Макрон за убитите алжирци през 1961 г.: Непростимо престъпление
Еманюел Макрон дефинира като " непростимо закононарушение " кървавата принуда на парижката полиция против протестиращите алжирци през 1961 година, заяви " Ройтерс ".
Агенцията показва, че това е най -силното самопризнание от френски президент за кръвопролитие против мирни протестиращи, а труповете на убитите са били хвърлени в река Сена.
На 17 октомври 1961 година, по заповед на тогавашния шеф на полицията на Париж Морис Папон, силите на реда нападат проява на 25 000 алжирци, подкрепящи Националния фронт за избавление.
Протестиращите се афишират срещу комендантския час, натрапен от колониалните управляващи в Алжир в опит да пречупи придвижването за самостоятелност.
Маршът беше репресиран " брутално, принудително и в кръв ", се споделя в известие от Елисейския замък. В документа се напомня, че тогава към 12 000 алжирци са задържани, а доста други са ранени, само че има и десетки убити. Техните трупове са били хвърлени в река Сена.
" Макрон призна обстоятелствата: закононарушенията, осъществени тази нощ под управлението на Морис Папон, са непростими за Републиката ", се споделя в изказването на Елисейския замък.
Макрон участва на гала в чест на годишнината на моста в Безонс, откъдето някои алжирци са почнали похода си.
Еманюел Макрон, който е първият френски президент, роден след завършилата през 1962 година война в Алжир, беседва на място с близки на жертвите , някои от които плачеха.
През 2012 година тогавашният държавен глава Франсоа Оланд дефинира събитията от 17 октомври като " кървава принуда ".
Клането от 17 октомври 1961 година дълго време беше отречано или премълчавано от френските управляващи.
Точният брой на жертвите по този начин и не беше открит, като някои историци приказват за над 200 убити.
Тази година възпоменанието се организира на фона на дипломатическо напрежение сред Париж и Алжир.
В началото на месеца Алжир отзова посланика си в Париж, като се базира на мнения, приписвани на Макрон, представен във вестник " Монд ", съгласно които управниците в Алжир са пренаписали историята на колонизацията си въз основа на " ненавист към Франция ".
Агенцията показва, че това е най -силното самопризнание от френски президент за кръвопролитие против мирни протестиращи, а труповете на убитите са били хвърлени в река Сена.
На 17 октомври 1961 година, по заповед на тогавашния шеф на полицията на Париж Морис Папон, силите на реда нападат проява на 25 000 алжирци, подкрепящи Националния фронт за избавление.
Протестиращите се афишират срещу комендантския час, натрапен от колониалните управляващи в Алжир в опит да пречупи придвижването за самостоятелност.
Маршът беше репресиран " брутално, принудително и в кръв ", се споделя в известие от Елисейския замък. В документа се напомня, че тогава към 12 000 алжирци са задържани, а доста други са ранени, само че има и десетки убити. Техните трупове са били хвърлени в река Сена.
" Макрон призна обстоятелствата: закононарушенията, осъществени тази нощ под управлението на Морис Папон, са непростими за Републиката ", се споделя в изказването на Елисейския замък.
Макрон участва на гала в чест на годишнината на моста в Безонс, откъдето някои алжирци са почнали похода си.
Еманюел Макрон, който е първият френски президент, роден след завършилата през 1962 година война в Алжир, беседва на място с близки на жертвите , някои от които плачеха.
През 2012 година тогавашният държавен глава Франсоа Оланд дефинира събитията от 17 октомври като " кървава принуда ".
Клането от 17 октомври 1961 година дълго време беше отречано или премълчавано от френските управляващи.
Точният брой на жертвите по този начин и не беше открит, като някои историци приказват за над 200 убити.
Тази година възпоменанието се организира на фона на дипломатическо напрежение сред Париж и Алжир.
В началото на месеца Алжир отзова посланика си в Париж, като се базира на мнения, приписвани на Макрон, представен във вестник " Монд ", съгласно които управниците в Алжир са пренаписали историята на колонизацията си въз основа на " ненавист към Франция ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ