Елица Капушева*, Климатека През последните 4 години в над 20

Елица Капушева*, Климатека

През последните 4 години в над 20 обитаеми места в страната локални общности стачкуват против вятърни и слънчеви паркове. Критиците против ВЕИ се съмняват в тяхната цена, способността да отговорят на възходящите енергийни потребности и въздействието им върху околната среда. Анти-ВЕИ придвижванията се зараждат в усложнена осведомителна среда – подхранват се от опасения, легенди и координирана дезинформация. Освен терзания свързани с околната среда и биоразнообразието, огромните ВЕИ вложения отварят остарели рани свързани с достъпа до земя на локалните общности. Политическите артисти вземат участие в появяването на локални опозиции, като ловко се възползват от разочарованието на локалните и възприятието за неправда. Прозрачно обмисляне и включване на локалните ще намалят скептицизма против ВЕИ и ще лимитират популисткото въздействие по въпросите за зелената енергетика

Успоредно с напъните възобновимата сила да стане по-голям дял от енергийния микс и да доближава по-лесно до домовете ни, следим възходяща опозиция против ВЕИ. Мобилизацията на подобен вид локални опозиционни придвижвания се изяснява с климатичен песимизъм, дезинформация или липса на достоверна информация, със мощното въздействие на политически и стопански ползи или с извънредно десен популизъм. Тези фактори са определящи, само че демонстрират единствено част от цялостната картина. 

Социалните науки живо се интересуват от появяването на подозрения и опълчване против възобновимата сила и къде те се наместват в по-общите процеси на публично отменяне на зелени политики. Находките от работата на терен демонстрират, че източник на спор са неадресирани опасения свързани с опазването на околната среда и биоразнообразието, както и обществени и исторически напрежения, присъщи за локални общности, наранени от ВЕИ планове. 

Тази публикация преглежда образци за проблеми на опълчване против ВЕИ, както от България, по този начин и от други страни и търси отговори на въпросите: Къде се коренят опасенията на хората? Къде се нареждат тези подозрения сред митовете за ВЕИ и действителните опасности от бързото развиване на ВЕИ инфраструктура? И не на последно място, какви са другите ползи, които усилват такива терзания и ги моделират в своя изгода?

ВЕИ – резистентност сред легенди и действителни опасности

Възлагат се толкоз очаквания на ВЕИ като най-обещаваща устойчива и нисковъглеродна опция, че у доста хора изниква въпросът: къде е уловката? С разширението на обсега на ВЕИ инфраструктурите те настъпват в нови екосистеми, които до момента не са били непосредствено повлияни от производството на сила. От своя страна това буди въпроса: какъв е техният екологичен отпечатък?

Лобистите от фосилната промишленост се възползват от появяването на такива терзания, като намират нови способи и канали за подстрекателство на подозрения, които звучат разумно и даже научнообосновано (напр. разбор на използването на нашумелия сериал “Човек на земята ” като платформа на фосилната пропаганда).

Между желанието за резистентност, природосъобразност и чиста сила и терзанията, свързани с това какво знаем и не знаем за тези технологии, избуяват разнообразни легенди и дезинформационни изказвания. 

Анти-ВЕИ митовете могат да бъдат разграничени на 3 групи, свързани с: 

1. Истинската или скритата цена на ВЕИ
2. Неблагоприятни екологични и здравословни последствия
3. Дългосрочна енергийна неефективност

Учени и природозащитни организации от години поставят систематични старания да оборват тези легенди редом с появяването им. Задълбочени и обосновани позиции са налични и на български език, да вземем за пример поредицата от публикации на Грийнпийс, където в подтекст се преглеждат упреците за икономическата и енергийната неплатежоспособност на ВЕИ. 

В последните години ставаме очевидци на прокарването на дезинформационни тези, в това число от най-високи политически равнища, които разчитат на поляризацията на публичното мнение и на възхода на консервативни политически възгледи, с цел да укрепват подозренията към възобновимата сила.

Най-ефективни са тезите, които касаят директното благоденствие на хората, т.е. такива вещаещи риск за здравето и околната среда. 

Най-утвърдените опасения, които можем да откроим като свързващата алена нишка в анти-ВЕИ придвижването и които намират мощен отзив измежду локални придвижвания, са точно терзанията за отрицателния екологичен отпечатък върху земята, околната среда и биоразнообразието.

Гробища за птици ли са вятърните паркове?

Митът за “гробищата за птици ” под вятърните перки се появява, тъй като популациите на птици и прилепи са измежду най-засегнатите типове от трансформацията на огромни площи във вятърни паркове. Основните опасности са нараснала смъртност, в резултат на конфликти с вятърните турбини и смяна на миграционните модели. 

Въпросите за отрицателните последствия от ветрогенераторите върху птиците, както и цялостния резултат на инфраструктури поддържащи вятърните турбини върху наземните и подводните екосистеми, е област на проучване за доста орнитолози и еколози. Научният консенсус е категоричен: на фона на останалите антропогенни фактори, причиняващи смъртност измежду популациите на птици (домашни котки, конфликти с прозорци на здания, конфликти с електропроводи и др.) делът на общата смъртност, в резултат на конфликт с вятърните турбини, е нищожен.

Задължителен детайл при инсталиране и поддържане на вятърен парк би трябвало да бъде систематичният орнитологичен и екологичен мониторинг в региона, с цел да се обезпечат условия за развиване на вятърна сила, насочена към опазването на местообитанията и биоразнообразието. 

Вече има проучвателен пробиви, които водят до действително консолидиране на такива тактики. Един подобен метод е ограничението на работата на единични или групи турбини в интервали на висок риск от конфликти, да вземем за пример в сезони на миграция. На доста места към този момент се употребяват технологии за мъдро различаване, което кара турбините да се изключват автоматизирано, когато има обект наоколо. 

Друг образец е въвеждането на така наречен “черни перки ”. Изследване на екип от Норвежкия институт за проучване на природата удостоверява, че монтирането на боядисани в черно перки на ветрогенераторите води до спад на смъртността при птиците с 71,9%. Това дава явен образен сигнал на птиците, че във въздушното пространство има преграда. 

И в България има такива настоящи планове за наблюдаване и намеса. Инициативата Интегрирана система за отбрана на птиците организира целогодишен мониторинг в предпазена зона “Калиакра ”, на чиято територия се намират 114 турбини. За интервала 2018-2024 година откритите мъртви птици са общо 136, като откритият брой конфликти и надлежно жертви понижава с въвеждането на система за ранно предизвестие.

Опустошаващи ли са слънчевите панели?

Докато вятърните перки “опустошават ” небето, то най-разпространеното безпокойство за фотоволтаиците е, че опустошават земята. Притесненията са сходни, а точно че инсталацията на фотоволтаици ще докара до загуба на естествени местообитания, загуба на биоразнообразие и ерозия на почвата. 

Самите фотоволтаични структури не нарушават значително земята, защото инсталацията им не е обвързана с наливане на бетон или различен тип пиедестал. Но изчистването и подготовката на даден терен за построяването на огромни слънчеви инфраструктури, изключително върху обработваема земеделска земя, пасища и най-много върху до момента недостъпни и неизползвани земи, може да окаже влияние върху биоразнообразието, да вземем за пример поради фрагментация на екосистемата, унищожаване на растителност, разрушение на почвения пласт и други.

Въздействието на слънчевите паркове върху околната среда обаче директно зависи от местоположението и типа на досегашната човешка активност върху дадената територия. Изследвания демонстрират, че до момента в който инсталацията на фотоволтаици може да има отрицателен резултат, да вземем за пример в региони населявани от застрашени типове, то в градска среда слънчевите уреди могат да имат позитивни последствия за биологичното многообразие, да вземем за пример за завръщането на повече опрашители.

Тези екологични терзания се адресират с възстановяване и адаптиране на технологиите и дизайна, като да вземем за пример построяването на агриволтаици, познати още като “еко-волтаици ” – слънчеви уреди ориентирани към възстановяване на изискванията за земеделие и отглеждане на животни. 

Друг значим акцент в посока природосъобразното развиване на слънчевата сила е потреблението на фотоволтаици катоначин за рекултивация на към този момент неизползваеми индустриални терени като рудници, заводи или депа за боклуци. Този метод е изключително подобаващ за места със мощно замърсяване, тъй като разрешава рекултивация с доста невисок риск за здравето на хората. Освен това такива места всекидневно към този момент са оборудвани с нужната спомагателна инфраструктура – пътища и електропреносна мрежа. 

Колко са зелени водните електроцентрали?

По данни на Международната организация за хидроенергия, към 2024 година хидроенергията остава най-големият източник на електрическа енергия от ВЕИ в света, като обезпечава 14,3% от електроснабдяването и поддържа стабилността на електроенергийната мрежа в над 150 страни. 

Заради скрития въглероден отпечатък и екологичните последици върху речните екосистеми има съществени подозрения до каква степен водните електроцентрали (ВЕЦ) в действителност са зелен и резистентен източник на сила. 

Строежите на язовири, язовирни стени и други уреди фрагментират реките. Това блокира потока на вода и нарушава придвижването на седименти, хранителни субстанции и животни. Колкото повече физически бариери има по течението на една река, толкоз повече отрицателни резултати се натрупват върху цялата речна система.

В Европа натискът на водноелектрическите централи върху речните екосистеми е изключително огромен, тъй като континентът има най-фрагментираната речна мрежа. През 2019 година WWF – дружно с други организации за отбрана на речните екосистеми – прави огромно картографиране на водните електроцентрали и техните последствия. По данни от отчета в Европа има 21,387 Водноелектрическа централа, като 21% от тях се намират в предпазени територии. 

Опозицията против водноелектрическите централи има малко допирни точки с тази против вятърната и слънчевата сила. Дори акциите против Водноелектрическа централа в множеството случаи приканват към сила от вятър и слънце. И противоположното: анти-ВЕИ разказите, които регулярно се завъртат против силата от вятър и слънце, в множеството случаи не показват подозрения, свързвани природосъобразността на ВЕЦ-овете.

Има сериозна интернационална готовност на “пазителите на реките ”, в това число и на Балканите, които се застъпват за опазването на речните местообитания и се борят против по-нататъшно развиване на водноелектрически централи. 

Макар тези придвижвания да са ориентирани към друг вид сила, те демонстрират нещо общо: че съпротивата против ВЕИ рядко е просто „ за “ или „ срещу “ технология, а отразява по-дълбоки спорове към природата, земята и метода, по който се вземат решения.

“Зелена окупация ”: къде се нареждат ВЕИ в комплицираните еко-социални отношения 
Освен резултат от съчетанието легенди, опасения и дезинформация, анти-ВЕИ придвижванията могат да бъдат и реакция против изземване на запаси, липса на глас и насъбрани обществени напрежения.

Зелената сила като нова борба за земя и надзор

Провлака в Теуантепек в южно Мексико е регионът с най-голяма централизация на наземни вятърни паркове на планетата и като подобен е център за проучване на “съжителството ” сред локалните хора и вятърната инфраструктура.

За локални босове, политици и земевладелци държавната политика на Мексико за ВЕИ трансформира вятъра, а оттова и земята, в скъп запас, постоянен приход и политическо предимство. 

За фермерите обаче този преход слага под въпрос препитанието им, без да имат изключително благоприятни условия да се опълчват. Или са принуждавани да изразят обществено утвърждение, като тази насила възпроизвежда както остарели, по този начин и нови форми на принуждение и напън.

Процесите в Теуантепек изваждат на показ спорове свързани справата и достъпа до земя на коренното население. Някои локални общности отъждествяват вложенията и развиването на вятърни паркове снова колонизация или така наречен грийнграбинг на земите, за които са се борили с генерации. 

Какво е Грийнграбинг? 

Грийграбинг е термин за зелено заграбване на земя и е игра на думи, аналогична на грийнуошинг. Част е от необятния спор за насилственото заграбване на земя, в това число и посредством публичен напън, политическа или икономическа насила. 
При грийнграбинга отнемането на достъп и право до земя на локални общности и радикално население от страна на компании се аргументира със “зелени ” съображения и решения като екологично земеделие, произвеждане на зелена сила или еко туризъм. Тези планове не са наложително по-екологични, само че употребяват “зеленото ” като заслон, за облага.

Как историческите контузии оформят съпротивата?

Ако ви се коства, че Мексико е прекомерно надалеч от българската реалност, то дано обърнем взор към Гърция, която постоянно се дава за образец за положителни практики в развиването на ВЕИ. 

Изследване от региона на Тесалия и на остров Хиос демонстрира, че жителите на двата района виждат в огромните ВЕИ начинания повтаряне на нашествията и окупацията по време на Османската империя и Втората международна война. По-възрастните поданици претърпяват вложенията на немски компании във ВЕИ, като завръщане на Германия, с цел да се възползва от ресурсите им. В този случай земеделската опозиция към ВЕИ се подхранва от групови мемоари за историческа неправда.

Историите от Мексико и Гърция обаче не са единични случаи. В цяла Европа анти-ВЕИ активизмът се ускорява. В политически проект този развой е част от по-широка смяна в настроенията за разграничаване от Европейския зелен пакт.

За какво се борят българските анти-ВЕИ митинги?

Тази наклонност може да се наблюдава и у нас, където през последните години внезапно зачестяват случаите на локални начинания против вятърни и слънчеви планове. 

Ветрино: от местен митинг до народен знак

Протестите добили най-голяма гласност на национално равнище са тези във Ветрино от 2022 година против построяването на плана “Добротич уинд ”. След продължителни митинги, през лятото на 2022 година община Ветрино постанова цялостен мораториум – краткотрайна възбрана – върху построяването на ветрогенератори. Това решение сложи родното анти-ВЕИ придвижване на европейската карта, тъй като Ветрино се оказа първата община в Европа, оповестила се против ВЕИ. 

През идната година съдът разгласи решението за мораториум за незначително и построяването на “Добротич уинд ”, въпреки и в по-малък от в началото планувания мащаб, е към този момент в ход, само че опозицията не стихва. 

От здравни страхове към политически разкази

В началото, митингите се декларират против ветрогенераторите поради неблагоприятнитепоследици за здравето на хората, живеещи наоколо. Тезите на митинга обаче се трансформират от изказвания, че нискочестотния звук предизвиква заболявания към причини против Европейския зелен пакт, които са част от по-голям анти-европейски разказ. 

Говорителите на митинга са локални, които не крият свързаността си с Исторически парк и съдружие “Човек, природа и живот ” – и двете организации са доста ясно партийно обвързани. Днес естрада на анти-ВЕИ концепциите в района е мрежа от онлайн платформи и профили в обществените мрежи с доста необятен обсег както на локално равнище, по този начин и на национално равнище и с продължаваща партийна обязаност. 

Разрастване на съпротивата: къде и против какво се стачкува

След прецедента Ветрино и в доста други обитаеми места из страната се активизират сходни протестни придвижвания. Картата (Фиг. 4) демонстрира в кои обитаеми места са се организирали митинги, подписки и/или локални начинания срещу построяването на уреди за ВЕИ от 2022 година насам. Най-много са тези в Добруджа, където се концентрира недоволството против вятърната сила, а в югозападна България повече се стачкува против фотоволтаици. 

Общи модели: вложители, лозунги и локални обединения

Между обособените мобилизации има доста прилики, само че има и някои разлики. Основната разлика е степента на партийна обязаност на участниците в другите митинги, както и локалния политически подтекст. 

Общото сред тези мобилизации е, че става въпрос за планове на непознати вложители. Другите ярки прилики се откриват в лозунгите и метода на организация. 

По плакатите на протестиращите се чете: “Не на слънчевите пустини! ”, “Земята желае да диша ”, “Добруджа е наш дом, не я подарявайте ”, “Не на турбините в плодородни земи ”, “Перките убиват ”, “Не засаждайте плодородна земя с панели ”. 

В доста от местата митингите са подкрепени от локални сдружения, да вземем за пример митингите против ветрогенератори в Шумен от зимата на 2025 година са подкрепени от сдружението “Чиста природа ”, а тези от тази година в Сухиндол против фотоволтаична централа – от “Ти решаваш Сухиндол ”. 

В редица обитаеми места – паралелно до такива локални еко-сдружения, се образуват и цивилен начинания, които придвижват настояванията на митинга към локалното ръководство. В някои митинги интензивно присъединяване взимат районни пчеларски сдружения или ловно-рибарски дружинки. 

Анти-ВЕИ митингите в България не са еднопосочно „ за “ или „ срещу “ зелената сила, а и значим сигнал за бездънен недостиг на доверие в метода, по който се възнамерява преходът.

Кой и по какъв начин употребява тези спорове?

Безспорно най-бързият метод едно локално придвижване против ВЕИ да добие видимост и национална гласност е, когато получи партийна поддръжка. Вече е постоянна процедура, освен в България, локални партийни структури и известни политически фигури изрично да се декларират на страната на протестиращите и да употребяват въздействието си, с цел да усилят настояванията на митинга или с цел да популяризират още дезинформация. 

Това са все партии и политически артисти, които се припознават с крайно-десни, консервативни хрумвания и се нареждат като конкурент на “зелената тирания ”. Ето за какво сме склонни да възприемаме опозицията против ВЕИ най-много като резултат и инструмент на крайно-дясна популистката изразителност. 

5 извода за ролята на популизма в анти-ВЕИ митингите

Изследване в Германия (2025) върху 7 случая на анти-ВЕИ митинги демонстрира:
– Местните съпротиви рядко са просто резултат от популизъм – те по-често показват терзания за ръководство, правдивост и систематизиране на запаси
– Популистките разкази се зараждат локално и отразяват отчаяние от непрозрачни решения
– Селските региони реагират по-силно поради връзката със земята и общността
– Политически артисти „ прихващат “ тези придвижвания и ги употребяват за личен дневен ред
– Това задълбочава разделянето сред градски и селски общности

Тези наблюдения звучат изненадващо познато и в българския подтекст. 

Между прехода и недоверието: какво липсва?

Бумът на локални съпротиви против ВЕИ е идващият стадий на развиване на недоверието, че зеленият преход ще бъде същински стопански обективен. 

Анти-ВЕИ придвижванията са признак за голяма празнота в връзката по отношение на планирането и построяването на ВЕИ централи. Това основава информативен вакуум, който усилва към този момент съществуващите разочарования измежду локалните. Това е плодородна почва за намесата на политически и стопански ползи. Изследователите на тези анти-ВЕИ явления приканват към съществено отношение към тези опасения. Прозрачното обмисляне и директното присъединяване на локалните общности е от основно значение за укрепването на публичното доверие във възобновима сила и дълготрайната резистентност на ВЕИ плановете.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Елица Капушева е създател в Климатека. Тя е обществен и културен антрополог, с научни ползи са в региона на антропологията на околната среда, проучванията на мира и споровете, миграционни процеси и пресечните точки сред тях. Има опит с теренни проучвания по тези тематики в България и Армения. В момента е докторант към Катедра “Етнология ” в Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски ”, където изследва нови форми на взаимност в подтекста на климатичните промени.