XXXI оперен фестивал в Бидгошч
„ Електра “ на Рихард Щраус, готова от Софийската национална опера и балет, спря дъха на феновете на музиката в Бидгошч в продължение на час и половина. Да се напише, че това е монументално произведение, всъщност значи да се отметне въпросът, а това просто не може да се направи. Това е опера с основна писмен знак „ О “.
Още приживе на композитора се е казвало, че в случай че ще има Щраус, то ще е Йохан, а в случай че ще има Рихард, то би трябвало да е Вагнер. Рихард Щраус няма нищо общо с австрийската фамилия Щраус.
Музиката към „ Електра “ взривява оркестъра. Излива се, в действителност отмива сцената и държи публиката в хватката си. Не е толкоз помпозна, колкото нотите на могъщия композитор от Байройт, само че е извънредно мощна. Понякога оставах с усещането, че маестро Евън-Алексис Крист в действителност се бори с музикантите си и трябваше да ги възпира, тъй като партитурата ги отнасяше доста по-далеч от залата на Opera Nova. Това осъществяване беше идващият солист на вечерта.
Главната роля в „ Електра “ в безусловно невероятното осъществяване на Лилия Кехайова също трябваше да се бори със свирепостта на композицията. Силата на гласа ѝ, актьорската ѝ игра, екстатичният заключителен танц с най-малко употребявани театрални средства - всичко беше зашеметяващо. Гласът ѝ е гръмовен или едвам доловимо прошепнат, само че шепотът ѝ можеше да се чуе във всеки ъгъл, на най-отдалечения ред. Този глас си имаше личен живот, хранейки се с омразата и отчаянието. Когато Електра оплаква името на татко си, Агамемнон – това е цялост от скръбта на всички дъщери в печал. Побиваха ме тръпки по гръбнака, до момента в който гледах.
Значителна част от тази опера е в осъществяване на дами, в това число дуелът сред обзетата от тъга Електра и нейната погрешна брачна половинка и майка – Клитемнестра (Гергана Русекова), яростният разговор със слабата сестра Хризотемис (Радостина Николаева) и отблъскването на прислужниците на майка ѝ. Гласовете на артистите пасват добре дружно, те не се конкурират, всеки има свое лично пространство, с цел да опише комплицираната история на вътрешния свят на героя. Мъжките функции – братът на Електра Орест (Атанас Младенов) или цареубиецът Егист (Даниел Острецов) – не са толкоз декор на женските функции, колкото допълнение към страстите, които изтезават основния воин.
Когато Електра, изтощена и опиянена от танца на отмъщението/победата, пада върху гроба на татко си и завесата безшумно пада – тишина пада над Opera Nova. Черна като тъмнината, която владееше това зрелище. След това избухна вихър от овации. Предполагам, че всички имахме потребност от тези секунди, с цел да се върнем в схващане, да напуснем света на Щраус и Електра и да влезем в сегашното. Не се случва постоянно даже най-хубавите оперни трупи да имат шанса да заловен публиката си за гърлото. Така беше този път. Час и половина музика, наличието на основния воин на сцената, мъчително оскъдната сценография – царският замък в Микена като поредни облици в движещ се калейдоскоп, палитрата от пристрастености, разпростиращи се като черни криле над цялото – това не може да се заключи единствено с това, че беше положително зрелище.
Александър Ласковски, водещият на фестивалните вечери, разкри, че явно шефовете на оперни театри не обичат да слагат „ Електра “ (в Полша е играна единствено един път през 1971 година в Гранд спектакъл във Варшава), тъй като няма...антракт. Още по-големи овации заслужава шефа Мачей Фигас за поканата към изключителния режисьор Пламен Карталов с неговото феноменално осъществено произведение от Щраус.
Фестивалът беше открит с „ Кармен “ в балетна версия, кипяща от пристрастеност – ранена обич и гибел. „ Електра “ е картина на тъмната страна на любовта – омразата, която се храни със гибелта.
Алиция Полевскa
