Емил Газдов е роден на 11 септември 2003 г. в

Емил Газдов е роден на 11 септември 2003 година в град Северен Ванкувър, намиращ се в най-западната провинция на Канада - Британска Колумбия. И двамата му родители са българи, потърсили опция по-добър живот оттатък Океана по сходство на доста наши сънародници. Макар футболът занапред да отстъпва по известност на спортове като хокей и баскетбол, Емил като дребен се привързва към футболната топка и взема решение да преследва фантазията си да стане експерт. Преминава през мощната академия на Ванкувър Уайткапс, чиято най-голяма горделивост е Алфонсо Дейвис, а по-късно заиграва за различен мощен отбор от района – Пасифик. Впоследствие Газдов получава добра опция да натрупа опит и познания в Германия и бива пратен чартърен в отбора до 19 год. на Нюрнберг за интервал от две години. След завръщането си от Европа получава увещание от клуба си, че ще разчитат дълготрайно на него и през новия сезон той ще бъде титуляр в Премиер лигата. Макар да е считан от експерти за един от най-хубавите канадски вратари за своята възраст, Газдов показа в особено изявление за Gong.bg , че би предпочел да играе за България.

-Емиле, поздрав и поздрави от София! Как си? Знам, че сега не сте в състезание и най-вероятно си почиваш.

-Привет от Канада и от Ванкувър! Да, аз си почивам. Още месец и половина някъде няма да имаме мачове. Много е дълга почивката в Канада. Хем имаш време да си със фамилията и с другари, хем идва малко допълнително. Малко ми е скучно без футбол и по тази причина нямам самообладание да стартира сезонът.

-Кога в действителност ще започнете да упражнявате? Видях, че шампионатът стартира някъде към месец април.

-Да, стартира някъде към 10-ти април. Започваме публично да упражняваме на 15-ти февруари и подготовката ще е дълга.

-Това, че сте толкоз на север, пречи ли да се играе футбол сега и по това време на годината?

-Ние не сме проблематични, при другите това е проблем – в Торонто не може да се играе, в Албърта също, в Отава може би. Но при нас може, другите места са проблематични. В предходните сезони имахме случаи, когато при нас в Британска Колумбия идват тимове от други градове да играят контроли. Тук има дъжд, само че той не пречи на играта толкоз. Много тимове отиват нанякъде в подготовката, само че ние си стоим тук, тъй като можем да упражняваме на открито, да играем, няма проблеми тук с времето.

-Нека разкажем малко повече за теб. Започвам с въпроса, за който ти споделям почтено, че мен персонално доста ме вълнува – по какъв начин се възпламени по футбола в случай, че Канада е страна, която никога не може да бъде асоциирана с този спорт? Всички знаем или най-малко по този начин си мислим, ще кажеш дали е по този начин, че в Канада най-популярният спорт е хокеят дружно с всевъзможни други спортове, които са известни и в Щатите.

-Бях късметлия (усмихва се). Когато бях дребен, може би към 5- или 6-годишен, майка ми стартира да ме записва на всевъзможни спортове. Най-нормално е тук да има хокей и баскетбол, те са най-популярни. Аз играх тези спортове известно време, бях вратар и в хокея, само че явно нищо не стана (смее се). Занимавах се и с волейбол, плуване, гимнастика - всичко, за което можеш да се сетиш, само че най-сетне стигнах и до футбола. Тук футболът не е доста известен, само че аз пребивавам на към 10 минути от един локален клуб – Северен Ванкувър ФК. Просто отидох там и първият ми сезон бе, когато бях на към 7-8 години, би трябвало да запитвам майка ми на какъв брой тъкмо бях в действителност. Не започнах като вратар, а бях нападател, както са множеството вратари. Никой от нас не стартира като вратар (смее се). Когато си дребен, искаш да тичаш, да играеш, да вкараш гол и несъмнено не искаш самичък на вратата. Може би към година-две играх там и го съвместявах с другите спортове, само че когато ставаш на по-голяма възраст, към този момент нямаш толкоз доста време. Родителите ми споделиха тогава, че няма да харчат пари, щом не обичам другите спортове и че в случай че обичам футбола, дано играя единствено футбол. „ Това ми е обичаният спорт, това желая да играя “, им споделих тогава.

-Тогава явно си решил да ставаш и вратар. Като дребен имаше ли съответни вратари, които ти харесваха и си споделяше „ аз желая да бъда като тях “, като това ти е повлияло по някакъв метод на решението да се преориентираш към вратарския пост?

-Да, имах обичани вратари. Иначе решението беше малко смешно. Аз играх на най-ниското локално равнище на 10 години, където безусловно всички могат да се запишат за първи път. Аз бях нападател и обичах да въвеждам голове. Бях малко по-голям от другите като физика, както съм и в този момент де (смее се), можех и да блъскам топката по-здраво. Само че аз въвеждам гол и след това отбраната ни незабавно позволява гол. „ Не може по този начин “, споделих си. Тогава си помислих за това къде на игрището мога най-вече да въздействам на играта и да направя най-вече неща. Мислех си, че в случай че не разреша на другите да вкарват, то най-малко няма да загубим. Може би няма да спечелим, само че няма и да загубим. Затова и започнах лека-полека да играя като вратар. Не се преориентирах изцяло, само че в множеството мачове пазих. Колкото повече играех, толкоз повече ми харесваше. Аз съм по-голям и нямам проблем с тичането, само че не ми е доста прелестно да търча толкоз (смее се). Добре съм си на вратата, какво ще търча в този момент, това ми е прелестно. Иначе първият ми обичан вратар беше Икер Касияс от Реал Мадрид, доста обичах да го виждам. След това започнах да одобрявам Нойер. Отидох на един футболен камп и треньорът ме пита кой ми е обичаният вратар. Аз му споделям, че е Касияс, а той вика: „ Защо Касияс? Той е мъничък, а ти си огромен. Трябва да си като Нойер! “. Аз тогава не знаех кой е Нойер, потърсих в Гугъл и си споделих: „ О, този е готин, доста е добър “. Мисля си, че е по-добър от Касияс, само че и двамата са митове. От този миг Нойер ми стана обичаният вратар, който да виждам по какъв начин играе.

-Малко ще изпреваря тематиката за Нюрнберг и твоя престой там, за който ще разкажеш на нашите читатели. Нюрнберг, в случай че не се неистина, не е ли в Бавария, където в действителност е и Мюнхен? Имаше ли опцията да гледаш Нойер онлайн?

-(Въздъхва) Не, това ми беше най-голямата фантазия, когато отидох там – да виждам Нойер онлайн. Когато разбрах, че отивам в Германия, споделих на татко ми, че не ми пука по какъв начин или за какво, само че ще стигна до Мюнхен. Видях, че е час и половина или два с трен, не е и толкоз скъпо. Само че тогава имаше ковид и нямаше почитатели по трибуните, комплицирано беше и с пътуването. Нямах и шанс тогава, тъй като някъде към месец и половина преди да дойде в Нюрнберг клубът е играл другарски мач с Байерн, т.е. Нойер е играл на стадиона в Нюрнберг... Ако бях отишъл месец и половина по-рано, имаше късмет, ама… Аз си приказвах с моите другари, които са били там и са гледали мача. Те потвърдиха, че Нойер правилно е нещо друго онлайн и аз бях още по-разочарован, че съм бил ей толкоз близо да го виждам.

-Лошото в тази ситуация с Нойер е, че около неговата тежка травма като нищо ще спре и с футбола, тъй че може би си изпуснал последния си късмет да го гледаш онлайн. Иначе има ли някой със спортно минало или спортни ползи в твоето семейство, даже някогашен състезател?

-Да, има. Моят татко е бил в националния тим на България по гребане, когато е бил на моята възраст. Бил е надарен състезател, когато е бил към момента в София и преди да отиде в казармата. След това е спрял със спорта, защото не му е било толкоз прелестно, колкото преди този момент. Той доста ми оказа помощ със спорта като цяло, тъй като той знае всичко. Моят спорт има разлика с гребането, несъмнено, там има доста мускули и си по-тежък. Той обаче ме накара да отида на фитнес, когато бях дребен, с цел да стартира да упражнявам. Майка ми не е толкоз запалена по спорт, само че ме записваше да упражнявам всички тези спортове, тъй като знаеше, че като малко дете аз би трябвало да съм на открито и да играя, а не да седнал съм у дома и да не върша нищо. Баща ми като състезателен човек се съгласи и сподели: „ Пусни го да играе, да забележим какво може “. Той не беше почитател на футбола и ми споделяше, когато бях мъничък: „ Ако ти харесват гребане, волейбол или тенис… “. Той не обича отборните спортове, а избира тези, в които си самичък. Когато играеш самичък, единствено ти печелиш и единствено ти губиш, това е обичаният му аспект на спорта. Той се чудеше за какво играя футбол и ми споделяше, че това е най-трудният спорт, а на всичкото от горната страна желая и да съм вратар. Аз не знаех какво да му кажа, само че се оправдах, че футболът е избрал мен, не аз него. Той веднъж ми сподели: „ Знаеш ли кой е Пеле? “. Аз отговорих: „ Да, всички знаят кой е Пеле “. „ А кой беше вратарят на Пеле? “, ме попита. Аз не знаех и тогава той ми сподели: „ Ето! “. Аз му отговорих, че желая да съм вратар и че не ми пука какъв брой са известни.

-Разкажи ни малко повече за твоя футболен път преди Пасифик. Откъде стартира всичко?

-Всичко по-сериозно стартира, когато бях на 13 години, шести клас, в локалния ни клуб Северен Ванкувър, където играех на най-ниското равнище и където се записваше всеки, който изиска. И до през днешния ден си припомням, бях в стаята ми, и беше първият мач за сезона. Аз си купих ръкавици и споделих, че съм вратар. Аз не знаех какъв ще ми е тимът и се молих доста да няма различен вратар, тъй като аз желаех да вардя. Разбрах, че няма и споделих на треньора, че аз съм вратар. Бях доста благополучен и това ми беше първият сезон като вратар, ставах все по-добър. Тук няма треньори на вратарите на по-ниските равнища и възрасти, а има кампове с един треньор на вратарите, за които можеш да се запишеш. Баща ми видя, че съм сериозен и ме записа за такива кампове. Отивах, упражнявах и във втората ми година аз се реалокирах във втора дивизия, което отново не е доста високо, само че това е равнището за тези, които са малко по-сериозни. Там треньорите виждат, че даваш повече и че се опитваш. Там също играх един сезон и в края му бях поканен да упражнявам с един клуб – Маунтийн Юнайтед. Това е клуб от Премиер лигата на Британска Колумбия за юноши от 13- до 18-годишна възраст. Това на локално равнище е второто най-хубаво място за развиване след академията на Ванкувър Уайткапс. Аз бях поканен да упражнявам там с още двама вратари и след три седмици те ми споделиха, че желаят мен. Аз бях малко изумен, тъй като в никакъв случай преди мен не е имало случай, в който състезател от второто най-ниско равнище отива във второто най-високо. Знаех, че ще има доста огромна разлика. Там са събрани играчи, които имат за цел да отидат в академията на Уайткапс или в положителни учебни заведения за футбол със стипендия. Това беше доста огромно нещо за мен и бях доста благополучен. Там имахме треньор на вратарите и си припомням, че той не ме обичаше доста, тъй като нямах доста добра техника, защото не бях работил преди този момент с подобен вид треньор. Той питаше основния треньор за какво ме е взел, а той му отговаряше: „ Защото се пробва всеки ден да се усъвършенства “. Когато бях поканен да упражнявам с тях, имаше още двама вратари и те бяха по-добри от мен. Само че веднъж идваха, след това не идваха различен път, а аз всеки ден бях там и се пробвах. Треньорът ми сподели, че от мен ще стане нещо, тъй като се пробвам. Една година играх там и бях първи вратар, въпреки да няма огромна разлика дали си първи или втори, тъй като в тази възраст всички играят на половина. Бях поканен да играя в тима на Британска Колумбия, където се събираха най-хубавите играчи от лигата, с цел да играят другарски мачове против Уайткапс или против академиите на Торонто и Монреал. Играх две игри, едната бе против Торонто, а другата не помня против кого беше, да съм почтен, може би отново против Торонто. След тези мачове бях поканен на проби в академията на Уайткапс. Това беше нещо доста огромно за мен, тъй като аз помня по какъв начин като дете вървях да виждам по какъв начин Уайткапс играе на стадиона им, който е доста прекрасен. Отидох там, упражнявах и те ми споделиха, че ме желаят за идващия сезон. Аз не можех да допускам! Те бяха изпратили мейл до татко ми и си припомням по какъв начин той идва при мен един ден. Казва ми: „ Емо, идната година няма да си в Маунтийн! “. Аз се чудих какво е станало и дали не са ме изхвърлили, бях доста покрай това да се разплача. Тогава той ми сподели: „ Защото ще си в Уайткапс! “. Аз не можех да допускам и бях доста сюрпризиран, доста впечатлен. Отидох в Уайткапс и там видях какво е професионален клуб. Да, бях в академия, само че на професионален клуб. Там играхме в американската лига за юноши и ходихме до Сиатъл, Портланд, Калифорния, Лос Анджелис, на всички места играхме.

-Вие сте обиколили безусловно щатите в Съединени американски щати?

-Да, да, всичките щати съм ги обиколил. Баща ми се чудеше по какъв начин съм съумял да отида на всички тези места, които той за 40 години не е съумял да посети и че не било почтено (смее се). Но това е футболът, пътуваш и играеш. Играх там една година и отидохме на един шампионат в Европа, бяхме в Нидерландия. Там играхме против Бешикташ, Нордселанд, Спарта (Ротердам), като аз играх в мачовете против последните два клуба. След едната от срещите един футболен сътрудник се срещна с мен и ми сподели, че съм доста добър и че имат интерес към мен. Тогава си помислих, че може да стане нещо в Европа, за какво не. Оттогава започнах да желая повече да играя в Европа, тъй като на всички им е фантазия да играят там – в България, в Канада, на всички места. Там е върхът на футбола! Аз бях още една година в Уайткапс, бях на 15 години и играх в отбора до 17 год., който е микс на 15- и 16-годишните. Там не играх толкоз, колкото преди, а и не обичах доста стила на работа на треньора на вратарите. Знаех, че на мен ми би трябвало някой различен. Случи се по този начин, че треньорът ми при 15-годишните в Уайткапс напусна клуба и отиде в Пасифик, а когато и аз напуснах, той ми се обади и ме предложения там. Искаше да видят в какво положение съм и да ме тестват. Тренирах с тях две седмици, само че по-късно обаче се появи коронавирусът. Аз останах там, тъй като те ми споделиха да не се прибирам до Ванкувър. Не тренирахме два месеца, само че след това започнахме още веднъж и те ми предложиха контракт за три години. Аз бях на 16, професионален клуб ме желае – по какъв начин да кажа „ не “? След това сътрудникът ми сподели, че има връзки в Нюрнберг и че те се интересуваха от мен. Отидох там и двата клуба се съгласиха да създадем договорка чартърен за два сезона, тъй като там щеше да е по-добре за мен, като играя и упражнявам повече, освен това в Германия. Аз тогава знаех, че от Германия са най-хубавите вратари в света и че това е най-хубавото място, където да тренираш. Отидох там и упражнявах доста крепко, хем коронавирусът още го имаше. През първия сезон пази друго момче, аз не играех. След това стопираха шампионата поради ковид, нямаше тренировки и мачове. Предложиха ми да се прибера, тъй като там не се получаваха нещата.

-Много ли беше огромна разликата за теб в Германия във футболно отношение – тренировки, условия?

-Да, доста огромна беше разликата. Там методите са доста разнообразни. Първо, че всичко е на трева, а тук в Канада е на неестествен терен. Там всичко е на тревни стадиони! В Германия учат и вратарите друго. В Канада взимат доста хрумвания от Англия за това по какъв начин да си вратар, значими са техниката, хващането. В Германия пък е основано на това по какъв начин да спасиш топката, по какъв начин да се позиционираш и по какъв начин можеш да си физически най-бърз и най-здрав, с цел да можеш да си покриваш всички ъгли. Ще ти дам образец – тук ти споделят: „ Хващай топката пет пъти, отивай там, отивай там “. В Германия пък: „ Седиш тук и скачаш след това в горния ъгъл, връщаш се назад, скачаш в другия ъгъл “. Това 20, 30, 40 пъти. Тренирахме в Германия заран и вечер, като аз упражнявах с тима до 19 год. и този до 21 год., от време на време и с запасите на първия тим.

-Според теб какво усъвършенства най-вече в играта си като вратар след тренировките в Нюрнберг?

-Там се научих най-вече за това по какъв начин да чета играта. Там във всяка подготовка се онагледява какво може да стане в един мач. Реагирахме на разнообразни обстановки – високи топки, ниски топки, разнообразни ъгли. Учиха ни по какъв начин да се позиционираш и хем да си уравновесен, хем да си подготвен и да си обратно или напред, когато е нужно. Всички приказват за тези нападателни вратари вид “sweeper keeper ” като Нойер и си мислят, както си и мислех аз преди, че това значи да вземеш топката в средата на твоята половина и да я разиграваш. То е по този начин, само че има и други способи – да вземем за пример по какъв начин да си по-агресивен в твоето наказателно поле, по какъв начин да четеш играта и да си две крачки по-напред. Това са тези мънички елементи, които дават по-голяма разлика в края.

-Така след твоя престой в Нюрнберг ти се завръщаш в Пасифик. Какво се промени за теб там?

-Не се промени доста. Започнах сезона като втори вратар, като те ми го споделиха първоначално още и аз го знаех. Другият вратар е на 29 год. и има опит като експерт в Канада. Той е добър вратар и те ми споделиха, че ще съм номер 2, само че че желаят да съм там и че ще ми дават шансове да играя. Аз се съгласих, тъй като това за мен е добър късмет да покажа какво мога и че ще стане нещо от това. Играх в два мача, само че в случай че би трябвало да съм почтен, желая повече. Всички желаят повече, в случай че зависеше от мен, щях в 100 % от мачовете да играя, само че това е животът, изключително във футбола. Гледах най-вече по какъв начин играе първият вратар, учих се от него и гледах да съм толерантен.

-Спомена за двата си мача от предходната година. Иска ми се да се върнеш към дебюта ти като експерт на вратата на Пасифик против отбора на Валур. Печелите с 2:1 тогава и по това, което гледах като видео от твоето показване, ти си направил в действителност страховит мач. Какво беше настроението преди мача, притесняваше ли се или по-скоро беше въодушевен? Как се усещаше и по време на самия мач?

-Ако би трябвало да съм почтен, не спах доста преди мача. Беше ми мъчно повече не тъй като е мач и бях нервозен, а повече за това, че всички чакат нещо огромно от мен. На 16 отидох в Германия, само че пък нямах доста късмет да играя. Много се говореше за мен, само че пък никой не е видял нищо. Не може в първия ми мач всички да ме гледат и да кажат, че съм неприятен. Това беше повода за нервите. Гостувахме на Валур в Уинипег, само че седмицата преди този момент бяхме в Ямайка за интернационално съревнование (б.а. посещение на Уотърхаус в предварителния кръг на към този момент несъществуващата КОНКАКАФ Лига). Той ми сподели още преди Ямайка, че по-късно аз ще вардя против Валур. За самия мач – има аудитория, има камери, само че, почтено казано, когато стартира мачът, спираш да мислиш за всичко останало и не го виждаш. Пред теб са единствено топката и играта. Първите ми пасове бяха малко по-предпазливи, с цел да не върша нещо доста рисковано. След това с всяко пипане на топката усещах, че всичко ми върви и имах повече убеденост във всичко. Противникът имаше доста шансове, тъй като нашият тим беше изтощен от пътуването. Валур бяха положителни, а и знаеха, че това е първият ми мач, по тази причина стреляха отвред. Пробваха ме от 30 или 40 метра. Техният треньор обезпечено им е споделил: „ Ето, той е нервозен, на 18 е, стреляй и ще стане “. Аз направих няколко спасявания, само че те вкараха първи гол. Наш бранител загуби топката, те удрят, аз спасих първия удар, само че добавката беше вътре. Аз си мислех, че ще е дълъг ден, тъй като се случи още в 23-ата минута. Те продължаваха да стрелят и на полувремето си крещя, че всичко е добре, губихме единствено с 1 гол. През втората част ние вкарахме гол, аз се зарадвах и си споделих, че ще стане нещо. Те стреляха още, само че се оправих добре с всичко. След това отново вкарахме гол и си споделих, че в този момент наложително би трябвало да спечелим, не можем да изпуснем този късмет. Накрая на мача имаше малко нерви, тъй като при един гол разлика не можеш да направиш неточност. Успяхме в последна сметка да спечелим и това беше доста прекрасен миг за мен. След мача можеш да видиш на камерите, че всички мои другари бяха при мен и ме прегръщаха. Имах доста поздравления за успеха при дебюта ми. Това беше съвършеният ден за мен! В самолета на прибиране от мача аз през целия път не можех да спра да мисля за това, тъй като беше всичко, което можех да желая. Беше фантазия и стана!

-Това сигурно е миг, който в никакъв случай няма да забравиш, само че дано погледнем и в вероятност. Това, което видях в канадската преса, е, че досегашният титуляр Калъм Ървин към този момент не е част от клуба. Колегите публицисти пишат, че треньорът ще разчита на теб като номер 1 през новия сезон. Ти чувстваш ли се подготвен за това?

-На 100 %! Аз и през предишния сезон бях подготвен, постоянно съм подготвен за игра. Сега имам усещания от лигата, въпреки и от малко мачове, само че виждам доста и изучавам доста по какъв начин играят тимовете, кои са положителните играчи, какви са стиловете. Аз по тази причина работя всеки ден – да мога да играя. Казах на треньора, че когато пристигна сезонът, аз имам подготвеност да се съпернича с който и да е различен вратар и да играя във всички мачове. Това ми е задачата – да играя колкото може повече мачове. Ако това са 100 % от тях, още по-добре.

-Твои ръководители в Пасифик са имена, които имат сериозен опит в Европа като Роб Френд и Джош Симпсън, те са и някогашни канадски национали. Дават ли препоръки на по-младите футболисти в клуба като теб?

-Да, дават препоръки. Те и двамата са имали доста хубави кариери в Европа. Роб е бил в Германия за доста дълго време – 7 години (б.а. състезавал се е за клубове като Борусия Мьонхенгладбах, Херта, Айнтрахт Франкфурт и Мюнхен 1860). Когато отидох там, той ми описа по какъв начин стоят нещата, какво ще видя и какъв би трябвало да ми е манталитетът. Той ми оказа помощ доста с това. Иначе дават помощ и на другите играчи. Пасифик е от клубовете, които обича да взима по-млади играчи и да им дава късмет да се развиват, да играят и да покажат какво могат. Затова мисля, че това е едно положително място за мен, с цел да играя и да се развъртвам колкото се може по-бързо. Има някои други играчи, с които съм играл там в първата ми година, само че не играят към този момент там като Марсел де Йонг. Той е играл в Уайткапс, в Бундеслигата и в Нидерландия, беше огромен състезател. Спомням си, когато бях дребен и почитател на Уайткапс, че вървях да го виждам на стадиона, а в този момент, години по-късно, имах опция да упражнявам и играя с него. Това беше доста огромно нещо за мен.

-А какви са задачите, които са ви сложени за идния сезон? Мисля, че е добър миг и да разкажеш на читателите за структурата на футбола в Канада, която е малко комплицирана. Вие играете в Премиер лига, в която имате постоянен сезон и плейофи. Имате и канадски шампионат, където можете да играете против тимовете от МЛС като Уайткапс.

-Да, малко е друго, не е като в Европа. Имаме естествен сезон с 8 тима, играят се 28 кръга. Който е първи в края му, е победител в постоянния сезон. Първите 4 клуба се класират за плейофите, където първият играе против четвъртия, а вторият против третия. Там се играе на разменено посещение, като спечелилите играят край на терена на по-горно класиралия се отбор през постоянния сезон. Който завоюва финала, е първенец на канадската Премиер лига. Имаш мотивация да спечелиш лигата, тъй като в случай че я спечелиш и си първи, е доста по-лесно да спечелиш купата. Играеш у дома, противник ти е четвъртият в класирането, който е по-слаб. Да, имаме и канадски шампионат, който е сходен на купите в Европа. Този сезон ще имаме може би към 15-16 тима. 3 от отборите са от МЛС, 8 от Премиер лига, 2-3 от Лига 1 на Британска Колумбия и 2 от Лига 1 Онтарио. Тези последните са полупрофесионални тимове, които са спечелили техните лиги и се класират за канадския шампионат. Мисля, че на 30 януари ще кажат кой против кого ще играе в първия кръг. Докато бях в Германия, през 2021 година Пасифик игра против Уайткапс във Виктория и това е бил мачът с най-вече почитатели в историята на клуба на личния стадион. Моят клуб победи с 4:3 и това беше огромна победа, тъй като единствено един от играчите на Уайткапс беше на заплата от 3 милиона $ на година. Не единствено, че нямаме нито един състезател на такава заплата, ами и целият ни тим общо не взима толкоз. Тогава се обърна повече внимание на клуба и на младите играчи. Така дадохме доста добър образец, че въпреки и да сме от нова лига (б.а. Премиер лигата на Канада е основана през 2019 г.), ние сме положителни, щом печелим против Уайткапс, който има огромен бюджет и е клуб, играещ в МЛС. Има и други образци като Фордж, тим от Хамилтън. Те играха против Торонто и изгубиха след дузпи. Там е 50 на 50 кой ще завоюва, там зависи кой има по-добри нерви. Да, изгубиха след дузпи, само че самият факт, че са стигнали до осъществяването им, демонстрира какъв брой са съществени и какъв брой добър капацитет имат. Затова е добре да има купа, с цел да се дава късмет на всички да покажат какво могат против по-добри тимове.

-В Торонто, като се върна обратно във времето, имаше футболисти като Джовинко, който бе на международно равнище. Ти в действителност на кой тим симпатизираш в Канада или Щатите и има ли и подобен в Европа?

-Ще съм почтен, въпреки да не звучи добре, само че няма клуб, на който да съм почитател. Има клубове, които обичам повече от други. Най-любим може би е Реал Мадрид, тъй като обичам по какъв начин играят, както и играчите, които са били там, вратарите им също. Иначе тук не съм почитател на никой. Когато бях дребен, Уайткапс беше единственият клуб и там започнах да виждам футбол, само че не мога да кажа в този момент, че съм им почитател. А и ще играем против тях един ден пак…

-Ако би трябвало да бъдеш изцяло прям от позиция на вратарската позиция – коя съгласно теб ти е най-силната страна и коя ти е най-слабата?

-Бих споделил, че съм най-хубав едно на едно с нападател. По принцип нападателят има преимущество, само че аз съм убеден, че то е при мен, тъй като съм огромен на размери човек и знам по какъв начин да стана още по-голям с шпагат или избавяне. Знам, че би трябвало да съм толерантен и да очаквам какво ще направи, това са ми обичаните обстановки. Обичам и дузпите, само че всеки вратар ще каже дузпи, тъй като няма какво да загубиш при тях. Ако вкарат гол, са вкарали, само че в случай че не вкарат, ти си воин. Имам си чувство при дузпите. Когато бяхме на оня шампионат в Европа и играхме против Бешикташ, аз бях на пейката, единствено че стигнахме до дузпи и треньорът ме постави аз да вардя, тъй като знаеше, че съм по-добър на дузпи. Това са ми двете най-силни страни, а по отношение на слабите – нуждая се от опит, както и при дългите топки да се науча тъкмо какъв брой да излизам. Не че ме е боязън да излизам, само че има моменти, в които би трябвало и има такива, в които не би трябвало да го правиш. Това е сложното – да научиш по кое време би трябвало и не би трябвало да излизаш, какъв брой тъкмо да излезеш или какъв брой да отстъпиш обратно. Това се научава с учене, с опит и с неточности. Трябва да правиш неточности, с цел да се научиш.

-Когато хората в Канада чуят за България, за кого се сещат като най-популярно име?

-Сещат се най-вече за Бербатов. Аз подсещам на всички, че имаме и футболист, който е спечелил Златната топка – Стоичков. Не доста хора там го знаят това, само че аз им подсещам. Всички знаят Бербатов, тъй като може би е по-млад, играл е с Роналдо в Манчестър Юнайтед и е доста известен със своите „ скилове “ в YouTube, той имаше доста положително първо допиране.

-Твоят началник Роб Френд загатва в едно изявление, че ти си един от най-хубавите вратари в Канада на твоята възраст. Предполагам, че в случай че всичко е наред и успееш да се представиш добре на вратата на Пасифик през този сезон, най-вероятно ще пристигна интерес и повиквателна от канадския народен тим. Бил ли си издирван в миналото от България с покана да играеш за някой от юношеските национални тимове? Ако пристигна такава, дали би я приел?

-Засега не е имало интерес към мен от националния тим на България, само че в случай че се появи, да, аз бих се съгласил. Първо, тъй като България има история с мачове на Световното, побеждавала е Германия и други мощни тимове. Второ, тъй като моите родители са оттова. Аз доста обичам да запитвам за българските обичаи. Бил съм в България доста пъти в живота ми и на всяка година-две отивам през лятото, към момента имам семейство там. За мен ще е доста прелестно да играя за България!

-Всъщност твоите родители от кое място са родом в България и когато дойдете тук, къде ходите?

-Баща ми е от София, майка ми е от Бургас. Домът на майка ми там е на една минута от Черно море. Винаги отивахме и на двете места за общо две седмици – една седмица в София, една в Бургас. Те са разнообразни, знаеш. В Бургас като дребен може би ми беше по-добре, тъй като има плаж, сладолед… А ние бяхме през целия ден на плажа. София е повече като град, по-голяма е. Един път отидохме във Варна да забележим другари на татко ми. Там е готино, това е доста остарял град и има доста неща там, които са забавни за гледане и би трябвало да видиш.

-Благодаря ти за хубавите думи за Варна, тъй като аз съм родом оттова, въпреки ти да не го знаеше.

-Ааааа, добре, добре (смее се).