Рибакина: Мислех повече за US Open, отколкото за Уимбълдън
Елена Рибакина разкри, че е имала здравословен проблем малко преди Уимбълдън и затова не е имала изключително високи упования за представянето си на Шампионата. Световната №23 влезе в клуба на „мейджър“ шампионките, откакто победи над Онс Жабур на финала в Лондон, само че историята е можел да бъде доста по-различна.
„С екипа ми положихме невероятни старания, с цел да стигнем дотук. Последните няколко месеца не бяха по никакъв начин лесни, защото страдах от можество контузии. Малко преди Уимбълдън се разболях и не съумях да се приготвя по най-хубавия метод. Това обаче се оказа скрита благословия, защото смъкнах доста упованията към себе си и влязох в шампионата доста по-спокойна и освободена, в сравнение с може би щях да го направя при естествени условия. Ако би трябвало да съм почтена, преди две седмици мислех повече за подготовката си за US Open, в сравнение с за Уимбълдън“ – показа Рибакина пред уеб страницата на WTA.
„Бях доста спокойна и това ми оказа помощ да доближи относително елементарно до втората седмица на шампионата. С приближаването до финала обаче ставах все по-нервна. Като цяло последните две седмици бяха прелестни. Наистина се любувах на времето, прекрано в Лондон, защото имах опция да бъда със сестра си, с която не се бяхме виждали от месеци“ – показа международната №23.
Родената в Москва тенисистка разкри по кое време е почнала метаморфозата ѝ в играча, който е през днешния ден.
„Сезон 2020 стартира доста добре за мен. Всичко се развиваше в моя изгода. Дори в дните, в кито не се усещах изключително енергична, някак успявах да давам всичко от себе си и да разпространявам невероятни удари. Все още вардя клипове от мачовете ми от този интервал. Всичко ми се получаваше. През последните години ми се случиха доста неща и натрупах много опит. В същото време обаче пандемията от Covid-19 обърка съществено проектите на всички. От психическа позиция тези няколко месеца бяха доста сложни освен за мен, само че и за всички тенисисти“.
Рибакина счита, че постоянно е подхождала по верния метод в тренировките и е имала нужните игрови качества, с цел да печели най-големите титли. Това, което ѝ е липсвало до момента, е било нужното самочувствие.
„Ясно е, че доста ми се желае да бях постигнала този триумф на по-ранен стадий от кариерата си. В последна сметка обаче в случай че приказваме за тренировки, както и за доста други значими фактори, с екипа ми свършихме чудесна работа. Въпреки това обаче считам, че към момента нуждая се да се развия душевен. В нашия спорт в никакъв случай не знаеш какво ще с случи в идващия шампионат. Мисля, че притежавах нужните качества, само че просто не си имах вяра задоволително. Този успех обаче сигурно ще ме зареди с доста убеденост за идващите турнири“ – съобщи шампионката на Уимбълдън.
Тя разкри и по какъв начин е съумяла да развие играта си на трева до степен, която да ѝ разреши да завоюва най-престижния шампионат на тази настилка.
„Преди първия си шампионат на трева като професионалистка бях сигурна, че няма да се оправя добре, защото бях играла на тази настилка единствено при девойките. Бях упражнявала на тревни кортове единствено два дни и нямах никаква убеденост. Спомням си, че първият ми професионален шампионат на трева беше в Хертогенбош и треньорът ми непрекъснато ми споделяше, че владея уменията за тази настилка, само че би трябвало да допускам в себе си. Миналата година изгубих на осминафинала на Уимбълдън и ми беше доста тежко. Тогава за пръв път повярвах, че в действителност могада играя на трева, само че тази година бе по-трудно, защото преди Уимбълдън изиграх единствено няколко мача на тази настилка и не бях оптимално добре подготвена“.
Рибакина бе запитана и за държанието си след мача. Непосредствено след последната точка тя не сподели съвсем никакви страсти, само че на конференцията се разплака.
„На конференцията се разчувствах, тъй като мислех за родителите си. В сходни моменти е съвсем невъзмжно да сдъежиш страстите си. По-добре е да хвърлиш ракета на корта, в сравнение с да се разплачеш на конференция (смее се). Родителите ми направиха доста жертви в името на кариерата ми и постоянно са ме пдокрепяли. Макар да не бях сигурна дали ще стана професионалистка, те не стопираха да имат вяра в мен, тъй като виждаха че тренировките след учебно заведение ми доставят наслаждение и че се развличам на корта. Винаги съм мечтала за купата от Уимбълдън и е в действителност необикновено, че тази приказка се сбъдна“ – приключи играещата за Казахстан тенисистка.
