Мисия ресурсен учител: Да даваш крила на децата със СОП в българското училище
" Ела си го прибери, че пречи ", " Да си го гледат у дома ", " Защо да тормозим останалите деца? " – родителите на някои деца постоянно чуват тези реплики. Става дума за родителите на " сложните деца ", тези които българската просветителна система назовава деца със специфични просветителни потребности (СОП). Оказва се, че сред стигмата, обидите и съжалението стои неведение. Кои са тези деца? Какво е приобщаващо обучение? Какво тъкмо работят ресурсните учители? Възможно ли е децата със СОП да бъдат интегрирани в образованието? А в обществото?
За последните осем години съгласно данните броят на децата със специфични просветителни потребности се е нараснал двойно от под 3000 през 2017/2018 година до над 7000 през днешния ден. Това обаче не е единствената причина в обществото да стартира повече да се приказва за децата със СОП. Зад полемиките стоят историите на деца и родители, които всекидневно се сблъскват със стигмата, обидите, етикета " СОП " и желанието на обществото за следващ път да " почука три пъти на дърво " и да подмине проблемите. Днес обаче описваме една по-различна история, която демонстрира по какъв начин всеотдайността трансформира ориси и чертае пътища там, където елементарното око вижда обърканост.
Какво работи ресурсният преподавател?
" Нашата работа е задача. Да помогнем на детето да превъзмогне своите съответни комплекси, своите компликации, да му дадем криле. Влагам цялостното наличие на думата задача. Това дете не потегля с еднакъв старт. Това дете желае някой да го поддържа ". Така разказа задачата на работата на ресурсните учители Малинка Райчева – ресурсен преподавател в Средно учебно заведение " Отец Паисий " в град Мадан пред Mediapool.
Още по тематиката
14 август 2024 08:09
Райчева е специфичен възпитател от близо 20 години. Преди това самата тя е общообразователен преподавател по история и български език. Животът обаче я сблъсква с нова действителност, когато става майка. За да получава синът ѝ нужните му спомагателни медицински грижи, тя се мести в София, където стартира работа в 28-о учебно заведение. В столицата тя попада в друга среда, където децата с увреждания не са отделяни от връстниците си в профилирани учебни заведения. По това време ресурсните учители не са на място в учебните заведения, както е през днешния ден, а работят с деца в обособени ресурсни центрове.
" Т огава се срещнах за първи път с тази работа и се влюбих в нея . Тогава видях в сътрудниците си комбинация от учители и родители – едни сърцати хора, които даже заместват майката в даден миг. И аз самата се срещнах с децата със СОП. Пожелах моето дете също да бъде в такава група ", споделя Райчева.
Така тя самата взема решение да запише специфична педагогика и да работи в системата на приобщаващото обучение, което прави до момента .
" Още има хора, които споделят, че да си ресурсен преподавател е: " Ех, ами каква работа работиш с едно или две деца " . Напротив, това е доста виновна специалност ", счита учителката.
Приобщаващото обучение единствено по себе си е прийом за включването на всеки възпитаник, без значение от неговото физическо, интелектуално, обществено, прочувствено, езиково или друго положение, в образователния развой. Това значи интеграция на всички възпитаници в класните стаи. По този метод се дава опция на всяко дете да преодолее бариерите, които стоят пред него, и да успее да се осъществя по най-хубавия метод.
Кои са децата със специфични просветителни потребности?
" Това са децата със сензорни нарушавания, децата от аутистичния набор, деца с хронични болести, които заради една или друга причина са отсъствали и имат потребност от поддръжка, с цел да наваксат. Могат да бъдат и деца от рискови групи ", изяснява Малинка Райчева.
Според Наредбата за приобщаващото обучение децата със специфични просветителни потребности се подкрепят от разнообразни експерти – логопеди, ресурсни учители и психолози. Според самостоятелните потребности на всяко дете се изготвя проект за поддръжка с друга активност – ниска, междинна или висока, когато детето е в дневна форма на образование. Освен дневната форма има и комбинирана, както и самостоятелна .
Комбинираната значи, че детето посещава образователните занятия в по-свободните предмети, да вземем за пример изобразително изкуство, музика и физическо, в останалите часове общообразователни и ресурсни учители преподават на детето самостоятелно.
При самостоятелната форма децата се образоват независимо съгласно проект, направен особено за тях. За да се открият самостоятелните потребности на всеки възпитаник, експертите ги правят оценка и насочат рекомендация към родителите. Родителите взимат крайното решение за своето дете и това дали то ще получава спомагателна поддръжка или не.
" Всичко е доста самостоятелно и по отношение на детето. Преди се акцентираше на това, какво детето не може, в този момент акцентът стои върху това, което детето може да прави и прави на драго сърце. Важното е да научим детето да се оправя с живота и да се влее в обществото като пълноценна част от него ", споделя преподавателката.
Проблемите на приобщаващото образование
Постоянно чуваме за дефицит на ресурсни учители, изключително в дребните обитаеми места. По данни на " Национална мрежа за децата " от 2022 година ресурсните учители са едвам 2200 . Тенденцията е за нарастване в броя им всяка последваща година, само че все пак към момента не е задоволителен. Всеки ресурсен преподавател има опция да работи с най-много 12 възпитаници . Работата им обаче не се изчерпва единствено с директния допир с учениците, само че и с адаптирането на образователния материал по отношение на самостоятелните им потребности, както и обработката на голям брой документи.
Ресурсните учители биват окуражавани и да влизат в часовете при учениците, с които работят, вместо да ги взимат при себе си. Според Райчева това работи за някои деца, само че не за всички, и методът би трябвало още веднъж да се ползва съгласно самостоятелните потребности и стремежи на детето.
" При по-малките деца това не е проблем, само че в огромните класове някои деца стартират да усещат стеснение от мен " , счита тя. Райчева изяснява, че от време на време, когато децата я видят по коридорите, избират да не я поздравяват, тъй като се срамят от това, че посещават ресурсен преподавател. Въпреки удоволствието, с което вървят при нея, децата не желаят да бъдат асоциирани с нея, тъй като получават намеци от съученици. Затова по думите ѝ е от изключителна значимост родителите на останалите деца в класа да приказват с тях у дома и да ги предизвикват да одобряват другите и да се отнасят добре с тях.
Важно обаче е и съдействието на общообразователните учители , с цел да бъдат интегрирани децата със специфични просветителни потребности:
" Имала съм случаи, когато дете идва при мен и ми споделя, че на таблото, където са маркирани отличните достижения на другите деца, неговото име го е нямало. Тогава се е налагало да отида да приказвам с класния началник или да занеса работа на детето, която е предписание с мен, с цел да се вижда и неговата работа на таблото. Децата със СОП желаят да бъдат оценени като всички останали деца – те търсят вниманието на близките, тъй като поставят старания като всички останали ", споделя учителката.
Освен междуколегиалната работа, ресурсните учители би трябвало да подкрепят и родителите на децата със СОП. Малинка Райчева акцентира, че от време на време има миг на отменяне на казуса от страна на фамилията . В такива случаи ресурсните учители би трябвало да оказват помощ на родителите да осъзнаят просветителните потребности на децата си, като ги осведомят внимателно и човешки за това, което те като експерти са открили.
" Ролята на родителите е голяма. Това, което вършим в учебно заведение, им дава подтик, само че работата на родителите е основна. Родителите могат да стимулират детето си по този начин, както нито един преподавател не може – толкоз е друго. Аз като преподавател мога да стимулирам детето, само че родителите са тези, чието утвърждение детето търси. Ако у дома детето няма подкрепяща среда, е доста мъчно. Тогава обществото би трябвало да оказва помощ на това дете, да го обгрижва по този начин, че то да не усеща липса ", акцентира Райчева.
Тя акцентира, че приобщаващото обучение е потребно за всички участници в образователния развой. Учи децата на състрадание, както и възрастните – да честват напредъка на своите възпитаници съгласно самостоятелните им благоприятни условия. А една хвалба може да провокира искра в детските очи.
В края на деня университетските достижения на учениците на Малинка Райчева не са най-важният индикатор за триумфа на работата ѝ : " Най-важното за мен персонално е детето да е щастливо. Академичните резултати не са определящи. Най-важното е, когато това дете излезе от учебно заведение, да не губи контактите си, да има другари, да не се затваря у дома ", счита тя.
Трудно не значи невъзможно
" Приобщаващото обучение учи децата на емпатия и прочувствена просветеност. Забелязала съм, че деца, които имат братя или сестри с проблем, постоянно оказват помощ на децата в класа, които срещат усложнения. Случвало ми се е на дете, с което работя, да му стане неприятно в час – незабавно друго дете от класа се свързва с мен и аз отивам с здравната сестра към стаята ", споделя Райчева.
Ресурсната учителка поддържа контакт с доста от своите някогашни възпитаници . Вижда ги по какъв начин основават фамилии, работят и се приспособяват макар компликациите. За нея учениците ѝ са ентусиазъм и вършат същинско показно на обществото ни по какъв начин човек би трябвало постоянно да поставя всички старания да се развива.
Райчева споделя история от практиката си: един от възпитаници ѝ я попитал по какъв начин да я зарадва и след дълъг интервал на изолираност сбъднал желанието ѝ - положил сполучливо зрелостните си изпити. Новината съобщил на прага на дома ѝ.
Райчева приключва с апел да не забравяме, че на първо място сме хора - да бъдем по-емпатични, по-разбиращи и човечни, тъй като да получиш качествено обучение, без значение от произхода и качествата си, е главно право на всеки.
За последните осем години съгласно данните броят на децата със специфични просветителни потребности се е нараснал двойно от под 3000 през 2017/2018 година до над 7000 през днешния ден. Това обаче не е единствената причина в обществото да стартира повече да се приказва за децата със СОП. Зад полемиките стоят историите на деца и родители, които всекидневно се сблъскват със стигмата, обидите, етикета " СОП " и желанието на обществото за следващ път да " почука три пъти на дърво " и да подмине проблемите. Днес обаче описваме една по-различна история, която демонстрира по какъв начин всеотдайността трансформира ориси и чертае пътища там, където елементарното око вижда обърканост.
Какво работи ресурсният преподавател?
" Нашата работа е задача. Да помогнем на детето да превъзмогне своите съответни комплекси, своите компликации, да му дадем криле. Влагам цялостното наличие на думата задача. Това дете не потегля с еднакъв старт. Това дете желае някой да го поддържа ". Така разказа задачата на работата на ресурсните учители Малинка Райчева – ресурсен преподавател в Средно учебно заведение " Отец Паисий " в град Мадан пред Mediapool.
Още по тематиката
14 август 2024 08:09
Райчева е специфичен възпитател от близо 20 години. Преди това самата тя е общообразователен преподавател по история и български език. Животът обаче я сблъсква с нова действителност, когато става майка. За да получава синът ѝ нужните му спомагателни медицински грижи, тя се мести в София, където стартира работа в 28-о учебно заведение. В столицата тя попада в друга среда, където децата с увреждания не са отделяни от връстниците си в профилирани учебни заведения. По това време ресурсните учители не са на място в учебните заведения, както е през днешния ден, а работят с деца в обособени ресурсни центрове.
" Т огава се срещнах за първи път с тази работа и се влюбих в нея . Тогава видях в сътрудниците си комбинация от учители и родители – едни сърцати хора, които даже заместват майката в даден миг. И аз самата се срещнах с децата със СОП. Пожелах моето дете също да бъде в такава група ", споделя Райчева.
Така тя самата взема решение да запише специфична педагогика и да работи в системата на приобщаващото обучение, което прави до момента .
" Още има хора, които споделят, че да си ресурсен преподавател е: " Ех, ами каква работа работиш с едно или две деца " . Напротив, това е доста виновна специалност ", счита учителката.
Приобщаващото обучение единствено по себе си е прийом за включването на всеки възпитаник, без значение от неговото физическо, интелектуално, обществено, прочувствено, езиково или друго положение, в образователния развой. Това значи интеграция на всички възпитаници в класните стаи. По този метод се дава опция на всяко дете да преодолее бариерите, които стоят пред него, и да успее да се осъществя по най-хубавия метод.
Кои са децата със специфични просветителни потребности?
" Това са децата със сензорни нарушавания, децата от аутистичния набор, деца с хронични болести, които заради една или друга причина са отсъствали и имат потребност от поддръжка, с цел да наваксат. Могат да бъдат и деца от рискови групи ", изяснява Малинка Райчева.
Според Наредбата за приобщаващото обучение децата със специфични просветителни потребности се подкрепят от разнообразни експерти – логопеди, ресурсни учители и психолози. Според самостоятелните потребности на всяко дете се изготвя проект за поддръжка с друга активност – ниска, междинна или висока, когато детето е в дневна форма на образование. Освен дневната форма има и комбинирана, както и самостоятелна .
Комбинираната значи, че детето посещава образователните занятия в по-свободните предмети, да вземем за пример изобразително изкуство, музика и физическо, в останалите часове общообразователни и ресурсни учители преподават на детето самостоятелно.
При самостоятелната форма децата се образоват независимо съгласно проект, направен особено за тях. За да се открият самостоятелните потребности на всеки възпитаник, експертите ги правят оценка и насочат рекомендация към родителите. Родителите взимат крайното решение за своето дете и това дали то ще получава спомагателна поддръжка или не.
" Всичко е доста самостоятелно и по отношение на детето. Преди се акцентираше на това, какво детето не може, в този момент акцентът стои върху това, което детето може да прави и прави на драго сърце. Важното е да научим детето да се оправя с живота и да се влее в обществото като пълноценна част от него ", споделя преподавателката.
Проблемите на приобщаващото образование
Постоянно чуваме за дефицит на ресурсни учители, изключително в дребните обитаеми места. По данни на " Национална мрежа за децата " от 2022 година ресурсните учители са едвам 2200 . Тенденцията е за нарастване в броя им всяка последваща година, само че все пак към момента не е задоволителен. Всеки ресурсен преподавател има опция да работи с най-много 12 възпитаници . Работата им обаче не се изчерпва единствено с директния допир с учениците, само че и с адаптирането на образователния материал по отношение на самостоятелните им потребности, както и обработката на голям брой документи.
Ресурсните учители биват окуражавани и да влизат в часовете при учениците, с които работят, вместо да ги взимат при себе си. Според Райчева това работи за някои деца, само че не за всички, и методът би трябвало още веднъж да се ползва съгласно самостоятелните потребности и стремежи на детето.
" При по-малките деца това не е проблем, само че в огромните класове някои деца стартират да усещат стеснение от мен " , счита тя. Райчева изяснява, че от време на време, когато децата я видят по коридорите, избират да не я поздравяват, тъй като се срамят от това, че посещават ресурсен преподавател. Въпреки удоволствието, с което вървят при нея, децата не желаят да бъдат асоциирани с нея, тъй като получават намеци от съученици. Затова по думите ѝ е от изключителна значимост родителите на останалите деца в класа да приказват с тях у дома и да ги предизвикват да одобряват другите и да се отнасят добре с тях.
Важно обаче е и съдействието на общообразователните учители , с цел да бъдат интегрирани децата със специфични просветителни потребности:
" Имала съм случаи, когато дете идва при мен и ми споделя, че на таблото, където са маркирани отличните достижения на другите деца, неговото име го е нямало. Тогава се е налагало да отида да приказвам с класния началник или да занеса работа на детето, която е предписание с мен, с цел да се вижда и неговата работа на таблото. Децата със СОП желаят да бъдат оценени като всички останали деца – те търсят вниманието на близките, тъй като поставят старания като всички останали ", споделя учителката.
Освен междуколегиалната работа, ресурсните учители би трябвало да подкрепят и родителите на децата със СОП. Малинка Райчева акцентира, че от време на време има миг на отменяне на казуса от страна на фамилията . В такива случаи ресурсните учители би трябвало да оказват помощ на родителите да осъзнаят просветителните потребности на децата си, като ги осведомят внимателно и човешки за това, което те като експерти са открили.
" Ролята на родителите е голяма. Това, което вършим в учебно заведение, им дава подтик, само че работата на родителите е основна. Родителите могат да стимулират детето си по този начин, както нито един преподавател не може – толкоз е друго. Аз като преподавател мога да стимулирам детето, само че родителите са тези, чието утвърждение детето търси. Ако у дома детето няма подкрепяща среда, е доста мъчно. Тогава обществото би трябвало да оказва помощ на това дете, да го обгрижва по този начин, че то да не усеща липса ", акцентира Райчева.
Тя акцентира, че приобщаващото обучение е потребно за всички участници в образователния развой. Учи децата на състрадание, както и възрастните – да честват напредъка на своите възпитаници съгласно самостоятелните им благоприятни условия. А една хвалба може да провокира искра в детските очи.
В края на деня университетските достижения на учениците на Малинка Райчева не са най-важният индикатор за триумфа на работата ѝ : " Най-важното за мен персонално е детето да е щастливо. Академичните резултати не са определящи. Най-важното е, когато това дете излезе от учебно заведение, да не губи контактите си, да има другари, да не се затваря у дома ", счита тя.
Трудно не значи невъзможно
" Приобщаващото обучение учи децата на емпатия и прочувствена просветеност. Забелязала съм, че деца, които имат братя или сестри с проблем, постоянно оказват помощ на децата в класа, които срещат усложнения. Случвало ми се е на дете, с което работя, да му стане неприятно в час – незабавно друго дете от класа се свързва с мен и аз отивам с здравната сестра към стаята ", споделя Райчева.
Ресурсната учителка поддържа контакт с доста от своите някогашни възпитаници . Вижда ги по какъв начин основават фамилии, работят и се приспособяват макар компликациите. За нея учениците ѝ са ентусиазъм и вършат същинско показно на обществото ни по какъв начин човек би трябвало постоянно да поставя всички старания да се развива.
Райчева споделя история от практиката си: един от възпитаници ѝ я попитал по какъв начин да я зарадва и след дълъг интервал на изолираност сбъднал желанието ѝ - положил сполучливо зрелостните си изпити. Новината съобщил на прага на дома ѝ.
Райчева приключва с апел да не забравяме, че на първо място сме хора - да бъдем по-емпатични, по-разбиращи и човечни, тъй като да получиш качествено обучение, без значение от произхода и качествата си, е главно право на всеки.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ