Специално за Фрог от Каталуния: Краят на „EL PROCÉS“ не е край на проблемите в Испания
„ EL PROCÉS “ е понятието, с което в Испания назовават това развиване на събитията, което докара до едностранното оповестяване нанезаисимостта и последвалото използване на член 155. То е резултат на разностранни въздействия и условия, които в продължение на години кипят под и на повърхността на политическия живот на страната. Те са посочени по-долу без искания за аранжиране по значимост.
Образованието
Не без право някои опозиционни политици в Каталуния сигнализират, че каталунското обучение индоктринира учениците. Испанските централни управляващи нямат пълномощия в районната просветителна система, която е под контрола на локалното държавно управление. В каталунските учебни заведения се учи предмет „ История на Каталуния “, в който Каталуния е показана като жертва на нападателната и завоевателна Испания, без въобще да се означи, че Каталуния става част от Испания по изцяло кротичък път. По същия метод испанския език се учи като непознат език, а формалните испански празници не се означават, за сметка на каталунските. Така израства цяло едно потомство, което не схваща изцяло, за какво Каталуния би трябвало да е част от Испания. И резултатите са налице. В Каталуния 47% поддържат независимостта. Референдумът беше доста индикативен в това отношение, защото гласувалите „ за “, към 2 милиона души, съставляват към 40% от хората, имащи право да гласоподават (общо 5 343 358 души съгласно каталунски публични източници). Референдумът победи с 90% тъй като останалата част просто не отиде до урните защото испанският съд се произнесе, че той е антиконституционен. Част от тези 47% са съгласни да смекчат настояванията си за самостоятелност при по-широка автономност в границите на Испания.
Рискованите пактове с национализма
Почвата за самостоятелност в Каталуния се приготвя от десетилетия и за жалост с дейното присъединяване на испански политици, които постоянно до в този момент използваха поддръжката на националисти и сепаратисти, с цел да бъдат определени, и в подмяна обещаваха и даваха безпринципни привилегии на самостоятелните области. Каталуния и баската страна са едни от най-богатите райони в Испания поради целенасочената държавна политика на Франко за вложения. В последните 20 години тази наклонност беше продължена от Сапатеро, което докара до това, че испанският административен уред в Каталуния беше мощно подкопан, а каталунските институции получиха в допълнение права. Част от обещанията на Сапатеро бяха противоконституционни и бяха анулирани в съда, само че защото те към този момент бяха минали официално на референдум в Каталуния, локалните сепаратистите започнаха да настояват, че Испания не зачита волята на каталунския народ, като му оставят единствено избора „ оповестяване на самостоятелност “. Така през 2012 стартира процесът за самостоятелност, който в Испания се назовава просто „ el Procés “.
Съблазняващите обещания на Пучдемон
В тази конюнктура пристигна Пучдемон с гръмкото заричане, че ще разгласи самостоятелност или ще подаде оставка. Пучдемон нямаше болшинство в Народното събрание и по тази причина влезе в коалиция с още по-крайни националистически обединения. Това неизбежно предполагаше както концептуален, по този начин и личностен конфликт. Рахой и Пучдемон бяха сравнявани като двама души, които се борят между тях или два влака, които вървят един против различен и така нататък В реалност обаче по-точното би било да ги оприличим на човек и стена, където блъскащият се в стената е Пучдемон, а стената са държавният уред и конституционният ред, представлявани от Рахой. Когато решиш да се блъскаш глава в стената, нормално се нараняваш, а стената остава цяла. Нещо такова се случи и с Пучдемон. Той съществено подцени Рахой и испанските институции, надцени свойте лични благоприятни условия, опциите на екипа си, поддръжката за самостоятелност в политическите кръгове, поддръжката на бизнеса, популацията и интернационалната поддръжка.
Пучдемон евентуално до последно не вярваше, че Рахой ще употребява член 155, който в никакъв случай до в този момент не беше задействан. Но той въпреки всичко го направи. В резултат на активирането на този член един от министрите му подаде оставка, а бизнесът нанесе извънредно тежки провали на региона, като единствено за няколко седмици от Каталуния се изнесоха над 1800 компании, които даже и физически да оставят там производствата си и активността си, към този момент ще заплащат налози на друго място. Сред тях има и такива, които са горделивост за региона, като да вземем за пример КайшаБанк.
Пучдемон не съумя да си подсигурява и интернационална поддръжка, като нито една суверенна страна, даже Венецуела и Северна Корея не го поддържаха. Други, непризнати страни, които по принцип се поддържат между тях, като Южна Осетия и Абхазия, също не взеха публична позиция за независимостта на Каталуния. Твърдо в поддръжка на цялостта на Испания се изкаха Съединени американски щати, Русия, Китай, страните от Европейски Съюз и Европейски Съюз. В Испания нямаше и нито една парламентарно показана партия, която да поддържа независимостта, в това число и баската националистическа партия. Испанският крал също поддържа Рахой.
Старо бойно предписание е, че с цел да спечелиш борба би трябвало да познаваш добре себе си и съперника си. Ако нямаш ясна визия нито за себе си, нито за съперника си, загубата е неизбежна. Пучдемон се остави в позицията сред чука и наковалнята и действително нямаше към този момент никаква опция за маневри. Както казахме, той сформира държавно управление с поддръжката на крайните националисти и гръмки обещания за оповестяване на самостоятелност и съумя да активизира над два милиона души на противозаконен референдум със съмнителни правила и извършен при извънредно съмнителни условия. Така той беше заставен да извърши обещанието си и да разгласи едностранно самостоятелност. От друга страна беше ясно, че в случай че той го направи, ще стане за дълго клиент на испанското правораздаване и евентуално ще бъде съден и затворен.
Затова в седмиците след референдума на 1-ви октомври Пучдемон направи неща, които озадачиха мнозина. Първо суспендира решението за самостоятелност в „ името на разговора “, преди официално да вземе решение за самостоятелност, след което подписа алегорична декларация за самостоятелност и я анулира. После отхвърли да отговори на запитването на испанското държавно управление дали е оповестил или не самостоятелност. В следствие отхвърли да се яви на съвещание на Сената, защото каталунския парламент услужливо на няколко пъти промени часа на събирането си, с цел да съответствува с това на горната камара.
Въпреки апелите за смяна на курса в подмяна на отстъпки, пристигнали освен от втората по величина в Испания партия, социалистическата, само че и от някогашния президент на Каталуния Артур Мас и други авторитетни персони в региона, в петък, тъкмо преди почивните дни, Народното събрание на Каталуния гласоподава самостоятелност в отсъствието (заради бойкот) на опозицията, a Пучдемон прикани за „ кротичък бойкот “ и... избяга в Брюксел.
Междувременно Сенатът даде пълномощия на Рахой за задействане на член 155 от конституцията на Испания, Рахой се възползва от нея, иззе функционалностите на каталунското държавно управление, уволни Пучдемон и държавното управление, а локалният парламент беше разхлабен до насрочване на нови избори. Поне към днешна дата не наподобява апелите за бойкот на Пучдемон да дават резултат.
Едностранното оповестяване на самостоятелност наподобява не наподобява да има политически или правни последици за Каталуния, с изключение на за директните отговорни за този акт, към които към този момент има повдигнати обвинявания. Това навежда на мисълта, че кулминационната точка на „ el Procés “ е пристигнала в несъответствуващ миг и е резултат не от естествени процеси, а от избързване и принуждение на събитията. Начинът, по който беше воден, не просто дискредитира Пучдемон и компания, той дискредитира и самата идея. Затова естествено пораства поддръжката за ограничения ориентирани към това да се възстановят каталунските институции, за което е нужно да се провеждат нови избори през декември, и да се търсят способи за справяне с тежките стопански последици. В обществен аспект би трябвало да се възвърне хармонията, нарушена от поляризирането на обществото и отварянето на старите рани от гражданската война.
В по-далечен проект
обаче остават редица провокации. Едва ли някой се съмнява, че член 155 няма да изкорени проблемите, а просто ще възстановява ситуацията за момента. Причините за „ el Procés “ са дълбоки и те се коренят в непоследователността на испанските политически елити и испанската политическа система. Страната се пробва да бъде хем централизирана, хем децентрализирана страна, желае хем да признава културните и езиковите разлики, хем не съумява да откри баланс сред общото за всички испанци и общото единствено за някои културни области в нея; хем дава финансова автономност на някои райони, хем не дава на други. Част от тези проблеми са надълбоко структурни и следва да се решат с промени в конституцията, което е доста муден и муден, а може да се окаже и сложен развой. Но друга част могат да се решат и по-лесно и бързо, в случай че испанските политици проявят отговорност и най-малко се опитат да работят за тяхното решение, минимум посредством отваряне на публични диспути по значими въпроси с присъединяване на всички заинтригувани лица и политически разисквания за приготовление на промени на конституцията. Иначе в бъдеще можем да станем очевидци и на други събития, които както „ el Procés “, може да доведат до съществени обществени и стопански загуби освен за обособените области, само че и за Испания като цяло.
Явор Райчев,
Докторант по интернационалните връзки
в университета в Гранада
Образованието
Не без право някои опозиционни политици в Каталуния сигнализират, че каталунското обучение индоктринира учениците. Испанските централни управляващи нямат пълномощия в районната просветителна система, която е под контрола на локалното държавно управление. В каталунските учебни заведения се учи предмет „ История на Каталуния “, в който Каталуния е показана като жертва на нападателната и завоевателна Испания, без въобще да се означи, че Каталуния става част от Испания по изцяло кротичък път. По същия метод испанския език се учи като непознат език, а формалните испански празници не се означават, за сметка на каталунските. Така израства цяло едно потомство, което не схваща изцяло, за какво Каталуния би трябвало да е част от Испания. И резултатите са налице. В Каталуния 47% поддържат независимостта. Референдумът беше доста индикативен в това отношение, защото гласувалите „ за “, към 2 милиона души, съставляват към 40% от хората, имащи право да гласоподават (общо 5 343 358 души съгласно каталунски публични източници). Референдумът победи с 90% тъй като останалата част просто не отиде до урните защото испанският съд се произнесе, че той е антиконституционен. Част от тези 47% са съгласни да смекчат настояванията си за самостоятелност при по-широка автономност в границите на Испания.
Рискованите пактове с национализма
Почвата за самостоятелност в Каталуния се приготвя от десетилетия и за жалост с дейното присъединяване на испански политици, които постоянно до в този момент използваха поддръжката на националисти и сепаратисти, с цел да бъдат определени, и в подмяна обещаваха и даваха безпринципни привилегии на самостоятелните области. Каталуния и баската страна са едни от най-богатите райони в Испания поради целенасочената държавна политика на Франко за вложения. В последните 20 години тази наклонност беше продължена от Сапатеро, което докара до това, че испанският административен уред в Каталуния беше мощно подкопан, а каталунските институции получиха в допълнение права. Част от обещанията на Сапатеро бяха противоконституционни и бяха анулирани в съда, само че защото те към този момент бяха минали официално на референдум в Каталуния, локалните сепаратистите започнаха да настояват, че Испания не зачита волята на каталунския народ, като му оставят единствено избора „ оповестяване на самостоятелност “. Така през 2012 стартира процесът за самостоятелност, който в Испания се назовава просто „ el Procés “.
Съблазняващите обещания на Пучдемон
В тази конюнктура пристигна Пучдемон с гръмкото заричане, че ще разгласи самостоятелност или ще подаде оставка. Пучдемон нямаше болшинство в Народното събрание и по тази причина влезе в коалиция с още по-крайни националистически обединения. Това неизбежно предполагаше както концептуален, по този начин и личностен конфликт. Рахой и Пучдемон бяха сравнявани като двама души, които се борят между тях или два влака, които вървят един против различен и така нататък В реалност обаче по-точното би било да ги оприличим на човек и стена, където блъскащият се в стената е Пучдемон, а стената са държавният уред и конституционният ред, представлявани от Рахой. Когато решиш да се блъскаш глава в стената, нормално се нараняваш, а стената остава цяла. Нещо такова се случи и с Пучдемон. Той съществено подцени Рахой и испанските институции, надцени свойте лични благоприятни условия, опциите на екипа си, поддръжката за самостоятелност в политическите кръгове, поддръжката на бизнеса, популацията и интернационалната поддръжка.
Пучдемон евентуално до последно не вярваше, че Рахой ще употребява член 155, който в никакъв случай до в този момент не беше задействан. Но той въпреки всичко го направи. В резултат на активирането на този член един от министрите му подаде оставка, а бизнесът нанесе извънредно тежки провали на региона, като единствено за няколко седмици от Каталуния се изнесоха над 1800 компании, които даже и физически да оставят там производствата си и активността си, към този момент ще заплащат налози на друго място. Сред тях има и такива, които са горделивост за региона, като да вземем за пример КайшаБанк.
Пучдемон не съумя да си подсигурява и интернационална поддръжка, като нито една суверенна страна, даже Венецуела и Северна Корея не го поддържаха. Други, непризнати страни, които по принцип се поддържат между тях, като Южна Осетия и Абхазия, също не взеха публична позиция за независимостта на Каталуния. Твърдо в поддръжка на цялостта на Испания се изкаха Съединени американски щати, Русия, Китай, страните от Европейски Съюз и Европейски Съюз. В Испания нямаше и нито една парламентарно показана партия, която да поддържа независимостта, в това число и баската националистическа партия. Испанският крал също поддържа Рахой.
Старо бойно предписание е, че с цел да спечелиш борба би трябвало да познаваш добре себе си и съперника си. Ако нямаш ясна визия нито за себе си, нито за съперника си, загубата е неизбежна. Пучдемон се остави в позицията сред чука и наковалнята и действително нямаше към този момент никаква опция за маневри. Както казахме, той сформира държавно управление с поддръжката на крайните националисти и гръмки обещания за оповестяване на самостоятелност и съумя да активизира над два милиона души на противозаконен референдум със съмнителни правила и извършен при извънредно съмнителни условия. Така той беше заставен да извърши обещанието си и да разгласи едностранно самостоятелност. От друга страна беше ясно, че в случай че той го направи, ще стане за дълго клиент на испанското правораздаване и евентуално ще бъде съден и затворен.
Затова в седмиците след референдума на 1-ви октомври Пучдемон направи неща, които озадачиха мнозина. Първо суспендира решението за самостоятелност в „ името на разговора “, преди официално да вземе решение за самостоятелност, след което подписа алегорична декларация за самостоятелност и я анулира. После отхвърли да отговори на запитването на испанското държавно управление дали е оповестил или не самостоятелност. В следствие отхвърли да се яви на съвещание на Сената, защото каталунския парламент услужливо на няколко пъти промени часа на събирането си, с цел да съответствува с това на горната камара.
Въпреки апелите за смяна на курса в подмяна на отстъпки, пристигнали освен от втората по величина в Испания партия, социалистическата, само че и от някогашния президент на Каталуния Артур Мас и други авторитетни персони в региона, в петък, тъкмо преди почивните дни, Народното събрание на Каталуния гласоподава самостоятелност в отсъствието (заради бойкот) на опозицията, a Пучдемон прикани за „ кротичък бойкот “ и... избяга в Брюксел.
Междувременно Сенатът даде пълномощия на Рахой за задействане на член 155 от конституцията на Испания, Рахой се възползва от нея, иззе функционалностите на каталунското държавно управление, уволни Пучдемон и държавното управление, а локалният парламент беше разхлабен до насрочване на нови избори. Поне към днешна дата не наподобява апелите за бойкот на Пучдемон да дават резултат.
Едностранното оповестяване на самостоятелност наподобява не наподобява да има политически или правни последици за Каталуния, с изключение на за директните отговорни за този акт, към които към този момент има повдигнати обвинявания. Това навежда на мисълта, че кулминационната точка на „ el Procés “ е пристигнала в несъответствуващ миг и е резултат не от естествени процеси, а от избързване и принуждение на събитията. Начинът, по който беше воден, не просто дискредитира Пучдемон и компания, той дискредитира и самата идея. Затова естествено пораства поддръжката за ограничения ориентирани към това да се възстановят каталунските институции, за което е нужно да се провеждат нови избори през декември, и да се търсят способи за справяне с тежките стопански последици. В обществен аспект би трябвало да се възвърне хармонията, нарушена от поляризирането на обществото и отварянето на старите рани от гражданската война.
В по-далечен проект
обаче остават редица провокации. Едва ли някой се съмнява, че член 155 няма да изкорени проблемите, а просто ще възстановява ситуацията за момента. Причините за „ el Procés “ са дълбоки и те се коренят в непоследователността на испанските политически елити и испанската политическа система. Страната се пробва да бъде хем централизирана, хем децентрализирана страна, желае хем да признава културните и езиковите разлики, хем не съумява да откри баланс сред общото за всички испанци и общото единствено за някои културни области в нея; хем дава финансова автономност на някои райони, хем не дава на други. Част от тези проблеми са надълбоко структурни и следва да се решат с промени в конституцията, което е доста муден и муден, а може да се окаже и сложен развой. Но друга част могат да се решат и по-лесно и бързо, в случай че испанските политици проявят отговорност и най-малко се опитат да работят за тяхното решение, минимум посредством отваряне на публични диспути по значими въпроси с присъединяване на всички заинтригувани лица и политически разисквания за приготовление на промени на конституцията. Иначе в бъдеще можем да станем очевидци и на други събития, които както „ el Procés “, може да доведат до съществени обществени и стопански загуби освен за обособените области, само че и за Испания като цяло.
Явор Райчев,
Докторант по интернационалните връзки
в университета в Гранада
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ