Непокорната Ема Голдман, която не остави света на мира
Ема Голдман е родена през 1869 година в Ковно, Руската империя (днешен Каунас, Литва) и е първото дете от втория брак на майка й с мъж, който обезверено желае наследник. Баща й е принудител и постоянно бие Ема, която счита, че е „ най-непокорната “ от децата, а майка й не го стопира. Момичето намира разтуха в по-голямата си полусестра у дома, само че на открито тя не беше предпазена от ориста на едно момиче-мъжкарана в края на 19 век. В учебно заведение също беше постоянно бита поради непокорството си.
Семейството й се мести в Санкт Петербург, Русия, където татко й се пробва с бизнес, само че се проваля. Това ги докарва до беднотия и Ема е принудена да се откаже от образованието си, с цел да работи. След като поисква от татко си още веднъж да се върне назад в учебно заведение, той хвърля учебника й по френски в горящата камина и споделя:
Ема и фамилията й в Русия, 1882
Тъй като Голдман явно нямаше да получи доста помощ вкъщи във връзка с образованието, заема се да учи сама. Тя е изключително заинтригувана от политически катаклизми и е привлечена от други мощни дами, за които чете. Затова и застава против татко си, когато той се пробва да й уреди брак, когато е едвам на 15 години.
През 1885 година Голдман взема решение да се причисли към полусестра си Елена на пътешестване до Съединените щати, където ще се видят с другата им сестра, Лена, и нейния брачен партньор. Баща й отхвърля, несъмнено, само че в последна сметка Голдман отива. Тя се открива в Ню Йорк и стартира работа като шивачка в разнообразни заводи. Там тя намира свои съидейници, които също се застъпват за тъждество сред дамите и мъжете и обществени промени.
Докато е в Ню Йорк, тя се среща и с Александър Беркман, който през 1892 година е наказан за опит за ликвидиране и получава 22 години затвор за присъединяване си в заговора Хаумстед (стачка в металургичния комбинат на Андрю Карнеги, в която умират хора). Той се беше опитал да убие Хенри Клей Фрик, човек, който мощно се опълчи на основаването на профсъюз в стоманодобивната си фабрика. Самата Голдман в действителност също имаше роля в това нахлуване. Освен че оказва помощ да се възнамерява всичко, Голдман се опита да събере пари посредством проституция, само че в последна сметка се отхвърля от най-старият поминък, тъй като по нейни думи по никакъв начин не я бивало.
Опитът на Беркман да убие Фрик
Планирането на ликвидиране евентуално е задоволително доказателство, че Голдман е малко радикална. След заключването на Беркман, техният остарял ментор Йохан Мост си изпуска нервите по негов адрес, обиждайки го тежко. Мост наподобява е за потреблението на принуждение, с цел да реализиран задачите си, само че Голдман счита, че офанзивите му са лицемерни. В последна сметка го удря с камшика от играчка-конче, след което го счупи и хвърля частите в лицето му.
Йохан Мост
Самата Голдман също е задържана малко по-късно за „ подбудителство към протест “. Докато говореше пред навалица от над 3000 души, до момента в който страната е в икономическа меланхолия, тя ги предизвиква да създадат всичко належащо, с цел да оцелеят. След ареста, до момента в който я водят с трен от Филаделфия към Ню Йорк, където да бъде разпитана, тя хвърля чаша вода в лицето на един офицер. В последна сметка е наказана на 10 месеца затвор.
Ема пред въпросната навалица
Голдман е задържана доста пъти. Тя е вкарана в пандиза за няколко седмици за отвод да заплати санкция за нарушаване на Закона за стоките, който не разрешава публикации по „ развратни “ тематики като противозачатъчните. Тя бе задържана още веднъж, когато Съединените щати стартират присъединяване си в Първата международна война, откакто е хваната с пропагандни материали срещу военната тегоба и е наказана на 2 години затвор.
За нейно страдание, когато е освободена, Америка е обгърната в боязън да не би комунизмът да стане прекомерно мощен (Червения страх), а както си спомняте, тя е прекарала по-голямата част от детството си в Русия. Затова през 1919 година е депортирана, макар че е прекарала по-голямата част от живота си в Съединените щати.
Ема и Александър имат връзка, траяла десетилетия
Следващото десетилетие тя прекарва в Европа, намирайки недостатъци в ръководството на разнообразни държавни управления. Голдман беше извънредно сериозна към комунизма, което шокира доста от нейните почитатели и, несъмнено, не се приема добре от Русия. Тя се връща в Съединените щати през 1933 година, с цел да разгласява автобиографията си „ Living my Life “, която беше почнала да написа преди няколко години. Тя беше пусната в страната при изискване, че няма да приказва за никакви настоящи събития.
През 1939 година твърдо се опълчва на Втората международна война, заявявайки: „ Колкото и да мразя Хитлер, Мусолини, Сталин и Франко, не бих подкрепила война анти тях и за демокрациите, които по моя разбор са отново фашистки, само че под прикритие “.
Тя обаче няма да доживее края на войната. През 1940 година претърпява инсулт, поради който към този момент не може да приказва. След втори инсулт единствено няколко месеца по-късно, здравето й бързо се утежнява още повече и в границите на седмицата почива, на 14 май. Погребана е в Чикаго откакто държавното управление на Съединените щати позволява тялото й да бъде върнато назад в страната. Тя остави след себе си завещание от анархистични и феминистки убеждения.
…
Много от политическите и обществени хрумвания на Ема Голдман към момента получават внимание. В допълнение към „ радикалното “ й мнение, че дамите би трябвало да имат достъп до противозачатъчни, тя с изключение на всичко друго е била и еманципацията в правото на глас, образованието и изобщо всички области на обществения живот.
Относно допускането на дами да се кандидатират за политически позиции, тя написа:
Що се отнася до религиозните й възгледи, въпреки че следният откъс несъмнено е атеистичен, счита се, че доста от нейните обществени идеали евентуално са зародили поради еврейско й родословие, което я учи от ранна възраст, че справедливостта и равенството са от първостепенно значение.
След гибелта си Ема Голдман се загатва в редица книги и филми и даже има кафене, кръстено на нея, в Мериленд: Книжарница и кафене на Red Emma (Червената Ема). Тя сигурно е водила живописен живот, въпреки да е доста по-малко позната от други изтъкнати феминистки от епохата си.
