Успехът на Русия накара африканците да издигнат ултиматум на Франция
Еманюел Макрон отхвърля да повярва, че една от някогашните френски колонии в Африка - Буркина Фасо - упорства за изтеглянето на френските войски от страната. „ Очакваме уточнения “, споделя Макрон и това най-вероятно е просто преиначаване. Всъщност президентът на Франция прелестно схваща какво е предизвикало поставения му ултиматум - и най-важното какво общо има Русия с него.
Френският президент Еманюел Макрон изиска пояснение от западноафриканската страна Буркина Фасо по отношение на вероятно искане за евакуиране на френския боен контингент от територията на Буркина Фасо в границите на идващия месец.
„ Очаквам президентът на преходното държавно управление Ибрахим Траоре да се изкаже. Мисля, че тези известия са резултат от огромно комплициране в популяризираната информация. Очакваме уточнения от господин Траоре “, сподели Макрон, разяснявайки известия в медиите на взаимна конференция с немския канцлер Олаф Шолц в Париж.
Тоест Макрон не повярва на ушите си, както и на тези френски източници на информация в столицата на Буркина Фасо Уагадугу, които просто са гледали телевизия. Държавната телевизия на Буркина Фасо РТВ популяризира информацията, че преходното държавно управление на капитан Ибрахим Траоре е показало ултиматум на Франция на 17 януари тази година: в границите на месец територията на Буркина Фасо би трябвало да се напусне от последните 400 френски бойци от контингента, взел участие преди този момент в няколко несполучливи интервенции в Западна Африка против джихадисти.
Правното съображение за това беше денонсирането на контракта от 2018 година сред Франция и Буркина Фасо за статута и изискванията за престой на френските войски. Париж до последно се придържаше към това съглашение, съгласно което френските десантчици въпреки всичко имаха правото да останат в Буркина Фасо и да се употребяват с изключителни екстериториални права. Тяхната евакуация ще значи окончателното евакуиране на Франция от африканската страна, която е нейна колония от края на XIX век.
Макрон е прав по своему, защото няма доказателства Париж да е получил публични документи по дипломатически канали. Засега става дума за известията на осведомителните организации и малкия екран на Буркина Фасо. Преходното държавно управление на Буркина Фасо е формирано най-вече от офицери на приблизително равнище, които не са осведомени с дипломатическите тънкости. От друга страна настояванията на Макрон персонално Ибрахим Траоре да го осведоми за това още веднъж намирисват на колониализъм.
В същото време от дипломатическите кръгове започнаха да изтичат подмятания, че преходното държавно управление на Буркина Фасо желае да бъде намерено пълноценно съветско посолство в Уагадугу. Дипломатическите връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Горна Волта са открити през 1967 година, само че в Буркина Фасо не е имало настрана посолство на Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент и на Руската федерация. Задълженията на посланика в Буркина Фасо „ по съвместителство “ се извършват през днешния ден от съветският дипломат в Кот д`Ивоар (от предишното лято - Алексей Салтиков).
Това е нормална дипломатическа процедура, нормално подбудена от механически условия (отдалеченост, липса на нужните пространства или финансови проблеми), само че въпреки всичко съществено лимитира опциите за работа, на първо място осведомителна и оперативна.
Например, по време на последния прелом в Буркина Фасо, дипломат Салтиков беше заставен да се базира на почетния консул на Руската федерация в Уагадугу Анна Рачина (по брачен партньор Кулибали), когато отговаряше на въпроса за вероятни жертви измежду руснаците. Също по този начин Анна Рачина-Кулибали беше главният източник на информация за ориста на двама руснаци, които бяха измежду заложниците след офанзивата на “Ал Кайда ” през 2016 година против хотел “Сплендид ” в центъра на столицата на Буркина. Между другото, ресторантът в този хотел, който беше високомерен от джихадистите дружно със 120 гости, принадлежи на жител на Украйна.
В същото време африканските коментатори акцентират, че не става дума за спиране на дипломатическите връзки с Франция. Или даже за някакво пагубно утежняване на тези връзки. Източници, близки до преходното държавно управление на Буркина Фасо, загатват, че става въпрос единствено за преустановяване на военното съдействие.
Работата е там, че в Уагадугу считат, че Франция не е изпълнила обещанията да победи джихадистите. Русия се счита за по-ефективна във военните въпроси, което докара до поредност от преврати в тропическа Африка, претенции за евакуиране на френските войски и дребните контингенти на другите европейски съдружници и нахлуване на съветски войски. Или най-малко на " Африканския корпус " на ЧВК " Вагнер ".
Следователно посланието на Буркина Фасо към Париж е просто: колониална Франция може да прокарва ползите си в Африка в други области, само че във военната ще се обърнем към тези, които са по-ефективни. Например към Русия. Боли. Особено за президент, който би желал да възвърне позицията на Франция като една от огромните международни сили.
Освен това някои от страните, поели по този път, са сериозни освен за френската стопанска система, само че и за нейната национална сигурност. Например прилежащ на Буркина Фасо Нигер, където се добива целият уран, нужен освен за френските нуклеарни оръжия, само че и за АЕЦ. А във Франция делът на нуклеарната сила в общата енергетика е най-голям въобще на света.
И френският боен контингент в Нигер в този момент непрестанно нараства, макар митингите, митингите с съветски флагове и всичко останало. Освен това броят на френските войски в нигерийската столица Ниамей нараства, основно заради изтеглянето на контингентите от другите страни.
Ниамей разполага с най-голямата френска военна база отвън метрополията. Първоначално числеността ѝ е 3000 души. След това предходната година там бяха добавени още 2000 десантчици, изгонени от Мали. И през същата 2022 година там последователно се вливат френските войски от Буркина Фасо. Сега са останали 400. И към момента от Париж не им е дадена команда да изоставен, защото Макрон би желал капитан Траоре да го осведоми персонално или най-малко по общи дипломатически канали.
Такива ултиматуми би трябвало по дифолт да се основават на мощ.
„ Изгонването “ на френските десантчици от базата им обаче след приключването на едномесечния ултиматум значи влизане във въоръжен спор с Париж. И на Макрон просто би му било преференциално, в случай че локалните не изпълнят ултиматума си, защото това по някакъв метод ще съживи облика на Париж в Западна Африка.
Но Макрон се базира на „ разваления телефон “, на неточност, позволена вследствие на осведомителния безпорядък, който оставя на преходното държавно управление на Буркина Фасо място за маневриране. Най-вероятно през идващите седмици ще стартира подмолна игра на договаряния. И тогава ще стане ясно дали Москва в действителност би трябвало да съжалява за неналичието на пълноценно съветско посолство в Уагадугу.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Френският президент Еманюел Макрон изиска пояснение от западноафриканската страна Буркина Фасо по отношение на вероятно искане за евакуиране на френския боен контингент от територията на Буркина Фасо в границите на идващия месец.
„ Очаквам президентът на преходното държавно управление Ибрахим Траоре да се изкаже. Мисля, че тези известия са резултат от огромно комплициране в популяризираната информация. Очакваме уточнения от господин Траоре “, сподели Макрон, разяснявайки известия в медиите на взаимна конференция с немския канцлер Олаф Шолц в Париж.
Тоест Макрон не повярва на ушите си, както и на тези френски източници на информация в столицата на Буркина Фасо Уагадугу, които просто са гледали телевизия. Държавната телевизия на Буркина Фасо РТВ популяризира информацията, че преходното държавно управление на капитан Ибрахим Траоре е показало ултиматум на Франция на 17 януари тази година: в границите на месец територията на Буркина Фасо би трябвало да се напусне от последните 400 френски бойци от контингента, взел участие преди този момент в няколко несполучливи интервенции в Западна Африка против джихадисти.
Правното съображение за това беше денонсирането на контракта от 2018 година сред Франция и Буркина Фасо за статута и изискванията за престой на френските войски. Париж до последно се придържаше към това съглашение, съгласно което френските десантчици въпреки всичко имаха правото да останат в Буркина Фасо и да се употребяват с изключителни екстериториални права. Тяхната евакуация ще значи окончателното евакуиране на Франция от африканската страна, която е нейна колония от края на XIX век.
Макрон е прав по своему, защото няма доказателства Париж да е получил публични документи по дипломатически канали. Засега става дума за известията на осведомителните организации и малкия екран на Буркина Фасо. Преходното държавно управление на Буркина Фасо е формирано най-вече от офицери на приблизително равнище, които не са осведомени с дипломатическите тънкости. От друга страна настояванията на Макрон персонално Ибрахим Траоре да го осведоми за това още веднъж намирисват на колониализъм.
В същото време от дипломатическите кръгове започнаха да изтичат подмятания, че преходното държавно управление на Буркина Фасо желае да бъде намерено пълноценно съветско посолство в Уагадугу. Дипломатическите връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Горна Волта са открити през 1967 година, само че в Буркина Фасо не е имало настрана посолство на Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент и на Руската федерация. Задълженията на посланика в Буркина Фасо „ по съвместителство “ се извършват през днешния ден от съветският дипломат в Кот д`Ивоар (от предишното лято - Алексей Салтиков).
Това е нормална дипломатическа процедура, нормално подбудена от механически условия (отдалеченост, липса на нужните пространства или финансови проблеми), само че въпреки всичко съществено лимитира опциите за работа, на първо място осведомителна и оперативна.
Например, по време на последния прелом в Буркина Фасо, дипломат Салтиков беше заставен да се базира на почетния консул на Руската федерация в Уагадугу Анна Рачина (по брачен партньор Кулибали), когато отговаряше на въпроса за вероятни жертви измежду руснаците. Също по този начин Анна Рачина-Кулибали беше главният източник на информация за ориста на двама руснаци, които бяха измежду заложниците след офанзивата на “Ал Кайда ” през 2016 година против хотел “Сплендид ” в центъра на столицата на Буркина. Между другото, ресторантът в този хотел, който беше високомерен от джихадистите дружно със 120 гости, принадлежи на жител на Украйна.
В същото време африканските коментатори акцентират, че не става дума за спиране на дипломатическите връзки с Франция. Или даже за някакво пагубно утежняване на тези връзки. Източници, близки до преходното държавно управление на Буркина Фасо, загатват, че става въпрос единствено за преустановяване на военното съдействие.
Работата е там, че в Уагадугу считат, че Франция не е изпълнила обещанията да победи джихадистите. Русия се счита за по-ефективна във военните въпроси, което докара до поредност от преврати в тропическа Африка, претенции за евакуиране на френските войски и дребните контингенти на другите европейски съдружници и нахлуване на съветски войски. Или най-малко на " Африканския корпус " на ЧВК " Вагнер ".
Следователно посланието на Буркина Фасо към Париж е просто: колониална Франция може да прокарва ползите си в Африка в други области, само че във военната ще се обърнем към тези, които са по-ефективни. Например към Русия. Боли. Особено за президент, който би желал да възвърне позицията на Франция като една от огромните международни сили.
Освен това някои от страните, поели по този път, са сериозни освен за френската стопанска система, само че и за нейната национална сигурност. Например прилежащ на Буркина Фасо Нигер, където се добива целият уран, нужен освен за френските нуклеарни оръжия, само че и за АЕЦ. А във Франция делът на нуклеарната сила в общата енергетика е най-голям въобще на света.
И френският боен контингент в Нигер в този момент непрестанно нараства, макар митингите, митингите с съветски флагове и всичко останало. Освен това броят на френските войски в нигерийската столица Ниамей нараства, основно заради изтеглянето на контингентите от другите страни.
Ниамей разполага с най-голямата френска военна база отвън метрополията. Първоначално числеността ѝ е 3000 души. След това предходната година там бяха добавени още 2000 десантчици, изгонени от Мали. И през същата 2022 година там последователно се вливат френските войски от Буркина Фасо. Сега са останали 400. И към момента от Париж не им е дадена команда да изоставен, защото Макрон би желал капитан Траоре да го осведоми персонално или най-малко по общи дипломатически канали.
Такива ултиматуми би трябвало по дифолт да се основават на мощ.
„ Изгонването “ на френските десантчици от базата им обаче след приключването на едномесечния ултиматум значи влизане във въоръжен спор с Париж. И на Макрон просто би му било преференциално, в случай че локалните не изпълнят ултиматума си, защото това по някакъв метод ще съживи облика на Париж в Западна Африка.
Но Макрон се базира на „ разваления телефон “, на неточност, позволена вследствие на осведомителния безпорядък, който оставя на преходното държавно управление на Буркина Фасо място за маневриране. Най-вероятно през идващите седмици ще стартира подмолна игра на договаряния. И тогава ще стане ясно дали Москва в действителност би трябвало да съжалява за неналичието на пълноценно съветско посолство в Уагадугу.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ