Ройтерс: В президентската надпревара Макрон вече не може да разчита на общ фронт срещу Льо Пен
Еманюел Макрон и Марин Льо Пен, лидерката на Националния фронт, ще се изправят един против различен на балотажа на президентските избори във Франция, откакто през вчерашния ден Макрон взе 27,6%, а ЛьоПен – 23,4% на първия тур. Кой какви шансове има към този момент претеглят медии и наблюдаващи. Предлагаме ви разбора на Мишел Розе от Ройтерс, оповестен от Българска телеграфна агенция.
Френският президент Еманюел Макрон няма да може да разчита на обичайния фронт против крайната десница на френските гласоподаватели на балотажа и ще би трябвало да интензифицира акцията си, в случай че желае да победи Марин Льо Пен, която сполучливо се показва за по-умерена.
Макар прогнозите да бяха Макрон да завоюва повече от получените на първия тур 28%, с които усъвършенства резултата си от 2017 година, президентът не може да разчита на сигурна победа. Анкетите предвиждат негова победа с незначителна разлика против Льо Пен на балотажа на 24 април.
На минали избори на национално, районно и общинско равнище левите и десните гласоподаватели исторически се обединяваха, с цел да блокират крайната десница да не завоюва властта - феномен, прочут като „ републикански фронт “.
Макар всички претенденти на водещите партии, в това число тези на " Републиканците " и Френската социалистическа партия, нощес да поддържаха Макрон за балотажа, не е ясно дали техните гласоподаватели ще ги последват. Нещо повече, техните ниски едноцифрени резултати са толкоз жалки, че тяхната поддръжка няма съвсем никаква тежест.
„ Сред политиците републиканският фронт се задейства. Остава да забележим дали гласоподавателите ще ги последват ", сподели Матийо Галар, началник разбори в социологическия институт " ИПСОС Франс ".
Анкета на ИФОП, извършена пред изборните секции по време на вчерашния избор предвижда, че Макрон ще завоюва с 51% поддръжка след две седмици, което е явен знак, че " републиканският фронт " се разпада.
Усложнявайки задачата на Макрон, Льо Пен значително изостави своята по-остра антиимигрантска и антиевропейска реторика, фокусирайки се повече върху въпроса за разноските на семействата.
Друга анкета на ИФОП от март сочи, че по-малко от половината французи към този момент намират Льо Пен за " плашеща ".
В речта си нощес тя се дефинира като сплотяваща фигура, която ще излекува " раздялите " и ще спре " хаоса " във Франция, хипотетично подбудени от Макрон, някогашен капиталов банкер, който съгласно нея въплъщава " властта на парите " и работи за малко на брой богати.
Битка за левите гласоподаватели
Междувременно Макрон не може да счита поддръжката на левите гласоподаватели за обезпечена. Кандидатът, класирал се на трето място, Жан-Люк Меланшон, прикани гласоподавателите да не поддържат Льо Пен, само че не стигна до там намерено да поддържа Макрон, което ускорява несигурността по какъв начин ще гласоподават подкрепилите крайнолевият трибун 21 на 100 от гласоподавателите. Анкетите сочат, че мнозина може да се въздържат от гласоподаване.
" Политиката на Макрон... укрепи крайната десница ", сподели пред Ройтерс 27-годишната Леа Дрюе в централата на предизборния щаб на Меланшон. Тя е гласувала за Макрон през 2017 година и сподели, че няма да гласоподава на балотажа този месец.
Други последователи на Меланшон към момента не са сигурни в избора си. " Ще видя по какъв начин ще преминат идващите две седмици. Ако анкетите дават 49 против 51 %, сега ще гласоподавам за Макрон ", сподели 36-годишният Гийом Рафи, музикален продуцент от Монпелие.
Привържениците на Макрон и хора от предизборния му щаб споделят, че актуалният президент ще би трябвало да прекара повече време в пропаганда на терен, в сравнение с направи преди първия тур, в случай че желае да надделее над Льо Пен, която насочи гнева си към растежа на потребителските разноски и надълбоко вкорененото неодобрение против откъсналите се действителността елити.
Макрон призна, че е почнал акция доста късно, защото се концентрира в оправянето с последствията от войната в Украйна.
" На втория тур Еманюел Макрон ще би трябвало да запретне ръкави малко повече, в сравнение с първия ", написа в Туитър някогашният френски дипломат във Вашингтон Жерар Ару.
Мишел Розе
Ройтерс
Френският президент Еманюел Макрон няма да може да разчита на обичайния фронт против крайната десница на френските гласоподаватели на балотажа и ще би трябвало да интензифицира акцията си, в случай че желае да победи Марин Льо Пен, която сполучливо се показва за по-умерена.
Макар прогнозите да бяха Макрон да завоюва повече от получените на първия тур 28%, с които усъвършенства резултата си от 2017 година, президентът не може да разчита на сигурна победа. Анкетите предвиждат негова победа с незначителна разлика против Льо Пен на балотажа на 24 април.
На минали избори на национално, районно и общинско равнище левите и десните гласоподаватели исторически се обединяваха, с цел да блокират крайната десница да не завоюва властта - феномен, прочут като „ републикански фронт “.
Макар всички претенденти на водещите партии, в това число тези на " Републиканците " и Френската социалистическа партия, нощес да поддържаха Макрон за балотажа, не е ясно дали техните гласоподаватели ще ги последват. Нещо повече, техните ниски едноцифрени резултати са толкоз жалки, че тяхната поддръжка няма съвсем никаква тежест.
„ Сред политиците републиканският фронт се задейства. Остава да забележим дали гласоподавателите ще ги последват ", сподели Матийо Галар, началник разбори в социологическия институт " ИПСОС Франс ".
Анкета на ИФОП, извършена пред изборните секции по време на вчерашния избор предвижда, че Макрон ще завоюва с 51% поддръжка след две седмици, което е явен знак, че " републиканският фронт " се разпада.
Усложнявайки задачата на Макрон, Льо Пен значително изостави своята по-остра антиимигрантска и антиевропейска реторика, фокусирайки се повече върху въпроса за разноските на семействата.
Друга анкета на ИФОП от март сочи, че по-малко от половината французи към този момент намират Льо Пен за " плашеща ".
В речта си нощес тя се дефинира като сплотяваща фигура, която ще излекува " раздялите " и ще спре " хаоса " във Франция, хипотетично подбудени от Макрон, някогашен капиталов банкер, който съгласно нея въплъщава " властта на парите " и работи за малко на брой богати.
Битка за левите гласоподаватели
Междувременно Макрон не може да счита поддръжката на левите гласоподаватели за обезпечена. Кандидатът, класирал се на трето място, Жан-Люк Меланшон, прикани гласоподавателите да не поддържат Льо Пен, само че не стигна до там намерено да поддържа Макрон, което ускорява несигурността по какъв начин ще гласоподават подкрепилите крайнолевият трибун 21 на 100 от гласоподавателите. Анкетите сочат, че мнозина може да се въздържат от гласоподаване.
" Политиката на Макрон... укрепи крайната десница ", сподели пред Ройтерс 27-годишната Леа Дрюе в централата на предизборния щаб на Меланшон. Тя е гласувала за Макрон през 2017 година и сподели, че няма да гласоподава на балотажа този месец.
Други последователи на Меланшон към момента не са сигурни в избора си. " Ще видя по какъв начин ще преминат идващите две седмици. Ако анкетите дават 49 против 51 %, сега ще гласоподавам за Макрон ", сподели 36-годишният Гийом Рафи, музикален продуцент от Монпелие.
Привържениците на Макрон и хора от предизборния му щаб споделят, че актуалният президент ще би трябвало да прекара повече време в пропаганда на терен, в сравнение с направи преди първия тур, в случай че желае да надделее над Льо Пен, която насочи гнева си към растежа на потребителските разноски и надълбоко вкорененото неодобрение против откъсналите се действителността елити.
Макрон призна, че е почнал акция доста късно, защото се концентрира в оправянето с последствията от войната в Украйна.
" На втория тур Еманюел Макрон ще би трябвало да запретне ръкави малко повече, в сравнение с първия ", написа в Туитър някогашният френски дипломат във Вашингтон Жерар Ару.
Мишел Розе
Ройтерс
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ