Елеонор (Нел) Гуин се ражда на 2 февруари 1650 година.

Елеонор (Нел) Гуин се ражда на 2 февруари 1650 година. Тя израства с по – огромната си сестра Роуз и самотна майка Хелена Смит. Двете девойки в никакъв случай не схващат самоличността на отсъстващият си татко.

Детството на бъдещата актриса е обсипано с компликации. В Лондон майка им отдала се на алкохола, държи обществен дом, в който Нел се натъква на всевъзможни персони от разнообразни житейски пътища. Там тя работи със сестра си като сервитьорка. Освен да досипват чашките с алкохол се има вяра, че двете деца обслужват и жадните клиенти в леглото. За спомагателни доходи, Гуин обикаля лондонските улици продавайки стриди и сгурия, откъдето локалните стартират да я назовават “Пепеляшка ”.

Без даже главно обучение сестрите Гуин нямат никакво разбиране по какъв начин да напишат имената си на хартия, само че без значение от това по – дребната Нел ще плени сърцата на хората и на британският монарх – Чарлз II. След краят на Английската гражданска война, едно от първите неща, които нововъзкачилият се млад държател прави е да възвърне предходният искра на театрите, лишен от Оливър Кромуел. Така е учреден спектакъл на улица Друри Лейн. Той ще предприеме и решението да разреши на дамите да се разполагат с женските герои на сцената, функции които до момента са играни единствено от мъже. 

През 1662 година бъдещата държанка на краля е в обятията на мъж на име Дънкан. Познаваща мъжките милувки, тя бързо се отегчава от този живот и търсенето ѝ на ново предопределение ще я заведе в театъра на Друри Лейн. Там тя в продължение на година ще продава на публиката домашни портокали, до момента в който не е видяна от притежателя Джеймс Килигрю. Нейният прелестен и шеговит темперамент я кара да изпъква, изключително когато прави леки смешки към играта на актьорите.

На чара си, Елеонор дължи по – нататъшната си работа като актриса измежду свои сътрудници като Джон Лейси и Чарлз Харт, които ѝ демонстрират по какъв начин да стартира. През 1664 година закачливата дама дебютира на сцената и до другата година е добре известна измежду локалните. Докато нейните съпернички са с черни очи и коса, Нел изпъква с червеникавите си къдрици и кестенявите очи.

Актрисата отбягва сериозните и трагични функции, смятайки ги за скучни. За сметка на това е родена да разсмива публиката с чудесната си комедия и цветущи псувни. Гордееща се също с нежните си крайници и красиви глезени, тя не пропуща опция да развее полите си прекомерно нависоко, с цел да ги покаже на феновете. Кариерата ѝ ще претърпи лек застой в интервала от две години, когато смъртоносната чума ще принуди затварянето на театрите и Големият лондонски пожар ще аргументи огромни вреди на града.

Сцената ще приветства Гуин още веднъж през 1667 година с пиесата “Моминската кралица ”, когато ще хване окото на самият Чарлз II. В опит да се отърси от дългата си връзка с преобладаващата Барбара Касълмейн, кралят ще се запознае с бъдещата си държанка. Още на първата си среща тя желае 500 паунда отплата за труда, който ще се окаже връзката с него. Въпреки, че отхвърля офертата Чарлз ще има още доста срещи с актрисата. Отначало тя желае компанията на владетеля само като другар и продължава кариерата си, само че с времето двамата ще се сближат доста повече.

Неуката ще очарова обичаният си със сладки думи и ще му покаже един нехаен живот. Учи го по какъв начин да лови риба, до момента в който се любуват на плуване в речните води на Темза. През лятото влюбените се състезават с коне и не престават традицията още 14 години.

По – късно по поръчка на краля, за Нел ще бъде издигната скромна къщурка покрай двореца. От сцената слиза през 1669 година и спомагателното си свободно време ще прекара в обятията на Чарлз. По това време Гуин ще забременее и на другата година на 8 май ще ѝ се роди малко момченце, което кръщава на мъжа си. 

В сърцето на британският монарх ще се откри място и за нова държанка – Луиз Декерой, работеща под крилото на починалата му сестра. Новото попълнение ще се трансформира в огромната съперница на някогашната актриса. Със високомерният си темперамент Луиз постоянно се нервира от наличието на Нел и двете доста пъти водят ръкопашен пердах с думите си. Въпреки противоположните си черти дамите задоволяват егото на Чарлз II по свои разнообразни способи и си печелят неговите милувки. 

Не изцяло отказала се от светлините и тръпката на актьорската игра, Елеонор ще продължи да играе в пиеси, до момента в който синът е единствено на 5 месеца. Завръщането ѝ е приветствано с аплодисменти от феновете, чакащи с неспокойствие да видят по какъв начин фаворитката им завършва всеки театър със заключително слово и енергични танци. Макар и обичана, на 21-годишна възраст ще се пенсионира през 1671. Веднъж вечно завесата ще се затвори за нейната кариера в театъра.

Подобаващо на една звезда, към момента зелената Нел се нанася във превъзходна къща на улица Пал Мал, откъдето посреща особено подбрани посетители. Нощите си ще прекарва с тях в игри и занимания. В дома си пенсиониралата се жена цени всичките си такъми и най – към този момент леглото си. Изработено от сребро с високи колони, на които е изобразен личният ѝ лик дружно с този на краля. Щастието на великодушната стопанка ще се удвои, когато на Коледа през 1671 година ражда вторият си наследник, на който дава името на кралският брат Джеймс.

Обичана от народа, тя намира пред входната си врата красиви червени рози от инцидентни минувачи. По улицата е поздравявана с възторг от локалните, до момента в който върви към постоянно посещаваното си остаряло работно място в театъра, където поддържа връзка с сътрудниците си. 

Всичко това благополучие ще се срути за залязалата звезда, която претърпява тежки години. В последователност тя ще научи за гибелта на майка си, претърпява гибелта на огромният си наследник и вижда първите признаци за влошеното здраве на мъжа си.

Къщата ѝ ще бъде обрана, което принуждава душевен и финансово унищожената Гуин да заживее спокоен живот в провинцията. Оттам тя ще научи скръбната новина за гибелта на Чарлз II, любовта на живота си. Тя ще го последва единствено на 37, когато почива от венерическа болест на 14 ноември 1687 година.

Цял живот тя остава вярна към любовника си, който приживе дава фамилното име Бюклърк на нея и децата ѝ. С това Елеонор Гуин остава запомнена като прелестният гений на театъра, закачлива и занимателна.