Еманюел Макрон и Ангела Меркел Ние сме се вторачили в

Еманюел Макрон и Ангела Меркел

Ние сме се вторачили в крайната десница, само че кой ще взе участие в ръководещата коалиция в Германия ще има големи последствия за останалата част на Европа

Германските избори са от огромно значение за цяла Европа, освен за Германия. Техният резултат и това, което ще последва, ще дефинира значително какво може и какво не може да се реализира за възобновяване на 60-годишния европейски план, на който през последните години постоянно се гледа по този начин, като че ли е на патерици. Влизането на немската последна десница в Бундестага е притеснително, само че има заплаха мнозина отвън Германия да обръщат внимание единствено на това и по този начин да пропуснат цялостното влияние за Европа от вота в Германия.

Първо, колкото и шумни да са от " Алтернатива за Германия ", централното поле в Германия беше опазено. Това, че Меркел беше избрана отново даже след идването на 1 милион бежанци в страната, приказва нещо за неговата непоклатимост и еластичност. Спомнете си, че Марин Льо Пен получи 21 % на първия тур на френските президентски избори в страна, която одобри напълно дребна част от пристигналите в Европа през 2015-2016 година мигранти.

Главният сюжет от немските избори занапред следва да се развие: след избирането на Меркел за нов мандат съспенсът в този момент е към търсенето на нова коалиция. Резултатът от договарянията ще има надалеч по-голям резултат върху бъдещето на Европа от шума към АзГ. И в действителност, задачата за запазване на стабилността на западната демократична народна власт ще зависи значително от динамичността на обединението в Германия.

Ако и вие като мен споделяте визията, че в ерата на Доналд Тръмп Европа има основна роля за запазване на демократичния интернационален ред и в случай че и вие признавате, че историческото сърце на Европейски Съюз е така наречен френско-германски " мотор ", тогава се постанова елементарното умозаключение: значимо е Меркел и Макрон да намерят общ път към мечтаното от двамата разпалване или " възобновление " на европейския план.

В центъра на това изпитание е нуждата да се реформира ръководството на еврозоната. За да се убедите какъв брой значима е единната валута, си спомнете, че корените на популисткото придвижване в Европа са от рецесията в еврозоната. Антисистемните и антиевропейските партии се появиха за първи път на изборите за Европейски парламент през 2014 година - преди бежанската рецесия да доближи своя връх.

Причините за възхода на популистите се разнообразни за всяка страна. В Германия проточилото се разделяне изток-запад прибавя характерен детайл, само че даже и при доста усъвършенстваните през днешния ден индикатори в еврозоната е мъчно да се оспори, че нейното неприятно ръководство и неправилна конструкция се отразиха зле на политиката на континента.

И по този начин, ще могат ли двете страни с най-голяма тежест - Франция и Германия, да се спогодят по какъв начин да се работи? Макрон се разгласи за основаване на поста министър на финансите и бюджет на еврозоната. Германският песимизъм към някои от френските хрумвания е добре прочут. Има разминавания и сред обичайните политически партии в Германия и точно в това отношение съдружните планове на Меркел и това какъв тип вътрешно съглашение може да реализира - ще бъдат съдбоносни.

Германските социалдемократи поддържат проекта на Макрон, само че те изключиха опцията да продължат да ръководят в " огромна коалиция " с Меркел. Зелените, към които евентуално канцлерката ще се обърне да станат част от бъдещия управнически екип, също поддържат проектите на Макрон, като някои въодушевени гласове даже оферират Германия да изчака да бъдат признати вътрешните промени на Макрон, преди да продължат дружно към задълбочаване на европейския валутен съюз.

Пробизнес партията на свободните демократи обаче изпитва мощни подозрения към интеграцията в еврозоната. В неделя водачът й Кристиан Линднер ясно изрази тази опозиция: " 60 милиарда евро да отидат непосредствено за Франция и Италия? Това е немислимо! " - сподели той. Не оказва помощ и това, че в случай че свободните демократи влязат в държавното управление, както се твърди, Линднер ще изиска поста финансов министър. Част от политическия блок на самата Меркел ХДС/ХСС също изпитва подозрения какво се стреми да реализира Франция, като някои даже нарекоха Макрон " скъпоструващ другар " по време на акцията.

Германските избори бяха до момента най-важното събитие за Макрон след избирането му. Преди гласуването в неделя той, както се твърди, споделил с другари: " Ако немските либерали влязат в държавното управление, с мен е свършено. " Френският президент би трябвало да покаже на френските гласоподаватели, че може да убеди Германия да одобри европейските му упоритости.

Меркел е изцяло наясно със залозите. В нейната визия триумфът на Макрон е жизненоважен за избавяне на европейския план и обезпечаване на бъдещето му. Тя, несъмнено, е ловък политик, само че пространството й за деяние се стесни.

Европейски Съюз беше споменаван малко по време на немската предизборна акция, само че тези избори бяха що се касае за Германия, толкоз и за Европа. Днес Макрон ще произнесе в Сорбоната тирада за бъдещето на Европейски Съюз. Избраният миг за това крие рискове. Той би трябвало да откри точния баланс за интеграцията в еврозоната, с цел да не направи още по-трудно договарянето на коалиция от Меркел. Той би предпочел социалдемократите да бъдат част от тази коалиция, само че сега това не наподобява допустимо. Германската политика в никакъв случай не е значела повече за останалата част от континента, само че вместо да се вторачваме във възхода на крайната десница, е по-добре да се съсредоточим към обединението, която ще се появи.

По БТА