено.
- Това беше доста огромен мач. Ние сме играли против Уайткапс преди две години още веднъж в канадския шампионат и сме спечелили с 4:3. Да играем още веднъж против тях на нашия стадион беше доста огромно нещо, както и това да опитаме да ги бием два пъти. MLS е огромна лига с огромни тимове и това да ги бием демонстрира какъв брой положителни можем да сме. Този мач усъвършенства върха за най-вече почитатели на нашия стадион – мисля, че беше към 5500-5600 души. Атмосферата беше доста хубава. Да, нашият стадион е дребен, само че тълпата е доста покрай игрището и по тази причина ти чувстваш и чуваш всичко. Феновете ни са доста положителни! Аз имам другари в Уайткапс, един от техните треньори беше и мой треньор, когато бях на 13-14. Познавам техния втори вратар, както и други хора. Искахме да покажем какво можем. Играта обаче не отиде в нашата посока – рано ни вкараха първия гол, малко по-късно и втори. В последните минути ни вкараха и трети. За мен беше доста огромен опит против тим като тях. Има причина за какво MLS е по-голяма лига, те играят по-бързо и по-точно. За мен беше просто огромен опит и съм доста благополучен, че играх против подобен тим.
- Този мач се оказа значим за теб през сезона и от друга позиция, защото след него ти остана запаса в прочут интервал от време – към два месеца, в случай че не се неистина. Как ти повлия това и с какво съгласно теб съумя да върнеш доверието на треньорите към себе си, тъй като ти се завърна през юли и игра до края на сезона.
- Както споделих, през сезона имаше някои сложни моменти. След този мач треньорът ми сподели, че не е изгубил доверие в мен, само че желае да ми даде малко отмора, тъй като мисли, че ще ми пристигна добре, както и да упражнявам повече върху някои неща. И аз виждах, че в моите мачове 99 % от времето върша всичко ужасно, само че има един миг, в който концентрацията ми изчезва или нещо друго се случва. Аз се ядосвах, тъй като не играех зле и всичко си е съвършено, само че един миг тук, един миг там… Като вратар нямаш време да правиш една неточност и да не си съсредоточен в една секунда. Не помня за какъв брой мача беше, само че бях на пейката, да. Работих по-здраво, в сравнение с преди. Треньорът постоянно знаеше какъв брой съм добър и какво мога. Затова, когато видя, че съм работил над каквото би трябвало и може да ме пусне отново, той го направи. Играх добре, пусна ме отново, играх добре. В тима бяха щастливи за мен и започнахме да играем добре и да печелим. Така беше и до края на сезона, бях си на вратата.
- Направи мощен завършек на сезона, записа две сухи мрежи в плейофите и получи доста похвали от публицистите в Канада. Съжаляваш ли, че най-хубавата ти форма пристигна точно в края на сезона?
- Не, не, аз съм благополучен, че беше в края на сезона, тъй като тогава е най-важният миг. Тогава са плейофите, тогава е финалът на лигата, там би трябвало да си най-хубав. Помня, че доста пъти татко ми ми споделя, че никой няма да запомни началото на сезона, само че всички ще запомнят края на сезона, по тази причина би трябвало да си добре най-после. Мисля, че доста хора видяха, че въпреки да имаше доста моменти за учене, научих уроците и станах по-добър и в края на сезона си открих формата. Показах по какъв начин мога да играя и в този момент всички, в това число аз, чакат идващия сезон и дали отново ще съм в тази форма. Дано отивам нагоре и да съм все по-добре. Знам, че мога и очаквам нетърпеливо за началото на идващия сезон.
- Не знам дали си спомняш, само че в предходното ни изявление аз те питах за твоите мощни и слаби страни. Тогава ти ми сподели, че твоите мощни страни са играта 1 на 1, което го видяхме и през сезона, както и че умееш да спасяваш дузпа, което също направи през сезона. Двете недостатъци, които загатна: едната бе неналичието на опит, за което говорихме доскоро, а другата е излизането на дълги топки. Успя ли да поработиш през сезона върху излизането?
- Мисля, че съм. Имам клипове от моя треньор на вратарите, който ги направи и ми сподели. Мисля, че това идва с опита да прецениш по кое време да излезеш и по какъв начин да излезеш. Моят тим обича да играе по-високо, надлежно и аз трябваше да играя по-високо. Мисля, че в края на сезона станах по-добър на тези дълги топки.
- Успя да работиш през сезона с двама разнообразни треньори на вратарите, които имат сериозен опит. Стартира с Даниел Ортис, който дълги години е бил треньор на вратарите в школата на Барселона, а в този момент е в Брентфорд. После стартира работа с Педро Герейро, който е бил треньор на вратарите в целия свят - в Китай, Саудитска Арабия, ОАЕ и така нататък Как ти оказа помощ работата с тях и в случай че можеш да кажеш поотделно за двамата?
- Не мога да желая по-добри треньори на вратарите. Миналата година имах треньор на вратарите, който отиде в тима на Ванкувър, с него бяхме близки. Аз си мислих за това кой ще пристигна, желаех някой добър, тъй като това е значимо за мен, а и треньорът ми го знае. Взехме Дани Ортис, който идва от Барселона, а това е огромен клуб и би трябвало да знае какво прави, въпреки и да е от школата. Той пристигна с доста опит и с друга позиция за играта, очевидно е, че в Барселона играят друго. При нас искаше доста да работим върху краката, тъй като знаем, че вратарите на Барселона би трябвало доста да играят с крайници. Наблягаше доста и на обстановките, които се случват в игра. Знам, че други тимове в света, например в Англия, вратарите натъртват доста на техниката, по какъв начин да хващаш топката, само че в Испания и в Барселона желаят от тях единствено да са подготвени за това, което може да стане в мача. Това беше множеството в нашите тренировки. През лятото той сподели, че отпътува в различен тим – Брентфорд, който е във Висшата лига на Англия, с цел да работи като треньор на вратарите в първия тим. Това е доста огромен нов стадий за него и съм доста благополучен за него. Отново бях обезпокоен за това кой ще пристигна, защото Дани беше доста готин. Идва Педро, а той е един от тези хора, които чувстваш, че познаваш най-малко от пет години. Още при първата ни среща той ме прегърна и сподели: „ Мой сине, по какъв начин си? “. На първата подготовка ми сподели: „ Ти си страховит вратар! Имаш дребни проблеми, само че не пердах се, ще работим и ще ги оправим. Ще си съвършен! “. Това и стана най-после. Да, той има опит по целия свят, с него бяхме доста близки на игрището и отвън него. Много съм благополучен, че работих с тях двамата.
- Много хора, които просто гледат футбол, не осъзнават какъв брой е значима за младите вратари, само че и за вратарите като цяло работата с треньора на вратарите, защото това е вашият треньор. Не е толкоз значим дори старши треньорът, колкото треньорът на вратарите.
- Ние сме единствената позиция в тима, която има личен треньор. Много пъти треньорът ми дава препоръки, само че след това ми споделя “: „ Добре, приказвах с треньора на вратарите. Взел съм го с причина и желая ти да приказваш с него. Каквото той ти каже, ще го правиш “. През сезона имахме трима вратари и Педро споделяше, че ние сме малко семейство в едно по-голямо такова. Мисля, че той е прав, по този начин се чувствахме.
- Сега пред теб следва дълга пауза в канадския футбол. Какво следва за теб? Обмислял ли си вид да дойдеш в Европа и просто да тренираш с някой тим?
- Да, почивката е дълга. Починах си през месец ноември, тъй като сезонът ни също бе дълъг и без почивки. Декември започнах да упражнявам отново със лични неща, които обичам – фитнес, техника, неща, които считам, че ми трябват. Говорим с сътрудника ми да отида някъде да упражнявам януари, това ми е желанието. Да упражнявам две-три седмици в прекрасен тим в Европа или където може и да си дойда назад за предсезонната подготовка тук и да съм подготвен, с цел да не ми трябват още тренировки. Нямам нищо уредено към този момент, само че ще забележим, желае ми се.
- Пожелавам ти го, тъй като футболната система в Канада е малко комплицирана от позиция на професионалните вратари. Имало ли е запитвания от други клубове към теб за трансфер по време на сезона или след края на сезона от други тимове?
- Не съм чул до момента. Мисля, че някои тимове са говорили с сътрудника ми просто по този начин, тъй като приключиха сезона хубаво. Сега повече очи ме гледат и то с повече интерес. Затова идващият сезон би трябвало да играя по този начин, както играх най-после, само че да е през целия сезон. Може би тогава ще има повече интерес да отида някъде. Засега съм благополучен да съм първи вратар на 20 години. Не доста тимове ще го създадат, давайки ми това. Аз съм благополучен, че играя тук. Близо съм до фамилията, което постоянно е хубаво, познавам всички и мисля, че е съвършено място за мен в този миг.
- За тимовете, които вероятно демонстрират интерес, да знаят – в случай че не се неистина, ти имаш контракт за още две години и ще би трябвало да заплащат, в случай че желаят да те вземат. За край на диалога ни: какво си пожелаваш през новата 2024 година?
- За себе си доста неща – да спечелим лигата, да печеля вратар на годината, както и състезател номер 1 под 21 години. Това са моите цели за този сезон. Искам просто да играя, да съм благополучен. Говорих си с треньора ми по какъв начин първоначално бях доста нервозен на мачовете и в случай че печелехме, аз желаех просто мачът да свърши по-бързо, да отида у дома и да бъде всичко добре. В края на сезона научих по какъв начин да съм благополучен и спокоен, да обичам да съм на игрището и да желая мачът да бъде по-дълъг и по-дълъг, да играя повече, а не да стопира. Това желая за идващия сезон, просто да съм благополучен във всеки мач и да имам хубава година.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ