Търсенето на чужденци за армията разкрива нарастващото отчаяние на Москва
Елизабет М.Ф. Гресмедър
Миналия месец украински откриватели и репортери на " Политико " разкриха, че са разпознали близо 200 кубинци, които са се включили към съветската войска през последните седмици, като възрастта на новобранците варира сред 19 и 69 години. В изявленията кубинските новобранци описват за редица съветски тактики за обезпечаване на нов личен състав. Мнозина от тях показват парични тласъци и вероятността за съветско поданство - привлекателна атракция за младите мъже в страна, наранена от продоволствена неустановеност и безработица.
Други кубински новобранци описват по-мрачни истории. Някои от тях споделят, че са били примамени в Русия под подправен предлог, като да вземем за пример са пристигнали, с цел да работят като водачи, а вместо това са били призовани на фронта. Последвалите отчети от Хавана демонстрират, че повече кубински жители са били принудени или излъгани да служат, в сравнение с тези разкрития допускат. През септември кубинското държавно управление разгласи обществено, че е разпознало и разрушило мрежа за трафик на хора, която е събирала новобранци за военните дейности на Русия. Въпреки че Кремъл резервира безмълвие във връзка с известието на Хавана, през ноември той подписа ново съглашение за комерсиално и икономическо съдействие с Куба - ход, който може да изглади разбунените пера и евентуално да проправи пътя за продължение на вербуването в бъдеще.
Това не са изолирани или необикновени събития. Търсенето на задгранични новобранци от страна на Москва по-скоро дава потребни сведения за положението на режима на Владимир Путин, неговата убеденост и възгледите му за военните старания на Русия - всичко това подсказва, че ориста на ръководещия мъж наподобява все по-отчаяна.
Търсене на поддръжка
Доказателствата за отчаянието на Москва надалеч надвишават няколкостотин кубински бойци. Всъщност Русия неведнъж и евентуално все по-често употребява задгранични новобранци по време на войната си. Преди повече от година Москва употребява юридически маневри, с цел да си обезпечи опция за приканване на украинци, попаднали в анексирана територия. Според сведенията, предоставени на " Телеграф ", наподобява, че Русия е дала на украинските си наборници избор: да се бият или да бъдат хвърлени в пандиза.
Набирането на съветски военнослужещи в чужбина не е било единствено наложително. Месеци след началото на войната Путин обществено даде утвърждението си за набиране на военнослужещи от чужбина и скоро се обърна към сирийското държавно управление за даване на работна ръка. Почти незабавно Дамаск отговори, като насочи пряк апел към ветераните в своята войска да се включат в спора в Украйна. През миналата година Кремъл предприе сходни стъпки, с цел да събере доброволци и ветерани от Централна Азия, Либия и Сърбия. През последните седмици стотици доброволци от Колумбия и Непал - в това число опитни военни ветерани - бяха подканени по сходен метод да облекат съветски униформи в изискванията на лимитирани стопански вероятности в родните им страни.
Според други отчети управляващите се пробват да активизират чужденци, които към този момент се намират в законните граници на Русия. По време на бягството на руснаците при започване на войната, жителите на някогашните руски републики, работещи в Русия, също са избягали. Някои от тях се завърнаха вкъщи с разкази, че им е било препоръчано ускорено съветско поданство в подмяна на работа. Сред тези, които след това са се записали в армията, новобранците оповестяват, че са получили огромни бонуси като тласък за работа. Според други свидетелства съветските управляващи са търсили и задгранични студенти на продан, изключително тези от Африка на юг от Сахара.
Вътрешната политика на задграничното набиране
Колко постоянно страните търсят бойци в чужбина и какво ни споделят, когато го вършат? През последните два века актуалните държавни управления поредно набират чужденци за бойни елементи и тази процедура единствено се разраства. Обикновено страните набират чужденци в изискванията на един от двата типа напън: външни териториални закани, които ускоряват потребностите им от бойни елементи, от една страна, и вътрешни фактори, които вършат разширеното набиране на жители политически рисково, от друга. Когато държавните управления са изправени по едно и също време пред политически напън и напън върху сигурността, този вид набиране на бойци става изключително евентуално.
Разгледах повече от 230 случая през последните 200 години, в които държавните управления са набирали " легионери ". Подобно на членовете на фамозната френска бойна единица, легионерите са бойци, които се записват в армията на страна, в която не са жители, и по този метод се разграничават от другите типове лица, които се включват в спорове в чужбина. За разлика от " задграничните бойци " - термин, който учените и политиците употребяват за лицата, които се причисляват към терористична група в чужбина - легионерите са членове на въоръжените сили на дадена страна. И за разлика от частните военни контрактори (които могат да бъдат както жители, по този начин и чужденци), легионерите работят непосредствено за страната по силата на участието си в армията. Между тях и командната верига няма компания или сдружение. Всъщност една от аргументите, заради които легионерите са толкоз привлекателни, изключително за държавните управления, които се нуждаят от бойни единици, е, че страната ги управлява директно и може да дефинира по какъв начин да бъдат употребявани тъкмо както всеки гражданин-новобранец.
Съвременните страни нормално набират легионери в един от двата случая. Някои от тях, като Украйна, са изправени пред настъпление или се опасяват от вероятността за завземане. Тези страни постоянно приканват интернационалната общественост на помощ в най-мрачните си часове и когато набират легионери, това съставлява решимостта на държавното управление да се пребори с най-лошата допустима злополука. За тези страни легионерите са опция за подсилване на отбранителния фронт без закъснение или политически дейности, които могат да забавят реакцията на съдружниците. И както Украйна откри, привличането на чужденци може да бъде привлекателно средство за активизиране на световна поддръжка за идеята.
Има и втори лагер от страни, като Русия на Путин. Това са страните, които притеглят легионери заради натиска и заплахите на вътрешната политика. Тук нещата стават в действителност забавни.
Когато вътрешната динамичност подтиква набирането на легионери, водачите организират тази политика, страхувайки се, че по-нататъшното разширение на наборната работа на жителите рискува да сътвори нетърпима заплаха за бъдещето им на поста. Когато държавниците управляват страни с неотдавнашна история на въстания, опити за или сполучливи преврати, политизирани етнолингвистични разделения или изострен дефицит на работна ръка (да не приказваме за композиция от тези фактори), те са склонни да се замислят дали новите граждани-новобранци или наборници са в действителност лоялни и дали бъдещето им на поста може да бъде застрашено. В комбиниране с кръвопролитията на една несполучлива война водачите са изправени пред вътрешнополитическа злополука, в случай че разширят набора на жители.
Като се има поради неотдавнашният опит за прелом на " Вагнер " и съпротивата на жителите, която Русия към този момент е изпитала при опитите си да попълни редиците си, Кремъл има основателни аргументи да се съмнява в надеждността и ангажираността на националните си войски. Точно тук се появяват легионери като съветските кубински новобранци: те съставляват изпитание на държавното управление да запълни разликата сред бойните единици, от които се нуждае на бойното поле, и войниците-граждани, които счита, че може безвредно да активизира, без да провокира прелом, загуба на избори или въстание вкъщи.
Прогнозата на Путин
С почти 300 000 жертви до момента, външното набиране на Русия наподобява единствено набира скорост. Всъщност от юни насам - сложен месец за Путин, белязан от началото на украинската контраатака и опита за прелом на Евгений Пригожин - Русия удвои апелите си за доброволци от прилежащите страни
На този декор английското разузнаване за защита предизвести през септември, че Кремъл към този момент гледа към към шестте милиона служащи мигранти в Русия като към необработен източник на работна ръка за фронтовата линия. Местната преса оповестява, че някои от мигрантите към този момент са събрани и притиснати да служат - наклонност, която има тъмни паралели с трескавата готовност на задгранични служащи в Германия през последните месеци на Втората международна война. Тази наклонност е изключително тревожна, защото, както демонстрират моите проучвания, когато страните стартират да употребяват насилствени тактики за привличане на чужденци на работа, те са склонни бързо да уголемяват тези действия.
Анализът на Лондон на движещите сили на съветската политика демонстрира, че режимът на Путин изпитва доста от същите типове напън, които аз дефинирах като водещи до разширение на набирането на легионери в други войни: " Русия евентуално желае да избегне по-нататъшни непопулярни ограничения за вътрешна готовност в навечерието на президентските избори през 2024 година Използването на непознати жители разрешава на Кремъл да се снабди с спомагателен личен състав за военните си старания в изискванията на възходящи жертви. "
Между неотдавнашния протест на Вагнер и проблемите с вербуването, които тормозят мобилизацията на жителите на Русия от ранните дни на войната, историята демонстрира, че Путин се усеща притиснат в ъгъла. Въпреки че изследванията на публичното мнение демонстрират, че близо 70 % от руснаците поддържат " специфичните интервенции " на държавното управление в Украйна, броят на жителите, които се включват в тях, продължава да изостава от броя, нужен на Москва за поддържане на войната - даже макар рекламната акция, целяща да притегли повече жители на работа. В същото време Кремъл се стреми да предотврати повторното пораждане на каквито и да било провокации към ръководството на Путин, в това число, както се оповестява, посредством национализиране на останалите бойци на " Вагнер " и слагането им под директен държавен надзор.
Но въпреки тези начинания да оказват помощ в периферията, като успокояват Путин за персоналната му сигурност, те не вземат решение трънливия въпрос, който единствено се изостри по време на съветската акция: от кое място да се вземат хора, искащи или не, които да поддържат спора. С оглед на намаляващата убеденост на Путин и опциите му за маневриране при активизирането на жителите, чужденците във и отвън Русия може да са измежду дребното останали благоприятни условия на Кремъл. Привличайки легионери, Путин освен се снабдява с нови войски за размиване на спора в Украйна, само че и може да натрупа бойци, които да употребява за отбрана от опасност от страна на елитите в бъдеще.
Със сигурност детайлностите за набирането на чужденци в Русия са нищожни. Изглежда, че до момента във военните старания на Москва са били привлечени единствено няколко хиляди чужденци, а оскъдните данни за тези политики затрудняват определянето на трендовете в напъните на Русия. Но даже и скромните ограничения за набиране на бойци, съчетани със комплицираните способи, които Москва употребява, с цел да обезпечи тези спомагателни войски, описват история, която опровергава напъните на Кремъл да излъчва убеденост по отношение на траекторията на войната. Русия редуцира договорите за работа на чужденците от пет години на къса едногодишна командировка, а в някои случаи предлага възнаграждение, което освен съответствува, само че и надвишава това, което получават съветските жители. Фактът, че Русия подхваща такива необикновени стъпки, изключително в случай че възвръщаемостта им е скромна, демонстрира високия политически залог, който кара Москва да търси бойци освен измежду своите жители.
Заключение
Добрата вест е, че историята на набирането на задгранични чиновници демонстрира, че Путин усеща жегата и не чака скорошно възстановяване на изискванията. За украинското държавно управление, което се пробва да поддържа контранастъплението си и да задържи западните съдружници, предоставящи нужната военна помощ, тези събития са позитивен индикатор.
----------------
Съществува обаче и причина за нерешителност. Съществата, притиснати в ъгъла, елементарно могат да се трансфорат в гадняри. Знаем, че водачите, които се усещат под прицел вкъщи и в чужбина, от време на време удължават даже губеща или скъпоструваща война с вярата да останат на поста си - прийом, прочут като хазарт за възкресение. В подобен подтекст мигрантите и другите чужденци в Русия елементарно могат да се трансфорат в пушечно месо за едно държавно управление, което е отвън всякаква грижа за интернационалната цена или неодобрение.
*Елизабет М.Ф. Гресмедър - лекар на науките, асистент-професор по национална сигурност в Университета Дюк, помощник на Института за модерна война в Уест Пойнт (2022-23) и старши външнополитически анализатор в държавното управление на Съединени американски щати. Анализ за War on the Rocks
Миналия месец украински откриватели и репортери на " Политико " разкриха, че са разпознали близо 200 кубинци, които са се включили към съветската войска през последните седмици, като възрастта на новобранците варира сред 19 и 69 години. В изявленията кубинските новобранци описват за редица съветски тактики за обезпечаване на нов личен състав. Мнозина от тях показват парични тласъци и вероятността за съветско поданство - привлекателна атракция за младите мъже в страна, наранена от продоволствена неустановеност и безработица.
Други кубински новобранци описват по-мрачни истории. Някои от тях споделят, че са били примамени в Русия под подправен предлог, като да вземем за пример са пристигнали, с цел да работят като водачи, а вместо това са били призовани на фронта. Последвалите отчети от Хавана демонстрират, че повече кубински жители са били принудени или излъгани да служат, в сравнение с тези разкрития допускат. През септември кубинското държавно управление разгласи обществено, че е разпознало и разрушило мрежа за трафик на хора, която е събирала новобранци за военните дейности на Русия. Въпреки че Кремъл резервира безмълвие във връзка с известието на Хавана, през ноември той подписа ново съглашение за комерсиално и икономическо съдействие с Куба - ход, който може да изглади разбунените пера и евентуално да проправи пътя за продължение на вербуването в бъдеще.
Това не са изолирани или необикновени събития. Търсенето на задгранични новобранци от страна на Москва по-скоро дава потребни сведения за положението на режима на Владимир Путин, неговата убеденост и възгледите му за военните старания на Русия - всичко това подсказва, че ориста на ръководещия мъж наподобява все по-отчаяна.
Търсене на поддръжка
Доказателствата за отчаянието на Москва надалеч надвишават няколкостотин кубински бойци. Всъщност Русия неведнъж и евентуално все по-често употребява задгранични новобранци по време на войната си. Преди повече от година Москва употребява юридически маневри, с цел да си обезпечи опция за приканване на украинци, попаднали в анексирана територия. Според сведенията, предоставени на " Телеграф ", наподобява, че Русия е дала на украинските си наборници избор: да се бият или да бъдат хвърлени в пандиза.
Набирането на съветски военнослужещи в чужбина не е било единствено наложително. Месеци след началото на войната Путин обществено даде утвърждението си за набиране на военнослужещи от чужбина и скоро се обърна към сирийското държавно управление за даване на работна ръка. Почти незабавно Дамаск отговори, като насочи пряк апел към ветераните в своята войска да се включат в спора в Украйна. През миналата година Кремъл предприе сходни стъпки, с цел да събере доброволци и ветерани от Централна Азия, Либия и Сърбия. През последните седмици стотици доброволци от Колумбия и Непал - в това число опитни военни ветерани - бяха подканени по сходен метод да облекат съветски униформи в изискванията на лимитирани стопански вероятности в родните им страни.
Според други отчети управляващите се пробват да активизират чужденци, които към този момент се намират в законните граници на Русия. По време на бягството на руснаците при започване на войната, жителите на някогашните руски републики, работещи в Русия, също са избягали. Някои от тях се завърнаха вкъщи с разкази, че им е било препоръчано ускорено съветско поданство в подмяна на работа. Сред тези, които след това са се записали в армията, новобранците оповестяват, че са получили огромни бонуси като тласък за работа. Според други свидетелства съветските управляващи са търсили и задгранични студенти на продан, изключително тези от Африка на юг от Сахара.
Вътрешната политика на задграничното набиране
Колко постоянно страните търсят бойци в чужбина и какво ни споделят, когато го вършат? През последните два века актуалните държавни управления поредно набират чужденци за бойни елементи и тази процедура единствено се разраства. Обикновено страните набират чужденци в изискванията на един от двата типа напън: външни териториални закани, които ускоряват потребностите им от бойни елементи, от една страна, и вътрешни фактори, които вършат разширеното набиране на жители политически рисково, от друга. Когато държавните управления са изправени по едно и също време пред политически напън и напън върху сигурността, този вид набиране на бойци става изключително евентуално.
Разгледах повече от 230 случая през последните 200 години, в които държавните управления са набирали " легионери ". Подобно на членовете на фамозната френска бойна единица, легионерите са бойци, които се записват в армията на страна, в която не са жители, и по този метод се разграничават от другите типове лица, които се включват в спорове в чужбина. За разлика от " задграничните бойци " - термин, който учените и политиците употребяват за лицата, които се причисляват към терористична група в чужбина - легионерите са членове на въоръжените сили на дадена страна. И за разлика от частните военни контрактори (които могат да бъдат както жители, по този начин и чужденци), легионерите работят непосредствено за страната по силата на участието си в армията. Между тях и командната верига няма компания или сдружение. Всъщност една от аргументите, заради които легионерите са толкоз привлекателни, изключително за държавните управления, които се нуждаят от бойни единици, е, че страната ги управлява директно и може да дефинира по какъв начин да бъдат употребявани тъкмо както всеки гражданин-новобранец.
Съвременните страни нормално набират легионери в един от двата случая. Някои от тях, като Украйна, са изправени пред настъпление или се опасяват от вероятността за завземане. Тези страни постоянно приканват интернационалната общественост на помощ в най-мрачните си часове и когато набират легионери, това съставлява решимостта на държавното управление да се пребори с най-лошата допустима злополука. За тези страни легионерите са опция за подсилване на отбранителния фронт без закъснение или политически дейности, които могат да забавят реакцията на съдружниците. И както Украйна откри, привличането на чужденци може да бъде привлекателно средство за активизиране на световна поддръжка за идеята.
Има и втори лагер от страни, като Русия на Путин. Това са страните, които притеглят легионери заради натиска и заплахите на вътрешната политика. Тук нещата стават в действителност забавни.
Когато вътрешната динамичност подтиква набирането на легионери, водачите организират тази политика, страхувайки се, че по-нататъшното разширение на наборната работа на жителите рискува да сътвори нетърпима заплаха за бъдещето им на поста. Когато държавниците управляват страни с неотдавнашна история на въстания, опити за или сполучливи преврати, политизирани етнолингвистични разделения или изострен дефицит на работна ръка (да не приказваме за композиция от тези фактори), те са склонни да се замислят дали новите граждани-новобранци или наборници са в действителност лоялни и дали бъдещето им на поста може да бъде застрашено. В комбиниране с кръвопролитията на една несполучлива война водачите са изправени пред вътрешнополитическа злополука, в случай че разширят набора на жители.
Като се има поради неотдавнашният опит за прелом на " Вагнер " и съпротивата на жителите, която Русия към този момент е изпитала при опитите си да попълни редиците си, Кремъл има основателни аргументи да се съмнява в надеждността и ангажираността на националните си войски. Точно тук се появяват легионери като съветските кубински новобранци: те съставляват изпитание на държавното управление да запълни разликата сред бойните единици, от които се нуждае на бойното поле, и войниците-граждани, които счита, че може безвредно да активизира, без да провокира прелом, загуба на избори или въстание вкъщи.
Прогнозата на Путин
С почти 300 000 жертви до момента, външното набиране на Русия наподобява единствено набира скорост. Всъщност от юни насам - сложен месец за Путин, белязан от началото на украинската контраатака и опита за прелом на Евгений Пригожин - Русия удвои апелите си за доброволци от прилежащите страни
На този декор английското разузнаване за защита предизвести през септември, че Кремъл към този момент гледа към към шестте милиона служащи мигранти в Русия като към необработен източник на работна ръка за фронтовата линия. Местната преса оповестява, че някои от мигрантите към този момент са събрани и притиснати да служат - наклонност, която има тъмни паралели с трескавата готовност на задгранични служащи в Германия през последните месеци на Втората международна война. Тази наклонност е изключително тревожна, защото, както демонстрират моите проучвания, когато страните стартират да употребяват насилствени тактики за привличане на чужденци на работа, те са склонни бързо да уголемяват тези действия.
Анализът на Лондон на движещите сили на съветската политика демонстрира, че режимът на Путин изпитва доста от същите типове напън, които аз дефинирах като водещи до разширение на набирането на легионери в други войни: " Русия евентуално желае да избегне по-нататъшни непопулярни ограничения за вътрешна готовност в навечерието на президентските избори през 2024 година Използването на непознати жители разрешава на Кремъл да се снабди с спомагателен личен състав за военните си старания в изискванията на възходящи жертви. "
Между неотдавнашния протест на Вагнер и проблемите с вербуването, които тормозят мобилизацията на жителите на Русия от ранните дни на войната, историята демонстрира, че Путин се усеща притиснат в ъгъла. Въпреки че изследванията на публичното мнение демонстрират, че близо 70 % от руснаците поддържат " специфичните интервенции " на държавното управление в Украйна, броят на жителите, които се включват в тях, продължава да изостава от броя, нужен на Москва за поддържане на войната - даже макар рекламната акция, целяща да притегли повече жители на работа. В същото време Кремъл се стреми да предотврати повторното пораждане на каквито и да било провокации към ръководството на Путин, в това число, както се оповестява, посредством национализиране на останалите бойци на " Вагнер " и слагането им под директен държавен надзор.
Но въпреки тези начинания да оказват помощ в периферията, като успокояват Путин за персоналната му сигурност, те не вземат решение трънливия въпрос, който единствено се изостри по време на съветската акция: от кое място да се вземат хора, искащи или не, които да поддържат спора. С оглед на намаляващата убеденост на Путин и опциите му за маневриране при активизирането на жителите, чужденците във и отвън Русия може да са измежду дребното останали благоприятни условия на Кремъл. Привличайки легионери, Путин освен се снабдява с нови войски за размиване на спора в Украйна, само че и може да натрупа бойци, които да употребява за отбрана от опасност от страна на елитите в бъдеще.
Със сигурност детайлностите за набирането на чужденци в Русия са нищожни. Изглежда, че до момента във военните старания на Москва са били привлечени единствено няколко хиляди чужденци, а оскъдните данни за тези политики затрудняват определянето на трендовете в напъните на Русия. Но даже и скромните ограничения за набиране на бойци, съчетани със комплицираните способи, които Москва употребява, с цел да обезпечи тези спомагателни войски, описват история, която опровергава напъните на Кремъл да излъчва убеденост по отношение на траекторията на войната. Русия редуцира договорите за работа на чужденците от пет години на къса едногодишна командировка, а в някои случаи предлага възнаграждение, което освен съответствува, само че и надвишава това, което получават съветските жители. Фактът, че Русия подхваща такива необикновени стъпки, изключително в случай че възвръщаемостта им е скромна, демонстрира високия политически залог, който кара Москва да търси бойци освен измежду своите жители.
Заключение
Добрата вест е, че историята на набирането на задгранични чиновници демонстрира, че Путин усеща жегата и не чака скорошно възстановяване на изискванията. За украинското държавно управление, което се пробва да поддържа контранастъплението си и да задържи западните съдружници, предоставящи нужната военна помощ, тези събития са позитивен индикатор.
----------------
Съществува обаче и причина за нерешителност. Съществата, притиснати в ъгъла, елементарно могат да се трансфорат в гадняри. Знаем, че водачите, които се усещат под прицел вкъщи и в чужбина, от време на време удължават даже губеща или скъпоструваща война с вярата да останат на поста си - прийом, прочут като хазарт за възкресение. В подобен подтекст мигрантите и другите чужденци в Русия елементарно могат да се трансфорат в пушечно месо за едно държавно управление, което е отвън всякаква грижа за интернационалната цена или неодобрение.
*Елизабет М.Ф. Гресмедър - лекар на науките, асистент-професор по национална сигурност в Университета Дюк, помощник на Института за модерна война в Уест Пойнт (2022-23) и старши външнополитически анализатор в държавното управление на Съединени американски щати. Анализ за War on the Rocks
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ