Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на

" Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя добродушно позволени от страната и от заспалото ни общество. Сияна ни разсъни! Бъдете будни! Ние сме Сияна! ", този зов насочи бащата на Сияна в обществените мрежи.

" Нека цяла България да пристигна в неделя 13ч. 13.04.25 Цветница пред храм паметника св. Александър Невски в София.

Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на гибелта и убийствата, не на безразличието. Да желаяме право на живот! Нещо сякаш обезпечено от Конституцията.

Нека бъдем с нея и на Лазаров ден. Тя беше и лазарка. ", споделя Николай Попов и споделя:

Сияна беше дете с задача на тази черна земя. Да твори положително!

Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в неволя! Картата и за храна в стола на учебното заведение постоянно свършваше доста бързо. Мечтая още веднъж да ми се обади с молба да и заредя парички, тъй като ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад….не и се карах.

Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да подарява на заболели деца Сияна правеше дребни красиви гривни от маниста. Беше си направила страница и влагаше доста обич в това. Насърчавах я! И аз и майка и! Все отново постоянно я учихме да е добра, не че имаше нужда…тя беше Ангел на земята.

Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5лв. може би и оставаше левче…..С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да оказва помощ на заболели и небогати деца.

Така и си отиде, правейки добро….

В съдбовния ден имала значима поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете неработоспособен, което не върви на учебно заведение, а учи от у дома. Преди това е изпращала и на други такива деца….

Вълнувала се от няколко дни. Било е значимо да свърши това. Дядо и, който се прибира от работа в пожарната не можеше да и откаже. Той живееше за нея…..

Качва се на колата. Сяда зад кормилото. Сияна зад него…, баба и до нея на задната седалка….да я пази…..така бдят над нея от бебе…..всички поставят коланите.

Дядо е прецизен лидер и доста внимателен….все отново избавя хора на пътя. Бях спокоен когато се вози с него….

Тръгват към Луковит. Изпращат значимата пратка и потеглят още веднъж към Телиш. За да са заедно….но уви…няма да бъдем в никакъв случай с нея дружно на този свят.

Летящ с гневна скорост камион се доближава към тях с зигзагообразни придвижвания. Дядо и стопира и отбива…да е карал с 40-50 км/ч….

С смут чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално….Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с благ сини очи. Няма да го видя в никакъв случай вече…..

Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им оказват помощ. Лекар стопира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога…не е било бързо.

Сияна потегля с баба си към болничното заведение. Дишай, дишай…диша до входа и там душата и отлита към небето.

За дядо и се борят сътрудниците му, първоначално е в съзнание….иска да почине. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път….разбрал е, че Сияна неговото слънце е потърпевша тежко….

В това време майка и ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутрината си споделих благополучен съм, че сме живи и здрави…..Умрях….така загивам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа поради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, любов и подкрепа…

Прегръщам болните дечица, на които Сияна е пособия. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.

Ще загивам и ще ставам още доста време. И аз и майка и, и всички които я обожаваме.

Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи в никакъв случай повече!

Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя добродушно позволени от страната и от заспалото ни общество. Сияна ни разсъни!