Умират ни пиниите
Екзотичните дървета, които в последните години станаха част от градската среда в Пловдив, са пред умиране, сподели инспекция на „ Марица “.
Десетте пинии, които бяха преместени от площад " Централен " в Цар-Симеоновата градина поради ремонта, наподобяват по този начин, като че ли губят борбата с климатичните условия.
Игличките им са пожълтели, прави и усещане, че има отрязани клони.
Дървото, което се намираше от южната страна на Пеещите фонтани, към този момент е отстранено от общински чиновници. Сега на негово място, сходно на гроб, има единствено купчина пръст. Същото е ситуацията и с другите средиземноморски борчета. От 10 пинии, преместени от площад " Централен ", са останали единствено две, подрязани и вързани към колчета.
Доста зле наподобяват и палмите на Джумаята, огромна част от чиито листа също са изсъхнали и пожълтели.
„ Средиземноморските борчета са от обичаните ми дръвчета. Живея в центъра на града и постоянно се разхождам в градината. Когато видя по какъв начин пиниите умират, ми става тъжно и неприятно.
Бил съм в Италия, където има доста от тях, хората там ги поддържат и дръзвам да настоявам, че са едни от най-красивите дървесни типове “, разяснява пред репортерите на „ Марица “ Васил Георгиев, който е смутен за екзотичните растения.
На по-различно мнение пък беше Димитър Стефанов. „ Не одобрявам нито пиниите, нито палмите. Смятам, че те не пасват на лика на Пловдив.
Тук би трябвало да се засаждат повече чинари, липи, тополи и други дървета, обичайни за нашите земи. Нормално е пиниите да умират, тъй като не са за този климат “, съобщи пловдивчанинът.
От " Марица " потърсихме способеното мнение на специалисти, с цел да разберем какво се случва в действителност с красивите средиземноморски дървета.
Ландшафт проектант Станимир Шаламанов: Съдбата им беше предизвестена
Пиниите не са типове за нашите ширини и при по-тежка зима умират. Трябва да се засаждат типове, които са подобаващи за нашия климат. Беше безспорна нелепост да се местят в този интервал на годината. Съдбата им беше предизвестена. Това, че имало топли зими, не значи, че при една по-студена дръвчетата ще оцелеят.
От всички посадени дръвчета се захващат едвам 10%. Основната неточност е посаждането на зелена растителност, несъответствуваща за нашите ширини.
Относно палмите няма по какъв начин да оцелеят без лампички за отопление и найлони. Въпросът е, че токът за тези лампички излиза на стойност 3 хиляди лв., а пенсионерите взимат мизерни суми и не могат да си заплащат сметките за ток.
Това със на средиземноморските борчета и палмите е разход на непотребни запаси. Това е волност на кмета и Оперативна програма „ Паркове и градини “. По този метод няма да оставим зеленина на нашите деца и те няма да има на какво да се радват.
Стоян Алексиев, шеф на Оперативна програма „ Градини и паркове “: Положихме всички старания да ги спасим
Заради реконструкцията на площад „ Централен “ в средата на декември предходната година 10-те иглолистни дръвчета от типа пиния, засадени към 6 години по-рано в бетонните вази пред Централна поща, бяха преместени в Цар-Симеоновата градина като опит да бъдат избавени. Веднага информирахме всички пловдивски медии, а посредством тях и обществеността в града за подхванатите действия.
Още като ги засаждахме, необятни и тесни експерти по тематиката за озеленяването бяха скептични, че няма да оцелеят, само че в противен случай - десетките пинии, с които обогатихме доста пловдивски градини и паркове, се развиват чудесно.
При преместването спазихме всички софтуерни условия. Предварително подрязахме короните, тъй че съкратените при пресаждането корени да могат да изхранят дръвчетата. Поради дребното, освен това рехава, почва и тясното пространство в бетонните вази туфите към кореновата система не ни даваха огромни очаквания, че дръвчетата ще оцелеят на новото, въпреки и допустимо най-близко място на засаждане. Положихме доста грижи, само че за жалост от 10-те пинии досега са оживели единствено две. През последните 8 години в Пловдив са засадени над 16 000 нови дървета. Огромната част (над 95 на сто) са чинари, липи, явори, ясени и други локални типове. На целия този декор репликите, че заменяме обичайните за Пловдив типове дървета с палми, звучат, меко казано, несериозно.
Оперативна програма „ Градини и паркове “ е засадило към 20 палми в целия град - на площад „ Римски стадион “, пред Духовната семинария и на Гребната база. Другите палми в града са садени по частна самодейност в частни парцели. Палмите също се развиват добре. След раззимяването им е обикновено да има пожълтели листа, ще ги отстраним и ще израснат нови зелени листа.
Абсолютно некадърно е изказванието на Станимир Шаламанов, че когато през зимата ги завием и инсталираме лампички върху опакованите палми, се харчи ток за 3000 лв.. За 4-месечния зимен сезон за отоплението на всички палми, отглеждани от „ Градини и паркове “, са заплатени към 1800 лв.. Лампичките са с терморегулатори, като задачата е да поддържат температура към 0 градуса, над тази стойност се изключват автоматизирано.
Десетте пинии, които бяха преместени от площад " Централен " в Цар-Симеоновата градина поради ремонта, наподобяват по този начин, като че ли губят борбата с климатичните условия.
Игличките им са пожълтели, прави и усещане, че има отрязани клони.
Дървото, което се намираше от южната страна на Пеещите фонтани, към този момент е отстранено от общински чиновници. Сега на негово място, сходно на гроб, има единствено купчина пръст. Същото е ситуацията и с другите средиземноморски борчета. От 10 пинии, преместени от площад " Централен ", са останали единствено две, подрязани и вързани към колчета.
Доста зле наподобяват и палмите на Джумаята, огромна част от чиито листа също са изсъхнали и пожълтели.
„ Средиземноморските борчета са от обичаните ми дръвчета. Живея в центъра на града и постоянно се разхождам в градината. Когато видя по какъв начин пиниите умират, ми става тъжно и неприятно.
Бил съм в Италия, където има доста от тях, хората там ги поддържат и дръзвам да настоявам, че са едни от най-красивите дървесни типове “, разяснява пред репортерите на „ Марица “ Васил Георгиев, който е смутен за екзотичните растения.
На по-различно мнение пък беше Димитър Стефанов. „ Не одобрявам нито пиниите, нито палмите. Смятам, че те не пасват на лика на Пловдив.
Тук би трябвало да се засаждат повече чинари, липи, тополи и други дървета, обичайни за нашите земи. Нормално е пиниите да умират, тъй като не са за този климат “, съобщи пловдивчанинът.
От " Марица " потърсихме способеното мнение на специалисти, с цел да разберем какво се случва в действителност с красивите средиземноморски дървета.
Ландшафт проектант Станимир Шаламанов: Съдбата им беше предизвестена
Пиниите не са типове за нашите ширини и при по-тежка зима умират. Трябва да се засаждат типове, които са подобаващи за нашия климат. Беше безспорна нелепост да се местят в този интервал на годината. Съдбата им беше предизвестена. Това, че имало топли зими, не значи, че при една по-студена дръвчетата ще оцелеят.
От всички посадени дръвчета се захващат едвам 10%. Основната неточност е посаждането на зелена растителност, несъответствуваща за нашите ширини.
Относно палмите няма по какъв начин да оцелеят без лампички за отопление и найлони. Въпросът е, че токът за тези лампички излиза на стойност 3 хиляди лв., а пенсионерите взимат мизерни суми и не могат да си заплащат сметките за ток.
Това със на средиземноморските борчета и палмите е разход на непотребни запаси. Това е волност на кмета и Оперативна програма „ Паркове и градини “. По този метод няма да оставим зеленина на нашите деца и те няма да има на какво да се радват.
Стоян Алексиев, шеф на Оперативна програма „ Градини и паркове “: Положихме всички старания да ги спасим
Заради реконструкцията на площад „ Централен “ в средата на декември предходната година 10-те иглолистни дръвчета от типа пиния, засадени към 6 години по-рано в бетонните вази пред Централна поща, бяха преместени в Цар-Симеоновата градина като опит да бъдат избавени. Веднага информирахме всички пловдивски медии, а посредством тях и обществеността в града за подхванатите действия.
Още като ги засаждахме, необятни и тесни експерти по тематиката за озеленяването бяха скептични, че няма да оцелеят, само че в противен случай - десетките пинии, с които обогатихме доста пловдивски градини и паркове, се развиват чудесно.
При преместването спазихме всички софтуерни условия. Предварително подрязахме короните, тъй че съкратените при пресаждането корени да могат да изхранят дръвчетата. Поради дребното, освен това рехава, почва и тясното пространство в бетонните вази туфите към кореновата система не ни даваха огромни очаквания, че дръвчетата ще оцелеят на новото, въпреки и допустимо най-близко място на засаждане. Положихме доста грижи, само че за жалост от 10-те пинии досега са оживели единствено две. През последните 8 години в Пловдив са засадени над 16 000 нови дървета. Огромната част (над 95 на сто) са чинари, липи, явори, ясени и други локални типове. На целия този декор репликите, че заменяме обичайните за Пловдив типове дървета с палми, звучат, меко казано, несериозно.
Оперативна програма „ Градини и паркове “ е засадило към 20 палми в целия град - на площад „ Римски стадион “, пред Духовната семинария и на Гребната база. Другите палми в града са садени по частна самодейност в частни парцели. Палмите също се развиват добре. След раззимяването им е обикновено да има пожълтели листа, ще ги отстраним и ще израснат нови зелени листа.
Абсолютно некадърно е изказванието на Станимир Шаламанов, че когато през зимата ги завием и инсталираме лампички върху опакованите палми, се харчи ток за 3000 лв.. За 4-месечния зимен сезон за отоплението на всички палми, отглеждани от „ Градини и паркове “, са заплатени към 1800 лв.. Лампичките са с терморегулатори, като задачата е да поддържат температура към 0 градуса, над тази стойност се изключват автоматизирано.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ